Печени пиперки във мризера, ох!
Отиди на страница:
| Ентелект-мързеланковци.. Това сте вие!  Ами нали докато си претакате зеленцето, тряба се опита и винцока бре... И "мат'ряла" за ракийката.. И бурканите с паламуда.. И трушията.. Кога успяхте да забравите, че мазето е "Втора природа" на мъжкото, а? Или покрай годинките, взехте да се увивате на топло около женките, дано ви отменят...задълженията! Ееех..щом и мъжете се изчанчиха, не върви на добре тоз народ!  |
Идвай! Бих дошъл с радост, но сега малката стана от сън и закусва, а после ще трябва да учим по "Човек и общество", по "Развитие на речта", каквото и да означават тия глупости, и междувременно да кръкна една леща плакия, че малката просто я обожава... И всичко това щото днеска съм бейбиситър, надявайки се довечерка, като се върне жена ми, да бъда и мадъф*кър...  |
и винцока бре... И "мат'ряла" за ракийката.. И бурканите с паламуда.. И трушията.. Ееех, Олди, Олди, стара къща си ти, брат...  Знаеш ли колко малко са като тебе... Младите сега нямат време, умения и желания да слагат зимнина. Предпочитат да напазаруват разни ерзаци от маркета, че е по-лесно така... Айде чао до после.  |
Дърто , паламудът е волна риба , бърза , хищна и признава само да виси и да се вее или да си лежи в качето със сол. В буркани можеш да слагаш , ако имаш къде 40-50 парчета и то не е много хубаво щото трябво по-яка термична обработка поради спецификата на рибата...солта е най доброто за един паламуд...след черваното вино..  |
| Деди, аз има 5-килограмови буркани с широко гърло(наследство от мама), в които спокойно си бъркаш и нареждаш паламудеца... Тертипа от тебя(що си издаде патента, а?), магията от меня! |
| Сетих се и за друга техника за претакане - с помпичка за фонтан... Хем е присъствена технология, хем кофата няма да прелее, хем ръцете свободни за инспекция по запасите |
Ами натриевия бензоат с който се спира ферментацията, ако не иска човекът да слага хардал? Я му обяснете. Аз не разбирам, слагането на зеле е мъжка работа, ама да не оставите професора да направи зеле от което му изтръпват зъбите  |
| Колкото кила е продуктът, толкова грама се слагат. После се прави едно грандиозно претакане (пребълбукване за който е мързелив) и готово. |
| Натриевият бензоат, г-син професоре, се купува от аптеката. Може да не знае човекът. по-добре овреме да му кажем. Аз съм си "подробна Мара", щот* работата ми такава, трябва да внимавам в детайлите и да чета и ситнинките буквенца в долната част на договорите, Ш*мъ прощавате, ако съм ви досадила. |
Важно! 
Ей, покрай вази може да се научи нещо  Карате гусин Професорът да надува, а не му казвате това което е важно - каква е пропорцията сол - зеле - хъ да видя сега P.S. И не го карайте да надува, а му кажете да отиде в първата "Мототехника" и да си купи една пересталтична помпа за бензин/нафта... P.P.S. Ми то - аз ако надуя - ни съ знай ут дя шъ излязе въздух Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| А бе, ... тез химични консерванти са малко бамбашка. Аз ги избягвам, когато мога. При зелето не виждам особен смисъл, освен ако не се случи много топла есен. |
| 100 кила зеле, Керпи ти ме уби с таз рецепта. На мен фамилията ми е от трима човека, не от 20. Нема само зеле да ядем цела зима. Даже немам германци кат приятели, или е само един, ма и той не мож изяде толкоз. Тургам една зелка в буркан, колкот за коледа, а ако забравя, слагам прясното зеле в подсолена вода на сравнително ниска температута няколко часа, колкот да омекне за сърмите, и това е. |
| Зелето трябва да си издържи до средата - края на март, като консистенция на листата и вкус. Предполага се, в дълбоко мазенце. Дори и с тръби на Топлофикация по тавана. Ние практикувахме и леко отваряне на прозорчето също, с изключение на много студените дни. Без химия. Но тогава, от един момент нататък разсолът вече не може да се употребява самостоятелно в произведения на изкуството като Бисмарк чорбата. Е, ако си много мераклия да ползваш този разсол, можеш да го пресечеш някъде през януари, като предварително си го разлял в стъклени шишета. Ама не то, не то, както викат роднините. Също така в един момент през февруари-март, ако усетиш задаващото се омекване на листата, може да си събереш само листа - за сармички, или да си нарежеш в буркани, и вече с консервантите да си ги складираш отделно. Но старинният срок за разваляне на зелето си е март, когато по народното сказание, баба Марта пръдвала в кацата. Бидони, помпи, духане в най-невинния смисъл, никакви спомени не буди у мен това, бидоново производство имат роднините, които винаги ми носят по зелка-две в тенджера, периодично. Моята любов към зелето и всичките му мурафети с кочаните, солта, прибавките и т.н. са свързани с бъчвата - внимание, не кацата, която през октомври се киснеше във вода (няколко бъчви бяха наредени в абонатната станция, която при старите, не така строги правила на съхранение, беше достъпна за всички, и от тях с дни шуртеше щедро вода - цените на кубика също не бяха проблем). Докато престанат да текат. След това следваше таинството, а след седмица-две тати с пъшкане слизаше вечер с една кофа в мазето. Не пропускаше ден по никакъв начин! Разсолът някъде през декември вече ставаше светлорубинен на цвят, режещ, без да е солен. От там вече до бульон трезвето е една крачка - празът, сухата чушка, оливото, червения пипер, парченцата зеле и прочие - може да продължите съчинението и без картинка. |
