Печени пиперки във мризера, ох!
Отиди на страница:
Виж по магазините. Пише си "Стерилизирани". Ти как казваш в къщи " скъпи , отвори един буркан "стерилизирани" или "кисели" краставички за рулото "стефани"?  |
| Абе умничко си ми ти.. Ако сина не беше избързал с двете внучета, щях ти го "командировам"(все още имам връзки из МО) - ей тъй, колкото "да си поговорите насаме"..  |
| Киселата краставичка за познатите ми от руски произход е почти толкова култова, колкото за нашенеца червеният домат. По суперите продават мариновани и стерилизирани различни варианти, но не е това, не е оназ краставичка, въздишат познатите. Веднъж ми донесоха да опитам "истински", от онез дет се продават в бидони в руските магазини. Твърди, хрупкави и мно-о-ого солени. Не беше точно моята краставичка, но под трепетно очакващите присъдата погледи нямаше как да не се възхитя от вкуса. Няма една краставичка да сложи сянка на добри отношения. |
| Крю , ми припомни една случка в Рига. Преди доста време , внедрявахме нещоси в този хубав град и една сутрин отиваме на пазара да си купим копчьонная колбаса и копчьонная риба. Гледам на едно място бая балшая очеред приближих и виждам един голям аквариум , от онези кръглите , дето стоят обикновено на скрина, обаче вътре нямаше риби , а кисели краставици , но не корнишони ...братята минаваха , бъркаха в аквариума , вземаха по една краставица и на мига я захапваха...минах и аз да си купя... не бяха лоши , като тия краставици дето втасват в саламура на слънце , с много копър вътре ...Оказа се , че хората изтрезнявали по този начин , даже някои си вземаха в пластмасова чаша саламура. Преди две-три години някой ми каза , че в Мюнхен продавали зелева чорба по Коледа в някакъв павилион или направо на тратоара... забравил съм... П.П. Инак съм твърдо за саламурената краставичка.На Чаталджа пазар има един , който всяка година продава такива краставици в делви и кисело зеле от бидон... разкошни са. Просто стерилизираните , вари ги печи ги са си варени краставици. За истинската туршия трябва каче и саламура... Божкеее , петимен съм за едновремешната пиперница , от един такъв жалт пипер ... ох... окапах се...  Редактирано от - керпеден_1 на 23/9/2010 г/ 11:46:35 |
| Нашенските саламурени краставички имат по някоя и друга миризмица, копър, лук, чесън, кой квот го тегли, а и не са толкоз пресолени, та бактериите успяват да дадат онзи възкиселичък вкус на саламурата. Това коет опитах тогава, беше една консервирана в толкоз сол краставица, че никаква бактерия нямаше шанс. Не се наемам обаче да правя генерални изводи за руските краставици от една опитана краставичка. |
| Бенедикто, ти в МО ли работиш ? В 1 или 2 ? Ако си в 1, трябва да съм те виждал - канцеларийката ми е до МО-1. Или старчето нещо се...? ----- Сега един Зов за помощ Преди години госпожата правеше една туршия от зелени доматчета - режеше ги тънко, цедеше ги цяла нощ (много и черна вода се отделяше), след това чесън ...и до тук помня. Някои да продължи рецептата? Благодаря? |
...от един такъв, жалт пипер.. Деди К_1, ако става дума за нано-жълтурите, с остро връхче отпредя(ориентировъчно колкото палеца ти) - процедурата е ферментационна, също като киселичките краставици, домати, карфиол(простете), морковчета и пр. В каче или в бидонче, без значение.. . Аз пък преди туй-онуй, първом ги минавам леко с "пърлачката"(за прасета), колкото да почнат да пукат, след което продължавам по старата технология със сол. Редактирано от - OLDMAD на 23/9/2010 г/ 12:48:36 |
| Дърви! (извинявай за фамилиарността прочие) Спомням си тази туршия, тя беше малко блажна, имаше и олио, не е от зелените, засега проучвам въпроса в тефтерите на мама. Има рецепти за туршия от зелени домати, но те са от тези солените, като обикновената сурова или краставичките. Не губи кураж. Имаше и доста копър вътре. Продължавам да търся. УРА, намерих я! В никаква готварска книга я няма, а имам само Чолчева, Чолчева и Калайджиева, отделно Цолова и Стоилова за зеленчуците, и т.н. Намерих я в един найлонов плик, заедно с много други ръкописни рецепти, със скъпия почерк написани, малко трудно разчитам, че е пожълтяло от времето, но ще се опитам. Мамината туршия е по този алгоритъм: 4 кг зелени домати 200 гр сол 200 гр. захар Нарязват се доматите (в мамината рецепта са като диня, не на резени), заливат се със солта и захарта и престояват няколко часа или преспиват. След това се изцеждат в гевгир (така е написано!) и се заливат с 200 гр. оцет и 200 гр. олио, разбъркват се, прибавят се 4 връзки копър. 5 глави чесън, нарязани, се нареждат между доматите, ако държиш на красиво оформен буркан. Стерилизират се 15 минути. Спомням си вкуса на тази туршия, не беше стандартна, може би от захарта, но беше много ефектна, спомням си също и комбинациите, в които беше прибавяна като гарнитура към зимната пържола. Виж дали ще минеш без стерилизиране, ако си му противник, може и да може - при бърза консумация, де! Редактирано от - Геновева на 23/9/2010 г/ 13:04:35 |
| Многострадална , ми няма нищо за обяснение , просто някакъв сорт жълта капия, тънка , наредена в каче или делва в солена саламура дето плува яйце на 5ст. ама от тези от 62г. И е нещо въшебно , по нашенско тъй му викат: пиперница . Всъщност пиперът е един много разпространен някога сорт жълта капия когато ги нямаше сегашните мутанти с размер на буркан за компот, но как точно се казва не си спомням. |
| Сиврия е едно българско име за сорт пипер, може би това имаш предвид, но твоята е жълта. Ако е и леко лютива, издължена и накъдрена, е чорбаджийска. Това са официални сортове. Аз обаче си спомням едно домашно название - в сезона на слагане на суровата туршия, след месец и нещо, мама търсеше само т.нар. върхари, ако това нещо ти говори. Едни дребнички чушчици, понякога и с лека тъмносиня шарка тук там, последните, дето ги обирали от върховете. |
Да!!! Сиврия!!! Точно!!  Бях го забравил... той и печен е много хубав , но прегаря бързо и трябва да се внимава , а сурова пиперка , пълнена с овче сирене ми беше любима следобедна закуска... П.П. Възможно е и това да са били върхари... не знам... отдавна беше ... баба ми си ги гледаше в двора и ги поливаше от дъжд на вятър , ако имаше кой от децата да донесе вода от селската чешма. Редактирано от - керпеден_1 на 23/9/2010 г/ 14:32:03 |
| Ето я и рецептата на мамината туршия за трилитров буркан. ----------------------------------------- ------- карфиол, моркови / нарязани на дебели кръгове/ зелени домати, колкото добре да се напълни буркана/доматките ги надупчвате тук-там с с по-дебелшка игла/ копър, листа целина - на вкус, 4 с.л. сол, 4 с.л захар, 4 кафени чашки /да не са от напръстниците/ оцет. Добавяте 6 ацетизалчета. Дори не знам, дали все още се казват така. Нашата аптекарка знае какво да ни даде, като и кажем - аспирин за туршия. Ацетил-салициловата киселина забавя ферментацията и не допуска туршийката да стане прекалено кисела. Бурканът се затваря херметически. Да ви е сладко  |
| Тез предразсъдъци за варените краставици ... аз ги и пържа, за определено ястие, разбира се. В манджата ми по нявга има ябълки, разни боровинкови разновидности, ананас, портокал. Ех, така сме с комшулука гат заспорим как най-правилно се приготвят разни риби. Секи вади своята библия на свещените закони на приготовление. Купон. Само дет комшулукът ми е под носа, ма знае ли човек на къде ще го завеят ветровете. |
| Крю , говорим за туршии , драга! Инак , аз лично съм правил пържени краставици с кисело мляко и чесън . досущ като тиквички... |