Скици от Бакшиширия
Отиди на страница:
Мухите само бръмчат монотонно. Не ми казвай, моля, какво мислиш по въпроса, то си е ясно - ззззззз.... |
Sta: Критиците не ги разбирам точно какво искат. Да каже каквото не е видял, да го обясни и изтълкува по друг начин или да си смени гледната точка. Идеята, че било от комплекси е фундаментално грешна. Неуместен аргумент, особено от страна на научен работник. Различните хора виждат едно и също нещо по различен начин и това е нормалното. Комплексарско е точно желанието да се изкара другия поглед клевета, слух или нещо ненормално. Кажете си вашите впечатления ако имате такива и ще добием по пълна представа. Ако аз съм визирана като "критик", ще повторя - ще напиша мнението си за разказа чак след като го прочета целия. Няма как да давам аргументи за нещо, което все още не знам в цялост. Може да използва някакъв стилистичен похват - да започне с впечатления за "затворени" туристи, а в един момент да обърне рязко и да опише нещо от истинския живот/природа. Ще се получи интересно. |
| . Скици от Бакшиширия (пета скица) Тъй като духът на тази скица е обляна обилно с музика, заради това и ще бъде оцветена със съответни връзки към оригинали (или близки до оргинали ) аурални илюстрации. Все пак снимката е равна на 1000 думи, дето викат хората, но пък музиката е равна на 1 000 000 ( както пък, аз викам)  Няма място на света където музиката да е толкова осезаема и органично свързана с житието на народа. Във Куба ( и най-вече във Варадеро от където са и болшинството от наблюденията ми ) ти просто се чувствуваш като във филм, където саунтракът е изтеглен на преден план. Всяко заведение има "жива музика", дори и да е барачка с ламаринен покрив вътре барем един самотен китарист или пианист ще оцветява въздуха с разпиляни акорди.През едноседмичния си престой аз срещнах най-различни формации, от соло пианистка до оркестър със 17 члена, където само перкусионната група беше от шестима "тъпънари"( бонгоси, конги, тимбалес, клавеси, маракаси и барабани). Изглежда, варадерският вариянт на "Бюро Естрада" има як бюджет и отдава голямо значение на поддържането на "фестивална атмосфера" в курорта. Нашият хотел ( а предполагам и другите) имаше свой летен театър, където всяка вечер течеше тематично шоу и то не да речеш там - дай да отбием номера, ами съвсем сериозно организирано с оркестър подобаващ за темата на вечерта ( било то диско, латино, евъргрийн...или пък джаз), танцьори ( а ла балета на ГДРейската телевизия), озвучители, гримьори, сценични работници, осветители...а бе, казвам ви - пълна програма! Няма шикики-микики. Тъй като, аз лично не записах с камерата някое от шоутата, все пак намерих в "тубата" едно илюстративно изпълнение от същия този театър, просто за да добиете представа за мащабността на изпълненията само в един от хотелите на курорта. Натиснете тук С положителност, другите хотели също са снабдени с подобни сцени и там също ( на ротативен принцип) гостуват същите тези артисти. Както казах и преди, в Куба артисти, музиканти и художници има по-всяка вероятност повече на квадратен километър, отколкото даже има в България, която аз до преди посещението си в Куба смятах за най-гъсто населената с мераклии за артистичен успех страна в света. След като видях Куба, разбрах грешката си. Кубинските ритми са доста заразителни и още от началото на 30те години на миналия век румбата е повдигала вежди из Америка и Европа и онези смешни кабалерос са въртели дирниците си с апломб пред цъкащите с език американци и европейци. Дон Аспиазу и неговия оркестър са били толкова известни, че си спомням даже, че и баба ми, лека и пръст го споменаваше. Натиснете тук Аз, лично, за пръв път чух кубинска музика по радиото( то в действителност авторът е пуерториканец, но изпълнителят е кубинец) някъде когато бях 5-6 годишен. Песента се казваше "Кумбакеро", но в моите уши тогава звучеше като Тумбакеро...и си спомням, че в захлас припявах със стария "Блаупункт": Ааааа, тумба, тумба, тумба, тумбакйееееро...и незнайно защо си мислех, че певецът пее за нещо свързано с тумбак...а бе, детско мислене, в края на краищата...кубински парчета се пееха и румба-мамба се танцуваше от родителите ми по онези летни танцувални "площадки" които бяха алтернативната забава за тогавашната младеж още от преди да се родя, та чак до към началото на 60те години на миналия век.Спомням си даже как, когато отивах с нашите на ресторант ( било то БИАТ, Севастопол, ЦУМ или лятната танцувалня, която се намираше някъде близко до сегашния "дом на покойника" -за заведението става дума, де, не за истинския дом за покойници ) винаги се долепях до свирещия оркестър и само наблюдавах барабаниста. Явно това "заразяване" е било ефективно, тъй като определи и по-нататъшния ми начин на живот, като се превърна в моя професия за доста голяма част от живота ми. Натиснете тук Някъде по време на младежкия фестивал в София с моя добър приятел Мики видяхме изложена една плоча с кубинска музика и името на групата ( Пачо Алонсо и сус Бокукос) ни звучеше толкова екзотично и тарикатски, че си остана като "вътрешна шега" и до днешен ден. Когато по-късно задълбах в перкусионното изкуство, един от моите "задочни", тъй да се каже, учители беше царя на тимбалите - Тито Пуенте Натиснете тук А пък благодарение на един от любимите ми китаристи Ry Cooder, светът успя в края на 90те години на миналия век да се запознае и с магията на Буена Виста Сошъл Клъб. Натиснете тук Колкото и да е съвършенна днес "консервираната" музика, магията на слушането на живо е неповторима и заради това, аз лично се кефих неимоверно от изпълненията даже на уличните музиканти, които се появяваха на всяко едно площадче, пазарче или даже автобусна спирка. Пее, значи Куба и танцува, та чак пушек се вдига. В разговори с музикантите, разбрах, че и те горките, разчитат предимно на бакшишите, но к'во да правиш - така си е и туй то. Най-силно впечетление ми остави един изпълнител на акустична китара, който като допълнение с двата си крака потропваше на педали, като единия удряше темпъл блок (дървена кутия), а другия кау бел (краварски звънец, по нашему). Него успях да заснема, макар и отвратително, но все пак това беше бара на хотела и нито осветлението беше подходящо, нито пък някои от хората намираха свиренето му за нещо по-важно от музикален фон на тяхното поглъщане на коктейли (което пък в интерес на истината си беше и неговата функция). Джоел (така се казва китаристът) беше изключително надарен музикант, с префинна интонация и може би с най-съвършенните и бързи изкуствени флажолети (харомоникс, дето му се вика на английски) които съм чувал на живо. Изключително скромен и умен мъж, който за съжаление вместо в концертна зала трябва да продава изкуството си за фон на подпийнали курортисти, ама пък и това си е нещо, в края на краищата. Тъй като в бара имаше и други ценители на неговия талант, накрая на вечерта си отиде със солиден бакшиш, а на всичкото отгоре успя да продаде и половин дузина от своите компакт дискове ( аз си купих също). Оплака ми се, горкия, че не можел да си намери хубави струни и аз му обещах да му изпратя. Тъй де, колега е в края на краищата, а ние музикантите сме доста солидарно племе. За съжаление не можах да го намеря в тубата ( вчера го постнах), но ако имате достъп до фейсбук страницата ми ( изложих го и там). Заслужава си да се види как изпълнява "Yesterday". (следва) |
Да а и Гуантанамо!Мейби не съм разбрал-Гуантанамера!За съжаление, живота е една голяма суета и собственото "его" над другите!  |
Ти си визираната, но не в смисъла, който представяш. Имах предвид като не ти харесват неговите впечатления за Куба и като смяташ, че са продиктувани от предварителни нагласи и общи принципи, да ни предложиш твоите. Да прочетем ти какво друго си видяла в Куба, което той не е забелязъл или пък е подценил и така да добием по-пълна и вярна представа какво става там.  |
| Шабан Байрамович с кубинския оркестър Кубисмо (Кубизъм) Гелян даде Байла, Шабан, байла кон ми ритмо кубано, есте ритмо ке те трайго йо, ... ... куандо канта хитано ...прокльета йе Америка и злато що ся |
Фичо, много добро попадение.   Аз също много харесвам колаборациите на Шабан с "Кубизмо". Особенно се кефя на акустичната "а ла кубинска" преработка на "Дъжд отново вали, девойко", която не съм сигурен дали е с тях, но звучи прекалено кубински и ако не е с тях, е силно повлияна от неговата колаборация. * * * Sta, аз също намирам за куриозен факта, че някой чете текстове, които със сигурност няма да му харесат. Интелектуален мазохизъм или мерак за изтъкване на класово превъзходство? Просто не знам.  Натиснете тук Редактирано от - gratzian на 17/5/2011 г/ 20:38:06 |
| Със сигурност няма да му харесат? Че аз три пъти писах, че искам да видя текста до края преди да разбера дали ми харесва! Или Грациан само писатель, не читатель на чужди постове? А на Sta му обещавам подробен отговор! |
| die Hexe, или не четеш другите постинги или просто се опитваш да провокираш. Не става дума за теб*, а за всички онези които в пряка реч заявявт недоволството си. _______________________________ _______________________________ ____ *От теб го очаквам - в края на скицника ( в края на краищата, не избързвай, в стил "гузен негонен бяга" |
| gratzian, Ти си гърмян заек тук и не вярвам този скицник да завърши като разказ с неочакван край, или като роман, в който читателите сами променят фабулата. Поздрави за това , което прочетох дотук Редактирано от - dude3075 на 17/5/2011 г/ 21:51:15 |
| Грацко пак го докара до акустичната китара и темпъл блока (дървена кутия) / да не се бърка с блока на автомобиля/. Но кагато се пише за Куба е безмислено без да се спомене за Хосе Марти(свободата), Ел Коменданте(гепнал вилната зона и царското забавление на гринговаците), Лъки Лучано(наркоскладът на УСА), Гуантанамо(превъзпитание на наши кадри терористи).. |
| ... свирчо - до свирка ще докара, ама добре, че не я е отсвирил ... и забравил е собствената си "шапка" в многото бакшишерии, дет' се е кланял ... пък апологетията ще завърши с краденето на скъпоценния багаж ... но преди това трябва да чуем и нещо за девойките - верно, на години е пътешественика, ама за какво е ходил в Куба ... пп ... а пък, след като напише "край", ще ви разкажа други работи ... Редактирано от - Старшината на 18/5/2011 г/ 01:00:42 |
| За по-малко от седмица - 1, 873 посещения в темата. Пропорционално на времето и броя страници/постинги в Темите - клониш към рекордите тук, Грациане! Което ще рече: продължавай |
| Скици от Бакшиширия (шеста скица) Тук е местото където ще става дума за хапване. В края на краищата човек е същество което не може да я кара на фотосинтеза и рано или късно огладнява и ожаднява. Просто така е устроен, даге..., за съжаление. Както повечето от тези караибски почивки, предлагани на канадските летовници и нашата беше "all inclusive". Повечето от вас знаят какво значи това, но за хептен неосведомените, това ще рече: със самото пристигане в хотела, локалния администратор ти пломбира една пластмасова гривничка в ярък цвят на китката, която ти не трябва да смъкваш до края на престоя си в курорта и благодарение на този отличителен знак имаш правото да ядеш и пиеш, дето се вика, "на корем" във всички определени за целта ресторанти, барове и напоителни пунктове на територията на хотела. Нашите гривнички бяха в тревистозелен цвят, онези на английските туристи оранжеви, а малката група германци пребиваваща тук -имаха сиви. Предполагам, че цветовете са индикатори на туристическата компания чрез която си уредил пребиваването си тук. Натиснете тук Аз си падам малко маанджия относно храната и не ям всичко. Да речем, може да умра от глад, но студенокръвно животно няма да хапна ( независимо дали е рак за незнамсиколко долара, стриди, сьомга, хайвер, калмари или там някаква подобна твар). Просто не ям и туй то. Въпреки че съм бил трудовак, което би трябвало да бъде школа за всеядност, не ги обичам тия ми ти октоподи, раци и щуки и туй то. В казармата, доколкото не ме лъже паметта, съботата беше определена за рибен ден и тогава винаги бях на лавката и набивах народни вафли с лимонада. В Куба, разбира се, тези "морски дарове", бяха доста застъпени в менюто и имаше хора, влюбени в този вид храна, които денонощно набиваха разни там иначе скъпи деликатесни мекотела, но пък всеки си е башка луд. Тук, разбира се, лафка с народни вафли нямаше, но пък избора беше приемлив. Храната не беше върха, но гладен, в никакъв случай няма да останеш. Ако не ти харесва туй, има онуй и толкова...е, може да трябва да почакаш там малко опашка, ама в края на краищата е по-добре и по-бързо от заводски (студентски) стол. Нашите закуски най-често бяха омлети приготвени с изключителна вещина от един висок и строен кубинец с бяла бандана, който може да се каже, че беше и локалната атракция за закуска. Той беше превърнал яйцеприготвянето в изкуство. Да ти е мерак да го гледаш, направо. С такава любов и професионализъм чупеше яйцата, разбъркваше омлетите и изобщо боравеше с посудите, че повечето от курортистите му оставяха по песо само заради атракцията. Ще се приближиш там с чинията си, той ще те приветствува с един негов патентован "юмрук в юмрук" поздрав. ( докосва твоя юмрук с неговия) и погледът му ще започне да следи твоя. Ти поглеждаш към шунката и той слага в специално подготвената купичка с разбити две яйца една лъжица ситно накълцана шунка, поглеждаш към накълцания лук и веднага той полита към купичката. Всичко това се обръща на една постоянно поддържана гореща и намазана с олио метална плоча и след секунди омлета ти е готов. Мога да кажа, че това бяха едни от най-вкусните омлети които някога съм ял. След като си вземехме омлета, минавахме покрай "шведските маси" и си дооформяхме менюто я с кроасанки, я с някой екзотичен плод или там каквото ти дойде на акъла. Портокалов сок и кафе си наливахме сами. След закуска - айде на плажа, а там на две крачки от теб- барче. Лющиш там любимите си охладителни напитки и абсорбираш слънчева енергия. Комунизъм, с една дума. Ядеш, пиеш и си гледаш рахата. От всеки според възможностите (все пак в зависимост от туристическата агенция, датата на покупка и куп други такива субективизми една седмица почивка в този хотел може да ти струва от към малко над 1000 долара, та чак до 2000 и кусур), на всекиму според потребностите. За зла ирония на съдбата комунизма беше построен за да му се радват "гнилите капиталисти с доларите", а пустите му "строители на комунизма" тичаха насам-натам като изоглавени и обслужваха разлигавените тунеядци като нас. Направо да ти стане жал. И на това ако му се вика ПОБЕДА НА РЕВОЛЮЦИЯТА - ега ти революцията, нъл тъй? Победените се връткат като бъбрек в лой и си пекат гъзовете на слънцето, а победителите бършат маси и прислужват рабополепно. Диалектика, дето викаше онзи брадатия другар. Имаше няколко избора за обяд - италиански ресторант, испански и бюфет "Лагуна", който беше най-близко до плажа и нашето пребивалище. Като заклет любител на италианската кухня, реших първият ден да обядваме в италианския ресторант. Влизаме там - празно като клуб на ОФ по време на футболен мач. Хммм, викам си, това не е хубав знак, ама айде...влезнали сме, а пък и вътре уютно, климатичната уредби яко надута, разни "италиански" декорации, и даже италианска музика тихичко се носи из въздуха. Келнерката любезно се приближи и ни поднесе менюто... а там...хмммм...супа минестроне, паста(макарони някакви, демек), пица, стейк и пиле...толкоз. С леко тъжно изражение тя ни каза: За съжаление, днес нямаме пица...хмммм....ОК, викаме, дай там първо една бирчка за мен и едно безалкохолно за булката, а после по една супа, на мен стейк, а на жената-пиле. Ей, в края на краищата дай да опитам си викам американски стейк, в италиански ресторант в Куба...кой знае, може пък и да ми хареса...да де, ама не. Супата се ядеше, макар че беше далече от истинско минестроне, но пилето което получи жена ми беше толкова сурово, че не можеше да се реже, а онова което би трябвало да е стейк, беше просто някакво запържено парче жилаво месо с три увяхнали парченца зеленчук отгоре, което би трябвало да е от говедо прекарарало последните си дни в концентрационен лагер. Пълна отврат. Ние само боцнахме петте рахитични пържени картофчета които гарнираха и двете порции и си станахме. "Не ви хареса, нали?" попита на келнерката на излизане, гледайки непипнатите чинии. "Ти как мислиш?" - отговорих и аз и се насочихме към бюфета...тук барем, ако не ти харесва имаш право на втори, та чак и "трети път майка и баща" опит. В бюфета, барем, знаеш че можеш все да одбереш нещичко по твой си вкус. Намерих много от храната за безвкусна и нямаща нищо общо с подобна на вид такава в други страни: гранясали маслини, кисело мляко с консистенция и вкус на рядка вкиснала боза, "гумени" туршийки, прекалено тестени и несладки сладки, умърлушени банани ( аз очаквах бананите да са върха...все пак тропична страна), салами които бяха барем три нива под родната "кучешка радост" и паста, която беше толкова "а ла денте", че имаш чувството, че е само запарена за минутка-две и пусната за консумация за масите. Колкото до месото, тия ми ти кубински готвачи изобщо нямат представа не само как се готви, но и как се нарязва месо...нито пилешкото, нито телешкото бяха във вид удобен за консумация ( освен ако не умираш от глад). Виж - свинското, не мога да си кривя душата, беше прилично и специално една кубинска картофено-свинско местна яхнийка беше фантастична. Ориза беше приготвен задоволително, пържените картофки се ядяха, супите също бяха нелоши, а пък като допълнителна атракция, точно между ресторант "Лагуна" и плажа един як чичко приготвяше в огромен казан с капацитет за военна дивизия някакъв жълто-оранжев мишмашоподобен кубински специалитет, който аз не знам защо не пробвах, но явно беше вкусен, тъй като винаги там се нареждаше опашка от гладни летовници. За радост, сладоледът беше чудесен и винаги можеш да компенсираш лимитираните "първо" и "второ" с пълна купа от някое от екзотичните "банан", "манго" или пък традиционно шоколадово или ванилно джелато. За вечеря, менюто беше малко по-богато, но в тези жеги ние се ограничавахме до чинийка с превъзходни сиренца ( за наша радост тук имаше богат избор от най-финните и вкусни екземпляри, като почнеш от горгонзола, бейби пармазан, рокфорт, мозарела, бри и крийм чийз ( сирене "Крема" на нашенски) и стигнеш до нещо като нашенско си краве сиренце ( но с по-тебеширена консистенция). Всичко това подпряно с малко кракери, орехови ядки и бутилка нелошо испанско бяло винце - и...шапка на тояга...яж, демек, Гуджо мръвки. (следва) |
За зла ирония на съдбата комунизма беше построен за да му се радват "гнилите капиталисти с доларите", а пустите му "строители на комунизма" тичаха насам-натам като изоглавени и обслужваха разлигавените тунеядци като нас. Направо да ти стане жал. И на това ако му се вика ПОБЕДА НА РЕВОЛЮЦИЯТА - ега ти революцията, нъл тъй? не. системата all inclusive навсякъде по света е почти една и съща. И в страните, в които има комунизъм и в страните, в които никога не е имало комунизъм. качеството на all inclusive зависи от качеството на отпределения хотел, а не от политическия строй. Що се касае за тичащите служители и обслужващ персонал - във всички бедни страни тичат ужасно много слуги за кефа на туристите. Получават мизерни заплати. |
| да де, Софтуинд, но в другите страни не се бият в гърдите че са гробокопачите на капитализма...толкоз... |
| Общо взето любопитството ми е задоволено.Научих размера на всички бакшиши-все пак заглавието..- и прочетох за бананите. ПП Но ще продължавам да следя скиците. |
| *** 1.2 Потребителите не би трябвало да се държат като "модератори в сянка". Ако потребител забележи нещо нередно, да се свърже с модератора. Връзката с модератора се осъществява в секция 'Помощ', не и в други теми, където това е нарушение на правило 1.2. Редактирано от - sybil на 18/5/2011 г/ 21:21:00 |