Отиди на страница:
| Има различни визии за държавата: едно е в Сомалия, друго в Германия. Едно е в южна Европа, друго е в Северна Европа. А държавата е огледален образ на населението : доколкото в Европа (почти) няма повече диктатури. Така че, тъжна вест: държавата е каквато си я направим самите ние. |
| Че има пренос на производството на изток - това е факт, но той не се породи, защото там имаше вакуум, а защото управляващите елити на фирмите го използваха за стратегия за увеличаване на собствените си бонуси. Веднъж започнало е вече приподно явление, защото закъснелите бързат и те да наваксат, а свикналите с големите премии не искат да се откажат. Е, това води до уволнение на доста от тези елити след 3-4 г., но те не мислят за бъдещето, защото максимата е "Живей сега !" А полезността за обществото и оттам пари и успех - ами много напомня стария виц за чукчите "В Москва чукча, а здесь товарищ". |
| Круелке, Това са популярни кухненски заблуди, от което не стават по-малко заблуди. Да вземем социалните разходи. Днес еврозоната тресе я треска, но сами по себе си страните с най-силните социални програми, Швеция, даже Германия, са икономически най-добре. Швеция сега има по-висок БВП от 2007 г. и по-големи социални разходи. И Канада, със "социалистическо" здравеопазване и по-щедри социални програми от САЩ, е по-добре икономически от САЩ (въпреки Грациан и Воци). Много пъти обяснявах, че държавите не са фирми и понятието "конкурентоспособност" не се отнася до тях по същия начин, както за фирмите. Доходът на страните зависи най-вече от производителността им. В САЩ тя е нараснала над два пъти от 1980 г., а доходите на средната класа реално са намалели с 2.5%, докато тия на най-богатите са пораснали 4-5 пъти. Швеция и Германия също сигурно изпитват конкуренция от Китай, но техните добре платени работници не се топят като в САЩ. Ирландия, както сигурно и ти знаеш, си наложи свирепо затягане на колана, но безработицата й е 14% (в САЩ - 9%), а лихвите, по които заема, са 8% - доста по-зле от италианските, които стигнаха до 7.4% и предизвикаха световна паника, преди да слязат пак до 6.7%. |
| Липсата на конкурентност на американската икономика се дължи на държавната подкрепа чрез безмислени поръчки, бейлаути, гарантирани заеми и какво ли не още. Освен че създават идеалната среда за корупция, те прехвърлят функциите на на пазара към държавата. Либералчетата подскачат за държавна регулация, но не схващат че има граница - ролята на държавата е да направи правилата еднакви за всички и да бие през пръстите тези които не ги спазват. Не да казва кои отрасли и кои фирми са с приоритет. Това към което се стремят в момента либералите го имаме вече в България: капитализъм с назначени от държавата капиталисти, които послушно работят в зададените им области (засега възобновяеми енергии и социални проекти). Най-големите "бизнесмени" се крепят на държавни поръчки. Държавата съответно ги пази от конкуренцията чрез регулации и чрез парични помощи ако закъсат. Горе-долу ситуацията е единия процент в съюз с прошляците срещу средната класа. От цялата работа богатите имат сигурни поръчки и защита от конкуренция, а бедните - сигурни привилегии и помощи. Затуй богатите като цяло са за Обамовите реформи и по-високи данъци - те са мързеливи и страхливи и предпочитат наготово държавните поръчки пред борба на пазара с всички рискове и обрати. А за да има държавни поръчки, добре е данъците да са високи. Държавата е лесно да я накараш точно на тебе да даде поръчката - един човек определя, не стотици и хиляди клиенти. Иначе си е риск - някой нов Стив Джобс като нищо може да измести твоя продукт от удобната нишичка. Крайните потребители пък взимат наготово продукта - е, не е най-добрия, но пък друг плаща сметката. * Тази ситуация стана възможна благодарение политиката на Буш и Обама - очевидно представители на двете най-заинтересовани страни в този обрат. Чрез намаляване на средната класа в посока на бедните. Бедните вече са с променени навици - искат, вместо да се борят сами да постигнат. Разбира се, те загубиха позициите си несправедливо и имат основания да вярват, че вече има по-добри методи за добър живот от упоритата работа и лишения. Най-малкото някой чиновник може да отреже усилията им с един подпис и една регулация. Как да се бориш с някой който е твърде голям да фалира или взима пари наготово срещу обещания и финансова подкрепа за съответния политик от държавата? * Все още не е ясни какво ще излезе - средната класа се политизира доста, понеже при намалените бройки позициите на избори вече са на кантар. Проблема е, че преобладавашата част от републиканнците са заинтересовани от същата гнусна симбиоза - бедни и богати срещу останалите, в качеството си на представители на другата част на съюза. Съответно още от сега се вижда че мерките им ще доведат до същия резултат. Като паразитите са - не могат да вдянат че като унищожат приемника, умират и те.  |
Специално да си занимаем с това ценно прозрение от Круелка:
Правилно, високотехнологичните разработки и иновациите винаги започват в държавния сектор: интернетът започна у американскитв военни, Арпанет, усъвършенства се в американските държавни и обществени (нон-профит) университети, световната мрежа се създаде в европейския междудържавен център за ядрени изследвания, и накрая технологиите изтекоха в частния сектор, когато накрая се появиха и начини за "монетизация". След края на студената война държавното участие на САЩ в иновациите затихна. И респ. след края на дотком бума в 2000 г. нямаме нов технически бум. Следващият бум беше изцяло заслуга на частния сектор и се изрази в гранитогрес и гипсофазер. Деиндустриализацията на САЩ и засилването на спекулативния сектор беше изцяло рожба на дерегулацията на финансите. Освободени от контрол, финансите растяха като бесни, създаваха по-голямата част от БПВ, създаваха най-големите състояния (а не като някога железниците, стоманата или софтуера) и раздаваха най-големите заплати и бонуси, привличайки най-талантливите работници. Загубените добри работни места в промишлеността не се компенсираха с "консултантски" ("консултант" е име за безработен специалист), а с работни места в Уолмарт, който сега е работодател номер едно, а не като някога ГМ. В ГМ хората бяха средна класа до живот, а в Уолмарт са работещи бедни на частична издръжка на данъкоплатеца. При това работата в Уолмарт не е по-лесна или за по-тъпи хора от тази на конвейера в ГМ. Просто работата в ГМ беше профсъюзна, а в Уолмарт не е. "Така наречените балони" бяха също свидна рожба на дерегулацията. А "чувството на фалшив просперитет" се дължеше на това, че средната класа компенсираше намаляващите си доходи с изпозлване на къщите си за спестовни касички, докато цените растяха. Хората не можеха да подддържат обичайния си стандарт без да рефинансират ипотеките, като взимаха и пари на ръка, с които плащаха лечение, колеж, ремонти или просто финансираха обичайния си начин на живот. Това ставаше с много активната помощ на банките, които не носеха - поради дерегулацията - отговорност за ипотеките, които препродаваха. Когато цените паднаха, 13 млн домакинства от средната класа реално фалираха. Сега 40% от ипотеките са под вода, а в Лас Вегас, Орландо и други общини ударници - над 50%. Редактирано от - Чичо Фичо на 11/11/2011 г/ 18:27:19 |
| Отнасяйки се с респект към мненията на Параграф39, искам да допълня тълкуванията на всички съвременни ЖакЕленщайновци, гравитиращи около питането "ЗАЩО има разслоение на 'класи' и защо едни са на дъното, а други на върха". Равенството и/или изравняването, чрез премахване на пирамидалната структура, са били вековни нагони на глупави и необразовани индивиди, с малка интелектуална мощ или с липсваща такава, на които е внушавано, че могат да управляват като се самоуправляват и по този начин движат обществото напред. Тази трактовка е изключително вредна, тъй като бедните са бедни, защото са глупави, а умните са на върха на пирамидата, защото са завоювали техните позиции поради техните възможности. Така както има ниски и високи хора, дебели и слаби, черни и бели, така съществуват и категории, като глупави - на дъното и умни - на върха. България е красноречив пример до къде може да стигне едно общество управлено от неграмотни селяни, каруцари, свинари, чобани и горски мизирабли - 9 септември 1944 - и последвалите ги "во крове" 'бранд ню дженърейшън', 45 по-бедни години по-късно. |
| Ста горкият е толкова объркан, че ми се свива сърцето. Турил е и Буш на подсъдимата скамейка като "етатист". Буш всъщност председателстваше над най-голямото раздържавяване в САЩ след времето на Т. Рузевелт. Буш намналяваше данъците на богатите за щяло и нещяло (ако има излишък - да се похарчи излишъка, ако има дефицит - да се стимулира икономиката), раздаваше щедри субсидии на корпорациите, вкл. на супербогатите нефтени и въглищни, освобождаваше ги от данъци, намаляваше разходите за бедните, старите, децата, образованието, науката, изнамери "частните войни" (които аз винаги съм критикувал) и поиска да приватизира и Социалната сигурност, срещу което въстанаха и републиканските маси. (Някои чаени скандират щото държавата да не се месела в техния медикеър  ). Но когато частните банки загазиха поради алчността си, поощрявана дотогава от Бушевите дерегулации на финансите, Буш тозчас рипна да ги спасява (това стана есента на 2008 г., при Буш), с ТАРП, с парите на държавата, на данъкоплатеца. Идейната нищета на сините е осезаема и болезнена. Три години се борих лъвски по форуми, по страници на сини газети и по срещи в София по кръчми и кухни да помогна на сините да се освестят. Не може и не може. Това са сякаш бивши партийни секретари, сменили веднъж една великая сермяжная правда с друга, подобна по абс. стойност, но с обратен знак, и неспособни за друга промяна. Редактирано от - Чичо Фичо на 11/11/2011 г/ 18:37:34 |
| Това, че богатите са богати, защото са умни, а бедните - бедни, защото са глупави (черни, развратни, безотговорни), е една чиста глупост, в която никой в Америка вече не вярва. Фактите показват, че САЩ сега е станал много по-неравно по възможности общество от стара Европа - шансът на човек, роден беден, да стане богат (независмо от ума си) са много по-малко, отколкото са в Европа. Това е новост за Америка, която винаги е вярвала в приказката за Пепеляшка и в романите на Хорейшо Алджър. На тая новост бе посветен цял скорошен брой на сп. Тайм (Спая явно не се е абонирал за Тайм или не чете по-ингилишки). Сега в Америка е много по-вероятно да си богат, защото си роден богат, и да си беден, защото си роден беден. Мога да го потвърдя с готовност от опит като жител на Манхатън, прекарал 16 години около UES и баща на деца, завършили водещи манхатънски училища. Редактирано от - Чичо Фичо на 11/11/2011 г/ 18:43:42 |
| Америка е дала много неща на света и се е утвърдила като първа сила преди всичко благодарение на иновативните технологии. Както открития, така и технологии за масово производство на базата на вече известни открития. Като се почне от автомобила и се свърши и компютъра и интернет, едва ли има смисъл да ги изброявам. Тези технологии не са създадени защото държавата ги е поръчала или защото е дала данъчни облекчения за производителя или консуматора. Нито са създадени с помощта на бейлаути. Създадени са от въпросния един процент. ( тогавашния, днешния 1% преобладаващо са друго тесто). Сигурно десетки хиляди са загубили и фалирали, за да може да ползвеаме останалите действително най-добри. Останали не чрез регулация кои да оцелеят, а наложили се на пазара. Има едно изключение: интернет. По точмо един от основополагащите протоколи, в основата на комуникациитре между компютри: TCP/IP. Интернет се базира на него. Та тази разработка е поръчана от "Defense Advanced Research Projects Agency". Вече предчуствам как великия либерал подскача - бейлаут! Държавна поръчка!!! Ако не беше... Разликата е, че след разработката резултата е публикуван и свободно досъпен за всички. Той сам по себе си лист хартия. Безплатни препоръки, за който се интересува. Създателите на интернет са го избрали сред другите възможности. Днешната помощ изглежда другояче: даваме примерно държавна гаранция за заем. Ако фирмата фалира, губи данъкоплатеца. Ако спечели - ами връща си заема и прибира печалбата. Т.е фирмата е избрана и поставена в привилегировано положение спрямо конкурентите си. Сигурна работа: или друг губи, или аз печеля. Новия либерален тип "бизнесмен". "Регулиран" по днешните стандарти, така да се каже. |
Толкова ли е трудно да се направят бутон лайк и възможност да се изкажеш под мнението, което одобряваш или не одобряваш... Няколко пъти вече го предлагам. Интерфейсът на този форум не се е променил от 20 години сигурно или откакто съществува...  |
| Не е трудно но някой трябва да го поръча. Трудното е да се вземе решение да се направи. Работи си от 15 години, тези които са го направили може би вече работят другаде, предсатви си сега заради един бутон 3 дни фирума да не работи или нещо да се срине.. Нали виждаш колко опасности ни дебнат отвсякъде. Първото правило на менажера на софтуерен проект е каквото работи - не се пипа! |
| Поне през последния век всички фундаментални нововъведения, създали нови технологии и индустрии, възникнаха в държавния сектор. Реално почти всички големи технически пробиви в последния половин век се коренят в програмата на Дж. Ф. Кенеди "Човек на луната". И Силикън вали води началото си от държавните военни програми в северна Калифорния през ВСВ. Обратното, когато частният сектор се радва, както при Буш, на корпоративен комунизъм с гарантирани високи печалби завинаги, той не създава и това, което е създавал по-рано - в момента във ФДА (американското министерство на лекарствата и храните) имало само 14 нови лекарства за изпитване. И тези неща, които са създадени в частния сектор, обикновено не са създадени от горния 1%. В миналото повечето големи индустриалци са били хора от низините. Томас Едисън, Андрю Карнеги, Езра Корнел започнали като телеграфисти (нещо като компютърджии тогава). Карнеги пристигнал на 13 години от Шотландия без пукната пара. Икономическите данни показват, че горният 1% сега не е дори и цял процент, а е част от процента. И доходите и богатството му са нараснали много пъти предимно от спекулации и от държавен корпоративен уелферизъм и от бягство от данъци. Това богатство не се използва за създаване на вътрешно търсене и на работни места, а с него се спекулира, като се надуват и цените за средната класа, или се изнася в чужбина. Приносът на богатите като данъци спрямо доходите и богатството им също отстъпва значително на средната класа. Накратко, богатите в САЩ са богати най-вече от черпаклък за богатите, а не от приноса си към обществото. |
| Ми нали и за това казвам - явно сме на едно мнение по въпроса. Богатите в съюз с бедните под либералното знаме срещу средната класа. В обща борба за държавните хранилка. Така е - не мога да противореча тук с нищо. |
| Тия от средната класа като изброените от теб - Едисон, Бел и т.н нямат никакви шансове днес срещу държавните бейлаути и регулиране кой да води четата. Евентуално още някой в областта на интернет все още може нещо да направи , щото Обама има друг приоритет и не е почнал бейлаутите и регулациите и там. |
| Ста, Ако искаш да си говорим, чети постовете ми внимателнои и почни да четеш малко вестници и списания (не жълти). Много си бос. Богатите черпаклийстват за сметка на средната класа, само това казвам, това са фактите. Богатите богатеят, а средната класа се топи. Изчезват работните й места - не само за сини яки, но и за бели. Расте цената на здравеопазването - всяка година фалират по един милион домакинства от средната класа, а 60 млн небедни американци нямат здравни застраховки (не могат да си ги позволят). (Бедните имат медикейд - безплатно, старите - медикеър.) Расте главоломно цената на висшето образование, растат студентските дългове (един трилион, повече са от дълговете по кредитни карти), а няма работа за завършващите с дългове на врата. Цените на къщите - единственото богаство на средната класа - никога няма да се върнат, десетки милиони домакинства са под вода. Данните на бюрото по преброяванията, които цял месец вече циркулират из основните медии, са ясни - от 1973 г, досега средният доход на домакинство е намалял с полвин пункт, на работещ на пълно раб. време бял мъж е намалял с 2.5 пункта, сега 40% от младите семейства с деца (до 35 г.) са под чертата на бедността, 30% от всички деца в САЩ са бедни, а богатите сега са 4-5 пъти по-богати от в 1973. Разликата м/у дохода на CEO и средния му работник е сега 400 пъти, а в 1980 г. е била 40 пъти. Бедността в събърбите от 2008 до 2010 г. е нараснала с 53%, до 25% от децата в средния мидъл клас събърб минават поне временно през статус "бездомни" в статистиката на училищните власти за една година. Това е положението. Америка в 1980 г. и сега са като две различни страни. Редактирано от - Чичо Фичо на 12/11/2011 г/ 01:22:41 |
| Uncle Phicho, Communism leads to collapse, starvation and dictatorship. For those who have forgotten about this, I would recommend the Black Book of Communism: Crimes, Terror, Repression, written by a group of French authors led by Stephane Courtois. The broader failings of communism, which delivered a miserable standard of living for ordinary folk, is easier to document. If you are into dead economists, try reading Ludwig von Mises or F. A. Hayek just to find out that Marx should remain buried. Then we gonna talk about Time Magazine. The Spy  |
| Да се върнем пак на социалните разходи. В САЩ и другаде има криза на недостатъчното съвкупно търсене. В икономиката има нещо, което се нарича multiplier, мултипликатор, показва каква е ползата от един похарчен лев за икономиката. Всички икономисти са съгласни, че социалните помощи и парите, дадени на средната класа - като намаление на данъци, помощ при безработица, субсидия за здравеопазване и образование и т.н. - имат висок мултипликатор - харчи се веднага за стоки и услуги, създава търсене. А увеличените доходи на богатите имат нисък мултипликатор - не се харчат и не стимулират икономиката, а се изнасят от страната или се изпозват за спекулации, които дигат и цените, които средната класа е принудена също да плаща. Всички икономисти са на мнение и, че голяма заслуга за упадъка на САЩ има упадъкът на образованието в училище. То вече е горе-долу на последно място сред развитите страни, отстъпва на много развиващи се. Упадъкът на амер. държавно училище е пряк резултат на отслабването на държавния сектор и стремежа за приватизация на училищното образование. Основаното на работодателя здравеопазване е отживелица и бич за американския работник и работодател. Решението е прост - всеобщо осигуряване с единен платец, като в Канада и Англия. Това ще реши въпроса с хората без осгуряване (с който Америка прилича на развиваща се страна), ще освободи работодателите от тези неприсъщи разходи и ще ги направи по-конкурентни, ще поевтини значително здравеопазването, което ако така въври, ще ни фалира скоро, ще подобри значително ефективността му и ще премахне един голям източник на неравенство, на страдания, бедност, фалити, несигурност, притеснения и тревоги за американците. Ще освободи много хора от скапаните им работни места, на които си налягат парцалите само заради застраховката. И ще освободи милиарди единици човешка енергия за други по-добри цели. Но това не става заради страха от "социализираната медицина" и най-вече заради егоизма на здравно-промишления комплекс - болниците, застрахователите, фармацията, адвокатите по медикъл малпрактис и медицинските училища. Така либертарианската глупост нанася големи осезаеми вреди на обществото. Редактирано от - Чичо Фичо на 11/11/2011 г/ 19:52:42 |
| Шпионина, Няма какво да си говорим с тебе - ти изобщо не разбираш, че не става дума за комунизъм и Маркс, а за Америка по времето на десния Никсън, който беше кейнсианец, за данъците при късния Рейгън. Но най-вече става дума за Америка, когато беше силна и просперираща, като при ФДР, Айзенхауер и Кенеди. Равнището на опонентите ми тук е горе-долу като на Шпионина. Те четат жълтата преса на Мърдок, гледат yell ТВ на Мърдок и слушат talk радио на Ръш Лимбо. Те не четат добрите, аналитични вестници и списания, не четат книги, не знаят историята на САЩ дори бегло, да не говорим за икономика, не изпитват любопитство към света около тях. Ако си говорят с американци, те са същите като тях. Но явно скоро не им се е случвало да говорят с американци. Сигурно но могат да говорят, както не могат и да пишат. |
| Чичо, шегувам се, че сме на едно мнение, споко! В прав текст ли искаш да ти го кажа? * На едно мнение сме по фактите какво става с богатите и че средната класа се топи в посока на бедните. На едно мнение сме и че днес Америка е различна държава в сравнение с 1990та. На различно мнение сме за причините. Аз твърдя че държавата взема от парите на средната класа и ги дава на богатите и на бедните. И че бейлаутите са този механизъм. Взимат ги богатите и подхвърлят по нещо на бедните. Ти твърдиш, че богатите сами си ги взимат от лакомия и държавата трябва да се намеси. А държавата помагала на бедните с бейлаутите. На различно мнение сме и за ТАРП и бейлаутите. Ти критикуваш тези на буш, но одобряваш тези на обама. Аз не одобрявам и едните и другите. Понякога сме на различно мнение за войните, понякога - на едно. Зависи кога си сменяш мнението. Идеята ти да обиждаш опонента не одобрявам, но разбирам причината и обидата. Не ми пречи. Ще ти обръщам и занапред внимание, щом желаеш. |