Отиди на страница:
Иван Петрински  |
Известно е също, че съществуват сериозни подозрения за литературните занимания на владетеля Симеон Велики. Тези умения в Магнаурската школа не биха могли да се получат. Остава ни само един изход - младият Симеон завършва в Плиска второ висше образование във Великата българска школа.  Понеже съм малко тъп, та да попитам - нашия велик цар е взел второто вишо у нас си, защото първото вишо, при греците, куцало нещо в развиване на уменията по творческо писане, а пък съществуват сериозни подозрения, че .... да? или? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Black Swans |
| Kotka Swans, сам виждаш колко трудно е било, като още го е нямало московският Лит.инст. "М.Горки"  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Forza NATO |
| Първият възпитаник и последния. Следват 11 века тъпи невъзпитаници с малки, но незначителни изключения. |
| Симеон е бил образован в Цариград, но на гръцки, и тезата на автора е, че се е образовал и на славянски в Плиска при учениците на КМ. Наистина тя е напълно логична. Плямпалото да види в Приписката на Тодор Доксов как в началото на 10 в. езикът още се самонарича славянски, а владетелят (и народът му) - български. Археологическите доводи на Петрински за съществуването на българската дворцова школа в Плиска според мене са убедителни. Такива са и доводите на К. Попконстантинов за варненския скрипториум. Внушителна архитектура, укрепена, два етажа, стенописи, присъствие на княза (водопровод, баня), помещения, подобни на кабинети, намерени много метални закопчалки за книги и писала, ето тук и градина за перипететически разходки. Сигурно в следвашия брой Петрински ще систематизира археологическите доказателства за създаването на кирилицата във Великата бълг. школа (в Преслав) по указание на Симеон. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Чичо Фичо |
| Само три съображения по темата. 1. Тезата, че е имало някаква предварителна договорка между Борис и учениците на Методий е напълно алогична. Тя не дава обяснение на въпроса защо тези ученици идват в България едва след смъртта на Моравския архиепископ и последвалото преследване от франкското духовенство. Много по-обясним е сценарий, че Методиевите ученици надали са били всичките на едно място в Моравия (виж по-долу за образованието в югозападна България). При гонението всеки се запътил към най-близката граница. И докато имаме данни, че Византия откупила част от онези славянски книжовници , които били продадени в робство, сведения за подобни действия на Борис нямаме. 2. Тезата , че в Плиска/Преслав имало аналогична на Магнаурата школа, при това с филиал в Охрид, при все цялата си привлекателност не се подкрепя от характера на старобългарската книжнина през "Златния век". Тази книжнина е преди всичко свързана с духовенството, произхожда от духовенството и насочена към духовенството. Самият Симеон произлиза от кръговете на духовенството. Дори "Шестодневът" на Йоан, който е забележителен опит за пригоден към българските условия синтез на достиженията на достиженията на философията, естествознанието, космологията и космогонията на 9ти в. , е типичен продукт на литературата предназначена за висшия клир. На този план следва да разглеждаме скрипториите към манастирите в североизточна България и образователната дейност към тях - към подготовката на елита на българската църква. Дори да приемем твърде спорната откъм доказателства теза за библиотеката на Симеон и прибавим "Историкиите" и материалите от "Симеоновия изборник", цялостната картина силно наподобява на културния кръг около Карл Велики, т.е за един дворцов кръг, който е силно обвързан църковния елит. В този план характерът на Плиско-Преславската школа силно контрастира на този на Охридската, където имаме образователна дейност, свързана преди всичко низшето духовенство. Както споменах по повод първата част Климент създава цяла мрежа от учебни центрове във всяка "енория". Аналогията с "килийните училища" от ранното Възраждане, Франкския модел на "катедралните училища" или Арабския модел на медресетата се налага от самосебе си. Контрастът между двата вида школи - този в С.И. България и този в "третия дял" на българската държава само се засилва от двата вида азбука, използвани от тях, кирилицата и глаголицата. Моето лично мнение за Преславската школа е, че се касае за кръг от книжовници, образовани във Византия и то на най-високо ниво, които сетне образуват кръга около Симеон с цел превод и адаптация на гръцката книжовност за целите на този забележителен владетел. По всяка вероятност те получават образованието си, когато и Симеон получава своето - в периода 870 - 895 г., т.е. периода на "дълбок мир" между България и Византия. В следствие на последвалата конфронтация между двете държави, тази политика на изпращане на българи в Цариград, където да получат най-елитното за времето образование, та да го реализират сетне в България, е прекъсната. В резултат, с отмирането на Симеоновото поколение книжовници забелязваме и постепен залез на този вид културна дейност. 3/ Привличането на "Закона за съдене на хората" не предполага наличчието на "юридически факултет". Както знаем, Методий превежда "Номоканона" и други (подразбира се подобни) книги още в Моравия, което кара някои да твърдят, че "Законът" е донесен в България от Моравия. Макар това да не е задължително, очевидно е, че за Методиевите ученици преводът и тълкуването на византийските закони е било приоритет още преди идването им в България. Най-простото и логичното обяснение е, че на тях дължим "Закона". Все пак, ако толкова държим да посочим "изконния Български характер" на "Закона", отново тезата за византийската образованост на българския културен елит от края на 9ти - началото на 10 в. дава рационално и логично обяснение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Изглежда невъзможно да се усъмним в историческите податки - и писмени, и археологически, които ни карат да мислим Макар и само като предположение, е важно да упоменем, че по някакъв начин Абсолютно сигурно е, че Трудно е някак си да допуснем дори, че логично Aко за ........можем само да се досетим за ................, то това почти сигурно ще твърдим за ........ Няма как Естествено Mного по-голяма е вероятността Трябва да е съвсем ясно, че Наистина..., , но това са подробности В това сведение ....... ще трябва, изглежда, да видим Днес не подлежи на съмнение, че изглежда Струва ми се абсолютно сигурно и няма да е никак трудно да предположим Във всички случаи трябва да е ясно, А и нали, Накрая ще трябва да се опитаме да дадем още един отговор. Остава ни само един изход  |
Известно е също, че съществуват сериозни подозрения за литературните занимания на владетеля Симеон Велики. Тези умения в Магнаурската школа не биха могли да се получат. Остава ни само един изход - младият Симеон завършва в Плиска второ висше образование във Великата българска школа. Дори и да не е един от старобългарските автори, бъдещият цар е достатъчно талантлив, за да приемем тази хипотеза за вярна. А е и логична, което в случая вероятно ще да е достатъчно. Това следва да се запише със златни букви във вечната книга на умозрителните заключения на българските историци.  . Логиката и причинно-следствените връзки са направо покъртителни  |
Известно е също, че съществуват сериозни подозрения за литературните занимания на владетеля Симеон Велики. Тези умения в Магнаурската школа не биха могли да се получат. Остава ни само един изход - младият Симеон завършва в Плиска второ висше образование във Великата българска школа. Дори и да не е един от старобългарските автори, бъдещият цар е достатъчно талантлив, за да приемем тази хипотеза за вярна. А е и логична, което в случая вероятно ще да е достатъчно. Това е вопиюща глупост. Дори да приемем напоследък ширещото се мнение, че Фотий (да вземем най-блестящия пример от 9 в. починал 893 г.) не е бил преподавател в Магнаура, неговото образование, данните за библиотеката му, способностите включително за граматически и литературен анализ, засвидетелствани в писанията му, показват забележителното ниво на византийската литературна образованост. |
| То и Иван Вазов вече го е казал с няколко думи : Симеон Велики, когато е нямал кого да надвива – пишел книги, за да си почива. А Петрински взе все повече да ми харесва. Докато Божидар Димитров почна да издребнява, Петрински все по-често хваща бика за рогата и засяга теми, с които от комплексарщина ли или от липса на самочувствие досега никой не е посмял да се захване. Това, че след Магнаурската школа Симеон е завършил и второ висше във факултета по литература към Великата българска школа, е вън от всякакво съмнение. Почти сигурно е, че след това е завършил и Военната генералщабна академия. Иначе как ще е можел да води толкова успешни войни. Допълнително доказателство е и създаденият към Школата правен факултет (за откритието на Петрински му свалям шапка !). Ами така де, един Цар за какво по-напред! Държавата ли да управлява, сарактата ли да води към бойни успехи, книги ли да пише, че на всичко отгоре и да раздава правосъдие – много по-добре е да предаде престъпниците на независима съдебна система от образовани юристи, че после те като вземат да пускат престъпниците за щяло и не щяло, да кара престъпници и съдии наред PS Чичо Фичо, не окуражавай толкова Петрински, защото току виж той после изкарал, че и Кирил и Методий, които също са били възпитаници и преподаватели в Магнаурската школа, са се обучавали на славянски в Преслав. Иначе къде другаде са могли да го научат |
| За да разберем случващото се в края на ІХ век в България, мисля си, трябва да разширим рамката и контекста. Ние имаме обичая да разглеждаме като през увеличително стъкло своята история, търсейки основания и подробности за събитията. Но увеличителното стъкло покрай полезното си свойство да ни посочи детайла има и друго - това, че изкривява образа на нещата в "периферията", по причина на дисторсията. Няма как, според мен, да разберем какво и как става в България и да го оценим без да знаем и да оценим какво се случва във Великоморавия и особено - във Византия в същото време. Полезно би било да начертаем (поне) три "стрели на времето" - една за България, една за Великоморавия, една за Византия, като нанесем на тях събитията, за които имаме достоверни свидетелства, а после да ги обсъдим в контекст. Това занятие едва ли има място на този форум, затова ще се огранича да вметна следното: 1. Събитията в България в този период се случват под зоркото око и, вероятно, в известна степен допускани от Византия. 2. Мисията на Кирил и Методий във Великоморавия, от която учениците им, намерили убежище след години в България, са част, е изключително византийска държавна мисия. Тя е елемент от политика, която първоначално е целяла общо действие срещу тогава още езическа България и германците. Фактът, че след гоненията Византия "откупува" мисионерите си, недвусмислено потвърждава факта, че във Великоморавия те са изпълнявали държавна задача. "Забавянето" за "почивка" на учениците в Белград е евфемизъм за ... задържането им. Борис І Михаил е имал нужда от време, за да уреди статута им първо пред българите в страната и особено близкия на Византия клир, второ, пред Великоморавия, за която те са враждебни, и най-вече, трето, пред Византия. Оставането им в България със сигурност е било консултирано в Константинопол, защото тяхната дестинация най-вероятно все пак е била Византия. Една подробност - книжовниците, макар и духовници, не са били поверени на грижите на клира, който несъмнено е имал възможностите да се погрижи за тях подобаващо, а на администрацията на Борис І, ще рече - на държавата, не на църквата (което при цезаропапизъм е нюанс, но все пак съществен). Туй щото Есхач много искал да има честта да приеме госта. Важно е да отбележим, че подобна на тази във Великоморавия византийска мисия в България не е имало. Очевидно, ролята на бараж срещу папистите се е падала във византийския геостратегически план на Великоморавия, докато за България се е предвиждала много близка орбита на политически, религиозен и културен сателит на Византия. В този смисъл, предприетото от Борис І е и акт на (мека) еманципация. Нещо, в което той е методичен и последователен. От Фотиевия събор нататък (879) българската църква е автокефална. 3. Симеон пропуска вихъра на събитията около Фотиевия събор той вече е в Магнаурската школа (вероятно подготвян за глава на автокефалната църква), а при приемането на книжовниците в България още не се е върнал. Петрински прави една бележка, която не бива да подминем без разсъждение. Той казва, че в Магнаурската школа Симеон няма как да е имал досег със славянското четмо и писмо. Не можем да бъдем сигурни, че е така. В Магнаурската школа са се обучавали и младежи от ... Великоморавия - по това време мисията на Методий там е в апогея си, той е архиепископ. По това време във Великоморавия се проповядва на славянски език. Проповедта на славянски, славянската азбука все още е елемент от византийския план за Великоморавия. Следователно, едва ли са игнорирани в Магнаурската школа. Ние не знаем дали е така, но не бива да го изключваме. Ако Симеон умишлено е бивал изолиран от това знание, то едва ли за любознателен и интелигентен младеж, какъвто несъмнено е бил, за да получи признанието на византийците, това е било търпимо. Като минимум трябва да приемем, че поне е знаел за делото на Методий във Великоморавия. Завръщането на Симеон практически съвпада с разгръщането на просветителската дейност в България. Сведението е, че той е бил в манастира на Тича след 888 година. Нивото му на образованост, според мен, предполага той да е бил, макар и току стигнал пълнолетието си, в по-голяма степен субект, отколкото обект на процеса. 4. Политическите, държавнически и управленски действия на Борис І не бива да се разглеждат като "моноспектакъл". В действителност той е водил сложна политическа игра, за която са нужни поне ... двама. За това можем да съдим от интензивността и съдържанието на комуникацията му като държавник. В тази игра той е бил партньор, за наша чест и слава - равностоен, на едни от най-великите умове на съвремието си. Още по-голяма чест му прави факта, че тези умове - да речем, Фотий, са били подкрепени и изградени в хилядолетна държавна, политическа, философска, религиозна и книжовна традиция, която е сред най-великите в историята на човешката цивилизация - тази на гръко-романския свят. Това, наред с много други неща, е причината да твърдя, че Борис І Михаил е най-великият българин на всички времена. Най-съкровенно място в нашите сърца винаги ще има Левски, но трябва да признаем, че Левски бе възможен именно в контекста на една национална традиция, чийто родоначалник е Борис І - просветено държавничество, служение на Бог, Род и Родина до себеотрицание. |
Петрински прави една бележка, която не бива да подминем без разсъждение. Той казва, че в Магнаурската школа Симеон няма как да е имал досег със славянското четмо и писмо. Не можем да бъдем сигурни, че е така. В Магнаурската школа са се обучавали и младежи от ... Великоморавия - по това време мисията на Методий там е в апогея си, той е архиепископ. По това време във Великоморавия се проповядва на славянски език. Проповедта на славянски, славянската азбука все още е елемент от византийския план за Великоморавия. Следователно, едва ли са игнорирани в Магнаурската школа. Според мен Петрински точно тук е прав, че има преeкспониране на византийското пряко държавно пряко участие в създаването и разпространението на славянската азбука и култура. Проблемът в интерпретацията на събитията иде от характера на изворите - това са житията на славянските първоучители. Да оставим настрана, че те са запазени в доста късни преписи, та е трудно да преценим какви точно са били оригиналните сведения за славянските първоучители. Големият проблем е, че имаме от една страна сведенията на житията, че империята (в лицето на император Михаил III и Фотий) стои пряко зад създаването и разпространението на славянска богослужебна книжнина, от друга страна собствените писания на Фотий, че гръцкият е единственият достоен за теология език и подписаното от Михаил III мнение, че в сравнение с гръцки всички останали езици , вкл. латинския, са скитски и варварски. "За буквите" заъщо не предполага еднозначно византийско отношение към славянската писменост. Твърде много въображение се изисква за "катедра по славистика" в Магнаура. А и сведенията на Константин Багренородни за славяните (между другото Магнаура е била и императорски дворец) не предполага някакво особено дейлно познание както за Моравиа, така и по славистика, а също и каквато и да е информираност за делото на Солунските братя и техните ученици. Друг изключително любопитен детайл е, че Рим много дейно спонсорира дейността на Методий и то в условията на силно противопоставяне между папството и Византия. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Борис І .... за наша чест и слава - равностоен, на едни от най-великите умове на съвремието си. Още по-голяма чест му прави факта, че тези умове - да речем, Фотий, са били подкрепени и изградени в хилядолетна държавна, политическа, философска, религиозна и книжовна традиция, която е сред най-великите в историята на човешката цивилизация - тази на гръко-романския свят. Това, наред с много други неща, е причината да твърдя, че Борис І Михаил е най-великият българин на всички времена. Firmin !!! Само като си представим, че всичко това се е случило не кога да е, а през IX век, както и пътят, изминат от този наистина ВЕЛИК БЪЛГАРИН, и на човек главата му се завива. Да започнеш като хан ювиги, върховен жрец и от Тангра поставен владетел на българите, варварин, без каквото и да е образование.... и не само да достигнеш до идеята, че мястото на България е сред семейството на европейските държави, но и да успееш да я поставиш там, като за това си в състояние да пожертваш всичко най-скъпо освен Родината - всичко това звучи направо невероятно. Без да притежаваш особена военна сила (Борис I не е спечелил нито една война), да успееш да разиграваш великите сили, като ги противопоставяш една на друга и да постигнеш всичко само със хладен разум и то по пътя на дипломацията - поне в европейската история друг такъв пример няма. Делото на княз Борис I е толкова велико и всеобхватно, че е напълно излишно и смешно някои сега да се опитват да го допълват с измислени глупости! |
| бонго-бонго, за разлика от теб аз съм на диаметрално противоположното мнение - ние по традиция подценяваме ролята на Византия в процеса. Това е разбираемо, на никой не му се ще тъй важни за държавността на страната му и за самоопределението му събития и процеси да се окажат в контекста на стратегически инициативи на империя, която той е научен да възприема като враждебна и негативна във влиянието си спроти историята му. Обективно погледнато, обаче, ние намираме много повече основания и логика в генезиса у византийската страна, нежели у българската. Византия е активната страна в процеса. Покръстването е прието първоначално като принуда на победителя над поставения в безизходица победен. В шахматни термини, оказва се по-късно, че с тази "жертва" се печели ... качество. На Борис І на два пъти му се налага да влезе във възможно най-остър вътрешен конфликт за отстояване на християнството - веднъж преодолявайки съпротивата на старите български родове и втори път - пречупвайки реставрацията на сина си Расате. И при най-силна подкрепа на каузата му вътре в страната, той не би могъл да се справи, ако не е имал подкрепата отвън на Византия. Мисията на братята във Великоморавия, дори нейното продължение в България, са елементи от една поредица стратегически инициативи (мисии) на Византия, проведени с вещина и осигурени кадрово по най-добър начин. Няма спор, и тук ти си прав, че в йерархията на божественото знание на византийците няма място за славянско знание, език и мисъл. Това показва, обаче, не друго, а строго прагматичния характер, който те са придавали на "славянските" си мисии - именно като дипломатически, геостратегически инициативи на държавността, не толкова на църквата, която при техния цезаропапизъм е поставена в помощ на държавата. Тук пак можем да дадем пример със св. Фотий, защото неговата личност е от особено значение - той вероятно е един от идеолозите, ако не най-значимия, на тази политика. Фотий е направен патриарх по ... принуда. За една нощ той преминава през светите тайнства на монашеството и замръкнал като отличен администратор с обещаваща кариера осъмва ... патриарх. Съдбата на неговото патриаршество и, меко казано, "сложните" му отношения с Рим, са възможно най-тясно свързани с бурните процеси във византийската държавност и държавна ... идеология. Във Византия и идеологията не е умозрителна, а прагматично насочена. Колкото до влиянието на Рим във Великоморавия и благосклонното отношение към славяноезичната евангелизация, тук имаме ефект на взаимно уподобяване. Рим намира това като компромис - ролята на Великоморавия на бараж, но този път срещу Византия, се възприема и там. Този процес върви паралелно с приобщаването на България към Византия. Ще си позволя произволна аналогия - начина, по който Чърчил и Сталин договарят сферите и съотношението (!) на влияние в баражите на двете (си) "империи". Нито за Рим, нито за Византия са били присърце рисковете на директния им сблъсък. Чрез фини баланси в сферите си на влияние и двете страни са съумяли да запазят равновесие, което да им даде възможност да отразят първата вълна на ... исляма - арабите. Три столетия по-късно, обезсилена от кръстоносните походи, Византия е в своя залез - загубва сърцето на мощта си, Константинопол. И когато втората вълна на исляма - османската, нахлува на континента, източните форпостове на Запада не успяват да се справят. Венецианци, генуезци губят присъствие на изток, пада Константинопол. Преди това хинтерланда му - Балканите са овладяни от нашественика. За малко християнската цивилизация по тези места да изчезне (пък и ние с нея). Вероятно би ме укорил, че прекалено разширявам контекста, и сигурно си прав, защото човек е склонен да поставя минали събития в строга причинно-следствена рамка, която те в повечето случаи нямат. И все пак. Ние тълкуваме миналото, защото чрез него се опитваме да разберем настоящето и да предвидим ... бъдещето си. В този смисъл, за мен е интересно да изследвам сблъсъка на държави, идеи и цивилизации, но още повече - начина, по който те се адаптират една към друга, по който по удивителни стечения на безброй обстоятелства съгласуват съдбите си в обща съдба. Предците са имали известно предимство пред нас - времето им е течало по-бавно. Така те са имали възможността да размишляват многократно и задълбочено върху основанията на предприеманите действия. Нека не им отказваме това - те са се възплозвали ефективно от шанса си. |