Отиди на страница:
Според мен обяснението е просто - ако Кирил беше предложил азбука подобна на гръцката, братята са щели веднага да бъдат подгонени като проводници на византийско влияние и мисията е щяла да приключи много по-рано. Всъщност азбуката никога не е била предмет на критика от страна на немското духовенство, а още по-малко от папата. Проблемът винаги е бил свързан с превода на самото богослужение. Това е нещо, което не се разбира. Единственото свидетелство за критика срещу самата азбука е "За буквите" и то говори за критика , идеща от самата Византия. |
наложил на българите ПРАВОСЛАВИЕТО, а не християнството. Боже, Боже, все нови и нови висоти на невежеството ни дебнат зад ъгъла...  |
| ruff е казал всичко. Нямаме какво да добавим. Гръчките лъжи за България колкото и да ги дъвчем освен страх и омраза друго не пускат... |
| да, невежество. християнството е разпространявано по нашите земи от Апостолите. но православното християнство не Апостолическо. християнството, което са изповядвали българите, след Втория вселенски събор е прието за ерес. има вече достатъчно информация по въпроса. за да се поддържа невежеството. от едната форма на изповядване на християнството към другата се преминава чрез ритуала кръщене. което е и направил Борис. освен това се оказа, че няма нито един, ЕДИН, източник, в който да се твърди, че българите са изповядвали Тангризъм. Тангризмът ни е наложен от политисториците в следната логическа връзка: българите са татари, татарите са тангристи, следователно и българите са тангристи. та така, невежество. да напомня ли какво пише на печата най-великият български владетел? между впрочем на неговата титла Цезар по-късно Симеон основа претенциите се да носи титлата цар. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: ruff |
| Бонго-бонго, прочети малко по-нагоре, какво съм написал бе, човек, и тогава продължавай. Вече не е ясно всъщност за какво спорим.Лека вечер! |
Византия май СЕГА е най-вече в любимата ти Русия. Е, хайде да се опитаме да правим разлика между мераци и реалности, а? |
ruff е казал всичко, нямаме какво да добавим StrikeEagle   А пък аз също немам нищо за добавяне, освен едно  |
да напомня ли какво пише на печата най-великият български владетел? Сакън ruff недей, моля те пожали ни! |
| Не иде реч за мераци. Мераци е имал Петър I. Мераци имаше Горби. Основата ви е баш византинизъм и тук там азиатщина (но азиатщина имало и в самата Византия). |
| Азиатщината не стига за да си лепне някой етикета "Византия" с всички произтичащи от това претенции. Пък и от едната азиатщина до другата има бая разстояние. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Benedicta |
| Бенедикта, всички се бият за наследството на Римската империя. а някои и да предвождат Православието. та какъв беше символът на Православието? преди да си говорим за невежеството... |
| Съвременното историческо знание не зависи само от изворите (при това в нашия случай главно чужди и предубедени), а и от археологията и другите "материални" науки, както и от езикознанието и другите хуманитарни дисциплини. За "българската школа" в С.И. Б-я от 9-10 в. трябва да съдим освен по запазените малко творби и по археологическите находки, и най-вече по фактите на разпространението на кирилицата и на старобълг. книжовен език. Ето географията на разпространението на испанския език с колониални средства в Новия свят и другаде, как е станало това и с какви ресурси. Или примерно разпространението на исляма по търговски път в хиндуистките княжества в Малая и Източните Индии. Тезата за един малък елитен ромейски образован културен кръжец около един ромейски образован владетел, който кръг запада веднага след прекъсването на връзките на Б-я с Цариград много трудно се съгласува с географията на разпространението кирилицата и старобълг. език. (За отбелязване е също, че Климент не ще да е бил привърженик на кирилицата, и не случайно глаголицата се е запазила в западните Балкани.) Съдбата на крилицата и старо- (и средно-) бълг. език особено в "чужбина" е изключително интересна. Влахобълг. грамоти от 14-17 в. например са един цял друг почти български свят. Фактът, че днес над 200 млн пишат на кирилица, а по-малко от 13 млн - на гръцката азбука, е наистина шокиращ. Или че на съвременния език, най-близък до старобълг. - руския, са написани някои от най-великите съвременни литературани творби, а на съвременен гръцки не е написано кой знае какво (новогръцката л-ра е провинциална и интересът на западна Европа към нея, в т.ч. и нобеловите награди на новогръцки поети, имат по-скоро педагогически характер). Как точно става разпространението на кирилицата и старобълг. език? Не по колониален или държавен път - Преславска Б-я няма власт над Сърбия след Симеон и над дн. Влашко още по времето на ранния Симеон, а над далечната Киевска Рус хептен. Нямаме данни да се е разпространила и с търговските кервани или ладиите на преславските купци по Днепър. Няма данни и за огромно количество книги от бълг. скриптории от 10 в. по тези далечни земи. Но може да е имало. Също вероятно ми изглежда да се е разпространила посредством български учители емигранти по тези земи след падането на Преслав или пък чрез чужди ученици в българските училища в самия Преслав. Известно е казаното от киевския княз Светослав за богатствата на Преславец на Дунава. |
| "Великата бълг. школа" на Петрински, "Симеоновата библиотека" на Надежда Драгова засега са само ласкателни хипотези. Но може в бъдеще да се докажат. Неприятно и несъвременно е хипнотизирането на българите от ромейството. В западна Европа Рим падна и "варварските" народи тръгнаха по свой път, имитирайки го, и вече в 12 в. изпревариха в културното си развитие "втория Рим". А у нас умираме да наблягаме на величието на ромейството и нищожността на българското. и дори признаваме нахалната новогръцка претенция да се пишат преки потомци на Ахила, въпреки всички хиатуси, докато италианците не се пишат древни римляни, макар да имат градове, дето античността никога не е преставала напълно и е преминала направо в "ренесанса". |
| Много хора обичат да витийстват за византинизма на Русия. Сталин - последният византийски император, Достоевски - последният византийски писател. Самите руснаци чувстват голяма културна близост у византийското. Руските мужици от голямата руска л-ра носят имена Агафон, Афиноген, Фьокла... та до Трифилий, Варасихий, Акакий (като американскте черни роби у Майн Рийд - Плутон, Хлоя, Зоя). "Мегютоа", руският лит. език е изключително близък до старобълг. книж. норма. Той не е местен руски, източнославянски език, възникнал под прякото лияние на гръцкия език и на византийските книж. образци. Княз Николай Трубецкой, големият лингвист, живял и в България, признаваше това, както и акад. Дмитрий Лихачов. |
| Силно се бях притеснил, че не можем почерпи знание от източник на абсолютната истина, но вече съм спокоен. Чиче Фиче е тук. |
Княз Николай Трубецкой, големият лингвист, живял и в България, признаваше това, както и акад. Дмитрий Лихачов. Интересно е, че привличаш имена на хора, които силно застъпват тезата за руския византизниъм и същевременно го наричаш "витийстване". Апропо, Лихачов беше един от хората, които застъпваха тезата за византийска образованост и славяно-българско творчество на кръга около Симеон. |
| Що се отнася до въпроса защо папството не само не се противопоставя, но и поема инициативата на славянското богослужение в Моравия. Трябва да се имат предвид три неща. 1/ И това е вече многократно посочвано Кирил и Методий се появяват в Моравия в период на неимоверно противопоставяне между Константинопол и Рим не само по въпроса за първество в Църквата, но и проблема за юрисдикция върху новопокръстените племена на тероторията на стария диоцез Илирик. Папите Николай I и Адриан II разбирали необходимостта от подкрепата на местните владетели, а солунските братя били харесвани от тези владетели (Ростислав и Коцел). 2/ Във времето на пратеничеството на двамата братя, папа Николай I води усилена борба с франкското духовенство за налагане на папския авторитет върху твърде самостоятелните франкски митрополити. Иде реч преди всичко за наззначението на епископи в рамките на митрополитските диозези. Затова папите били пряко заинтересувани от установяване на църковна организация под пряката власт на Рим в Моравия, Хрватско, Далмацция и България, които съставлявали стария диоцез Илирикум. Затова Методий е назначен за Архиепископ на Сирмиум, град, който тогава ще да е бил в развалини, но обозначаващ рамките на диоцез, далеч надхвърлящ границите на Моравия. Поне теоретично той е обхващал също и България, която, както личи от аргументите на папите в споровете им с Константинопол, е бил разглеждан като интегрална част на Илирик. Този подход среща съпротивата на Борис, който не е желал България да бъде част от някаква "наднационална" църковна организация , а е желаел църквата и държавата да се припокриват. В това е и смисълът на спора за личността на човека , който да бъде назначен в Плиска. Папата желаел да назначи мисионерски епископ, който с утвърждаване на християнството и авторитета на Рим в България, евентуално да стане архиепископ, но в бъдеще, когато спорът с Константинопол за юрисдикция вече е решен. Рим просто не е можел да си позволи да изгражда нова църковна организация било в България, било в Моравия, в момент, когато основният аргумент за юрисдикцията му върху тези земи била тезата, че възстановява едно старо, утвърдено от традицията положение. Още повече назначението на Методий било в навечерието на събора в Константинопол. Рим просто искал да постави Константинопол пред fait accompli - споровете върху България са безмислени, тя е част от *Илирик, който си има вече назначен архиепископ, а и този архиепископ е всъщност ромей. 3/ Славянската проповед в Моравия не е била някаква новост за папите. Век по-рано, Рим назначил за архиепископ на Залцбург ирландеца Вергилий, който използвал славянския език в мисията си за разпространение на Християнството в Централна Европа. Нещо повече, едно сравнение между писмата на Фотий и на папа Николай до българския владетел Борис показват забележителен толеранс на Римската църква спрямо местните обичаи , стига те да не противоречели на християнското учение. Писмото на Фотий показва същностното чувство на културно превъзходство на ромеите спрямо варварите, чувство наследено от античната гръцка култура, към която самият Фотий имал огромен интерес. Фотиевата постановка, че българският владетел следва да бъде фукнция и миникопие на византийския император трудно се връзва с евентуална гъвкавост по въпроса за езика. От друга страна, становището на Николай "носете си тюрбаните - те не противоречат на Христовото учение" е напълно последавотелна с отношението на Рим към използването на местния език за религиозни нужди. 4/ Римската църква нямала проблеми с "filioque", което скандализирало солунските братя в Моравия и византийското духовенство при срещата им със западното духовенство в нашите земи. За папите през 9ти в. "filoque" било полезно уточнение за характера на Троицата, което предпазвало многобройните германски вярващи от изпадането им в арианската ерес. Назначаването на илирийски архиепископ, противник на filoque, само би предпазило Рим от възможността той да се съюзи с франкското духовенство в стремежа на последното да противодейства на намесата на папите вътрешно диоцезните дела на местната църква. Всичките тези неща правят от Рим естествен съюзник и покровител на делото на двамата братя през 60те и 70те години на 9ти в. Затова разни изцепки, че в Моравия се сблъскали православие и католицизъм са просто плод на непознаване на западноевропейската история. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |