
| Спокойно. Дублети! По-общоприет с течение на годините стана и май ще остане печенежкият изговор и правопис. Когато бях на 7 години, ми подариха заЯк (изживя 7 пълноценни години вкъщи с котките, душица сивобяла). Когато години по-късно се появи Ъпдайк със "Заеко, бягай", се смаях. Но и до днес се колебая как да изпиша думата, добре, че рядко се налага Като свидетелство за отшумяла етимология - съществува фамилията на поета Николай ЗаЯков. |
| интересно, според "Правописен речник на българския книжовен език" от 1984 е заЕк, без дублетна форма? |
Бе какъв дублет, бе Дорис? Вие ме смайвате. Няма "заЕк", това е напълно неприемливо. Непонятно е откъде може да се легитимира форма, която почива на неграмотния изговор. В южно-славянските езици има два противоположни принципа. Единият е да се пише така като се чува, така е възприето в сръбския, например србе, Србиjа, но српски jезик. А б българския е възприет принципа на произношение съгласно произхода на думите. И в съзвучие с това е недопустимо да се пише заЕк. Правилната форма е заЯк. |
О, заЯкът ми се настани вкъщи много, много преди речниковата година 1984, капитане... Дон, и аз не търпя редица словоформи. Дори се бунтувам, когато имам печатна възможност ![]() |
| Най-старият речник, който имам, е от 1953 (руско-български), на "Наука и изкуство". Срещу "заяц" стои "заЕк". Немско-български, 1960 година, "Народна просвета" - Hase - заЯк. Английско-български, 1973, Издателство на БАН - rabbit - заЕк. Съжалявам, нямам правописни и тълковни речници, останалите са ми все нови. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Die Hexe |
Оффтопик. Защо така ви вълнува третата възраст, драга Хексе, и все се стараете да я уточните у другарчетата си по форум? Отдавна съм забелязала... ![]() |
третата възраст, Признавам, този аспект ми убягна, но овреме се съпикясах. Ма, като се вика, Errare humanum est. |
| Сакън, просто ми стана забавно като направих извадката в речниците - 50-та - Е, 60-та - Я, 70-та - Е. Тоест, ако нещата са еднозначни, има прозорец, в който думите на Дон са били правилото. По темата - в момента пред себе си имам официална (!) документация, в която освен безумен изказ и словоред, тромави и недовършени изречения, масово се използва "от към", "на там" и т.н. Дали пък не са узаконили разделението? Аз все още не приемам "вкъщи". |
| Правописен речник, Стоян Романски, 1951 - заек, заешки Правописен речник, Любомир Андрейчин, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков, 1970 - заек, заешки Речник за правоговор, правопис, пунктуация, Димитър Попов, Кирил Симов, Светломира Видинска, 1998 - заек, заешки. По-ново нямам. |
| Да си кажа честно, днешният правопис ме принуждава да се откажа от елементарната почтеност в прилагането на езиковите норми. Не че са се изменили правилата. Не, или поне не толкова. Но слободията, липсата на първична интелектуална дисциплина, произволната интерпретация на правописа, въвеждането на изключително гъвкава етимология на повечето понятия ме довежда до невъзможност да защитавам определена политика в езикознанието. Въпреки това, има базисни принципи, които по никакъв начин не биха могли да бъдат суспендирани. Факт е, че софийският изговор изкълчва книжовния език по чудовищен начин, но това въобще не може да бъде основание да обръщаш езика с хастара навън. |
| Скъпи Дон, Неотдавна бях изпратила този линк като поздрави за Правописеца и за Даскала, но сега идва точно на място за вас и за всички тук: "Трагично" на Херман Хесе Натисни тук |
Поласкан съм, die Hexe! Като че ли всичко е игра на стъклени перли. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Don |
Дон, Този роман съм го чела така, както би трябвало всичко да се чете - бавно, с наслаждение, всяко изречение като глътка вино да се прехвърля към горното небце, към долното, от всички страни на езика и чак тогава да се преглътне - след като всички рецептори са били удовлетворени и послевкусът е бил оценен (в повечето случаи чета стръвно, жадно и ненаситно, а това не е добре). |
| 1) Захарий Футековъ - 1942, София, Големъ илюстрованъ немско-български речникъ > заек 2) "Българскый народенъ сборникъ - събранъ, нареденъ и издаденъ от Василiя Чолакова, 1872, Болград > заяк 3) сега, може би най-убедителния източник - "Готварска книга съ изпробвани рецепти, наредила г-жа Ан. Митева, д-ръ Каракашева", началото на 20-те години, безплатно приложение към кн.4, год.IX на списание "Модерна домакиня" > заяк --- ...изберете си сами ... в тая, последната, книга се говори и за "будингъ", "шкембе по французки маниеръ", "телешко маренго" и "булийони" |