Отиди на страница:
| Интересно, тези родители, които сами обучават децата си в къщи, дали и те имат право на същото основание да получат държавна субсидия? |
| След като държавата субсидира образованието на ученика, а не училището (което е правилно), нормално е тази субсидия да се дава, независимо къде учи ученика. Така че нормално е, ако ученика учи в частно училище, субсидията, определена за него, да се даде на това училище. Иначе би трябвало да остане в бюджета, защото няма как да се даде на някое (държавно) училище, в което ученикът не учи. Ако държавната субсидия за ученик е У лв, а таксата в частното училище е Х лв, родителите ще доплащат такса (Х-У) лв за частното училище. От това държавата и останалите ученици не губят нищо, защото тези У лв пак щяха да бъдат дадени за този ученик. Е, може би донякъде само (държавното) училище, в което би учил въпросния ученик, ако нямаше частно, защото парите щяха да влязат в общия му кюп. Неправилна е и тезата, че по този начин бедните ще финансират децата на богатите. Както вече казах, тези У лв така и така се отделят за всеки ученик. Освен това в частни училища ще учат предимно децата на по-заможните родители, които плащат и по-високи данъци. Така че, както и при всички други солидарни системи, по-заможните финансират по-бедните. Което и е т. нар. социална справедливост, за която пледира огромното мнозинство във форума, а и не в него. |
Интересно, тези родители, които сами обучават децата си в къщи, дали и те имат право на същото основание да получат държавна субсидия? Последен път - не родителите, учителите и училището (каквото и да е то) имат право на субсидия, а детето има право обществото да плати за неговото обучение до нивото, което обществото е преценило, че ще плаща. И да, ако родителите покажат, че в къщи са изпълнили определените образователни изисквания върху възпитаника си, защо да не си получат полагащото се. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: vetov |
| По-голяма глупост от тази, че държавата вземала от бедните за да дава на богатите не бях чувала. Държавата (даже и българската) чрез данъчната си система облага богатите като абсолютна сума много повече от бедните. И да, Спас е прав като данъкоплатец да изисква държавата да третира неговото дете наравно с останалите. Не винаги тези, които изпращат децата си в частни училища са богаташи. Когато откриха Американския колеж децата на мои познати отидоха да учат там без те самите да бяха богати. Спестяваха, лишаваха се за да могат да платят таксите. Ако държавата поеме част от издръжката на децата в частните училища те ще станат достъпни за по-широк кръг хора. Има какво още да се желае по отношение на частните училища. Примерно, редно е да приемат и някакъв процент надарени деца с по-скромни материални възможности без такса. От това ще спечели и училището. Не виждам защо гневът се насочва към частните училища. Има държавни училища за "богоизбрани", примерно това в Горна Баня, където финансирането е далече над останалите училища и забележете! само с държавни средства. Това наистина е безобразие и подобна практика трябва да се прекрати. Нека родителите поемат екстрите както е редно и морално. |
Ако държавата поеме част от издръжката на децата в частните училища те ще станат достъпни за по-широк кръг хора. Ами нали точно там ги стяга чепикът "образователните дейци". Че много повече хора ще имат възможност за избор. Вероятно се притесняват, че хората ще си насочат децата към частните училища. А за да се притесняват, сигурно имат някакви основания. А какъв ще е ефектът от подобно насочване, ако се появи? Че ще се намалят учениците в държавните и ще се увеличат в частните училища. Дори може някои държавни училища да се закрият, а да се открият нови частни. Е и? Учителите без работа няма да останат, тъй като в частните училища паралелките обикновено са по-малки, даже повече учители ще трябват. Чува се, че и учителските заплати в частните училища са по-високи. Тогава какво? Ааа, може би в частните училища контролът е по-строг и трябва да се работи по-интензивно и по-съвестно? Може би там не може да се изнудват учениците за частни уроци? |
| Държавата ще дава 10 млн. лв. на година за частно образование Справедливо е. Това е добра новина. Крю, Спасе,  |
| Абсолютно безобразие , даже не схващам каква е идеята.И 10 000 000 не са толкова много пари за да се направи далавера. Явно просто са си тъпи , архитъпи.Наред с преминаването в по-горен клас с оценака "слаб 2" и завършването на средното образование в 7 клас "щото ако средното е до след 8 клас много не завършвали"... Откъде накъде държавата ще подпомага частните училища - нейна грижа е да има държавни такива в които всяко дете да може да получи нормално (качествено) образование.Има си математически , езикови , трудови и всякакви училища.И понеже в много от тях нивото е ниско , вместо тези пари да се инвестират в материална база и квалификация на преподавателите , те отиват някъде незнайно къде и не оказват никаква съществена полза. Който иска детето му да учи в частно училище - да си плати.А който си плаща и в момента за такова училище много го интересува дали таксата ще му падне с 10% или няма.Сега всичкото амбициоезн селяндур ще започне да се пъне да си вкарват децата в частни училища и ще очаква държавата и бащицата да им плащат масрафа и да им избиват комплексите. Нали всички плакаха за капитализъм - ето го.Каква държава , какви 5 лева. |
На нашенския il Castrato продължават да му се привиждат черпаклии, които искат да ограбят денонощния му непосилен труд и творческата му личност, успяла в живота ВЪПРЕКИ кошмарната образователна система, през мелачката на която е минал.  Обяснявам още веднъж мнооого бавно: Субсидирането на единица образоващ се (ученик, студент - все тая) и привързването на субсидията към собствената му персона е проблем НЕ от гледна точка на заплащането на обучаващия. В крайна сметка броят на учениците/студентите е приблизително константен и те все някъде ще учат, което означава, че все някъде ще има работни места за преподаващи. Този начин на финансиране, обаче, има пряко отражение върху качеството на предлаганото образование, понеже всеки обучаващ се може да си вдигне шапката във всеки един момент и да се запише в друго учебно заведение, защото първоначално избраното от него "не го кефи". Т. нар. "мобилност на образованието" е прекрасна на книга - точно толкова прекрасна, колкото и комунистическата идея. И точно като последната се проваля заради наличието на нещо много простичко, наречено "човешки фактор". Човешкият фактор иска диплома. Това е основната цел на 99% от обучаващите се в България, а и навън процентът не е много по-нисък. Ето защо мнозина не избират учебно заведение, в което действително ще научат нещо, а в което ще получат сравнително бързо и лесно тапия. Ако са взели, та са се излъгали и са записали някоя "Бастилия", скоро осъзнават "грешката" и си вдигат шапката в посока някое по-благо местенце, където няма да ги тормозят толкова много, а пък ще вземат идентична тапия. Така преподаващият в "Бастилията" скоро се налага да се обяснява пред училищното/университетското ръководство защо е толкова строг и гаден, та допуска изтичане на "субсидирани" в друга посока. Той, разбира се, си взема бележка и скоро започва да преподава суховатата химия, надянал клоунска шапка, поднасяйки на изпитвания ученик мъфин и джусче, и изпитвайки дълбоко удовлетворение от това, че десетокласникът все пак е успял да научи формулата H2O. E, казва си той, какво да се прави, все пак заплатата няма да намалее, нали така? И така, вместо да се повишава качеството на обучението, държавата постепенно се осейва с благи местенца, в които има доволни от заплатите си (и малко гузни) преподаващи, доволни от тапиите си обучаващи се, доволни родители, щото "нашто само шестици носи" и ... съвкупност от същите тези, вече в качеството им на "общество", които се чудят защо вече едно нещо на тази територия не може да се свърши "като хората". Та такива ми ти работи. Иначе - важното е прашките да вият, тогава всичко е пИрфьектно. |
doomchant14 Февруари 2012 21:11 Ами правилно. Така всички ученици ще бъдат равнопоставени по отношение на държавното финансиране. Ами щом това е правилно, за всеки нает работник в частна фирма, държавата да превежда на фирмата по една средна заплата на държавен служител. Така всички работници ще бъдат равнопоставени по отношение на държавното финансиране. Боже, колко мъка има по този свят, Боже! Под тази статия виждам всичкото червенотиквениче Фърга слюнка. Ею, по-кротко, че ще докарате още некое наводнение бре! Пустата му държава. Неограничени възможности. Чиновничета трябва да решават всичко и останалите хора да ги гледат със страхопочитание. Ще им се на някои. По темата. Всички деца са българчета и трябва да получат от същата тази държава равни възможности (сътоветно финансиране).Чаството училище ще трябва да декрарира таксата за обучение и да я докаже пред Държавните органи. От тук на сетне въпрос на ИЗБОР от страна на всеки един от нас е да запише детето си там, където тази такса е "покрита" от държавната субсидия за един ученик или да избере да си доплати. Примерно Държавата директно плаща на държавните училища 1200 лв на ученик. В частното училище таксата е 3000 лв. Който иска там - доплаща 1800. |
Брех. А как така едно време без да сме от най-богатите страни имаше училище във всяко село? Ами любопитно ми е какъв е твоя отговор. А моят е следния. (личен опит) Учебната 1965/6 аз изкарах предучилищно обучение в родното село на майка ми. Бяхме 25 деца. Училището, строено 20-те години, масимна сграда на дв етажа, работеше на две смени, за да може да побере всички ,ученици. Във всеки клас (училището беше основно т.е. до 8-ри клас) имаше по една, внякои възрасти - по две паралелки. 10 години по-късно същото това училище беше затворено, защото благодарение на Партията и правителството, в същото това училище имаше само 5 (пет) деца. Междувпрочем, червенотиквеничетата подминават с мълчание този първи етап на закриване на училища - между 1974-78г. По времето на Тяхнята Силна Държава с Еднопартийно управление и липса на какъвто и да е избор. |
| В интерес на истината не зная защо се шири всеобщото убеждение, че образованието в едно частно училище е "по-добро". То не може да бъде по-добро по две основни причини: 1. Основното училищно образование трябва да е еднакво за всички. Няма хън-мън. Не може някой да реши, че детето му няма нужда да учи математика, защото имало артистични заложби и трябвало да учи от 7-годишно за "Брад Пит". Това важи и за средното образование, като дори профилираните училища имат задължението да предлагат изискуем минимум от знания в редица области на познанието. Отделно - добавки в сферата на съответната профилировка. Така че от гледна точка на образователната програма и в огромна степен на методиката на преподаване няма (или не би следвало да има) разлика между опбществени и частни училища. 2. Преподавателите в частните училища не са внос от пръстените на Сатурн, а в огромна степен доскорошни преподаватели в държавните училища (а понякога и все още такива!!!). Някак не ми се вярва да са се събудили преродени след подписване на новия си трудов договор и получаването на новата си длъжностна характеристика. Частните училища са атрактивни с някои странични екстри, които нямат нищо общо с качеството на самото образование, и които екстри, всъщност, излизат на родителя много по-скъпо, отколкото той предполага. Но - за всеки влак си има пътници. Аз лично имам познати, които са доволни от частните училища, имам и такива, които избягаха с писъци оттам и записаха децата си на държавни. Мобилността я има и в двете посоки. Ето защо пак казвам - субсидирането на ученика не е проблем на преподаващия. Проблем е на качеството на образованието. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| Мнение на Иван Миронов http://www.matematikasmironov.com/-учител по математика от 1976 г , относно проект за закон за училищно образование 1. Документът съдържа 90 (деветдесет) страници. Това е огромен обем информация и е сложно да се прочете, осмисли и приложи. Положих усилия, но не открих „новото, модерното и революционното”. Това е опит много документи да се съберат в един. Законът ще похарчи огромни пари за нова документация, нови стандарти по всичко и за всички. Не видях никъде в закона къде са ползователите на кадри. От първо четене не усетих, че Образованието е сериозен и отговорен бизнес. Не почуствах, че трудът на учениците е много важно дело. Не може за щяло и нещяло да се обявяват национални ваканции. За кого готвим ученици, за къде, на какви умения да ги учим, за да са щастливи и свободни? Кои са добрите примери? 2. Необходимо е да се въведе речник на понятията в началото на закона, като "Предефиниране:, "Неформално обучение и информално учене –валидиране на компетентности за лица:, "мерки за интервенция, за компенсация,", "превенция на отпадането", "Сучастието на:", "Регламентиране на предоставянето", " външните заинтересовани страни.:, "ЖАК ДЕЛОР" или те да се преведат на разбираем български език. Не е работа на закона около страница 50 да обяснява понятията. Това е предмет на речниците и на културата на общуване. В момента тези понятия отблъскват и унижават четящите, издават чуждото поклонничество. Все пак ето някои конкретни забележки и предложения, за да не приличам на "разгневено старче". 3. В чл.6 т.3 се говори за валидиране на знания …, придобити чрез информално учене-това би трябвало да означава че Училищата ще издават и съответните документи, независимо кой къде какво, кога и как е научил…Много амбициозна задача и непосилна, дори излишна. 4. Член 7 е конституционен, излишен и да отпадне. Не казва нищо ново и неизвестно. 5. Подкрепям чл. 10, че държавната субсидия е за всички видове учебни заведения. Мисля, че само това изречение е новото и революционното. Мисля, че и тя няма да се дава в пълен размер, щом не е упоменато. Явно ще има субективизъм и целесъобразност (корупцийка) 6. Относно чл.72 ал. (3) не разбирам необходимостта и целта да имаме две отделни степени на гимназиален етап. Този” филм сме го гледали”. УПК в нови дрехи. Излишно и неразумно. Хаосът ще се увеличи. Само ще разбием традициите в областта на общото образование. Тъкмо обществото свикна със задължителна и профилирана подготовка и сега нов експеримент. Специално за математиката сегашното положение е незадоволително, но с тази промяна ще стане отчайващо. Още по сложно ще бъде при смяна на учебните заведения и кашата с учебните планове. 7. Чл. 104 (4) да отпадне. Виртуалните класни стаи нали са пример за дистанционно обучение. Какво пречи ученика да учи в повече видове учебни форми, дори при различни учители.. 8. Чл. 106 (4) да даде възможност да се организират класове по интереси. Например, ученици от различни паралелки да посещават курса по математика при избран учител или ученици от различна възраст да посещават курса по определен предмет. Това само ще спомогне индивидуалността на обучението. 9. Чл. 111 да се разшири възможността за дистанционно обучение за желаещите го. Разстоянието не може да е пречка. 10. Чл. 132 коментира въпросът за вторият държавен зрелостен изпит-не го одобрявам. В момента желаещите да се явяват на ДЗИ по математика в професионалните гимназии намаляват, но с тази организация обучението по математика ще се срине окончателно. То и за какво ли им е?!. В техническият университет вече ще приемат с матура по български. През 1993 г предложих на тогавашната управа на Министерството да се премахне оценяването по математика и да се въведе „зачот” ПКМ-прослушал курса по математика. Явно съм предвидил бъдещето, за съжаление. Подновявам предложението да отпадне оценяването по математика за гимназиалните степени, без гимназиите с математически профил. Това ще е окончателният край на техникумите. Зор да ги направите занаятчийски училища. Чакате Европа ли да ви го каже? Практиката показва, че инженерите са научили за професията повече в техникума, отколкото в университета..Жалко за традициите. 10. Чл. 132 (6) говори за някакво европейско приложение на документи за квалификация. Нашите дипломи не са ли европейски?! Българският език не е ли официален европейски език? Да отпадне това безумие и роболепие. 11. В чл. 152 да отпадне задължителният книжен вариант на учебниците. Вече има цели учебни сайтове или скоро ще се появят и български, направени за българи. Тези сайтове трябва да се узаконят и да се правят не на сегашното възрожденско ниво или преведени от други програми на български. 12. Чл. 165 да се преведе на български език или да се каже ясно, че човек придобил компетентности и умения по някакъв начин може да се яви на изпит и да получи съответен документ от съответното професионално училище. Това ще убие бизнеса на редица фирми, съмнявам се да мине.. 13. В чл. 171 да се добави, че учениците имат право да: да избират по възможност преподавателите си и да оценяват преподавателите си, администрацията и ръководството, да се информират за училищните финанси, да се сдружават в групи за обучение курсове по определени предмети, независимо от класове и възраст. 14. Чл. 227 (2) да отпадне. В сегашната ситуация Старши се става след 10 години стаж и молба…Всеки пияница след 10 години стаж може да бъде старши. Главните са приближените. Аз имам 36 години стаж и съм учител. Не съм старши, защото тази система е обидна и дискриминационна, а трябваше и да се моля, сякаш ръководството не ми знае стажа и образованието. Сега ще отнемете и добавките са стаж, както ни отнехте неизползваните отпуски, но това е друга тема, за друг закон. 15. В чл. 262 ролята на педагогическия съвет е принизена. НАЙ-важният училищен орган е Педагогическия съвет. Той оценява директора и контролира финансите и всичко друго. Това е демокрацията в училище. Гладът е лош съветник и много хора ги е страх от директорите. Училищата станаха финансови институции. Образованието е бизнес и то много сериозен и отговорен. Ваканциите също са бизнес. Образованието е проформа. Важното са бройките…Качеството няма значение. |
1. Основното училищно образование трябва да е еднакво за всички. Няма хън-мън. Не може някой да реши, че детето му няма нужда да учи математика, защото имало артистични заложби и трябвало да учи от 7-годишно за "Брад Пит". Има разлика между "еднакво" и "покриване на еднакви базови изисквания". Образованието трябва да покрива минималните изисквания, но не трябва да е еднакво. На децата с талант, способности и ученолюбивост трябва да се дадат възможности да се развиват по-бързо. Преподавателите в частните училища не са внос от пръстените на Сатурн, а в огромна степен доскорошни преподаватели в държавните училища (а понякога и все още такива!!!). Някак не ми се вярва да са се събудили преродени след подписване на новия си трудов договор и получаването на новата си длъжностна характеристика. Много пъти по други поводи си говорим, че как работи човек, зависи много от мястото и мениджмънта. |
| Защо никой не обръща внимание на следното: От министерството твърдят, че частните училища трябва да намалят таксите с толкова, колкото получават от държавата. Такъв текст в закона обаче няма, а очакванията на ведомството се дължат на обещания от Асоциацията на частните училища. Оттук ясно се вижда, че парите няма да отидат за подпомагане на родителите (колкото и да са богати), а ще се налеят в джобовете на избрани собственици на частни училища. |
Оттук ясно се вижда, че парите няма да отидат за подпомагане на родителите (колкото и да са богати), а ще се налеят в джобовете на избрани собственици на частни училища. Този пропуск може и трябва да се поправи. Но той не обезсмисля цялата идея. |
Има разлика между "еднакво" и "покриване на еднакви базови изисквания" Тъй като "основа" и "база" са синоними, си напълно свободен, ако искаш, да наречеш основното образование "базово" и да видиш, че си напълно съгласен с мен. За "мениджмънта" - написал съм детайлно по-горе. При сегашната система на финансиране той се свежда до стремеж към опазване на кокошката със златните яйца, а именно обучавания, с цената на всичко. Без значение какво реално му се предлага. |
Трудно ми е да разбера какво точно доказваш с последните си два постинга. Е, трудно, трудно - колко да е трудно. Още вчера написах - проблемът не е в опозиционната двойка "частно-държавно образователно заведение", а се корени в порочната система на финансиране на образованието изобщо. Не може едно училище/един университет да е пряко зависим от БРОЯ на учещите там. Пак казвам - от сегашната система на финансиране в крайна сметка страдат не заплатите на преподаващите, а качеството на преподаваното. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| В статията и форума се акцентира върху субсидията за частното образование, а основните недомислия в закона остават в страни, а именно невъзможността спрямо международните стандартни да бъде завършена образователна степен ISCED2 (основно образование) за комулативна продължителност от 7 години. Това значително ще влоши образователната структура на населението и ще увеличи делът на преждевременно напускащите образователната система (заложен в Европа 2020 ключов индикатор). Говорейки за частни училища (основно и средно образование), нека да видим всъщност за колко ученика става въпрос за учебната 20010/2011 година (Натисни тук): 1-4 клас ученици в частни училища: 1882 (0.74% от всички ученици в тази образователна степен); 5-8 клас ученици в частни училища: 1464 (0.67%); 9-12 клас ученици в частни училища: 3829 (1.26%). Е, общо 7200 ученика в частни училища, съпоставени към 780 хил., е достатъчно красноречиво представяне на раздухвания проблем, за да се избегне истинската дискусия по подводните камъни, заложени в новия закон, които ще доразбият напълно образованието в България. Новият закон не касае университетите и колежите, а единствено основното и средно образование (частните висши училища и в момента получават субсидиране от държавата, но това е друга тема). |