Отиди на страница:
За мен едни от най-големите умове на човечеството са писали "църковна" литература. Ний сме по-нищожни и от вятъра, който движи праха по творбите им. Ивьх  . И ся кво правим.Значи цялата библиотека на манастира Ватопеди която е от най големите има 2.050 пергамента. Като го сравниш с античните Пергамска и Александрийска кьдето говорим за десетки хиляди поне, византйското творчество е бедно. И няма как да бьде другояче. В Русия от целия този период който обсьждаме са намерени 33 книги. За Преславската школа аз знам 2 - "За Буквите" и "Шестоднева". Може би Бостванската принцеса която има по "вьтрешна информация" може да го попьлни. |
| Търси още ! Ще намериш ! И преброиш !  Въпреки че и пергаментите ще "свършат" добра работа при богослужение, щом казваш ! |
Търси още ! Ще намериш ! И преброиш ! Тьрси ти. Молитви, евангелиета, житиета на светци не се броят. Като намериш се обади | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: timbuktu |
| Аз СЪМ намерил ! И пиша за Него ! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
| Пергаментите по колко страници са ? И какво пише в тях ? Теоремите на Ферма ? Законите на термодинамиката ? Менделеевата таблица ? Кои произведения са дали тласък в духовното развитие на "интелектуална" Европа и "велика" Рус. Главното съкровище на КПл и на Римската империя не са златото и скъпоценните камъни. Нито дори изкуството, кулурата и науката. Главното богатство на КПл и на Римската империя е Бог. Ромеите са дали възможност на всички хора да общуват с Него и с Отвъдния свят. Кaily e напълно права ! |
Колкото за рькописите ползвани за подпалване, ами то май толкова много рькописи не е имало в самата Византия. Това не ти е античноста с Александрийската и Пергамската библиотека. В цяла Византия ако изключиш цьрковната литература която е просто препис, за 12 века, написаните кники едва ли са повече от няколко стотин. В Преславската школа, като изключим преведеното са написани колко? 2 книги? Доста перверзно изопачаване - не иде реч за унищожен брой заглавия, а за брой книги и тяхната функция. Когато третираме въпроса за унищоцаването на славянска книжнина, ключът не е толкова към нейното жанрово разнообразие, а към социалната и функция. Едно село може да има абсолютния минимум от една библия или поне евангелия, един требник, един миней и един служебник, но когато и четирите книги бъдат унищожени и зорлем, това означава една цяла общност да бъде лишена от възможностите си да осъществяване на богослужебния си и празничен социален живот - от кръщенето, през седмичните служби, през годишния цикъл от празници, венчавки, кръщенета на новото поколение та до изпращане в отвъдното. Доколкото всяка общност се ползва от покровителството на местен светец, това изисква и набор от (поне Кратко) житие и похвално слово. От тук всяка енория следва да е разполагала с поне книги, пряко свързани с богослужението и празничния и цикъл. Фактът , че един текст е преведен не бива да подценява стойността на този превод за местната общност. Въпросните книги са унищожавани не заради съдържанието им, а заради факта, че те са текстове на чарковно-славянски т.е., че маркират една друга църковно-културна идентичност. Борбата за независима църква би трябвало да ти подскаже това - тя не е за да откъсне българите от християнството, а да обособи българите като отделен Божи народ. Опитите да се отхвърлят сведенията от Григорович са жалки и показват за пореден път ревизионистката гръкоцентристка националистическа перспектива, от която подхождаш към дискусиите в този форум. Самият Григорович изнася 58 славянски ръкописа от България. Той може да е (пан)славист, но в същото време е представител на една държава, която е покровител на Цариградската патриаршия. Дори и да оспориш количествата, посочени от него, процеът по унищожаване на български славянски ръкописи от гръцките попове е налице. Още повече, в цитирания тект, Иречек посочва и сведения от местни хора, които потвърждават сведенията на Григорович. |
Да бе затова са гледали някаква византийска принцеса която яде с вилица като извьнземна. Прочети описанието за плячкосването на Константинопол, за да видиш радоста на напредналите интелектуално европейци при разграбването и как бедните за един ден са станали богати. Или се разходи до Венеция - плячкосаното и до днес може да се види. Не казвам че изтока е цьфнал и вьрзал, но доста неща западна европа е взела оттам, не го омаловажавай. Ни най-малко не го омаловажавам. Сравняваш университетите на Запад с Тук не иде реч дали нещо е съществувало по-рано във Византия, а доколко то е въведено в обръщение и усъвършенствано. Производството на коприна, например, е известно във Византия от от времето на Юстиниан , но към датата на превземането на Константинопол Тосканската коприна била по-добре и повече ценена от византийската. Византия (клепсидрата) се запознава преди Запада с Арабските водни часовници, но на Запад часовникарството се развива и еволюира до механичните часовници . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Тьрси ти. Молитви, евангелиета, житиета на светци не се броят. Защо да не се броят - защото предпочиташ фантастика? Това е литературата на средновековния човек. Един поглед към апокрифната литература обогатява набора. |
Дори и да оспориш количествата, посочени от него, процеът по унищожаване на български славянски ръкописи от гръцките попове е налице. .Това са глупости на тьркалета просто поради факта, че не е имало и много за унищожаване. И НЕ ПОДХОЖДАМ ОТ НАЦИОНАЛИСТИчЕСКА ГЛЕДНА ТОчКА - по горе ти писах че и в византийските манастири няма кой знае какво. Проследи сьдбата и на Ебангелието което е в Лондон за да видиш колко се е ценяла книгата в Османската империя и от турци и от бьлгари и от руси. За Григориевич сьм ти описал други глупости който е письл, което явно показва целта на посьщението му. |
Това са глупости на тьркалета просто поради факта, че не е имало и много за унищожаване. И НЕ ПОДХОЖДАМ ОТ НАЦИОНАЛИСТИчЕСКА ГЛЕДНА ТОчКА - по горе ти писах че и в византийските манастири няма кой знае какво. Имаш сериозни проблеми с разбирането. Погледни какво съм ти написал за църковната книжнина и празничния цикъл на общността - те не могат без определен набор книги. Сетне, към 1830 г. имаме 236 килийни училища, които обучават на новобългарско четмо и писмо. Отделно манастирските училища. Според теб какво са позлвали за учебници? Ти се опитваш да пренасочиш ракурса към жанрово разнообразие. Аз ти обяснявам, че като унищожиш трите книги на едно село , ти унищожаваш цялата му книжнина. Имено в това се състои мракобесната роля на гръцките попове. По аналогия - Киевската цъкровна община има една официална хроника, в която година след година се вписват събития - например - български епископ, докарани книги от България, български свещеници , които да вкарат паството в църква и т.н. Като при учредяването на новата епископия под върховенството на Константинопол, новият епископ унищожи частта за църковната дейност от Владимир до Ярослав, вече имаме пълна липса на информация. Тук държа да посоча, че подобна "редакция на историята" в ранното средновековие не е свързана с национализъм или омраза на новите гръцки епископи към славянската книжнина. Тя цели преди всичко обслужване на интересите на патриаршията, т.е. "доказването", че Киевската митролопия от самото начало е била част от диоцеза на Константинопол. Поради същата причина, например, от българската и византийската историческа книжнина липсват напълно сведения за латинската мися в България при Борис, а ако четеш някои западни "анали" ще останеш с впечатление, че Борис е покръстен от Рим. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
С удоволствие прочетох постовете на Бонго, отначало малко не вярвайки на очите си. Съгласен съм напълно.  По въпроса за "охридския период" на руската църква - ранното разпространение на кирилицата в Русия говори, че текстовете, донесени от България, са били преславски. А сигурно и учителите. Археологията и езикознанието в последните десетилетия показаха, че кирилицата е създадена в Преславската школа, и че в Охрид е получила разпространение много по-късно. Сам св. Климент вероятно не е бил неин ентусиаст. Н С. Трубецкой съсвем правилно отбелязва, че кирилицата би трябвало по--справедливо да се нарича симеоница. "Охридски период" трябва да се разбира само в смисъл на върховенството на Охрид след падането на Преслав. |
| Унищожаването на бълг. ръкописи от фанариотите не само лишава българите от възможност да поддържат "богослужебния си и празничен социален живот", т.е. да бъдат християни, но ги лишава и от родова памет (приписките по полетата) и прекъсва писмената традиция, превръща езика в устен, предписмен. |
Кир Тимбуктакис, можеш ли каза "три чувала чирози сушени"? Тхги цуваля цироси сусени добре ли е, Spyder? А тези, които ги иронизираш, са преки наследници на другите, за които дискутираме тук от дни. Така черноморските градове на юг от Хемус дочакали и първото появяване на османските завоеватели през октомври 1396 г. Отсега нататък в продължение на половин столетие Анхиало ще преминава ту във византийски – ту в турски ръце, за да бъде поставен окончателно под османска власт през 1453 г. заедно със завладяването на столицата Константинопол. Сега градът станал център на кааза (околия), в която се включват три нахии – Анхиалска, Созополска и Ахтополска, с което се превърнал в най-големия административен център на Югоизточна България. В тези териториални рамки, включително и Карнобатският район, Анхиало ще се превърне и в център на голяма епархия в рамките на Цариградската патриаршия. Това голямо значение на Анхиало и като стопански, и като административен, и като културен център не се променя чак до началото на XIX в. След падането на Константинопол под османците Анхиало се превърнал в последно убежище на редица представители на византийската аристокрация в навечерието и след окончателното разгромяване на Византийската империя: родовете Палеолози, Дука, Кантакузиновци, Хрисоверги, Ватаци и др. Някои от тях, като Михаил Кантакузин, ще играят значителна роля в икономическия и култгурния просперитет на черноморския град. Та ти си иронизирай, пък аз ще да ти се ... смея с типичното за просветения грък високомерие.  Така добре ли е? Впрочем, днес си говорим за православните патриарси, да знаеш колко анхиалци са били патриарси в Цариград? Ако искаш да изтръгнеш понтийските гърци от историята на тази земя, то предложи в чия история да ги впишем, че да знаят децата и внуците им къде да търсят дирята на предците си и по чий пример да се възпитават и днес. |
По въпроса за понтийските гърци - Листригони |
Сетне, към 1830 г. имаме 236 килийни училища, които обучават на новобългарско четмо и писмо. Незнам аз дали има проблем с разбирането, но ти явно имаш и с разбирането и с броенето. Какво ми скачаш от 11 през 16 та до 19 век. Аз ти казх просто и ясно, че нито гьрците, нито турците са уницожили бьлгарската литература поради простата причина че такава е нямало. За разлика от срьбската и руската който са имали вьзможност да се разбият, бьлгарската няма с какво да се похвали освен с преводи на византийска. И да бяха унищожавали гьрците все нещо щеше да остане поне като препис в руски манастири. Но такава няма. За да не ме обвиняваш в националистични издьнки ясно сам ти написал че и самата Бизантия за 12 бека е сьздала малко книги. И кьде е този препис от Киевската нещо си който доказва пристигането на бьлгарска литература, че и свещеници. |
..лишава и от родова памет (приписките по полетата) и прекъсва писмената традиция, превръща езика в устен, предписмен. Да, мислех да добавя приписките, но мисълта ми се отплесна и забравих. Обикновено една богослужебна книга се превръща в своебразен фокус на социалната и колективна (не толкова родоватата) памет на една общност - глад, мор, природни бедствия, политически събития, нападения на разбойници, епизоди на своеволия - какво ли не може да може да открие човек в тези приписки. В една приписка четем: " В тази година (1454) Мехмед цар плени Падич, български войвода в София", друга - "В годината 6975 (1467). В тази година преселиха от Скпие 15 къщи православни християни без престъплеения и никаква вина в града наречен Конюх в албанската земя, който се изграждаше от царуващия тогава цар Мехмед". Или пък приписка от 1540: "В годината 7084 (1540) беше мор по овцете в Шар планина"; Приписка от 1622: "В годината 7130 (1622) , в месец май, 30 ден , при дякон Силвестър йеромонах. Подвързах тази книга петогласник, със свой средства, за своята грешна душа, смиреният Лазар архимандрит... Също моля ви се братя и отци, четете и нас простете, за да бъдете простени. В това лето и в този месец беше чума в манастира Изограф, заради нашите грехове. И мнозина от братята отидоха при Господа. Да бъде вечна им памет"; или пък приписка от 1626: "в годината 7134 (1626) бе цената на товар пшеница 600 сребърни аспри"... |
Добре, че ромеите и тогавашните българи не са били като нас сега.  За тях е имало едно измерение – Христос. Другото – език, закони, култура, изкуство, та дори и наука - са били само средство за общуване с Него. И ... простете, за да бъдете простени ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |