Отиди на страница:
Първо - има едно много просто решение - който не иска да плаща дългове - не взима заеми! Ааа, има още по-просто решение. Който не иска да го завличат кредитополучатели, не дава на заем.  |
Мечтата на банкера е да ти даде заем; ти не можеш да го погасиш - отпуска ти втори заем, с по-висока лихва, за да платиш първия заем и те вкарва в дългова спирала, от която не можеш да излезеш. Да ме прощавате, но в тази теза има нещо изначално сбъркано. Мечтата на нормалния банкер е: Да ти отпусне заем и ти успешно да го върнеш. След това отново да отидеш при него (не при някой друг) и да вземеш нов заем. Трупането на необслужвани заеми не е мечта, а е кошмар за нормалния банкер (не случайно за втори път използвам думата нормален. Гледали сме "Две димящи дула" и тем подобни филми, но тук говорим за нормалната банкерска практика). Нормалните банкери три пъти мерят преди да отрежат. Тоест, искат документи, разглеждат бизнес планове, искат обезпечения и други, преди да решат да ти отпуснат заема. Изключваме случая, ако си с връзки (масова практика на големите клиенти от първата половина на 1990, но в нормалната банкова практика, това би трябвало да е изключение, ако не може и да се изключи съвсем) взимаш кредит и без такива пресявки, но говорим за нормалната практика. И още нещо, в нормалния случай, когато един клиент изпадне в състояние да не си обслужва кредита и банкерът реши да предоговори или преструктурира кредита, обикновено се предоговаря на облекчени, а не влошени условия. Намалява (а не увеличава) лихвата, удължава срока за погасяване, опрощава лихви или такси за просрочие и т.н. Нормалният банкер иска да намали очакваната си загуба, а не да я увеличи. Защо има Централен Кредитен Регистър? Според така зададената теза банкерите би трябвало да се нахвърлят като лешяди на тези клиенти, които са затънали с необслужвани кредити, но на практика се случва точно обратното. Тези клиенти се избягват от всички. Имаш ли клеймото на клиент от трета или четвърта група, то ти отрязва достъпа до кредитен ресурс. И това важи не само за Българиа, но и най-вече за "белите" страни. Не случайно там най-важният елемент, определящ цената на ресурса, който ти се предлага, е товето кредитно минало, как си обслужваш плащанията по кредити, по сметки за ток, вода, кабелна, наем и пр. Има и връзкари, но в нормалния случай е така. Разбирам, че образът на банкера-лихвар е удобен стереотип за алчността като смъртен грях, но на практика нещата са много по-различни. Това, че борчът не умира, също е стереотип, който няма нищо общо с действителността. И няма как да е част от мечтата на един нормален банкер. Задайте си въпроса: а, защо се правят тези големи провизии от банкерите? Провизира се дори и редовен дълг, не само попаднал в графата загуба, точно защото банкерите знаят от статистиката, че част от това, което в момента се обслужва, след време ще стане загуба. И не цялата загуба ще се възстанови чрез обезпечението. България, в лицето на лукановото правителство, доста безпардонно каза нещо от рода на това, което е преполъчал шотландеца Дес, на българските кредитори и започнаха няколкогодишните преговори по външния дълг. В крайна сметка бяха издадени Брейдита-та (три различни типа), които съществено намалиха плащанията по главницата. "Подстрижката" не беше толкова голяма както по гръцкия дълг, но всяка сделка е различна. Големият проблем на гърците след "подстрижката" е, че не могат да посрещнат текущите си бюджетни разходи и се нуждаят от нови и нови кредитни траншове. Ако някой не им даде пари отвън, те не могат да платят заплати и пенсии за повече от месец-два нататък. И това няма нищо общо с плащания по лихви или по главници на съществуващ дълг. Не става въпрос за никаква кредитна спирала. "Подстрижката" и новите книжа им даде гратисен период от няколко години, така че това, което в момента не могат да финансират не са дългови плащания, а плащания за пенсионери, за учители, за болници и всичко останало, но не и дълга. Ако могат сами да го направят, моля, никой насила не ги кара да печатат ДЦК и да се мъчат да ги продадат на "алчните" банкери. Но не могат. И защо се сърдят, когато тези, които са готови да им отпуснат тези пари, им поставят условия, които да дадат някаква сигурност, че новите кредити няма да попият като вода в пясък, както се е случило с предишните пари? |
| Доста е наивно да се надяваш, че като теглиш една майна на банкерите, те ще те оставят на мира. Дълговете трябва да се плащат. Точка. Онова гърче, новото, дето се готви за премиер след поредните избори пред юни, заявило, че банкерите трябвало да си "осъзнаят грешките" - това не го разбирам, ако банкерите са направили грешка, тя е, че са дали пари на такъв несигурен длъжник - Гърция. Гърците (и другите длъжници) непрекъснато забравят да споменат все пак кой даде парите и кой ги взе и похарчи, от думите им излиза, че едва ли не тези пари насила са им дадени и са ги държали вързани докато са им наливали в широко отворените усти. Тези 100 милиарда, дето казваме, че били "отписани", те не са загубени за банките (don't cry). Те са дадени от държавите на банките (срещу определени условия), за да могат последните да дадат глътка въздух на гърците (и на италианците, и на испанците) и за да могат европейските правителства да постигнат известни политически цели като запазване на Гърция в еврозоната, запазване на иврозоната изобщо и дори на самото евро. Въпросните сто милиарда в крайна сметка (и други като тях) се плащат от всички европейци-данъкоплатци или банкови длъжници Нищо не се е променило, няма никаква метафизика, 2 + 2 пак си е 4, а 100-те пари, дадени на кредит, на края на годината ще струват 107, на края на втората 114 и т.н. |
| Ех, къде е сега чичо Дес .. Да ги Е6Е всичките ... Чета Димитри от както пише във Сега, още като излизаше на малка хилава хартийка. Мноо ме изкефи днес. |
Който не иска да го завличат кредитополучатели, не дава на заем. Кайли, банкерите дават пари с мисълта, че ще си ги върнат, а не с мисълта, че ще бъдат завлечени. В преобладаващия случай кредитополучателят взима пари с мисълта да ги върне, а не за да ги завлече (забравяме за 1990-те). При липсата на подобно доверие се разпада целия бизнес или се достига до много кофти условия (лихви например). И това важи не само за отношенията банкер-кредитополучател. Да ти припомня началото на 1990-те, когато фирмите си нямаха доверие и бизнес кредита (т.е. доставки със забавено плащане) почти липсваше. Превеждаш парите, или плащаш на ръка и получаваш. Нещата вече се нормализираха и позабравиха, но доверието е важна част от бизнеса, бил той банкерски или небанкерски. |
| Ами през миналия двадасети век на банкерите някалко пъти из разказаха игра. Сега двадасет и първият век е в самото начало, а процесът на поредното обучение на банкерите вече започна. И се очертава много яко обучение... |
Тъй че бъдещето го виждат по-ясно мистиците, отколкото икономистите и чиновническите мозъци, просто поради факта на перспективата. Който има перспектива, рано или късно става мистик. Ако пък може да стане и седемизмерна рептилия, тогава вече направо е извършил първия си квантов скок. Ти колко квантови подскоци си направила? А като подскачаш, броиш ли: "Онче, бонче, шарено пиронче, риба щука, махай се оттука!"?  |
| Защо се подигравате на Кайлето? Тя действително от доста време насам проповядва из форума много от нещата, написани днес от Дмитри. От друга страна обаче, тя се изказва против авторските права по принцип, така че няма защо да се оплаква, че Дмитри свободно я цитира, без дори да я спомене. За разлика от нея Дмитри, който май също беше против авторските права, си е регистрирал/защитил писаниците в известна юридическа кантора за защита на авторкски права, както личи от надписа под статията "Jusautor DI copyright. Jimo's op-ed column". Странно противоречие между думи и дела, но нейсе. А по същество и двамата, както са на един акъл, са еднакво неправи. Така че спокойно могат да ... това де, дето го е казал Дес.  |
Не е забранено на инженерите да пишат стихове. Не е забранено на банкерите да мечтаят. Банкерската мечта е: "Борчлията умира, борчът му не умира". Мечтата на банкера е да ти даде заем; ти не можеш да го погасиш - отпуска ти втори заем, с по-висока лихва, за да платиш първия заем и те вкарва в дългова спирала, от която не можеш да излезеш. Точно така - и на авторите на "писаници" също не е забранено да мечтаят. Тяхната мечта е: "Да напиша колкото се може повече безмислени писаници за неща, от които нищо не разбирам, но ще ги напиша тези писаници като "Истина от последна инстанция". Мечтата на автора на писаници е да те зариби с една писаница, с която да те накара после да четеш всичките му следващи безмислени писаници, т.е. да те вкара в спирала, от която не можеш да излезеш." Откъде знам каква е мечтата на автора на писаници? Ами пак по същата причина - защото не разбирам от правене на писаници, значи мога да кажа точно какви са мечтите на техните автори. |
| фотошопен е живота днешен джимо, фотошоп за всичко да прекраснее на мига, жена ми напримерно да не изглежда, че ми требва йощ едно, а предизвикателен предмет, и сизар тоя твоя съм го ял, трева съчки и само соуса го спасява, и отде ли порив към естеството има, за истинска храна, живот, тъй съм склонен да инвестна внапред за производител био, еко вкуснотия и без банка, жилище да построя с кооперация не корпорация, в политик с промисъл и качествен продукт за люде, не предмети.... |
| Жана ме е изпреварила за фразата, но Жанче към тезе тримата аз ще прибавя още: Лили цицата,Деси "докторката" ,Деянчо "изкуството пардон икономиката" и още цяла плеяда зелени,росни зам. министри,които не са виждали фабрика през плет,начело с новия шеф на Козлодуй!!! |
Защо се подигравате на Кайлето? Тя действително от доста време насам проповядва из форума много от нещата, написани днес от Дмитри. Първо, защото си наше момиче, а между близки хора добродушните закачки са приети. Второ, защото твърди, че е икономист, а е и младо маце, т.е. с акъла си и не и се полага да пише големи икономически глупости. |
това не го разбирам, ако банкерите са направили грешка, тя е, че са дали пари на такъв несигурен длъжник - Гърция. е да де и сега да си кусат попарата, мен кво ми е, че занимават цел свет с длъжник, който не са преценили дали е сигурен риск губи, риск печели, не може само да печели майна Въпросните сто милиарда в крайна сметка (и други като тях) се плащат от всички европейци-данъкоплатци или банкови длъжници Което иде да покаже, че ако длъжникът е изряден, въпросните лихви ще отидат в нашия джеб, да? Щом ще сърбаме пасивите, ще сърбаме и активите, да? Кажи, бате, лихвите на изрядните кредитополучателите, в чии джобове отиват, след като загубите се вадят от нашия джеб? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
До степен, когато тоя път четох ДИ, да реша, че ме копира едно към едно. Защото все пак аз бях първата, която ги лансира тук специално.Кайлето - Димитри Иванов в пола! Тц...кайлата е гуруто, а ДИ скромен неин ученик, повтарящ в захлас мъдростите Ѝ. Ако трябва да се каже по друг начин- Как денонощното взиране във величието на собствения си пъп, води до фундаментални прозрения за собствената Незаменимост, Правота и Величие.  Този път За писаницата на автора   |
(забравяме за 1990-те) Дадено! Банкерите добри и винаги на печалба, ние лоши, зли и подмолни и винаги на загуба. Навита.  |
Може да стане секакъв, но няма да бъде туткав. Те седемизмерните рептилии са истински пъргавелки-кайленки! |