Отиди на страница:
Да припомня, че мандатът на президента на Швейцария е една година. Не успяваме да му научим името, но видно това е успешно.  Ами да започнем и ние да избираме президент всяка година, та да ни тръгне като по вода.Между другото, в Швейцария президентът не "управлява", това правят съветите по места. И гражданин на страната се става според тях, а не според президента. |
Но никой не си позволява рязкото въртене на кормилото и рязката промяна на посоката. 12-та Божа заповед  |
Защо не вденете, че когато има генерална идея какво да се прави в следващите (поне 10) А ти защо не вденеш, че генерална идея имаше и нямаше никакво значение, кой е президент или премиер, и че именно тази генерална идея се провали ? Провали се неоконсервативната (неолибералната) генерална идея. |
Ами да започнем и ние да избираме президент всяка година, та да ни тръгне като по вода. Ами ако имаме електронна система за дистанционно гласуване кое ни пречи да го правим и всяка година ?  - По горе казах - нормалният срок за мандат е 2 години. Достатъчно дълъг за да се направи обещаното и достатъчно къс избраният да не се самозабрави и скъса с реалността. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Brightman |
| Пак тръгвате да гоните някаква идеална система, която не може да се реализира в обозримо бъдеще. Просто някой да каже, дали сегашната конституция позволява, чрез референдум да се отзове даден държавен служител или държавен орган. И колко бързо може да се направи това. |
А ти защо не вденеш, че генерална идея имаше и нямаше никакво значение, кой е президент или премиер, и че именно тази генерална идея се провали ? Провали се неоконсервативната (неолибералната) генерална идея. Защо пак подменяш националната идея с нещо друго? Нейсе... Тогава да те питам: Къде в неоконсервативната (неолибералната) теория имаш аналогичен на българския пример - либерализация на всички цени, без цената на стоката труд? |
националната идея Че и "националната идея" ти се провали. Каква беше ? НАТО, ЕС, приватизация на всичко по възможност от братовчеди и чужди "инвеститори" ? Същата проекция на неолиберализма (неоконсерватизма). И кой те излъга, че цената на труда не е "либерализирана" ? Осигурителните прагове са нива на данъчно облагане по регресивна скала, които нямат нищо общо с реалната работна заплата. - Кой те излъга, че например при монополите "либерализираните" цени са свободни, а не просто високи ? Че свободни цени нямаш дори на зеленчуковият пазар, където мутрите регулират цените. |
либерализация на всички цени, без цената на стоката труд? Тва ми звучи, като да те питам кой човек пръв стъпи на Марс. Цената на труда е толкова свободна, колкото и цената на марулите на Женският пазар. Да ти разяснявам ли изречението или сам ще си направиш съчинение-разсъждението ? |
| Неоконсервативната (неолибералната) теория е просто една пропагандна конструкция създадена да обслужи едната теза в студената война, а и тогава и след нея интересите и експанзията на транснационалните корорации и най-вече на глобалните финансови. - Първият опит на неоконсерватизма (неолиберализма) е след 1974 г. в Чили, Аржентина и други страни от Латинска Америка. От 80-те години във Великобритания и САЩ, а след 90-те и в Източна Европа. Ако погледнем, то му трябва 20 години за да доведе до срив страната в която се прилага и още около 10 за да започне обратната тенденция. Гледай Латинска Америка. Гледай и Великобритания и САЩ. Наред е Източна Европа и вече промяната почна. - Това, което сега го виждаме в Латинска Америка, след най-много 5 години ще го видим и тук. Колело на историята, кво да го правиш. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Brightman |
| Проблемите на представителната демокрация не са само български – погледнете какво става в Италия (25% за Грилло), Испания (Движението 15М), и т.н. Тя е нефункционираща, защото позволява на партокрацията да сформира клики, защищаващи единствено техните интереси. В този смисъл идеите на автора заслужават внимание и конструктивна дискусия за отстраняване на слабите или неясни моменти (за което пише и тoй самият). Само в такъв открит обществен диалог може по мирен път да се намрят ефективни решения на буксуващата сега форма на демокрация. Да се махне лековато с ръка и се отрекат рационалните зърна в идеите на автора си е пореднта форма на идеен тоталитаризъм, добре познат у нас. Така че, за автора -  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mars Attack |
| Позволете ми да дам отговори на някои от коментарите: 1. Населението няма да се занимава по цял ден с политика, предизборна агитация и безкрайно гласуване за това или онова, защото подобна система цели не толкова да наказва калпавите и корумпирани политици, колкото да им въздейства превантивно. Мисля, че занимаването по цял ден с политика го наблюдаваме днес при съществуващата система. То се изразява и в масовите протести, и в бурните дебати в социалните мрежи, и във вечните жалби, че нямаме избор и че трябва да изметем цялата политическа каста. Не смятам, че ще се налага да провеждаме повече от десетина гласувания на година, които при това ще се извършват за секунди, както изпращаме мейли. Естествено, че за целта трябва да бъдем информирани. И да полагаме усилия да знаем и да се ориентираме в протичащите у нас и по света процеси. Защото "демокрация" в съвременния прочит на думата означава "власт на Суверена". И ако Суверенът нехае или го мързи да упражнява властта, то това ще го прави някой друг. Можем да се досетим кой. 2. Дали ще струва скъпо подобна система? Никак! Първоначалната инвестиция в компютри, оборудване на тъмни стаички и даването на електронен подпис на цялото население (само по себе си изключително важно за действащо електронно правителство) ще бъде еднократна инвестиция, съизмерима с разходите за едни парламентарни избори днес - ок. 40 млн. След това обаче всички гласувания на практика ще бъдат безплатни или с изключително ниски разходи. 3. Идеята не е наивна, защото под малко по-различна форма е реализирана в една от най-процъфтяващите нации - Швейцария, и то от много години. Моят модел обаче се различава от швейцарския, който е скъп и трудоемък. Още повече, че там референдумите се правят главно в кантонален мащаб и рядко - в национален. 4. По въпроса за безпартийните народни представители. Няма как да се избегне оформянето на партокрация, ако две от трите власти се доминират от партии. Партиите би трябвало да доминират само една власт - изпълнителната. Наблягам и на новата роля на парламента като арбитър в законодателството, предлагано от управляващи, опозиция, гражданско тяло. Винаги е изказвана тезата, че демокрацията е своеобразна тирания на мнозинството над малцинството. При този модел малцинството получава далеч по-голям шанс за изява на своите виждания и интереси. 5. Обръщам внимание и на това, че тази система съвсем не ограничава идеите на политиците. Напротив, стимулира ги. Това се осъществява чрез платформите и програмите на партиите. Именно те са обществените тела, призвани да формулират и осъществяват политики. Тази система ще ги принуждава да погледнат на своите програмни документи далеч по-сериозно и отговорно, не така формално, както го правят сега. 6. Тезата за неразбиране на базови постановки на това, що е то общество, държава, политика, партия, и т.н., отминавам с усмивка. Още повече, че не е подкрепена с нито един аргумент. |
Тезата за неразбиране на базови постановки на това, що е то общество, държава, политика, партия, и т.н., отминавам с усмивка. Още повече, че не е подкрепена с нито един аргумент. Ами мисля, че четеш и под други статии, като на Галя Горанова но щом се налага ще повторя и тук азбуката : Думата „политика“ идва от „полис“, което значи „град“, който при възникването на демокрацията е бил и държава (полития). - „Политика“ означава какво и как да се прави в полиса (града, държавата), за държавата, от държавата, т.е. във, от, за обществото на всички нейни граждани и от нейните граждани и техните институции. Политическо и гражданско е едно и също. - Понеже в условията на демокрация гражданите решават, какво да се прави, а гражданите са различни (с различно социално, професионално, имотно положение, интереси, с различен ум, образование, биография, опит, възраст, здраве и т.н. ), то и техните виждания (представи, идеи) за това, какво и как за се прави във, за и от обществото (полиса) са различни. - Тези виждания (представи, идеи) винаги са частични, защото не се споделят от абсолютно всички граждани. Те винаги са частични, т.е. партийни (парт = част). --- Ако нещо се прави във, за, от обществото, то винаги е политика. Ако една идея не е споделена от абсолютно всички, то тя е партийна (частична), но дори и да е споделена от абсолютно всички, то щом се отнася за обществото тя е политическа. - Хората, които споделят еднакви възгледи по някакъв въпрос отнасящ се до обществото, са една партия в собственият политически смисъл на тази дума. И формалната им организираност няма никакво отношение към принадлежност или не към определена партия. |
По въпроса за безпартийните народни представители. Няма как да се избегне оформянето на партокрация, ако две от трите власти се доминират от партии. Партиите би трябвало да доминират само една власт - изпълнителната. Ако искаш да правиш нещо отнасящо се до обществото (държавата) то искаш да правиш политика. В момента в който предложиш определено виждане за политика, то вече си партия. Елементарно е. - Законодателството е основен способ за залагане и осъществяване на определена политика. Съдържанието на тази политика винаги е партийно. Да искаш да няма партии, означава да искаш да няма виждания за развитието и функционирането на обществото. Да няма политика, т.е. общество и държава. Схващаш ли къде грешиш ? --- Протестите сега срещу партиите не са срещу партиите, а срещу кастата на неолибералната (неоконсервативната) партия (състояща се формално от много "партии" ) подменила политическата система от демокрация в олигархия и оставила без представителство всички останали обществени виждания (партии). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Brightman |
| Уважаеми г-н Брайтман, виждам, че обичате да теоретизирате, но преди да правите някои заклочения за гръцките полиси и тяхното устройство, би било добре да прочетете "Политик", "Държавата" и "Закони" от Платон, както и "Политика" и "Атинската полития" от Аристотел. Пък и някои политически истории на Древния свят. Тогава не бихте говорили за тъждественост на политическо и гражданско, нито за партии в съвременния смисъл на думата. Същото важи и за Рим от епохата на Републиката. Апропо, никъде не съм пледирал за управление без партии. Подчертал съм ролята на партиите в моята схема и съм се мотивирал. Безпартийният парламент в нея се предполага да се състои от разумни и подготвени хора, които не виждам каква полза и мотивация биха имали да бламират правителството. Ако пък тръгнат да го правят, могат със съответната процедура да им бъде прекратен мандатът. Основната част от законодателството също се предвижда да произлиза от правителството, както е и сега. |
| Не знам какво е твоето съчинение-разсъждение, но от 23 години България вече е тясно свързана с международното ценообразуване – едни бяха цените на горивата, енергоносителите, лекарствата или храните преди 10-ти ноември (зад „оградата” на СИВ, при планиран и сигурен пазар), други са днес. А макроикономическите баланси останаха непроменени. Костов, а и тези след него, „привличаха инвеститори” с евтина и (сравнително) квалифицирана работна ръка. Но наплив и блъскане на "опашката" на заинтересованите не се забеляза. От друга страна, при „демонтажа” на системата,не знам дали изобщо остана някакво конкурентно производство (и то с висока добавена стойност). Не е тайна, че български и чуждестранни компании и банки методично изнасят национален доход. И логично - този дисбаланс между доходи и цени, изкара хората на бунт и протест по улиците. Та така с марулите... |
но преди да правите някои заклочения за гръцките полиси и тяхното устройство, би било добре да прочетете ... Благодаря за съвета, но е закъснял с 25 години. Тази работа отдавна съм я свършил. Прочел съм (и най-важното разбрал и осмислил) не само античните и от новото време, но и съвремените автори. Даже дипломната ми работа бе върху конституционното устройство на Спарта. - Твърдо съм за пряка демокрация осъществена посредством електронно дистанционно гласуване. Просто се дразня, когато се говори некомпетентно за елементарни неща. Защото това са основни понятия, въпрос на политическа култура, без които демокрацията е невъзможна. - Моят съвет е (за да се случи идеята) да не се отплесваш в подробности, защото наистина си силно уязвим от към компетентност и опонентите ти ще те сдъвчат и изплюят. |
Моят съвет е (за да се случи идеята) да не се отплесваш в подробности, защото наистина си силно уязвим от към компетентност и опонентите ти ще те сдъвчат и изплюят. Брайти, аз не забелязах някой от опонентите да автора да успя "да го сдъвче и изплюе". Чуха се съмнения, тук-там доста некомпетентни възражения, имаше и някои основателни опасения, обаче никъде не открих солидни аргументи против написаното, което всъщност е една рамка за осъществяване на пряка демокрация, без претенции за изчерпателност, което авторът добросъвестно е отбелязал. Понеже ти се занимаваш с политика и твърдиш, че си твърдо за пряката демокрация, защо досега Либертас не се застъпи активно за нея и не я популяризира? И ако критиките ти са към един автор, когото не познаваме, не знаем дали е партиен член, каква професия упражнява и доколко изобщо е свързан с държавното управление, то защо не насочим градивната си критика към партиите, които трябва да разработват и предлагат схеми за по-демократично управление и за по-активно участие на гражданите във вземането на решения, които пряко ги засягат? |
защо досега Либертас не се застъпи активно за нея и не я популяризира? Пропуснала си: 1. Развитие на пряката демокрация. Изграждане на сигурна система за дистанционно електронно гласуване базирана върху Интернет, позволяваща евтини и честни избори и ежедневно провеждане на неофициални допитвания и официални референдуми. В програмата на партията е още от основаването й през 2009 г., а от 2 години е изведено на първа страница, като първата от 12-те най-важни точки от програмата на партията. Натисни тук |
Пропуснала си: 1. Развитие на пряката демокрация. Тц, не съм пропуснала. Чела съм го това. Само че "развитие на пряката демокрация" ми звучи доста сходно с "Искате ли да се развива ядрената енергетика у нас". Не виждам обстоен анализ на начина, по който ще се "развие" пряката демокрация. В тази статия има такъв, но в програмата на Либертас няма. Ако нещо съм пропуснала дай линк да видя за какво става дума, щото то само с декларация от едно изречение не стават работите. Като политик знаеш, че трябва да посочиш пътя, по който ще стигнеш до поставените цели, иначе последователи йок. |