Отиди на страница:
| Сточна гара си функционира и в момента, защо говориш за останки от жп. път? Влаковете за Бургас и Пловдив откъде минават? |
София е бомбандиран град и доста от "прелестите" и са били разрушени. Центърът специално го "бомбандираха" през 1956г. |
| 100% от написаното в статията съвпада с личното ми виждане. Това което е написано за София се отнася и за Русе, Варна, Търново, Шумен.......може и да съм пропуснал някой архитектурен паметник. Въпросът е много важен защото съвременна България е млада държава. Началото е поставено последните две десетилетия на 19 век. Ние все още се намираме в процес на отстояване и доказване на новата ни държавност. "Циганското" поведение на значителна част от "българите" не е илюстрация на такова съзряване. Така, че вероятно и "Крехката ни държавност" не успява да устои на лошия вкус. Хайде ще добавя и на амбициите на властващите и стремежа към бърза печалба на предприемачите (bussines е с малко по друго съдържание). Няколко примера за творческо мислене: 1. И Белгия е млада държава (създадена 60 години преди нас). Вижте Брюксел. 2. Чехия е още по млада от нас (създадена след Първата Световна Война). Вижте Златна Прага. Вероятно най красивия град в момента в света. 2. Архитектурния стил на Партийния дом, Министерски Съвет, ЦУМ, може да се види не само в Москва, Киев, но и в Северна Америка. Аз лично съм "зяпал" подобни сгради в Монреал. Само, че там са строени 1905 година, а в Москва, Киев и София 45 години по късно. За разлика от Северна Америка, гореупоменатите: Партиен дом, Министерски Съвет, ЦУМ и присъединилия се към тях ("примкнувший" - не можа да се въздържа от тази аналогия) Булбанк са изградени върху императорски град. Подобно отношение го има и в самия Рим, но в резултат на архитектурните напъни на Дуче. 3. Любимият ми град Лондон. Това е друга тема. Както би се изразил един хуморист от не толкова далечното минало: "Град на контрасти". Извод: Всяка епоха е правила собствените си глупости. Важното е: първо, глупостите на съвременниците да не са по големи от тези на предишните поколения, второ, при задължителната подмяна на старото с ново, да имаме критерии които ни позволяват да преценим кое да съхраним и кое не. Ама съхранението е инвестиция. А то дори липсва познанието, че и новосъздадената инфраструктура изисква поддръжка (инвестиция). Пример: Софийското Метро. "Мръсотия до шия." Ама то не не е "щото не пазим". Сигурно минават от там по един милион всеки ден. Методите за почистване вероятно са същите каквито използваме в къщи. Това е индустрия, не е като да чистиш с кофата и парцала. Има си машини, има си почистващи препарати. Друг пример - детските площадки!!! |
| Според мен центърът на София не е толкова лош, имам предвид площадът пред Народното събрание, паметника на "Цар Освободител", градинката пред Художествената академия, които заедно с Ректората и храм - паметника "Александър Невски" образуват един хубав ансамбъл. Също и пред паметника на Дякона не беше лошо, особено връзката с ул. Московска в началото и Ботаническата градина, ама много коли се събраха там, кръгово движение, ужас и шум. Ул. "Московска" ми харесва, ул. "Раковски" също, Централния военен клуб и градинката пред него, ама пак много коли, много шум. Маркс, много хубави снимки, мерси. |
| Бай Илия, ето ти нещо за околовръстната железница: http://vane.blog.bg/novini/2012/06/29/po-relsi-okolo-sofiia-za-vyzstanoviavaneto-na-sofiiskata-oko.974100 Требе да имаш впредвид, че по него време София е била доста по-малка. |
| Карта на София 1927г Натисни тук |
| @Michael P… Малко уточнение… Белгия и Чехия само формално са "млади" държави като нашата. Но докато нашата наистина е относително млада в по-ново време, защото преди третата българска държава задълго по нашите земи е било тъма и тъпня, сегашните Белгия и Чехия преди са били управлявани от цивилизовани хора: холандци, французи, австрийци, даже испанци. Затова, струва ми се, там има наследена стойностна архитектура и "добър вкус", а у нас след турците са останали само джамии и турски кенефи. |
| А някой може ли да ми даде снимка на Софийския университет от 1949 г. Там много добре, ще се види направеното от Братя Гергиеви и след това. Нямам нищо против направеното от братята, но то една малка част от днешния университет. Паметниците на братята са си на същото място, само дето очертават края на тогавашния университет. Всичко останало е построено след това. |
Статията е интересна, но засега най-голямото й достойнство е, че провокира изказването на Булгуров по-горе. За което  София всъщност има голям потенциал за град какъвто си представя Джейн Джейкъбс, защото никога не е бил зониран в такава степен, в каквато е станало с американските градове. Софиянецът обича в квартала му да има и търговска част, да има отсреща магазинче, пред което може да изпие по една бира със съседите, а не да живее в скучни жилищни квартали и да работи в скучни бизнес райони. |
Мойта, реститутката, вика, а как комунизма не остави в БГ поне едно хубаво нещо в архитектурата и градската среда. Не само, вика, не оставиха, ами и разруришиха хубавото, за да си настроят, първо сталинските грозотии и после социалистическите такива. Твойта рестипутка нищо не разбира от архитектура. Да се разходи изамериканските градове, че да види какво е нео-клацисизъм. Минеш ли под Емпаър Стейт Билдинг все едно, че минаваш под ЦУМ. А във Филаделфия на Честнът стрийт имаше един Департмънт стор, който много ми приличаше на ЦУМ, само дето имаше орган в него. |
| Проблем на българските градове (не само на София) е липсата на качествена урбанистика. Това е една много сериозна наука, от името на която става ясно, че едно нещо да е град то трябва да мине през планиране от именно такива специалисти и наложено чрез закон или друг нормативен акт. Всичко останало трябва да се съобразява с тази рамка. Въпреки, че на повечето места има общи устройствени планове, те или не се прилагат пълноценно или са сбъркани още при изработването си, или са резултат от компромиси на различни влиятелни хора и кръгове или се заобикалят през ПУП-ове и техни "частични" изменения". Всичко това, съчетано с лош вкус, недостатъчно пари за поддръжка , вкорененото желание да притежаваш нещо "в центъра" и обикновената простотия обричат нашата градска култура на това, което е. София има едно огромно предимство - Витоша от едната страна - Люлин планина от другата. Планината е разкошна, но не се възприема като ценност от 95% от хората. Ако на някой му се струва, че при хубавао време "горе" е пълно с народ, трябва да го уверя, че това не е така. От тихия кът нагоре се качват по 500-1000 души, а надолу ходят с коли 2-3000 души в най-добрия случай, откъм лифта не е по-различно. При 2млн. и кусур това е едно абсолютно нищо. Това, че София е била разрушена през войната не е оправдание, защото Полша, Германия, Холандия не са били по-цветущи, дори напротив първите две буквално са били сринати със земята. А оттогава са минали 70 години. Развитието на града след обявяването му за столица минава през няколко етапа: 1. Периодът след идването на Фединанд 1887 до войните. Той намира едно кално мизерно село и започва бавно и методично да му придава някакъв човешки вид. Интересите му към ботаниката дава на града и околностите няколко чудесни паркове и градини. Постоява се един приятен център с официални административни, академични и жилищни сгради. Въпреки това, София си остава дълбоко провинциално място от гледна точка на големите европейски градове. 2. Периода на И.Иванов - 30 тте години на 20 век. Уплътняване на центъра, разрастване на града в южна и източна посока, прииждането на хора във връзка с набиращата скорост индустриализация. Подемът на страната дава и някои сгради и квартали с нови (по онова време) къщи в района на север от бул "Дондуков". Днес такива сгради са оцелели около и на бул "Хр.Ботев" на изток от него от двете страни на "Раковкса" и уличките, които са и успоредни и перпендикулярни - "Симеон", "Дунав", "Кирил и Методий" и т.н., повечето от които оцеляват при бомбенето. 3. Периода на 50 тте-60 години - възстановяване набързо на сгради (или по-скоро построяване наново), разрушени от бомбенето, района на Ларгото - смесица от Милано и Москва. Градът продължава да се разширява и бивши села като Слатина, Павлово, Княжево и т.н. стават част от града. 4. 70тте -80 тте години. След ОУП от 70 тте години и политиката за концентрация, индустриализация и урбанизация в комунистическия им вариант се строят ударно блокове първоначално в рамките на града, а после и по поляните. Градът се планира за 800 хил. души, от което идва една от бедите му днес. Едновременно се появяват грозните панелни гета и индустриални и складови зони, а стотици хиляди хора са подмамени от възможностите и суетата на големия град. 5. За периода след 1990 г. не ми се пише - хаос, грозота, липса на планиране, лоша инфраструктура, алчност, простотия и лош вкус |
А някой може ли да ми даде снимка на Софийския университет от 1949 г Аз по-горе съм дал линк към стари снимки на СУ. |
| ОК, щурчо, мерси. Нещо не ми се отваря, но ще опитам пак. Виж сега може да става дума за околовръстна жп линия, но използвана само за товарни превози, такава е имало, не пречи да я има и сега, ама май товари няма. Възможно е да не съм те разбрал и да съм останал с впечатление, че си писал за останки от околовръстна жп линия, по която влакове са превозвали и пътници. Както пишеш ти, нещо като метро, градска железница един вид. Възможно е това да е било само проект и да си е останало само на хартия. |
1. И Белгия е млада държава (създадена 60 години преди нас). Вижте Брюксел. Айде бе. Случайно да си чувал, че Прага е била столица на Германския император Карл IV. Тя да не е строена отпреди 40 години.2. Чехия е още по млада от нас (създадена след Първата Световна Война). Вижте Златна Прага. Вероятно най красивия град в момента в света. А да си чувал, че Нидерландия с център Брюксел е бил в кралството на Германския император Карл 5-ти. Я върви виж центъра на Брюксел от това време, където е съден Егмонт. И бРюксел да не е строен от 60 години. Докато София е била едно кално село след Освобождението в 1978г. |
| забравяш Мария-Тереза, байно... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: каруцаря |
Аз лично съм "зяпал" подобни сгради в Монреал. Само, че там са строени 1905 година, а в Москва, Киев и София 45 години по късно. За разлика от Северна Америка, гореупоменатите: Партиен дом, Министерски Съвет, ЦУМ и присъединилия се към тях ("примкнувший" - не можа да се въздържа от тази аналогия) Булбанк са изградени върху императорски град. Подобно отношение го има и в самия Рим, но в резултат на архитектурните напъни на Дуче. По-горе писах, че сгради в нео-класически стил в Северна Америка, който е заемстван от архитекта на Сталин (забравих му името започваше с Л) са строени до 50-те години. Родоначалникът на модерния правоъгълен стил Райт (синът му се ожени с дъщерята на Сталин Светлана Алилуева) се появи през 50-те години в Америка, с прочутата си вила. Натисни тук |
| "Докато София е била едно кално село след Освобождението в 1978г." Извинявай, Маркс, ама малко бързаш като пишеш. |