Отиди на страница:
| Към Грациан: Действително "Повесть о разуме" е била написана през 1943 г. като втора част на "Перед восходом солнца", но е била забранена за дълги години от цензурата. Двете книги са в Рунет навсякъде самостоятелно представени. Нито един от моите познати в Москва не знаеше за съществуването на повестта (а те всички знаеха абсолютно всичко в областта на книгоиздаването (вкл. и на Самиздат) и на на музикалните записи - навсякъде по света :-)) ("Перед восходом солнца" - със същото название има пиеса на Хауптман :-)) Не помня кога я бях купил от книжарницата на "Раковска", пък и я нямам вече - след демореволюцията в Бг-то цялата ми огромна библиотека с почти цялата българска класика и голяма част от руската класика беше "приватизирана" от нашите мургави братовчеди. (цитат: "В България всички сме братовчеди"  Задайте в yandex.ru кл.думи "зощенко повесть о разуме" и ще получите множество линкове към книгата. Именно "зощенко" а не "зошченко" Едно от местата, където се предлага за четене онлайн: http://www.litmir.net/br/?b=89105&p=1 Направи ми впечатление, че "Повесть о разуме" е отнесена към психологията. Може би ще ви разочарова, аз самият съм я чел много отдавна и тогава ми направи страшно силно впечатление. Мисля, че и сега ефектът върху мен ще бъде същият. За книги никога не съм имал проблеми - наблизо до нас имаше много богата библиотека - на железничарите, и оттам се снабдявах с всичко интересно от най-ранна възраст :-) От Едгар По съм чел само "Златният бръмбар", направо ме побърка - пак от там. За приключенченска литература - всичко което имаше на български - най-много Майн Рид (Конникът без глава и всичко останало), Фенимор Купер, Емилио Салгари (всички книги за Сандокан), Жюл Верн (особено ми хареса "Михаил Строгов" , Джек Лондон (започнах с "В Аляска за злато", "Мексиканец", "Белият зъб", Железната пета"... "Мартин Идън" не ми я разрешиха:-)) и т.н. Карл Май (да ме прощава ББ :-)) "Винету" веднага я шкартирах като разбрах, че Карл Май през живота си не е излизал от своя роден град и индианци е виждал само на сън. През цялото това време трябваше да усвоявам на руски наизуст части от поеми на Пушкин, стихове на Лермонтов и Некрасов, цели поеми от "Епопея на забравените" (да не говорим за стиховете на Ботев които трябваша според мойте родители - ей така - между другото) Солженицин никога не съм чел и никога няма да чета - той беше изваден и издаден за да служи на Хрущев за омаскаряването на Сталин. Неговият "Иван Денисович" е жалка карикатура (не съм чел книгата - слушал съм я по радиоточката :-)) Като стойностно изражение всичко от Солженицин е еквивалентно на брежневата "Малая земля" - може би само с обратен знак. Медведев - докато беше президент вкара Солженицин в учебните програми на децата - пълен кретинизъм - за деца ли са тези книги! Истинската проза и поезия на ГУЛАГ е по своему велика работа - разговарял съм с някои завърнали се от Колыма - това са много интересни и бих казал по своему благородни хора. Ако се интересувате от лагерна литература - намерете в нета Варлам Шаламов - поезия и разкази - "Колымские рассказы". Може би ще намерите и за мнението на Шаламов за Солженицин, и за гадориите на Солженицин към Шаламов. Най-богатата интернет-библиотека от край време е тази на Максим Мошков lib.ru. Там има и голям раздел лагерна литература - плюс Самиздат. Ето едно съвсем късичко - от Шаламов: "Мы родине служим – по-своему каждый, И долг этот наш так похож иногда На странное чувство арктической жажды, На сухость во рту среди снега и льда" И песен: Высоцкий, Шаламов - "Банька по белому" http://www.youtube.com/watch?v=3YdPQBIGcpk | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Гео |
| Към Don: Разбира се, че Колымские - благодаря ви. --------------------------------------------------------------------------------- За Варлам Шаламов и Александр Солженицын: http://shalamov.ru/critique/23/ |
| Няма за какво, дерзайте. Има една песен на Миша Гулько - Ванинский порт. Сега не мога да намеря линк, но припева е убиец - Будь проклята ты, Колыма! А за Солженицин не сте прав. "Раковый корпус" и "В круге первом" са събития, трябва да сте живял тази епоха, тогава ще ги усетите. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Don |
Ако те питам тази чаша дали е наполовина пълна, или е наполовина празна Все си е половин чаша. Ако е с ако е по-добре, отколкото до ръба. С водка, мацки и други хубавини ли е - и сюрмахът, и богаташът и на половин...чаша биха се зарадвали  |
| "Има една песен на Миша Гулько - Ванинский порт." Доколкото знам - авторството на песента със сигурност не е установено, назовават се редица автори. "Много, много отдавна" :-) имах самоделен запис на песента в/у грамофонна плоча от нещо като пластмаса. :-) "Я помню тот Ванинский порт И крик пароходов угрюмый, Как шли мы по трапу на борт В холодные мрачные трюмы. На море спускался туман, Ревела стихия морская. Лежал впереди Магадан, Столица Колымского края. Не песня, а жалобный крик Из каждой груди вырывался. «Прощай навсегда, материк!» — Хрипел пароход, надрывался. От качки стонали з/к, Обнявшись, как родные братья, И только порой с языка Срывались глухие проклятья. Будь проклята ты, Колыма, Что названа чудной планетой. Сойдешь поневоле с ума, Отсюда возврата уж нету. Пятьсот километров — тайга. В тайге этой дикие звери. Машины не ходят туда. Бредут, спотыкаясь, олени. Тут смерть подружилась с цингой, Набиты битком лазареты. Напрасно и этой весной Я жду от любимой ответа. Я знаю: меня ты не ждёшь И писем моих не читаешь, Встречать ты меня не придёшь, А если придёшь — не узнаешь… Прощай, моя мать и жена! Прощайте вы, милые дети. Знать горькую чашу до дна Придется мне выпить на свете!" http://www.youtube.com/watch?v=5PF5t6dY9C4 ------------------------------------------------------- "А за Солженицин не сте прав." Вярвам безусловно на Шаламов, който елементарно доказва, че Солженицин пише небивалици: "Легко понять, почему Шаламов достаточно сдержанно оценил "Ивана Денисовича". Отдавая должное достоинствам повести, он высказывал Солженицыну в письме резкие замечания, ставящие под сомнение правдивость сюжета: «Около санчасти ходит кот - невероятно для настоящего лагеря - кота давно бы съели… где этот чудный лагерь? Хоть бы с годок там посидеть в свое время». В большом шаламовском письме, посвященном этой теме, нет и намека на то, что «облегченный» характер повести был связан с приспособлением к цензуре, к тому, чтобы угодить вкусам «верхнего мужика» Твардовского и «верховного мужика» Хрущева. Шаламов не просто указывет на существование иного, несравненно более мрачного лагерного мира. Речь идет, в сущности, об ином уровне правды - правды без границ, без условностей - правды абсолютов. Позднее он напишет, что так называемая лагерная тема - «основной вопрос наших дней», что это очень большая тема, где разместится сто таких писателей, как Солженицын и пять таких писателей как Лев Толстой. И никому не будет тесно". Линк е посочен в предишния ми пост. ------------------------------------------------------------------- "...трябва да сте живял тази епоха, тогава ще ги усетите." Хмм...В подеобни случаи един познат казваше: "Давай лучше поговорим о бабах..." :-) ----------------------------------------------------------- Благодаря ви за спомена за Ванинский порт. |
| Струва ми се, че не е Миша Гулько - песните на Гулько не са на това "интелектуално ниво", на което е "Ванинский порт", те повече приличат на "ранния" Висоцки. А въобще - един бог знае. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
| Уважаеми г-н Иванов, Ако позволите едно моментно включване на вашата виртуална маса: днешното писмо от България 1 ми напомни една мисъл на Анри Поанкаре, която сигурно познавате, от студиата му Science and Hypothesis (1901): "Douter de tout ou tout croire, ce sont deux solutions également commodes, qui l'une et l'autre nous dispensent de réfléchir" (To doubt everything or to believe everything are two equally convenient solutions; both dispense with the necessity of reflection). Тъй, като чета редовно писмата ми, и по правило не пиша под тях, тук бих искал да спомена още и следното (не директно свързано с горната тема) - не знам дали сте запознат с работите на Иля Пригожин, струва ми се ще Ви бъде интересен. Иначе съм напълно съгласен с Вас - мисленето стана "трудоемка операция", мислещите хора - дефицитна стока. Бъдете здрав! |
| Бог не го интересува Ванинският порт. Какви знае Википедията: «Я помню тот Ванинский порт» — популярная народная песня времён СССР, которую иногда называют гимном колымских заключённых. Время написания точно не известно. Колымский сиделец А. Г. Морозов утверждал, что слышал эту песню осенью 1947 года и датирует её 1946—1947 годами (строительство Ванинского порта было завершено 20 июня 1945 года). Приписывалась и самоприписывалась целому ряду авторов, в том числе репрессированным поэтам Николаю Заболоцкому, Б. А. Ручьёву и даже расстрелянному в 1938 году Борису Корнилову. В пятом томе собрания сочинений Андрея Вознесенского (издательство Вагриус) на стр. 245—246 есть версия об авторстве Федора Михайловича Демина-Благовещенского (1915 года рождения). Магаданский литератор А. М. Бирюков подробно исследовал вопрос авторства песни и с большой убедительностью показал, что её автором является Константин Константинович Сараханов. |
Съветското и руското песенни творчества не са по моя вкус, тъй като нито съм живял и учил в СССР, нито имам приятели и познати с "лагерни" спомени. Темите на песните, не "задвижват никакви сантименти" в душата ми, поради факта, че аз нямам допирни точки с тези делничности на руския интелигент. Най-близките ми допирни точки с "лагерен" живот са от пребиваването ми в "Строителни войски", но ние там си имахме нашенски фолклор изпъстрен със символика по-близка до душевността ми от "магаданската" - разни там дизели червени, малки арди, булеварди, разплакани девойчета и т.нт. Като добавим, още, че самите песни (пак според мен) имат единственно поетична стойност, тъй като в общи линии музикалния съпровод се състои в 90% от случаите от безкрайно повторение на баналната секвенция: E, Dm, Am, а вокализацията е монотонна ( ако не слушаш текста, можеш да намериш в тези "песнопойки" песни близнаци и даже тризнаци с идентични мелодични линии и банални, до втръсване клишета заемствани от романсите от предсъветски времена. Същото е отношението ми към съветската естрада, която не само че не ми действува емоционално, а дори ме разсмива понякога с преиграването, театралниченето и фалшивата патетика...ами след като Филип Киркоров и Юлиан са пинакъла на това "изкуство" - повече обяснения от моя страна смятам че не са необходими. Не отричам, че има и хора които направо припадат като чуят някои от тези "произведения на изкуството" и само като чуят името Володя Висоцки и получават оргазъм...е, аз просто не съм от тях...толкова. Виж, обожавам руска класическа музика и много често може човек да ме "хване" да слушам и Стравински и Бородин и Шостакович или Чайковски, но "леките жанрове" на този народ съм ги зачеркнал с една мнооооого дебела черта.  |
| Не помня вече коя "политикеса" от миналото на въпроса "Кой композитор харесвате?" отговори "Най-харесвам Цанко Лавренов". (Цитатът е по памет и за това неточен.) Напомня на твърдението "Не харесвам Висоцки но харесвам Шостакович". |
И к'во с'я според теб? Шостакович и Висоцки са като мартенички и ти не може ако харесваш единия, да не харесваш другия?  |
Не помня вече коя "политикеса" от миналото на въпроса "Кой композитор харесвате?" отговори "Най-харесвам Цанко Лавренов". (Цитатът е по памет и за това неточен.) Напомня на твърдението "Не харесвам Висоцки но харесвам Шостакович". Нека позная - солфеж, метрични времена и прочее са ти тъмна Индия, нали? |
Нещо от леките жанрове на този народ Григорий Лепс Вальс-бостон |
| "Те са скрити зад никовете си, ти излизаш с името си" Какво толкова. Дали се криеш зад име или никнейм, все тая. Нали такава е играта. И какво като научите името на някой непознат? "... дето продавал хороскопи и се мисли за преродена ирландска пастирка." Очарователно. Какъв ли е бил г-н Иванов? Може би кралица Виктория? Или пък странджанска свекърва? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: doodle |