Отиди на страница:
не разбрах как сирийски вертолет проникнал два километра в Турция и като го свалили, той паднал в Сирия. Eto kak. Бунтовници плениха и обезглавиха военен пилот Натисни тук |
| "Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен. Като артист, който играе ролята си, без изобщо да е репетирал. Но колко струва животът, щом първата репетиция за живот е вече самият живот? Ето защо той винаги наподобява скица. Но дори „скица“ не е точната дума, защото скицата винаги е проект на нещо бъдещо, подготовка за картина, докато скицата, каквато представлява нашият живот, не е скица на нищо, а ескиз, който никога не се превръща в картина." М Кундера - Непосилната лекота на битието |
| Пак там, с извинение за дължината на цитата. "Ако Великата френска революция се повтаряше безконечно, френската историография нямаше да се гордее чак толкова с Робеспиер. Но понеже тя документира нещо невъзвратимо, окървавените години са се превърнали в голи думи, в теория, в предмет на дискусии, станали са по-леки от перушина, не навяват страх. Има неизмерима разлика между Робеспиер, появил се един-единствен път в историята, и Робеспиер, завръщащ се вечно да сече главите на французите. Следователно можем да кажем, че идеята за вечното завръщане е особена перспектива, която ни позволява да видим нещата по-различно, без смекчаващото обстоятелство на тяхната недълговечност. Това смекчаващо обстоятелство ни пречи да произнесем каквато и да било присъда. Та как да съдиш нещо тленно? Заревото на залеза позлатява с чара на носталгията всичко; дори и гилотината. Наскоро се улових, че изпитвам невероятно чувство. Прелиствах книга за Хитлер и някои от снимките ме трогнаха, защото ме накараха да си спомня детството. Моето детство съвпадна с войната, част от близките ми загинаха в Хитлеровите концлагери; но какво бе тяхната смърт пред факта, че снимките на Хитлер ми припомниха един безвъзвратно отишъл си епизод от моя живот? Това примиряване с Хитлер разкрива дълбоката нравствена извратеност на света, който се гради върху принципната невъзможност за завръщане. В този свят всичко е предварително простено, следователно цинично позволено." |
"Враждебен(а)-Желю Желев". На латиница ще се пише Zhelyu Zhelev и чужденците ще го четат Зелю Зелев. Т'ва някаква смешка ли трябва да е?  |
| Смотреть онлайн Специальный корреспондент / Война в Сирии (17.09.2013) Натисни тук |
"Dura lex, set lex" - Дуралекс понял, дуру - тоже. Ама този set дали е TV set или от Уимбълдън set?... |
Правописец Храбър .. 18 Сеп 2013 16:28 "Dura lex, set lex" - Дур  Дымит резина,кончает Зина..Натисни тук |
| "Някои цял живот отстояват правото си да нямат собствени убеждения" Джон Стюарт Мил | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: banoff |
Дымит резина,кончает Зина - така де, ама за да не си помисли останалата публика, че само се бъзикам с руското звучене на латинския, изразът е sed lex, не set... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Правописец Храбър |
 Ти какво искаш? Да казвам като в САЩ: Мисли позитивно и обичай себе си. Против опростачването съм.  И още веднъж за внимателният17 Септември 2013 23:56 |
- Дуралекс понял, дуру - тоже. Тъй, Правописецо, тъй. А на англичаните "dum spiro spero" им звучи като "stupid Greek guy", "ars longa, vita brevis" - като "big arse, small briefs" и т.н.  |
| "Затова съм агностик ..." И защо? Защото, разкъсана на парчета, истината вече не е истина? А лъжите са грозни? Някои казват, че не са дълготрайни, като телата ни. И все пак, хубавите приказки са вечни за хората. Не го разбирам агностика. Неестествено е някак. Като да лъжеш себе си. Ами, ако всички си имаме сетива за истината, а дори не подозираме, само защото са замърсени от лоша душевна хигиена? |
| Относно Достоевски: За мен, лично, най-сполучливата му творба е творческият му дебют: Бедни хора. Изключително земна преписка между бедна млада девойка и нейният, също така беден "покровител". Характерите са изключително точно обрисувани и не напразно с този си роман той едва ли не разплаква "каймака" на тогавашната литературна критика - от Некрасов до Добролюбов. Само с едно романче той става мигновен КЛАСИК. Разбира се, след това той поддържа огъня ( въпреки че има и някои по-посредственни творби като "Двойник" , да речем) до края на живота си. "Идиот" има своите "звездни" моменти, но в общи линии е прекалено "контрастна" творба ( в "холивудски аспект" ) за моя вкус. Някои герои ( охтичавият младеж - анархист, бродягата - самотен баща и даже генерала са прекалено "карикатурни"  . Въпреки всичко - за мен, разбира се, Достоевски си остава гениален душодълбач и познавач на характери...той, Зошченко, Чехов, Гогол и Леонид Андреев са може би едни от най-гениалните пишещи за всички времена.(въпреки, че някой тук ме обвини в русофобство по едно време, както виждате - което си е хубаво си е хубаво и аз свалям ниско шапка на гениалното, без значение къде е произведено).  |
| doddle, според мен най-честно е ако не знаеш нещо да си признаеш честничко: Ами...не знам...та и заради това агностиците са може би най-откровенни. Нито сляпо подчинение пред ВЯРАТА ( която е без доказателства), нито пълното отричане на АТЕИЗМА ( който също е недоказуем ). Все пак, както някои философии учат - светът е неопознаваем ( барем на този етап, защото...хей... кой ти знае какво ще стане в бъдеще...това пък хептен агностицично ти го казвам) . "Doubt everything. Find your own light.” както е казал Gautama Buddha |