Отиди на страница:
| Известно е, че Достоевски е писал за вестникарски подлистници и затова повечето му романи, наистина несъвършени, се четат толкова леко. Затова пък „Братя Карамазови“ са оплодили съвременния роман. Някой преводач на пишман писатели може да не харесва Достоевски, но е добре да знае, става дума за великан на литературата, макар и не ексик нобелов лауреат. |
Т'ва някаква смешка ли трябва да е? Що ма Раданце, може да кръстят и някои летище на селскостопанската авиация близо до селото дето се подвизава. И ние да сме като чехите. |
| Набоков, както е известно, "недолюбливал Достоевского". Натисни тук Натисни тук Кофти диагноза е свръхнарцисизмът. Знам го от личен опит.  |
| до Грациан 18 Септември 2013 20:27 Там е работата, че агностика неказва просто: Ами, не знам истината. Той казва: Глупаво е да се мъчиш да я проумееш, защото е неразбираема. Само дето, стремежът да я разбере е естествен за всеки. |
| doddle, нищо против старанието да се разбере, разбира се нямам! Напротив, аз съм изключителен поклонник на старанието и работливостта (особенно в овладяването на колкото се може познания). Не поставям и на заден план количественните натрупвания и на всякакви други "благини" и даже една от любимите ми сентенцийки относно "търсещият дух" е на онзи "Пауло Куелю от времето на майка ми" - Жоржи Амаду: "Човек не може да спи с всички жени на света, ама барем трябва да се постарае!" ( That's the spirit!, дето му викат по тия земи)  |
Дерзай, Грациан!  Може да спретнеш анализ на този сонет. На кладбище ветер свищет, ветер свищет и шумит. Сняв потяжки, нищий дрищет на разписанный гранит. Вот выскочил в темной ночи в белом савене мертвец и крикнул как было в мочи- "обосрал меня, подлец". "Черт вас носит в эту пору на могилах мертвых срать- погляди какую гору, черт возмет, ебью на мать". Нищий долго извинялся, пальцем жопу зажимал, а мертвец расхохотался, громко перднул и пропал Пушкун | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: doodle |
| Поздравления, Джимо! В страхотна форма си в последно време! "Розите няма да ухаят, лайната пак ще миришат." Това е и философия, и проза, и поезия, и социология, и каквото още се сетиш. Бъдещето предречено с три думи... Аз бих го поставил в челната петица на най - добрите неща, които съм чел от теб. А за "не разбрах как сирийски вертолет проникнал два километра в Турция и като го свалили, той паднал в Сирия" - не си прав. Според запознати с материята, ракетите, които се използват в подобни случаи не се взривяват при удар в целта, а непосредствено преди нея, като пораженията по целта са от осколките. По тази начин поразената машина има възможност да прелети определено разстояние. Позволявам си да го споделя с теб, защото мисля, че с това изречение даде възможност на Йори, Дядо Йоцо и този, който написа, че подобна манипулация и Гьобелс не би сътворил, да си сложат грях на душата... Грях пред пилота, по който, след като катапултира, от "силите на демократичната опозиция" стреляха като на панаирджийско стрелбище, а после и му отрязяха главата като на яре... |
На латиница ще се пише Zhelyu Zhelev и чужденците ще го четат Зелю Зелев. Като се сета, че германските коментатори произнасят името на Живкович Цифкович, доста по-визионерски ще четат... |
| Към Грациан: Димитри Иванов с "Убеждения" е вдигнал твърде високо "летвата", тази височина е непосилна за мен, та бях решил този път да съм нем слушател от някой "балкон" на форума :-) Но ми стана интересно да...(не, не, няма да разливам олио или да ви упреквам в русофобия, обвиненията в русофобия са обикновенно твърде просташки, както и други подобни обвинения - "червени боклуци", "чугунни мозъци", "Хитлер-Сталин" и т.п...). Абсолютно съм съгласен с Автора, че днес има само бедни и богати, грабители и грабени. Не се прехласвам от Достоевски, в частност от неговия "Идиот" - според мен няма нито един герой в романа с руски характер и с руско поведение. (И ще кажа още една "глупост" - както и в "Дивите разкази" на Хайтов няма нито един българин?!) "Бедные люди" също не можА да ме "впечатли"... Впечатли ме романът "Бесы" ("Бесове"  . По времетона "сталинизма" (какво е това сталинизъм - не знам) романът беше забранен. По-късно в началото на 80-те години Виталий Коротич някак си негласно го издаде, това е било второ или трето издание, но аз едва тогава го получих в ръцете си. А широка известност "Бесы" получи благодарение на критичните статии на Юрий Карякин по време на "перестройаката" http://www.karyakinyury.com/ru/articles/1990/1990_besi_gulag.html На вас ще ви хареса, вие евентуално можете да го използвате от своя гледна точка :-), на мен също ми харесва, но не така както на вас би ви харесало или както харесва на Юрий Карякин...:-), а "совсем наоборот". Та Достоевский е станал класик действително за един ден - Некрасов е предал една сутрин "Бедные люди" на Белинский, още същият ден Белинский е поискал среща с младия Достоевский, и от този момент Достоевский е станал велик. Цялото това предисловие ми беше необходимо за да покажа колко силно е било влиянието на Белинский върху руското общество. И в определени случаи - колко трагично и дори пагубно. Според мен, най-великият руски писател е Гогол. Вече сериозно болен, намиращ се в тежко психическо състояние, Гогол получава от Белинский гневно - убийствено за Гогол письмо. Трудно ми е да го предам с няколко думи - ако искате прочетете го: http://az.lib.ru/b/belinskij_w_g/text_0040.shtml "Проповедник кнута, апостол невежества, поборник обскурантизма и мракобесия, панегирист татарских нравов - что Вы делаете?!! Взгляните себе под ноги: ведь Вы стоите над бездною... Что Вы подобное учение опираете на православную церковь - это я еще понимаю: лона всегда была опорою кнута и угодницею деспотизма. Но Христа, Христа-то зачем Вы примешали тут?! Что Вы нашли общего между Ним и какою-нибудь, а тем более православною церковью? Он первый возвестил людям учение свободы, равенства и братства и мученичество запечатлел, утвердил истину своего учения. И оно только до тех пор и было спасением людей, пока не организовалось в церковь и не приняло за основание принцип ортодоксии. Церковь же явилась иерархией, стало быть, поборницей неравенства, льстецом власти, врагом и гонительницею братства между людьми, - чем продолжает быть до сих пор. Но смысл учения Христова открыт философским движением прошлого века. И вот почему какой-нибудь Вльтер, орудием насмешки потушивший в Европе костры фанатизма и невежества, конечно больше сын Христа, плоть от плоти и кость от костей Его, нежели все ваши попы, архиереи, митрополиты и патриархи, восточные и западные. Неужели Вы этого не знаете? А ведь все это теперь вовсе не новость для всякого гимназиста..." И в този дух - цялото писмо. Гогол е сразен - за него Белинский остава кумир, той не може да разбере тази негова необуздана жестокост. Следва "бунт на коленях" - Гогол пише едно великолепно писмо, което той обаче не се решава да изпрати. (Изпраща друго - жалко хленчене, даже не е удобно да се чете.) Писмото така е и известно: "Неотправленный ответ Гоголя Белинскому" "Вие ще изгорите като свещичка и другите ще изгорите" http://www.pravoslavie.ru/jurnal/29884.htm ----------------------------- Ето, уважаеми г-н Грациан, как са разговаряли и спорили великите мъже на Русия :-)(-: (А ние слушаме всеки ден: червени боклуци, та червени боклуци. И даже видяхме по тв-то опънати на въже на пл. "Независимост" "натакованите" гащички на някои бесепарки :-)) ПП И още един много интересен според мен момент: Димитри Иванов говори в началото на "Убеждения" за детството. Струва ми се, че именно тази фраза предизвиква у генек неговите мисли за "петото измерение". За съжаление той прекъсва на най-интересното място :-) Но все пак успява да каже: "А понякога тези видения са по-хубави от реалността, понякога по-страшни..." А понякога са МНОГО страшни! Това има според мен връзка с болестта на Гогол. От подобна болест е страдал и Балзак, а и някои други велики личности. Тежко болен в млада възраст е бил и споменатият във вашия пост знаменит съветски сатирик Зощенко. Може би ви е известно неговото научно изследване, изложено в книгата му "Повесть о разуме"? С неимоверни усилия и с участието на големия учен Иван Павлов Зощенко успява да се спаси. Книгата може да се прочете на много места в Рунета - стига да се зададе руската версия на Гугъла... Аз млъквам. Станаха пак много букви, но нейсе. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Гео |
| Из "Мертвых душ" Гоголя: Эх, тройка! птица тройка, кто тебя выдумал? знать, у бойкого народа ты могла только родиться, в той земле, что не любит шутить, а ровнем-гладнем разметнулась на полсвета, да и ступай считать версты, пока не зарябит тебе в очи. И не хитрый, кажись, дорожный снаряд, не железным схвачен винтом, а наскоро живьем с одним топором да долотом снарядил и собрал тебя ярославский расторопный мужик. Не в немецких ботфортах ямщик: борода да рукавицы, и сидит черт знает на чем; а привстал, да замахнулся, да затянул песню — кони вихрем, спицы в колесах смешались в один гладкий круг, только дрогнула дорога, да вскрикнул в испуге остановившийся пешеход — и вон она понеслась, понеслась, понеслась!.. И вон уже видно вдали, как что-то пылит и сверлит воздух. Не так ли и ты, Русь, что бойкая необгонимая тройка несешься? Дымом дымится под тобою дорога, гремят мосты, все отстает и остается позади. Остановился пораженный Божьим чудом созерцатель: не молния ли это, сброшенная с неба? что значит это наводящее ужас движение? и что за неведомая сила заключена в сих неведомых светом конях? Эх, кони, кони, что за кони! Вихри ли сидят в ваших гривах? Чуткое ли ухо горит во всякой вашей жилке? Заслышали с вышины знакомую песню, дружно и разом напрягли медные груди и, почти не тронув копытами земли, превратились в одни вытянутые линии, летящие по воздуху, и мчится вся вдохновенная Богом!.. Русь, куда ж несешься ты? дай ответ. Не дает ответа. Чудным звоном заливается колокольчик; гремит и становится ветром разорванный в куски воздух; летит мимо все, что ни есть на земле, и, косясь, постораниваются и дают ей дорогу другие народы и государства. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
| Всъщност - какъв-ти там Гогол...:-) "Теперь толкуют о деньгах..." - твърди Юрий Визборг: http://www.youtube.com/watch?v=It7HwPr2NRU "Теперь толкуют о деньгах В любых заброшенных снегах, В портах, постелях, поездах, Под всяким мелким зодиаком. Тот век рассыпался, как мел, Который словом жить умел, Что начиналось с буквы "Л", Заканчиваясь мягким знаком. О, жгучий взгляд из-под бровей! Листанье сборника кровей! Что было содержаньем дней, То стало приложеньем вроде, Вот новоявленный Моцарт, Сродни менялам и купцам, Забыв про двор, где ждут сердца, К двору монетному подходит. Все на продажу понеслось, И что продать, увы, нашлось: В цене все то, что удалось, И спрос не сходит на интриги. Явились всюду чудеса, Рубли раздув, как паруса, И рыцарские голоса Смехоподобны, как вериги. Моя надежда на того, Кто, не присвоив ничего, Свое святое естество Сберег в дворцах или в бараках, Кто посреди обычных дел За словом следовать посмел, Что начиналось с буквы "Л", Заканчиваясь мягким знаком." | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
| Мда. Искаше ни се, президентът да е българският Вацлав Хавел. А той се оказа господар на седмицата... Само да вметна лично мнение - диктумите са неизбежни. Дори науката се базира на аксиоми. И ако припомним прословутата теорема на Гьодел за непълнотата (една логическа система е или непълна, или противоречива), някои неща можем да приемем само на вяра. Или да отхвърлим на вяра. Наздраве, колеги. P.S.Уважаеми Джимо, днес сте с друга снимка? Дано форумните ни драсканици не са ви накарали да се загледате през прозореца... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: spectator |
| Джимо е забележителен ум с с изключително странна съдба, на разсъжденията над която ни направи свидетели в течение на стотици есета. Много от тези разсъждения са необикновени. Действително имаше мизерни ругатели под страниците си, но Воци не беше между тях и нелогично се озова под водопада. Както и да е, едва ли има значение. И аз харесвам превода на В. Петров. Как беше - Туй "утре", "утре", "утре" неуморно ще лази ден след ден с крачета ситни, дорде излази сетната частица на времето. А всички наши "вчера" са лампи в пътя на безброй глупци към прашната им смърт. Пф, пф, угасвай, свещице кратка! Тоз живот е само една нещастна движеща се сянка, актьор бездарен, който се явява, измъчва и изпъчва своя час на сцената и след това изчезва. История, разказана от луд, със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл" - доколко е на Шекспир и доколко на В. Петров - нямам идея. Наздраве и благодарности за спомените. Много необикновен човек, без съмнение с изключителни писателски качества - и с много странна съдба. Здраве и късмет. |
| Ако приемем, че агностик е, който вярва, че светът е непознаваем, то едва ли ще се намери поне един в днешно време. Авторът не е наблюдател, нито агностик, понеже се опитва да опознае, след което да възпитава и да сортирва, читателите си. Не бих казал, че е и гносеоложист, понеже използва добрите стари традиции за да манипулира новоизлюпените познавачи. Крайностите са неприемливи в която и да е посока. Средата е еднакво безполезна за активните хора от която и да е категория. Доброто е, не името, което е направил или оставил някой, а впечатленията. Там е цялата магия. |
| Уважаеми Джимо, след внимателен прочит и скромен опит за анализ, "зимата на нашето недоволство" по-скоро не прилича на скрит отговор. Да, може би зима ни очаква след залеза на Америка и възхода на Китай; със сигурност ще дойде в България, с липсата на политически алтернативи - уви, без да е предшествана от славно лятно слънце. Относно нулевостта на хейтърите, празното пространство (физичният вакуум) е наситено с голяма енергия, както би обяснил и професорът по космически частици. Вероятно оттам идва неуморността и крясканията по протестите. Но след обединението с гей-парада и с ГЕРБ, каузата им се провали окончателно... Все пак, post nubila Phoebus; няма и безкраен упадък. Ще дойде нова пролет, с нея и нови надежди, "when proud-pied April, dressed in all his trim / hath put a spirit of youth in every thing / that heavy Saturn laughed and leapt with him"... Поздрави. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: spectator |
| Харесвами диалога с приятелят ви професор. Според мен кара хората да се замислят и да се огледат наблизо и на далече. Можех да напиша мнение във форума още в началото, но си рекох нека да видя какво ще се изпише за някой и друг ден. Сега се чудя какви кусурджии сме станали българите, че и карезчии има, дето си напъват великодушието. Ех, ако можехме наполовина на това дето го говорим/пишем, кой щеше да ни се опре…  |
| Гео, не зная дали онова което ми препоръчваш от Зошченко не е част от книгата която намерих тук ( зарита всред куп девалвирали четивца от началото на 70те години на миналия век) в локалната библиотека преди десетина години: Before sunrise, . В нея намерих един наистина по-различен Зошченко от онзи който бях свикнал да срещам из българските и съветските ( тогава) издания. И въпреки това - брилянтен. Пусто, все се случва че мои любимци съм принуден да чета на неродния им език. Ето, да речем този "Зошченко" го четох на английски, с Едгар По пък се запознах първо на български (с едно миниатюрно книжле "Без дъх" и после на руски (един двутомник с избрани съчинения от руската книжарница). Оруел, Чеслав Милош* и Солженицин пък съм ги поглъщал на сръбски ( тогава наричан сърбо-хърватски)...и то не поради някакви си снобистки причини, ама поради дефицита...нямаше бе, нямаше..._____________________________________ *гледам, че руския език ти иде "одръки", та ето ти нещо което може и да не си чел, а си заслужава ( според мен, де...): Натисни тук |