Защо българите ядат боклуци ?
Отиди на страница:
| атланитче, пиле шарено, аз съм ти написал по-горе какво трябва да прави потребителя, за да избегне боклуците - да чете етикетите и да си прави проста сметка какво ще купи за парите си. а ти бъркаш причина и следствие. никой не иска да чете; всички искат да им наливаш с фунията в кухалниците. после тези, дето не са погледнали етикета какво купуват, отделно че я са погледнали срока на годност - я не, оревават орталъка точно като теб. е няма как да стане. кьорав карти не играе. не може да оправдаваш мързела си да прочетеш един етикет с плюнки по всички и всичко. не може. не те знам колко си близо до хранителния сектор и не ме интересува; всички примери, които дадохте ти и останалите в тази тема за измами, ментета и пр, са в резултат от държавния контрол. елементарната логика показва, че контрол има - иначе нямаше да ги има е-тата на етикетите, нямаше да пише, че в каймата има пилешко, в т.нар. сирене нямаше да пише, че има палмово масло и т.н. единствения пример за проверка без участие на нашата държава беше онова, дето хун-а ми го припомни - за лидл. я ти ми кажи съществува ли производител, който ще напише недобра информация за продукта си, при това на етикета, ако този производител няма страх от контролиращия орган? или за теб производителите са някакви безкрайно искрени и загрижени за обществото субекти, които не се подчиняват на капиталистическото желание за максимална печалба? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: onzi |
аз съм ти написал по-горе какво трябва да прави потребителя, за да избегне боклуците Онзи, пропускаш нещо много важно. Какво трябва да прави, ако по етикетите разлика не види? Да отскаа вечер след работа до Германия, да си купи туй-онуй за вечеря и обратно в къщи? Не се сърди на атлантик. Вие нямате толкова различни позиции. Аз съм съгласна с нея, че избор няма. Просто няма. И четенето няма да те нахрани. Атлантик е безкрайно точна и за още едно нещо - търговците си отгледаха поколение подходящи покупатели. Факт. И малцината останали, които знаят какво искат, вече са излишни, никой не произвежда за тях. Търсенето определя предлагането? Та това е само половината пазар. Другата половина е неприятна, затова се премълчава. Предлагането определя търсенето. ПП Като се науча да правя сирене, ще въздъхна с облекчение  |
И малцината останали, които знаят какво искат, вече са излишни, никой не произвежда за тях. Търсенето определя предлагането? Та това е само половината пазар. Другата половина е неприятна, затова се премълчава. Предлагането определя търсенето.  |
ПП Като се науча да правя сирене, ще въздъхна с облекчение Лятоска, като минаваш през родния град, ще си вземеш сирене от мънинкото магазинче на една тукашна мандра. Кеф ти краве, кеф ти овче, кеф ти биволско, кеф ти козе, кеф ти смес с овче или биволско. Най-после истинско, вкусно сирене! Хем на прилична цена. На 100-тина метра от двора на Сиропиталището, преди старата кооперация до светофара на Новата поща. Абе ще ти го покажа.  ПП - За Банго Васил купих за нашия най-читав работник. Подарък. Момчето трети ден не може да му се нарадва.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
Домързява ме. Пък и тази мандра всяка сутрин обира млякото от наше село, а от купешко прясно мляко какво истинско кисело да стане.  ПП - Чакай да ти се похваля. Днес в дъжда спряхме на пресечката на Богориди и Фотинова, че мойте да дотърчат до Първо районно за новите си документи. И докато ги чаках, гледам в страничното огледало табелата на "Берьозка". Отърчах мигом и глей кво си купих - две пакетчет хмели-сунели (и в момента варя чахохбили!  ), хрян с червено цвекло, шпроты в масле, 3 пирожка с капустой и половин кило всякакви бонбони на "Красный октябрь"! Бонбоните, щото В. хлътна след мен, а той много уважава продуктите на туй предприятие. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Simplified Solutions |
| хексе, как да сме на еднакви позиции, когато то смята, че държавата му е виновна, а аз съм на мнение, че това /за държавата/ е елементарно оправдание на мързела на потребителите?! какво да направи, като не вижда разлика - ами да помисли. да отиде до фирмен магазин на производител, за когото е чул добри отзиви. да пита в кварталния магазин- от трите магазина около блока аз пазарувам от единия и там няма пропуск - примерно казвам "дай ми бучка сирене от това" и чувам "ти не искаш от това, ти искаш от ей-това сирене". щото от кварталния много добре знаят, че не е проблем да скокна на 500м до лидл или на 3км до кауфланд. ама аз си обичам кварталните. щото там има и лично отношение, а не да плащаш на някакъв робот-касиерка. да си купи хлебопекарна. после хлябът излиза колкото на магазина, ама знаеш какво има вътре. в момента го правим в къщи с бялото брашно на софия мел. да се разходи до пазара и да си вземе нещо от бабите. или да се кооперира с още двама-трима и да скокнат на 25-50-100 км до някое село и да напълнят багажника със зарзават и домашно месо /кокошки, пилета, свинско, телешко.../, като си поделят разходите за транспорта. ама всичко по-горе опира до някакви нормални човешки взаимоотношения - да кажеш "добро утро", да пожелаеш лек ден, да се постараеш да оставиш някакъв спомен в персонала на магазинчето, да питаш бабата за болежките й и да препоръчаш нещо /хапче, мазило, компрес, разтривка - а бе нещо/. като искаш да гледаш изотгоре хората срещу теб най-много да стане като във вица, дето старите кучета казали на иванчо, че вече няма да го гърчат, а той отговорил, че тогава няма да им пикае в баката със супата, докато им я носи. за мен е очевидно, че се мъчат да ни поамериканчат - да ходиш на мол, да откарваш цял ден там и да пазаруваш по един багажник за цял месец напред. понеже аз не искам, си пазарувам от кварталните магазинчета и от производители, с които съм се постарал да си изградя нормални взаимоотношения. като резултат ям прясно месо, пазарувам от бакалия, на която се доверявам, и знам какъв хляб ям. и не виждам какъв е проблемът останалите да правят като мен и защо аз трябва да съм изключение. между другото, след като имаме три локални бакалийки на няма и километър от лидл означава, че не само аз мисля така  |
| Пуснете в нета "Домашно козе сирене "Чобан" и ще откриете перфектен доставчик - прясното сирене е 7 лв. кг, зрялото е 8. Доставката е с Еконт, до 5 кг се плаща за нея към 4 лева и стотинки. Ако вземете повече и си го делите с други - още по-евтино идва. Хляб и др. тестени вкусотиики в Пловдив - от пекарната на Лефтеров, в столицата - от Майстор Пекар на пл."Знаме на мира". Сладкиши от "Ванилницата" или Анандас (също и вкусен хляб, бисквити). Плодове, зеленчуци - от фермерския пазар Римската стена, яйца и мляко - от околните села. Риба - в "От манастира" на ул."Цар Иван Асен". Бира от Пивотека. И т.н. според вкуса и потребностите...достатъчно места има из страната за качествени стоки, които всеки може да открие за себе си, няма какво да се чешат клавиатурите и да се правят апокалиптични обобщения. |
Предлагането определя търсенето калки, това е върховна глупост, която никъде не вирее. поинтересувай се какво се случи с най-добрите суперкомпютри навремето - крей. тясната специализация, която трябваше да доведе до върхове в крайния продукт, доведе до фалит. предлагането зависи от търсенето, а не обратното. и печално известната истина, че клиентът винаги има право, всъщност означава, че пазарът има право. сиреч, ако произвеждаш боя и клиентите постоянно питат за цвят "патешки дрисък", ще почнеш да правиш "патешки дрисък", а не да ходиш по гайдата на всеки малоумен ненормалник, който ти е влязал в магазина. едит: естествено, пълво ще направиш 10%. или 5. или 15. и като се убедиш, че се търси, ще наблегнеш. без значение, че ти този цвят не можеш да го гледаш. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: onzi |
Хексето: Като се науча да правя сирене, ще въздъхна с облекчение Хексето, ти сирене ше се научиш теоретично как се прави, ама няма да го направиш на практика. Или ще направиш нещо сиренеподобно, но чак на третия-четвъртия път, при това ше си го ядеш само ти, щото ше ти е жал за ягмосаните продукти. За да се направи читаво сирене се искат точни продукти и известен майсторлък Натисни тук Както вече забравих що е то купешко кисело мляко Симплито: а от купешко прясно мляко какво истинско кисело да стане Виж, с киселото мляко, приготвено в домашни условия, е много по-лесно, а и резултатите варират от удовлетворителни до отлични. Трябва да имаш хубаво, прясно, пълномаслено мляко и добра закваска, плюс подходяща посуда. А температурата е най-важният параметър на процеса. Ние тук у дома си квасим редовно кисело мляко и става чудесно. Носим си качествена подкваса от БГ, а от хубавите тукашни магазини купуваме истинско прясно, пълномаслено и само охладено краве мляко в стъклени бутилки (не дълготрайните млека в кутии на ЛИДЛ или АЛДИ). Става страхотно. Неотдавна един стар форумец и огромен кулинар ми беше на гости и го черпих за десерт купичка мое кисело мляко с горски мед. Остана във възторг. Номерът обаче е друг, при това безрадостен. Ако вземе сами да си правим мляко и сирене, да гледаме овце за вълна, да орем, копаем, сеем, поливаме, жънем, берем и мелим, ако завъдим да гледаме едър рогат добитък, прасета, кокошки и юрдечки, за да си произведем екологично чисти храни, то къде отива тгава цивилизацията? Или ще почнем да се мерим с папуасите? |
Ако вземе сами да си правим мляко и сирене, да гледаме овце за вълна, да орем, копаем, сеем, поливаме, жънем, берем и мелим, ако завъдим да гледаме едър рогат добитък, прасета, кокошки и юрдечки, за да си произведем екологично чисти храни, то къде отива тгава цивилизацията? Тъкмо щях да напиша нещо подобно на Онзи. Радвам му се, че е намерил начин да се спаси, но това е индивидуално бягство. Което не решава проблема по принцип. Да не говорим, че ако точно това решение се вземе от повечето хора, то стопанството няма как да издържи. Но за един човек - става. Само дето след това този човек живее с убеждението, че търговците предлагат това, което се търси. Блажени са вярващите. Симпли, млекцето, което си купувам, е най-евтиното и простичко възможно, в найлоново пликче (от ония, пльокавите), за лев и четирсе литъра. Много вкусно - и като прясно, и като кисело. Няма мързел - не мързел. През три дена се кваси :-) Само да хванем техниката на сиренето (спокойно, Даскале, и през ум няма да ми мине да те черпя с него). Но напролет непременно ще опитам от онова. А с Березки и бонбонки и Альонки няма да ме изкушиш Кажи на В. да пази място за Великден! |
| Може ли да попитам защо си мислите, че само в България се ядат боклуци? Що в наше канадско село да сме по-изостанали и всичко да е както баба го е брала от лехата? Значи, едно от местата, където аз си изоставям суетата и си слагам очилата за четене, е именно магазина за продукти. Видя ли, че някой ми е разписал дозата върху да речем кренвирш и половина, пускам и гепвам следващото в редицата. Защото при ненормалните порции най-лесно се крият боички, консерванти и прочие дандании, които е задължително да се отбелязват, ако превишават определен процент от дневната норма. Значи ако в два кренвирша боята е 0,08 %, а допустимата норма е 0,07%, то като клъцнат половин кренвирш от разчета и нормата пада в "необявляеми". Това първо. Научава се човек кое Е за какво е. Е330 е лимонена киселина. Оттам нататък нищо с Е. На Червено 2 и Червено 6 голямото има алергия. Четем и връщаме в гондолата, четем и връщаме на полицата. Това второ. Готови манджи - ако може да се избегнат (а почти винаги може). Да, готвя всеки Божи ден. Но иначе за какво се борим? Едно купешко кюфте според опаковката съдържа дневната доза сол, че и отгоре. Какво още съдържа ме е страх да погледна. Сирене и в наше село има от най-различни неща. Но на етикетите пише. Кой каквото ще да ми разказва, но в наше село най-доброто бяло сирене е македонското. Онова, което минава за българско, е важно да не се изпуска на пода, че не може да се улови след това, като гумените кюфтета от едновремешния виц. Със съседската баба имаме договорка, като ходим по съседските села за яйца, мед и ръчно сирене - носим и на нея. Тя пък носи ягоди и домати от един момък от нейната черква. Много уважаваме местния пазар. И един от местните хлебари. И ходим на другия край на града за риба и месо. (То не че е толкова голям градът, ама по пътя минаваме покрай поне други шест магазина със същата тематика.) По въпроса за търсенето и предлагането. Бях в България миналия май. В трите квартални магазинчета по съседство имаше вносни зеленчуци, докато след още двеста метра е Четвъртък пазар. Може би с по-неугледни, но явно местни ягодки и черешки, с пресен спанак, а не замразени блокчета, с прясно сирене от смолянско. Ама кой да мине двеста метра - щом ги има магазинчетата, значи ги има и купувачите им. И още нещо. Явно аз бях най-бедната купувачка. Носех си по навик платнените торбички, докато баровците имаха по десетина пластмасови еднократни пакета. Какво са пет стотинки или десет, после торбичката на вятъра и нейде из полето се ветрее. Още ме е яд и срам какво количество материали за рециклиране отиваше в боклука. |
| Мила 67, никой не казва, че само у нас има боклуци. Проблемът е, че у нас има почти само това. Не говоря за пресните сезонни зеленчуци, разбира се. Основно за хляб, млечни и месни продукти. Сама казваш - чета, връщам, взимам друго. А като няма друго какво правиш? Мисля, че това имаше предвид и авторката на темата. И, както казах, ако 95% от продукцията е боклук, дори да попаднеш на онзи 5%, силно се съмняваш и в тях. Та така. Общо взето, нямаме избор. ПП Онзи, ти си първият човек, който е щастлив от домашен уред за печене на хляб. Всички останали около мен, които имат, се проклинат. Хлябът ставал толкова божествено вкусен, че произвеждали все повече и повече количество, а след месец не можели да си влязат в дрехите |
| не, хексе, нищо индивидуално няма. има нормален здрав разум и нормално поведение към околните, тип "не прави това, което не искаш да ти направят на теб". за да има три магазинчета около мен - не съм им аз единствения клиент, нали? е, верно, сигурно съм случил на съседи. ама ако не бяха съседите, щеше да е нещо около работата ми. или около работата на жена ми. или нещо по пътя. все има нещо. не може всички да са зомбирани. стопанството си издържа - аз освен плодове и зеленчуци от бабичките друго не купувам. иначе - не се тревожи, диванета с опасно вирнат нос до степен да не виждат къде ходят винаги е имало и винаги ще има. между другото, защо титулуваш атлантик в женски род? то се е самоопределило като за среден. |
| ммм за хлебопекарната - на нея правим почти само ръжен и типов хляб, пък аз след поредица опити знам една филийка горе-долу колко тежи и се запирам. на нея жена ми бърка и тесто за топки/милинки - стават страхотни, облизваш си пръстите. преди седмица си купи тава специално за това- 4-5 пръста висока. като забърка тестото в машинката, цопва го в тавата с прилежащите му салтанати- сирене, олио и каквото там си требе, и си облизваме пръстите после. напоследък все с типово брашно ги прави. двама човека и половина /така де, десетгодишен щъркел с една-две плитки си е половинка/ изяждаме не повече от 375 гр хляб - 750 грамовия общо-взето стига за 2 дена. |
ПП Онзи, ти си първият човек, който е щастлив от домашен уред за печене на хляб. Всички останали около мен, които имат, се проклинат. Хлябът ставал толкова божествено вкусен, че произвеждали все повече и повече количество, а след месец не можели да си влязат в дрехите Познавам доста такъв народ! Аз имам старомодна печка. А за избора - мисля, че избор има, но заедно с него има и мързел. Има оправдания с "Ми децата искат такова!", "време няма", "около нас само това продават". Налага се инвестиция (поне начална) в ходене и питане. И не се пускат децата при шарениите - или им се обяснява до посиняване защо не трябва това да се яде. Интересно е, че в местните училища се отрежда много сериозно внимание на правилното ядене. Забранени са всички озахарени напитки, всички млека с повишено съдържание на захар, всички предварително обработени продукти, в които има "неправилни" елементи на пържене. Заповедта е 30-30, запомнила съм я заради нашата 30-скрий-се едно време.  Но има осезаем ефект. Дечицата в малките класове стават по-замислени, искат си плодовете и зеленчуците. По-големите също остават с някакви навици. Моето по-голямото изучи един курс химия и оттогава няма отърване от него, чете етикетчета като домашен скенер и врънка, ти видя ли колко сол има тука, ти видя ли колко холестерол има тука, ужасТ, ужасТ. Образование му е майката. И постоянство. Сега и двамата се учат да готвят, къде ще ходят! Жить хочеться!  |
Кажи на В. да пази място за Великден! Казах. Обеща от сърце! Праща поздрави на цялата вещерска дружина. 67AF, !Показах на момчетата как изглеждат -38 С. Много им хареса. Щот не са опитвали на живо. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Simplified Solutions |
| Има едно добро ориентировъчно правило: ако описанието на ингредиентите на дадена хранителна стока заема повече от 1/4 от опаковката й - такава храна НЕ се купува. А за останалото - трябва при всяка възможност да се купуват храни от местни производители, ползващи се с добро име (дори ако се наложи да се измине известно разстояние от пункт А до пункт Б и обратно). И да се прилагат разни дребни домашни трикове. Например у нас на балкона, редом със сандъчетата с цветя, има и сандъчета с магданоз, копър, кориандър (кинза) и люти червени чушлета сорт "Кайен", дето убиват слон от два метра (аз винаги нося в джоба си по няколко такива чушлета) А на перваза на кухненския прозорец винаги си чуваме в саксии босилек, розмарин, мащерка и разни други тънки мерудии. Мръвка - само от представителни (най-често селски) щандове. |
| 67 имам доста другарчета там по канадско, поне 9-10 калпака - все съученици +/- 1 година, и все около торонто събрани. две хилядната им ходих на гости - страшно хубави две седмици, от торонто, покрай ниагара, та до монреал стигнахме и после до някакво курортче, дето вече не му помня името. хубаво е, ама за туристи. иначе много се бачка. то вече и тука е така де, ама аз пък поостарях и не ми се мърда... |
Показах на момчетата как изглеждат -38 С. Много им хареса. Щот не са опитвали на живо Абе не е лошо, ако е за кратко. Но като чета на Кръстника за съндъчетата и това, че се срещат слонове, та се налага да се сади кайенски пипер - понякога завиждам най-благородно. Тази година чувам една чайна роза, голямо къткане пада, но още е зелена, да видим, може и да устиска зимата. Впрочем, онова барбекю на снимката падна жертва на една плоча лед. Ще се наложи да се сменя. Щото после канцерогенни домашни кюфтета и прочие.  |