Защо българите ядат боклуци ?
Отиди на страница:
| При нас пък ручат сурови лапини, рапани, водорасъли, медузи, бели бъбреци от акула и прочее гадости (по вашите представи), даже има едни тарикати, които плюскат една риба, дето един на няколко хиляди се гътва от нея. Та, дали ние ядем боклуци? /Прощавайте за квантунския ми диалект/  |
| Да, очевидно е, че сме изправени пред системен проблем. Т.е. имаме криза, чието разрешаване ще доведе някаква нова стабилност. При разглеждането на храните като пазар се сблъскваме с едно противоречие, а то е, че не можем да приемем флуктоации в качеството на храната, защото това е риск за здравето. Храната като пазарна стока няма как да е с фиксирано качество, защото дългата ръка иска да печели и винаги ще опитва да излъже. Така че тази тема е вечна при такава цивилизация. Но пък можем да предоговаряме съдържанието на думата цивилизация. Някога, с появата на жилищните блокове е било много престижно да се навреш в бетонна кутийка, а тя да е на пъпа на града. Това бе преживяно. Днес, който има избор живее в периферията на града. И с храната май ще е така, ще има подобни центробежни развития... Едното решение вече бе споменато - кварталните неделни пазарчета с продукти на местни фермери. Имам приятен спомен за едно такова на пъпа на Манхатън, в Малка Италия да не беше... Друга много перспективна форма е колективният абонамент - когато група семейства се обвържат с даден фермер, плащат му предварително за сезона някква сума, която той инвестира в обработка на земята и за разсади, срещу задължението да снабдява тези семейства с КАЧЕСТВЕНИ разни продукти. Те се доставят по график, примерно един път седмично - за напълване на хладилника и килера. Всички печелят от такава сделка, гражданите - гарантирано качество и преснота на продуктите, а фермерът - сигурна реализация на продукцията, не хаби енергия за търговия, която му е главния препъни камък иначе... Такава подредба има и важни странични ефекти - напр. в био/психо/енергийно отношение - производителят на храната ти не е анонимен. Нещо повече, той ти е приятел, и влага в нея добра енергия. После, тази енергия е местна, не е някаква екзотична..., докарана от другата страна на глобуса... И друго, фермата е чудесно място за излизане сред природата, а и за помагане в напрегнати ситуации (фитнес), и имаш нови приятели, и мн. важно - децата ти могат да пипат природа, което е огромен дефицит за гражданчетата. |
| Май се казва Farmer-consumer cooperative. А, забравих да кажа за цената на продуктите  , а е важно все пак -тя е НИСКА ... защото я няма дългата ръка |
фермерът - сигурна реализация на продукцията, не хаби енергия за търговия, която му е главния препъни камък иначе... Надай се. Цял европарламент работи за това, как да се намерят "препъни камъци". Нещо заработи ли, европарламентта веднага вижда, къде куца системата за ограбване и хвърля цялата си мощ за отстраняване на проблема и стоварва цяла грамада от препъни камъци.  |
| Аз мисля, другари, че тази дискусия ясно показва първо, че дори и човек с по-скромни материални възможности може да живее и да се храни здравословно, стига да има малко акъл и да отдели малко време и внимание на това. Второ, че има много хора, даже мнозинството от хората, които няма да го направят и ще ядат боклуци. За тях реакционерите и малтусианците биха казали, че трябва да се чака еволюцията да освободи генофонда на човечеството от гените им. А ние можем да заключим, че единственият изход е да се промени общественият строй и държавата да определя кой какво да яде, или както е казано "Железной рукой загоним человечество к счастью". |
| пръч, защо си мислиш, че е мантра? имаш ли представа как в голям супер /или хипер/ маркет ежедневно се следят оборотите на стоките? особено на малотрайките? фрашкано е с такива, защото се купуват. иначе как си представяш кренвирш или нещо тип кучешка радост да седи нафрашкано на рафта, след като има срок на годност 4-5 дни, максимум седмица? те тези от магазина да не са луди, та да плащат за стока, която после да изхвърлят?! когато мнозинството се ориентира към по-качествени /и по-скъпи/ продукти, ще започнат те да изобилстват по рафтовете. |
| иначе днеска минах да видя нашите. майка ми настъргала салата от ряпа, цвекло и моркови, ръси сол и ме кара да пробвам. пробвам аз - то сладни. ръси тя сол, слага някакво шишенце, поглеждам го - сок /или сос/ от нар. казвам да сложи оцет - вади някакво балсамико. солта - хималайска. и така 3-4 пъти солене и оцетиране и няма. взех за малкото /тя беше на английски/ една купичка и като се прибрахме, пак имаше сол и оцет, докато стана на вкус работата. после малката звъни на майка ми и вика "бабо, да си купите хубави сол и оцет" и обясненията, че онези са хубави и здравословни, не минават  а аз вече от година карам на някакъв оцет от винпром русе, дето напоследък го намирам с триста зора в цба-тата и си купувам по 2-3-4 шишенца. най-ми е вкусен. |
Това, което исках да ти кажа, е че това е "индивидуално спасение", то работи само ако тези като теб са малко. Опитай се да си представиш какво ще стане, ако всички излязат от градовете - съвременната ни цивилизация не може да съществува така. Няма нужда от такива опити. Поанкаре го е казал с великолепния анекдотичен пример за кофата с вода. Всички няма да излязат от градовете, повечето хора ще си останат там. Затова и действително е нужно решение - да, временно и частично всеки се опитва да се спасява като теб, но това не трябва да ни пречи да търсим междувременно вариант, при които и останалите да имат избор - именно избор, в магазините. Малки, големи - но градски. Има два вида проблеми - решими и нерешими. Решимите проблеми, дори в момента да нямат решение, все някога ще се решат. Нерешимите проблеми нямат решение. Снабдяването на големи градски хорски маси с качествена И евтина храна е нерешим проблем. И тъй като широките градски маси все пак трябва да ядат, при това на достъпни цени, е намерено решение да се предлага сравнително евтина и нискокачествена храна. Затова доматите са от хексаметилендиаминадипинат, а мръвката е с вкус на джапанка. При това положение остава само индивидуалното или дребногруповото "спасение". Заможните хора се снабдяват с екологично чисти храни и напитки от специални места (магазини, ферми, мандри, месарници и т.н.), разбира се, на съответните високи цени. И не е нужно лично да бият път от зарзаватчията до касапина - на заможните хора това им се предлага на място, под една или друга форма. Останалите "индивидуално спасяващи се" постъпват както например описва Кръщелничето. Е, стоката неизбежно излиза малко по-скъпичко, но няма как. Ние също се снабдяваме по възможност от местни фермери. Например, в "селския" месарски щанд до нас купуваме месо, а можем и да поръчваме - например агнешко за Великден (поръчката се прави един ден предварително). Нещо повече - от такива щандове редовно купувам сурова, леко осолена и подправена кайма (викат й "Хакепетер"  за директна консумация. Маже се върху срязани на две бели хлебчета, наръсва се с кръгчета лук, туря се отгоре половин кисела краставичка и готово. Повтарям - каймата е сурова. Качеството й е върховно, а контролът върху хигиената е железен. В турските магазини при нас пък може да се намери читаво шилешко месо (турците си имат свое собствено производство), българско биволско и козе сирене, лютеница и пр. Когато преди години работех в R&D отдела на една хай-тек фирма близо до Бон, ходехме редовно в един турски магазин в Бад Годесберг, май "Инка" се казваше - там едни чевръсти момчета-турчета на месарския щанд винаги ме посрещаха с възторг, аз им пробутвах по някой турски лаф, научен от произведенията на Алеко, и те ме обслужваха, сякаш бях бейлербей на Нордрайн-Вестфалиен.  Малки, големи - но градски. Това не е утопия, живяли сме във време, в което в магазините имаше истинска храна. Да, по онова време храната беше по-истинска от сегашната, но все беше дефицитна. В Сифия месо имаше, но в провинцията хората виждаха месо само по празници, а иначе масово набиваха салам "Кучешка радост" и разни препуциуми. А дори и в София редовно се чакаше по час на опашка за кило скапани домати. Да не говорим за месарниците - месарят ти тури отгоре 200 г читаво месо, а отдолу набута сланина, кожи и кокали, и готово. Ако искаш - яж, ако не щеш - бегай. Живели сме го достатъчно тоя живот, та го знаем. И още тогава, най-добре бяха тия гражданя, дето имаха живителна връзка със селото. Сиреч, хората пак се спасяваха индивидуално, мъкнейки върху покривите на пушлявещите си москвичи и трабанти бурета с вино и ракия, домашна мръвка, плодове и зеленчуци. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| Денеб е абсолютно права за индивидуалното спасение и колективното след това. Докато живеехме в Монреал, имахме достъп до местния кооператив. Квартална разработка, абонираш се за един (или два, ако сте повече народ) кашона седмично от каквото Бог дал на местните фермери. Зимата получаваш основно картофи, моркови, алабаш, някой и друг пъщърнак, лук, цвекло. А лятото - пресен лук, краставици, домати, царевица, боб пресен, спанак, аспержи. Едно симпатично фермерско хлапе кара потрошена камионетка и разнася из района, на входната врата ти ги носи събота сутрин. Хем фермерският кооператив щастлив (щото има народ, дето произвежда само лук и вместо да го продава на оптовика за жълти стотинки на цената на китайския лук, ти го дава на теб за бели стотинки), хем картофите може и да са грозни на вид, но не посиняват при варене в супата. Доскоро цените на "биологичната" продукция бяха космически и биологична ряпа можеше да се купи само в малките магазинчета за здравословно хранене. Сега във всеки супер има разрастващ се отдел за биозеленчуци и цените полекичка вървят надолу. Налага се да се става по-рано, защото иначе други поумнели съседи изкупуват пълномасленото местно мляко в бутилки, а производителят бил рекъл на директора на магазина, че не смогва с поръчките. Може пък това да е новата световна революция! Като не можем да я бутнем тази пуста конспирация посредством въстание, дайте да опитаме с решетеста лъжица! На нож! (Добре де, може и с картофобелачка! Кой каквото гепне!) Клетва се полага върху семейна готварска книга. Чаветата се учат да ядат и да готвят - хем после повече радост за снахите, че има кой да поеме решетестата лъжица понякога, виж Фирмин по-горе. Ще се опитам да я намеря онази картинка с двете царевици - една от редовните и една от ГМО заковани една до друга на хранилка за катерички. Надписът беше "даже животните разбират" - нормалната царевица иззобана почти цялата, от другата липсват малко зърна. Е, па ся ако една катерица може да го разбере, аз да не съм по-гламава! |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Muktata |
В Сифия месо имаше, но в провинцията хората виждаха месо само по празници, а иначе масово набиваха салам "Кучешка радост" и разни препуциуми. В ранните си младежки години съм живяла във Велико Търново, че и като дете гостувах на баба си, това за празниците и месото не съм забелязала - поне за там. В интерес на истината харесвах "Кучешка радост" - де такъв сега? - но баба ми не купуваше - само телешко, пилешко, рядко свинско (било вредно!), каймата се приготвяше вкъщи и често беше само телешка, което не харесвах особено, много зеленчуци, плодове, сирене, от колбасите - шунка (и сега не намирам такава), кренвирши и май това беше. После и като млада домакиня не съм купувала колбаси толкова, у дома пък не беше на почит вегетарианската кухня, та се готвеше главно месо, наистина беше добро. Това, което сега най-много ми липсва, е качествена риба - разнообразие голямо, а качество почти никакво, независимо от цената. |
у дома пък не беше на почит вегетарианската кухня, та се готвеше главно месо, наистина беше добро. Ходят слухове, че "вегетарианец" била стара индианска дума, означаваща "лош ловец". Не знам дали да вярвам...  |
Тук нещата май са достигнали висотата на философски обобщения, та се намесвам с известно притеснение  Според мен, може да се пазарува добра храна, ако човек подхожда внимателно, чете етикети, избягва подозрително евтини храни. Ако е наясно какво иска да избягва - аз, например, се старая да употребявам въглехидрати само под формата на алкохол , бягам от всякакви сладкиши, най-вече тестени и наблягам на месото и зеленчуците. Писал съм и друг път за носталгията по пресните колбаси от соц-времената, по онова, на което казвахме 'кучешка радост', но все пка намирам вкусни колбаси с прилично качество.Не съм почитател на LIDL, но уважавам някои продукти, които се предлагат там. Препоръчвам да опитате колбасите с марка PIKOK, например. Или надениците на BARONI. Днес сложих едни такива на скарата и бях във възторг. Разбира се, всичко е въпрос на вкус. Старая се да избягвам колбаси от мляно месо, макар че са ми по- вкусни. Купувам прясно месо (доколкото мога да вярвам на месарите), сам си меля каймата, но така или иначе съм принуден да се доверя на купешко месо. Бих посъветвал ентусиастите на продукцията 'от един селянин' или една ферма, да не бъдат толкова категорични. Понеже живея тъкмо сред селяни и фермери, имам известни наблюдения. Ще останете изненадани, ако видите колко тор използват селяните, за да получат добра реколта, какво пръскане с всякакви химикали пада поне веднъж седмично, какви хербициди и инсектициди се изливат върху домашната продукция. Категорично мога да заявя, че нито един продукт от околните градини не е био - отгледан по естествен начин без химикали. Ако има някакво предимство на тази продукция, то е в сортовете - все още могат да се намерят домати, които не се предлагат в суперите. За сметка на това пък, никой не отглежда класическите краставици, а различни модификации на корнишони. За млякото - ами, зная, че комшията Гошо винаги измива вимето на кравата преди да я издои, докато бай Кольо, който живее малко по-нататък, не си прави труда. А през зимата кравите стоят по цял ден в обора и се излягат на същата земя, на която, с извинение, серат. През лятото говедата обикновено се изхранват на паша, но през зимата към сеното се прибавят не само трици, а и всякакви фуражни смески. Пилетата се хранят със специални смески за угояване, пълни кой знае с какво. Ако ще се използват за храна на семейството, последните 10-на дни преди да ги заколят, престават смеските и дават само чисто зърно. Но не и пилетата за продан. Така че аз не съм толкова убеден в предимствата на храната от село. Понякога си квася мляко, правя и сирене, но имам едно на ум. Надениците, както и туршиите, правя по-скоро за удоволствие. Виж, домашно произведеният алкохол  ... Но, като споменах алкохола, и тук домашната ракия далеч не винаги е чиста и добра за пиене, а домашните вина на село не случайно масово се пият с лимонада.Разбира се, това е около мен, не зная как стоят нещата на други места, но съм определено скептичен. |
| С право си скептичен. Затова хич не се и притеснявам какво ям. Гледам да е добро на външен вид. Чета етикетите на млечните продукти, защото на два пъти скъпият ми, копува по погрешка сирене от растителен произход и веднъж кашкавал. Голяма гадост. А от историческа гледна точка, ще оцелеят онези, които се приспособят към новата хранителна действителност. Навремето бройлерите ги хранеха с рибни смески, та от време на време готвиш пилешко, но миришеше на риба. Сега кой знае с какво. |
| Денеб е казала точно това, което имах предвид - смесват се два проблема - личното оцеляване и подобряването на положението в магазините. Както аз разбирам авторката на темата, идеята й беше да се обсъди какво може да се направи именно по втория въпрос. Кой знае защо, всички се отнесоха по първия (при това - с изразяване на лошо отношение към - ужас, работещите и заети хора, не винаги имащи избор на работа). Другата мантра, която също е встрани от темата - "ами който иска евтино - така". Не, не говорим за цената, говорим за качеството. Освен един линк за пилешко (Градус, Дюк), нямаше никаква друга информация - нито за мляко, нито за сирене и кашкавал, нито за колбаси. Не говоря за евтини - говоря за качествени. Няма ги. така че песните "ами да, скъпо ще е" са встрани от проблема. Проблемът е - няма ги качествените, независимо от цената. Точка. Ясно е, че има хора, които смятат, че лично са решили проблема си, следователно нататък не е тяхна работа. Добре, аз пиша за останалите. За жената, с която се запознах веднъж във влака, която има две деца и работи като шивачка в Русе, работи по 14 часа на ден и има право на две излизания до тоалетна и 10 минути за обед. Не е единствена. И мисля, че тя също заслужава прилична храна. Заради нея мислих, че си струва да обсъждаме какво може да се направи като цяло. Калки, благодаря ти за интересните думи Между другото, аз не съм маниак на супер-еко храни. Нямам нищо против торенето и пръскането - стига да е разумно. Навремето дядо ми пръскаше лозето и черешите, бяхме научени, че трябва да ги мием преди ядене. Но, оххх, колко бяха вкусни ... |
| Е, то и баща ми от едно пиле в стола щеше да умре. Добре, че бях наоколо. Алергичен е към пеницилин. Вероятно бяха лекували пилето преди да го заколят. |
| Личното решаване на проблема е същевременно решаване на проблема като цяло. Ето, аз седя на другия край на глобуса и точно зная, че в центъра на Пловдив, на уличката от "Деветнайсти Век" към Марица, до площадчето, където беше бившият павилион с лед, има страхотен магазин за млечни продукти, собствено производство на фирма, която не помня по име, и малко синьо вносно сирене за разкош. Изварата им с кашкавал е абсолютно вълшебна. Имаха също биволско мляко в буркани като за туршия, не знам защо точно този формат. Магазинчето побира трима клиенти (среден размер) и две продавачки зад щанда. Аз стигнах до това магазинче, плачейки в жилетката на сестра си, че няма прилично сирене, а тя ми рече, ела, како, ще те заведа! Та с питане до Цариград и до кварталния млечен магазин се стига. От дома на майка ми до въпросния магазин за сирене има цифром и словом 5 (пет) магазинчета за хранителни стоки, в които има сирене от млякото на неизвестните ми животни "палма" и "соя". Налага се да подмина тези магазинчета, ако не искам да ми пораснат антенки. Обаче едно от тях зарежда кайма от "Попов" - представа си нямам кой е Попов, но всичките му мръвки имат вкус на мръвки. Грижливо научавам графика на доставка (виж по-горе за вегетарианците). До "Берьозката", която е до ЖП линията след областната управа по посока към на "Стадиона" има някаква кръстоска между кухня и ресторантче, две масички на крак, и се предлага домашно сготвена топла храна. Като свършат манджите, хлопват кепенците, на другия работен ден пак. Основната клиентела са околните чиновници и продавачи от близките магазини и пазара, цените са божески, качеството отлично, обслужването скоростно, три различни размера кутийки. Като споменах пазара - там идва едно камионче сутрин с охладено прясно мляко, желателно е да си носи човек измитата бутилка. И да не закъснява, щото като свърши млякото, камиончето си отива при кравите, някъде към обяд. Значи може. Да, по-трудно е от отиването до мола и нахвърлянето в багажника на две колички боклучави, но лъскави неща. Но от другата страна на оградата е същото. Държавата не е бавачка, купувачът също трябва да се потруди, да поддържа стойностното и да стисне зъби пред примамливия боклук. Така боклукът ще става по-малко - а това ще даде макар и мизерен шанс, но все пак някакъв, на жената с 14-часовия ден над шевната машина, да попадне на по-добро качество. Има нещо, което не можах да разбера: във всеки божи магазин за храна има алкохол. Много алкохол. Че не може всичкият да е истински, съмнение нямам. За да го има по щандовете и по гондолите - значи се купува. За да е преди детските бисквити и да го предшества само шоколадът - значи наистина се харчи. При това държавата постоянно плаче на умряло от това колко домашен алкохол се вари безакцизно над разрешените количества. Аджеба някой да ми обясни, къде отива този алкохол и колко пари отиват за него? |
При това държавата постоянно плаче на умряло от това колко домашен алкохол се вари безакцизно над разрешените количества. Аджеба някой да ми обясни, къде отива този алкохол и колко пари отиват за него? България се нарежда на шесто място в света по консумация на концентрати. На глава от население се падат по над 30 литра годишно. Но тази статистика не отчита домашно произведения алкохол. |
| Cougar, обещаното си е обещано. Мислех да ти напиша роман за емиграцията, но сърце не ми даде да налея толкова вода. Затова ти написах романС за емиграцията, основно от женска гледна точка. Натисни тук Не е нито автобиографичен, нито биографичен, затова и има само едно име. Василис - защото го писах на Васильовден, иначе ако беше на Стефановден, щеше да е Стафанос. Ще се радвам, ако не се разочароваш!  |
Аджеба някой да ми обясни, къде отива този алкохол и колко пари отиват за него? Както бе отбелязал някой по-горе, човешкият организъм представлява една машина за производство на фекалии. Една от сестрите на баба ми казваше, че всичко, за което се бори човек, накрая отива в канала  . Та и алкохолът отива там. Битовият (домашен) алкохолизъм предполага една минимална консумация от 40 литра годишно на човек. За една семейство - 80. Като добавим гостите - стават 100. Ако бай Онзи от село има две деца в града, изпраща и на тях по 50-на литра - общо 200. Може да изглежда внушително, но не е никак много. Парите зависят от материала. Ако имаш собствени плодови дръвчета и лози, ако спазваш нормата да добавяш захар максимум 7-8% от обема на суровината, може да получиш чудесна ракия на цена под лев/литъра. Или съвсем без пари, ако не добавяш захар. Домашните вина също могат да ти излязат абсолютно безплатни. При положение, че не можеш да намериш годен за пиене концентрат под 10 лв/л, икономическият ефект от домашното производство е впечатляващ - 200-та литра ти носят икономия от близо 2000 лв. (А държавата се лишава от 880 лв акциз.) ПП. Като съм почнал да смятам икономиите, не мога да не добавя и икономическия ефект от цигарите - семейство от двама пушачи, по една кутия средно на човек на ден, харчи поне 3500 лева годишно. |