Защо българите ядат боклуци ?
Отиди на страница:
Аз пък от LIDL в Бг нито консерви, нито колбаси, нито месо за готвене или кайма не купувам. Напатил съм се вече, та затова. Виж в LIDL в Nl пазарувам. Но там не се предлага напомпано с вода и консерванти пилешко, каквотото се предлага в нашите магазини, например. Та думата ми е, че има разлика между земята и небето между качеството на храните в LIDL в чужбина и LIDL в Бг. Ами че аз точно това викам от началото на темата ! И не е само за Лидл , а за всички международни вериги - и с Карфур е такова положението и с други... Една и съща верига продава нормални храни на западняците , и гнусотии на българина. И в цените цакат. От тази вечер - Меркадона /испанска верига/ - купувам 6 /шест/ дебели пресни наденици за скара, хубаво месце - цена 2,90 евро /не е грешка/. За 4,80лв. си хапват двама души на корем. Бира Сан Мигел малко кенче 25 евроцента /повтарям за неразбралите - към 48 стотинки биричката/ . Вярно че в Испания е необикновено евтино , криза ,това онова... И все пак , и все пак ?? ... Онзи обяснява как с хитри маневри в България можело да се добере човек до нормално месце , сирене , зеленчук - да се ходело по села , по производители , по ферми и мандри , по частни зеленчукопроизводители... Е това ли е решението господа ? Хората на Запад могат ли да си позволят след работа /яка работа/ в края на работния ден , или дори веднъж седмично , да тръгнат по села и паланки да търсят нормална храна ? Това не може да бъде решение. Минимаркетите не са алтернатива на хипермаркетите. Пък и въобще нямам впечатление в българските минимаркети квартален тип да се продават по-добри храни , тъкмо обратното... Трябва да имаме нормална храна точно в хипермаркетите ! Като се прибираш вечер скапан от работа и нямаш нищо в къщи , минаваш през хипермаркета и си купуваш ХРАНА. Така е на Запад. |
| Впрочем , пропуснах да отбележа в негативната класация Метро. Точно от там зареждали ресторанта , предлагащ салата с палмово сирене , за която писах завчера. Разбира се не всичко е буклук - например в друго заведение в БГ ядох октопод на скара , хубаво , вкусно - питам келнера от къде го взимат , вика Метро... Очевидно има храни лесни за фалшификация - меса , сирена , колбаси ... има и храни , които няма как да се освинят /морски дарове/. Лотария. |
Калки, благодаря!  Тази вечер организирах публично четене на рецептата ти у дома, ще я пробваме. Вярно е, че сега имаме готова наденица, но аз ще вложа всичкото си старание да я свърша по-бързо, че да пробваме твоята, докато е студено, само да ми я свалят от високото  |
Хората на Запад могат ли да си позволят след работа /яка работа/ в края на работния ден , или дори веднъж седмично , да тръгнат по села и паланки да търсят нормална храна ? Това не може да бъде решение. Минимаркетите не са алтернатива на хипермаркетите. Пък и въобще нямам впечатление в българските минимаркети квартален тип да се продават по-добри храни , тъкмо обратното... Трябва да имаме нормална храна точно в хипермаркетите ! Като се прибираш вечер скапан от работа и нямаш нищо в къщи , минаваш през хипермаркета и си купуваш ХРАНА. Така е на Запад. Аз живея на Запад дори по испанските понятия.  И да, веднъж седмично например един познат си купува яйцата колективно с половината си предприятие от бащата на една тяхна колежка, който гледа щастливи кокошки на двайсетина километра в една екологически чиста местност. Дори не ги носи колежката, която не живее при баща си, а по график ходи някой от яйчения кооператив. Става с предварително записване на кого колко дузини му трябват. Ние наминаваме през една съседска баба само на 7 километра от вратата, но на път за ябълковите градини, където има свеж сок, истински ябълки и разни други домашни дреболии. Собствениците на ябълковите градини се договарят по съседски и при тях може да се купи мед, мариновани краставички, конфитюри разни. Не че няма сок в кварталния магазин. Но е от консерва. И мед има, ама е с глюкоза. А в конфитюрите има захар като за световно първенство и пектин плюс е-та. Не може хем да искаш цената от Уолмарт, хем да искаш в конфитюра ти да има сто ягоди на бурканче. Не става, по ценоразпис не може. По-горе колегите писаха - не може крайният продукт да е по-ефтин от суровината в него. А ако ВСЯКА вечер се прибираш скапан от работа и нямаш нищо вкъщи, време е да се замислиш за начина си на живот, а не за храната в супермаркета. На такава диета и кон няма да устиска! Планиране, мислене, договаряне и чак тогава нормална храна. Не е от вчера тази работа, аз помня бабите си и курсовете им за добра домакиня, даже имам бележките на едната ми баба тук в канадските зими! Нищо не се е променило от преди Втората Световна. Освен че миксерът ми не е ръчен и пералнята ми е автоматична, но май това е. О, да, и вече не ни носят лед вкъщи, а имаме хладилник (не че ми е потребен напоследък, ама стопля храната до плюс пет, дето казвал един търговец!) |
| Айде още един дървен философ оттатък водата... Живях 5 години в Чикаго. Знам какво се яде - много вкусно , и много вредно. Трябваха ми две години европейска храна да се върна на килограмите си. И не ме поучавай за начина ми на живот , драги. Да работиш много не е порок. |
Живях 5 години в Чикаго. Знам какво се яде - много вкусно , и много вредно. Е, аз затова не живея в Чикаго, а на село.  Никъде не съм рекла, че е вредно да се работи много, а само че трябва да има баланс между многото работене и начина на живот. Ако работиш заради работата си и не ти остава време да вдигнеш глава и да помиришеш супата - това е вече въпрос на личен избор.  |
| Рядко ми се случва, но този път ще го кажа. 67, имаме много сериозни различия в това отношение. Последните ти два-три поста звучат "яжте пасти". Не е целта в тази тема да се демонстрира превъзходство на един личен избор. В края на краищата, ако всички избираха (и имаха възможност за избор) твоето решение, нямаше да има тази цивилизация, която ти ползваш. Моля те, виж внимателно какво си написала. Не е хубаво. |
atlantic1 2014-01-17 23:00 Онзи обяснява как с хитри маневри в България можело да се добере човек до нормално месце , сирене , зеленчук - да се ходело по села , по производители , по ферми и мандри , по частни зеленчукопроизводители... Е това ли е решението господа ? Хората на Запад могат ли да си позволят след работа /яка работа/ в края на работния ден , или дори веднъж седмично , да тръгнат по села и паланки да търсят нормална храна ? Това не може да бъде решение. Минимаркетите не са алтернатива на хипермаркетите. Пък и въобще нямам впечатление в българските минимаркети квартален тип да се продават по-добри храни , тъкмо обратното... Трябва да имаме нормална храна точно в хипермаркетите ! Като се прибираш вечер скапан от работа и нямаш нищо в къщи , минаваш през хипермаркета и си купуваш ХРАНА. Така е на Запад. Съгласен съм, think alike.  Ако чуждите хранителни вериги в Бг продължават да предлагат боклуци на българите, би трябвало във всеки бг град да започне изграждане на бг хипермаркети с екологично чиста българска продукция. От една страна ще бъде подкрепен бг производител, от друга страна бг граждани няма да се тровят с "е-та" и др. Иначе, аз навън пазарувам един път седмично, обикновено в събота. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: потребител,07 |
Рядко ми се случва, Абе, не е толкоз рядко, колкото ти се струва. Обаче всяко различие /или рядкост/ е за твоя сметка, ако ме разбираш правилно и доколкото възприемаш забележки от крайно невъзпитани участници във форума /ако помниш добре  /  |
| Не знам, ако наистина звуча в стил "яжте пасти" - това е съвсем нежелателно. Аз не разполагам с повече възможности от средно статистическия жител - просто съм избрала да си отварям очите на четири. И около мен е пълно със страшно вкусни и страшно вредни неща, които биха направили живота ми по-лесен от махането на лъжици и тенджери. Но стига един бъргър от местния макдоналдс и на отрочето ушите ще станат червени и топли, а аз ще тичам със страшна сила към аптеката, ако не към болницата с човечето в зъбките. Минавали сме я тази пътечка, помним. На човек му се налага да прави непрекъснато избори - големият град със всички екстри, кина, театри, музеи, кръжоци, по-добрите пари - но и със смога, мръсотията, шума и вечното тичане, или селото с двете кафенета и едната главна улица - и спокойствието и яйцата по съседство. Същото е и манджите - много вкусно, много лесно и после къде ми отидоха бъбреците - или катадневната робия из кухнята и постоянното врънкане "не яжте това, не яжте онова". Аз може би съм отмиращ вид, но купешки пасти ям основно на гости. П.П. Онази баклава не беше домашна, а от проверен източник! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| В Тампа има ресторант на име "Let them eat cake!"...Влизаме вътре след уговорка група колеги да празнуваме Нова Година... някоя си..Вътре, двама готвачи -(единствен персонал) приветливо ни срещат и веднага се включваме в дейстия. Първо ни учеха да точим ножове. Наточихме ги след това едни започнаха да месят хляб, други да режат зеленчуци, месо, да приготвят пържоли и разни прифирии, и на всеки по някаква задача. Накрая, към 9 вечерта всички си приключиха задачите и седнахме с готвачите да ядем заедно. Бяхме сготвили всичко прекрасно и всеки научи по доста неща около печките, нощтвите и масалите около тях. Към 9 всеки си беше изпълнил индивидуалната задача и ги наслагахме тези задачи по масата и се започна едно ядене на вкуснотии и едни хвалби между нас си и готвачите. Всеки научи по нещо, а аз дори повече..сега и хляб меся като за сетовно, когато трябва. Правихме си сладолед (без да изстискваме кравата) и кейк и какви ли не френтцки десерти. Готвачите бяха някакви лауреати по десертите, та и до днес се помни. Всеки напълня с по кило и триста от органични и чисти неща. Дори и храната се оказва нещо необходимо. Забравих нещо. Понеже всеки беше костюмиран, а жените с финтифлюшки, връчиха ни престилки и готварски шапки с извезаните имена на всеки, та работихме с престилки и шапки, да не нарушим кода на града. И до днес си ги пазя и по ЧНГ ги слагам докато приготвям, щото главния готвач винаги е мъж. Съдба! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sluncho6 |
| слънчо, в гент съм вечерял в подобно ресторантче. влизаш и казваш какво месо искаш /риба, пилешко, свинско, микс/ и как да е направено - сварено, пържено или печено. и ти пускат едно котлонче там на масата, връчват ти тенджера с вода или олио и те оставят. в моя случай, за печеното, ми връчиха едно възголямо паве, здраво нагорещено /донесоха го с щипци/. и после носят маринованите меса. бирата, хлябът, картофките и салатите не си ги правихме. ама не си спомням как се казваше кръчмето. атлантиче, пиле, що не вземеш да снимаш етикета на прехвалените испански колбаси и да го тропнеш тука? да видим за 2-3 евро колко и какво месо слагат испанците  |
| между другото, атлантиче, що не щракнеш и една-две цени от испания на котлет, бут, врат, гърди и каквото се сетиш там още? и да видим кое как. аз набързо успях да намеря, че свинското в испания върви 1,211 EUR/kg /Vivo normal, това трябва да е живо тегло/. тук е по-скъпо, но не знам колко точно. мисля, че към 2.60-2.70 върви килото. |
| Мила 67, знам, че никак не си искала да звучи така Това, което исках да ти кажа, е че това е "индивидуално спасение", то работи само ако тези като теб са малко. Опитай се да си представиш какво ще стане, ако всички излязат от градовете - съвременната ни цивилизация не може да съществува така. Затова и действително е нужно решение - да, временно и частично всеки се опитва да се спасява като теб, но това не трябва да ни пречи да търсим междувременно вариант, при които и останалите да имат избор - именно избор, в магазините. Малки, големи - но градски. Това не е утопия, живяли сме във време, в което в магазините имаше истинска храна. Хубав ден ти желая! |
| Тази тема е интересна сама по себе си в исторически план. Като се зачетеш в стари книги откриваш, че подобни проблеми, като днешните са имали и преди сто, сто и педесет, че много години и векове назад. И някак си човеците, пък и другите ведове са се изхитрили и са оцелели. Французите наричат човешкото тяло /няма да го пиша на френски, щото не мога / фабрика за ла...на. Поне така ни казваше доцента по патологоанатомия. Всичкото това, което носим със себе си има една цел. Да приема и обработва това, което ни е потребно, а другото да изхвърли. На всички струва ми се, е ясно, че това дето са го яли преди векове и са го намирали за превъзходно днес едва ли би ни свършило работа. Просто не са се нуждаели от толкова енергия, защото не им се е налагало да ходят на работа с градси транспорт на десетки километри от ареала си. Естественно е с промяната на живота да се променя и храната. И още по-естественно е да я намираме за такава кавато е намираме. Боклук. Но например за малайзийците паниран прилеп е деликатес, а за нас ... бррр. Африканците ядат пържени червеи и ги намират за превъзходни, а ние ...  . Та мисълта ми е, че с всичко се свиква и организма се нагажда, към това което има. Най-много да ни се появи опашка или някоя друга екстра, като тази, най- после да ни се появи третото око на челото, дето до сега се крие.  |
| уфф хексе, индивидуално било. айде пак. търсенето определя предлагането. съответно масовото търсене определя масовото предлагане. доколко търсенето на даден продукт е масово се определя статистически и параметърът си има име - нарича се мода. та, у нас е модерно да се яде евтинджос със всички съответни компромиси. следователно, който иска по-качествено, отива на индивидуално спасение. дали са бутикови храни, или бутикова рокля - все е различно от конфекцията. |
| Ядат боклуци, щото нямат култура на хранене. А някои възприемат и най-лошото от западната култура (на хранене). Гледайте Джейми Оливър и Майстор Уан как се мъчат да ги вкарат в пътя - деца и възрастни. Трагично е. А има какво и откъде да се взаимства - гледайте Антъни Бурдейн, когато обикаля Света. Ако искате, пък гледайте Жак Пепен - стила рустик е достъпен и ... вкусен. С две думи - учете се на отношение към храната. |
| И 100 пъти да повториш тая мантра за търсенето няма да я направиш вярна. Може и да мине за пред студентин, но за кратко. Все едно слушам батьо далаверата, дето казваше:"докато има овце ще има и вълци", за да оправдае прякора си. Огромната част от хората (потребителите, консуматорите), съвсем целенасочено са поставени в позиция да си дават парите за евтини или скъпи боклуци. Тук избор няма. Пазарна икономика има само за пред наивниците. Бизнесът се крепи на планова икономика. Калки е прав, когато спомена за създаване и провокиране ма търсене, макар и примерът му да не е много точен и лесен за разбиране. |
| Пак казвам - въпрос на възпитание е. Дядо ми, Бог да го прости, беше професионален готвач - най-добрият в града, преди 9-ти е имал ресторант, най-добрият. Иронията на съдбата е, че когато е бил в Белене, майка ми и вуйчо ми са гладували като деца. С това си обяснявам защо майка ми е вманиачена почти да готви и да храни - преяждането, отидем ли при нея, е гарантирано. Мен от дете ме учеха да готвя и на сладкарство - за радост на моите вкъщи. Има кой да им готви. А пък аз си почивам, приятно е. В най-тежките ми години се разтоварвах с готвене. Като динамична медитация е. |
Французите наричат човешкото тяло /няма да го пиша на френски, щото не мога / фабрика за ла...на. Поне така ни казваше доцента по патологоанатомия. Всеки със специалността си По повод постовете на АФ67 и ДиХексе (прощавайте, ама не ми се минава на латиница, все още съм само на второ кафе, а и работя ): Всъщност за мен няма противоречие. Когато се прояви даден проблем в достатъчна степен, а очевидно го имаме, то най-напред се появяват поединичните мерки за отстраняването му (или поне минимализиране на вредите), когато поединичните мерки станат много (количествено) и различни, се появява възможността за преориентация на цялата система и възстановяване на баланса. В момента като че ли сме на първата фаза. Сякаш много теоретично излезе, ама така го чувствам, надявам се да е разбираемо в контекста на темата  |