ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ
Отиди на страница:
Minderbinder 03 Сеп 2017 21:26 Мнения: 4,092 От: Bulgaria Скрий: Име,IP emo1971 02 Сеп 2017 20:32 Преди всичко от гледна точка на властта, тълпа и народ са различни неща. .................... Това пък - откъде накъде ? Народът е огромна, но пасивна сила. Тълпата е малка част от народа /обикновено обаче е по-голяма от политическата класа/, но прекомерно, понякога до степен на опасност... активна сила...  Тълпата може да "управлява" единствено чрез страстен натиск /охлокрация/... само в една посока. Страстта обаче бързо се изчерпва. Тълпата не желае и дори не търпи дебат или мисъл. Зад нея неминуемо се крият, подмолно тласкащи я... нечий други интереси. Ако последните постигнат чрез тълпата своите цели, те я разпускат или даже разгонват. В случай, че страстите затихнат преди постигането на целта, то тези интереси просто тихо се изтеглят в мрака, за да потърсят други инструменти... за постигането на целта си, примерно трима американски сенатори и пр. ДПСари, съюзяващи се тайно с Бай Суджук... ....................... Да де. И къде е народът ? Стои настрана, и гледа какво ще се случи... и кой ще надвие...и толкоз... Поради характерната си пасивност, народът би се включил по-охотно и активно... пряко в управлението, само вследствие на специално организирани за целта мероприятия, съобразени с тази характеристика... каквито са референдумите. Изборите също отговарят на последното условие, затуй в тях вземат участие много повече хора, отколкото в протести и майдани, но те не са пряка власт на народа, понеже вследствие на тях помежду им /между народа и властта/ се появяват посредници /представителите/...често носители на някои специфични за човешката природа слабости, като прекомерен егоизъм, податливост на корупция, алчност и т.н... При днешните условия, народът /демокрация/ може да управлява пряко единствено чрез референдум /допитване/. .......................... Ау ! Референдум... Имаше и други предложения... но специално аз, уви, особено при днешните количествени измерения на народа, но не само, не го виждам как може да стане с агори, комиции или по някои от другите предлагани начини. Иначе дори участието на народа в съдебната власт, чрез "голямо жури", пак ще е относително непряко, понеже при този модел, решението /и то само в случай на апелация/ на чия страна в делото е правото, няма да е работа на целия народ, а само на избрана от съдии, прокурори и адвокати... участващи в конкретното дело, представителна извадка от него /затуй когато описвах модела който на мен най-би ми харесал, на това място вместо народ, предпочетох да напиша- гражданско общество/. Остават само референдумите...  | |
Редактирано: 5 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
| Minderbinder, спомнете си, колко пъти у нас след 91-а имаше масови протести... понякога довели дори до сваляне на властта! И аз не виждам нищо ненормално в това /даже сам съм участвал в някои/. След като на народа напълно му е отнета всяка възможност, пряко да се намесва в управлението на държавата, част от него съвсем естествено става силно податлива на стремежа, насилствено да промени положението към по-добро. Дали по правилен начин или не /случвало ми се е да разбера впоследствие, че съм бил подлъган/, дали успешно или неуспешно... това в случая е без значение... понеже конкретно по обсъждания от нас въпрос, точно то всъщност е изблик на охлокрацията, срещу която твърдите, че сте против, а това ми се струва много странно.  При наличието на възможност за референдум, по всеки един от казусите довели до масови протести, последните от само себе си биха станали напълно излишни...т.е. няма да има никакви изблици на охлокрация. Получава се някак си, че в защитата си на настоящия, или на нему подобни... практически изцяло представителни модели... Вие се оказвате защитник на възможността, за достигане до власт на тълпата... |
Minderbinder 04 Сеп 2017 16:53 Мнения: 4,095 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Стана съвсем нелепо ... А някакви аргументи в подкрепа на това Ви твърдение? Аз се позовах на факти. Протести, насилие, барикади, подивели футболни агитки и пр... при настоящата структура на държавата ни имаше ли? Имаше /даже и пак ще има... и твърде вероятно, аз поне пак ще участвам/... Всички други форми на управление, различаващи се от истинската демокрация /власт на народа, т.е. Пряка демокрация/, туй диктатури и тоталитаризми, автокрации и действащи монархии, теокрации и олигархии... дори и прикриващи се зад народни представители, както е СЕГА у нас... винаги се стремят някак си да подтиснат недоволството всред народа. Оттам и експлозии, вследствие на натрупалото се напрежение... после понякога и власт на тълпата и пр. негативи...  За да бъде избегнато горното е необходим своеобразен "клапан", който да дава възможност на недоволството да се представи официално и регламентирано на политическата арена... и там, а не по улици и площади... да се състезава с противоположните мнения...  |
| Ще размърдам темата с два цитата във връзка с днешната 198-ма годишнина от рождението на Евлоги Георгиев (първият вече го пуснах в друга тема, но мисля, че и тук ще е на място). Евлоги Георгиев: „...тъмнината, тойзи естествен и опасен съучастник на всички оние, които си направиха занятие с употреблението в своя полза доверието на народа...". * Правосъдният министър Константин Панайодов при пренията на 24 януари 1906 г. в Народното събрание във връзка със завещанието на Евлоги Георгиев: “Не трябва да бъде удивително, ако един почтен човек присвои 10-15 милиона лева, като му се даде такава възможност.” *** Понякога се чудя как е възможно толкова много хора, включително и интелигентни, искрено да очакват от управляващите (без значение кои и колко почтени са те!) да действат срещу собствените си интереси... |
Понякога се чудя как е възможно толкова много хора, включително и интелигентни, искрено да очакват от управляващите (без значение кои и колко почтени са те!) да действат срещу собствените си интереси... Не се чуди, драги! В този форум (а и не само в него) ще видиш маса хора, които се тръшкат ежедневно в каква безизходица е световната, а и родната, политика. Колко продажни са елитите. И непрекъснато употребяват термини като deep state, state within a state или ТНК, за да покажат, че властта не се упражнява от фигурантите на повърхността, като същевременно ругаят това статукво. Но когато им кажеш, че трябва да има истинско народовластие, се разкрякват, че народът е тъп. Няма спасение от такива. |
| # | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
...народът е тъп. А управниците са остри. Затова в света е имало толкова регионални конфликти, затова е създадено, пък и използвано ядреното оръжие, което застрашава самото съществуване на живота на Земята, затова бяха организирани две световни касапници, убили и осакатили много десетки милиони и нанесли неизчислими материални щети, а третата (досега) ни се разминава само защото заплашва съществуването и на управниците, и на тези, които стоят зад тях, затова сме на прага на екологична катастрофа и т.н.В действителност въпросът кой е тъп и кой остър в случая е вторичен, поради което трябва да се разглежда след изясняване координатната система на интересите, които са първични. Това съм го писал в темата вече доста пъти и пак го пиша, защото го смятам за най-важния, ключовия фактор, от разбирането на който зависи всичко. Правилността на този подход се доказва и от факта, че за възникването на събитията, които изброих по-горе, остротата или тъпотата на управниците в различните страни има значение, но по-важни са интересите на тези, които стоят зад тях и ги мотивират. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| Лев Троцки: Забелязал съм, че когато някой разпределя ресурс, кой знае защо той никога не забравя за себе си. Източник: Доц. Иво Христов: Корупция и власт. Премълчани истини с Минчо Христов - след 14:10 https://www.youtube.com/watch?v=rsciatw2bgU&t=525s *** Емил Дюркем: Когато има трайни, устойчиви социални практики, те не могат да бъдат обяснявани с такъв фактор като човешката глупост или незнание. Източник: Доц. Иво Христов: Корупция и власт. Премълчани истини с Минчо Христов - след 9:05 https://www.youtube.com/watch?v=rsciatw2bgU&t=525s | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: JKMM |
| ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ? Тихомир Димитров Това, което се случи в икономическия живот на България по време на прехода заслужава само две думи: Тотална корупция. Корупцията, пише в учебниците, не позволява на средствата да достигат до своето предназначение, изкривява пазарните механизми, унищожава конкурентното предлагане, картелира и монополизира пазара, затруднява отчетността и контрола, стимулира икономическата престъпност, лишава стопанството от естествените му ресурси и т.н. Когато се прави достатъчно дълго и на всички нива, както е у нас, резултатът става видим и с просто око: сметките за ток се изравняват с доходите, a живи факли горят пред сгради, в които елитът пие шампанско и си раздава награди. По този начин преходът фалира. Заедно с него фалира и политическата система, която го управлява. Да се замислим малко за „представителния модел” на демокрацията у нас: В законодателния орган, т.е там, където се коват правилата, по които трябва да живея, ме „представляват” хора, които аз не познавам и не съм посочил да ме представляват – хора, които се кълнат в някаква идея. Дори децата вече знаят, че тези хора представляват всичко друго, но не и избирателите, гласували за тяхната „идея”, а по-скоро своя частен икономически интерес или интереса на своите спонсори. Ясно е, че никой вече не вярва в идеали, а причината е проста: с идеали нито семейство се храни, нито къща се гледа, нито Мерцедес се купува…А за политическите кампании трябват пари. Много пари. И ние сме създали една чудесна среда, в която хора, скрити зад „идеали” претендират, че ни „представляват”, докато разполагат с всички условия, за да прибират това, от което всички се интересуват – паричките – наготово. По закон те не носят и не могат да носят отговорност за решенията, които гласуват, т.е дори тези решения да са престъпни и да противоречат на обществения интерес, няма никакви проблеми… По закон тези хора имат имунитет, докато ни „представляват” – това значи, че могат да им се разминат дори престъпления, които нямат нищо общо с властта. По закон тези хора не носят наказателна отговорност за „престъпления по служба”, т.е. отговорни са за злоупотребите колкото чистачката в министерството – за решенията на министъра. По закон тези хора декларират нещо в някакви декларации, но липсват последствия, когато са сгрешили – няма кой да ги санкционира. По закон тези хора си делят гласовете на техните конкуренти, които не са успели да съберат достатъчно подкрепа на изборите и така легално „представляват” във властта дори граждани, които са гласували против тяхната идея. По закон тези хора получават пари директно от хазната, т.е от твоя и от моя джоб, за да правят всичко изброено по-горе. По закон това са хората, които пишат закона… Те практически не могат да бъдат подвеждани под отговорност – за нищо – липсва и механизъм за тяхното отзоваване – дори от избирателите, които са ги „избрали”. И всичко това в най-бедната държава в Европа, където парите все още имат хигиенен характер, т.е всеки, който получи възможността да заграби от общото ще се възползва, независимо колко е честен. Ти ще се възползваш. Аз ще се възползвам. Бай Гошо от Трявна също ще се възползва. Всички сме жертва на икономическата принуда в едно общество и в една епоха, където парите са единственото нещо, което има значение не само за качеството ти на живот, но и за правото ти на живот изобщо. Поради що, тогава, очакваме от напълно непознати хора да НЕ се възползват, след като сме им позволили да го правят? Не, след като сме им позволили сами да си позволят да го правят? Колко наивно е това? В колко предприятия работниците сами определят размера на своите възнаграждения? Думичката „демокрация” идва от гръцкото demos (народ) и kratos (сила, власт), което значи „власт на народа”, т.е предполага се, че народът, като суверен, управлява. Представителната демокрация у нас така, както е организирана, защитава тази хипотеза само на хартия, тъй като в действителност суверенът не може и няма как да управлява. Не и при тези условия. При сегашните правила суверенът е заел кучешката поза и единственото движение, което му се разрешава, при това веднъж на четири години, е напред и назад, до пълно проникване, но както казва един познат: „дори когато се движи леко в страни на онези отзад пак им става хубаво”. Извинявам се за грубоватото сравнение, но майка ми получава 150 лв пенсия след 40 години трудов стаж и това, според мен, вече е грубо, а на всичкото отгоре е реалност, не просто литературна метафора – пошлата реалност, в която сме принудени да живеем изглежда точно така – 150 лв пенсия / майчинство и 300 лв сметка за ток… Резултатите са налице. И хич не са яки. „Който не понася да се изнася” е метод, който не ми върши работа, защото по-скоро онези отзад трябва да се махнат, отколкото аз да напусна принудително, тъй като някой е решил, че може 23 години да прави секс със съдбата ми напълно безконтролно, пък ако не ми понася, нали, да си обувам гащичките и да си заминавам – аз, суверенът, който уж управлява… Не, не става така. Лошото е, че не само аз се чувствам по този начин. Има доста хора, които изпитват същото, но те виждат решението в „здравата ръка”, във връщането на някаква форма на диктатура, в национализацията, в национализма или в други опасни правила, които лесно могат превърнат играта във война. Ще ме извинявате, ама сексът е за предпочитане пред войната, па макар и принудителен. Национализмът не е решение, нито пък достойнство, тъй като в него аз виждам само възможност синът ти никога да не отпразнува 19-ия си рожден ден, а къщата ти да изгори до основи….Цялата история го доказва, четете книги и гледайте филми, но не спорете с мен по този въпрос…Който няма нищо общо с „любовта към родината“. Когато синът ти не успее да навърши 19 години, защото е разкъсан от граната на фронта, а бомби срутят къщата ти до снови, ти преставаш да изпитваш любов…към когото и каквото и да било. Въпросът е да не се стига до там… Единственото мирно решение за фалиралата политическа система е промяна на правилата в посока повече цивилизация, а не повече радикализация. Ако трябва да си купя билет за самолета, в десет от десет случая ще предпочета той да каца в Швейцария, а не в Африка или в Южна Америка…Не виждам защо това, което е добро за мен, трябва да е лошо за обществото – за колективния избор – за избора на суверена в коя посока да поеме. Индивидуалните решения имат по-малко значение в случая. След като изпитахме всички недъзи на представителната „демокрация”, включително и шегата „референдум” мисля, че е крайно време суверенът да напусне не своята държава, а унизителната поза, в която управлява само на хартия. В момента се готвим се избори, които затвърждават статуквото на фалиралата политическа система и единствената очаквана промяна е „протестиращи“ да влязат в парламента. Окей, обаче, както писа един автор в една статия: „Кои протестиращи? Тези за лифтовете или тези против лифтовете?”. Нямам нищо против тяхното участие да е една стъпка към по-голямата цел, а тя, според мен, може да бъде само една, ако изключим опасностите от нова диктатура, гражданска или друг тип война: Пряката демокрация При нея няма значение кои протестиращи ще ме представляват в парламента и кои – не, защото нужда от такъв просто няма да има. Ако гражданите, които искат лифтове са повече от гражданите, които искат природа, значи ще живеем сред лифтове, а не сред природа. Съмнявам се, обаче, да е така… Противниците на пряката демокрация изтъкват два съществени „недостатъка“: Народът е прекалено глупав, за да управлява и Няма как, чисто технически, да се организира. Да смяташ собствения си народ за глупав означава, че ти самият си глупак. Но да минем към следващия въпрос: не може да се организира и струва много пари. Силно вярвам, че може. Припомнете си, на преброяването 3 милиона души се регистрираха по електронен път. Това е достатъчна маса от хора, за да управлява като суверен и при всички случаи мнението им ще отразява по-добре обществения интерес, отколкото 240-те клиента, които гласуват в парламента. И, които винаги ще защитават частни интереси там, когото и да изберем. Просто системата е такава. Местата в парламента струват пари и после някой трябва да ги връща… Тук възниква социалният проблем за техническата неграмотност и за цената на референдумите като единствен инструмент на пряката демокрация. Проведени по електронен път, те ще са милиони пъти по-евтини от изборите на хартия и няма пречка всенародни допитвания да се организират всяка седмица, ако се налага. Остава проблемът с това, че не всеки е технически грамотен, за да се включи в гласуването и не всеки има достъп до необходимата техника за целта. Този проблем също си има решение: Основното образование у нас е задължително. Освен това е безплатно и се финансира от държавата. Нищо не пречи в учебната програма да се включи курс по елементарна компютърна грамотност и в него да имаме час по гласуване на референдум. Така се решава проблема с техническата грамотност. Не ти трябват пари, за да завършиш осми клас. Даже е задължително. И няма да го завършиш, докато не се научиш да работиш с компютър. Елементарно! Остава проблемът с достъпа до компютър. Бедните хора нямат пари за домашен компютър, нито за цифров подпис, нито за достъп до интернет. Но не бива да им се отнема правото да гласуват, нали? Училищата, в които традиционно се провеждат избори, обаче, вече имат компютри, закупени от държавата, от дарения или от средства по европейски програми. Нищо не пречи тези машини да се използват всяка събота, по време на референдумите, от хора, които нямат достъп до техника, за да си изкажат мнението. Нищо не пречи това да струва, примерно, един лев (или десет стотинки), а този лев или тези стотинки да отиват за хонорар на учителите, които ще им помагат да гласуват в извънработното си време. Нищо не пречи за хората, които успеят да докажат, че са останали дори без десет стотинки в джоба, гласуването да е безплатно. От това държавата ще загуби по-малко, отколкото от една единствена приватизационна сделка, сключена по „втория начин” от досегашния политически модел. Говорим за милиарди, изтекли в неизвестна посока, а това ще струва някакви си милиончета. Злоупотребите у нас отдавна вече не играят толкова „на дребно”. Да зачекнем и проблема със сигурността. Тук очаквам мнението на IT-специалистите да кажат дали, аджеба, преброяването, сигурността и отчетността при гласуване онлайн с цифров сертификат е по-ефикасно от разнасянето на тонове хартия. А от не-IT-специалистите очаквам да се запитат: дали живеем в 18-ти или в 21-ви век? Чувалите с хартия на гърба не ми изглеждат като да са от 21 век… И остава последният проблем – времето. Ясно е, че такава колосална реформа не може да се извърши от днес за утре. Но достатъчно е тя да среща широка подкрепа в обществото, като цяло, за да се извърши изобщо. Правилата на пряката демокрация няма защо да си ги измисляме, нито необходимото техническо осигуряване – всичко вече е създадено и измислено някъде. Трябва просто да „препишем”, а единственото, което се изисква, е желание, т.е волята на същия този народ, който сега управлява само на хартия. Това е цивилизованият изход, според мен. Всичко друго ще накара цивилизованите хора да изберат един друг изход в личен план – секторът „Заминаващи” по летищата. Нека последният да изгаси лампата и да затвори вратата… Източник: https://asktisho.wordpress.com/2013/03/25/vox_populi/ |
| Ще гласувам ЗА референдумите. По принцип Тихомир Димитров Дъвкали сме го този въпрос и преди. За мен демокрацията няма друг вид, освен истинската такава, а именно – силата (кратос) на народа (демос) да гласува директно за управленски решения, а не за личности и организации, които му изземват тази сила. Всичко, което е „представителна“, „мажоритарна“, „плуралистична“ и така нататък, просто не е демокрация, а дериват на демокрацията – един вид суб-продукт, т.е изопачаване на първоначалната идея – също както ценните книжа, които не са точно пари, а дериват на парите, както и убийствата в името на Бог, които не са точно религия, а дериват на религията, т.е погрешно тълкуване. Изопачаване на първоначалната идея. Изкривяване на фундаменталните принципи (в случая: „не убивай“ и „народовластие“ ). Преместите ли властта от народа към елита, бил той икономически, политически, военен, партиен, светски или религиозен, вие изопачавате целия смисъл на понятието „демо-крация“. Направо го ликвидирате. Заличавате съдържанието му. Това, че по навик наричаме „демокрация“ нещо, което не е демокрация, не го превръща автоматично в демокрация. „Една лъжа, като се повтори сто пъти, става истина“, казва народът. И е прав. Но кое става истина? Лъжата. Тя не придобива повече истинност, тя просто започва да се възприема като нещо, което не е. Кейс стъди: Корейската народно-демократична република. Референдумите са единственият съществуващ към момента инструмент на пряката, пардон, всички определения са излишни, на демокрацията у нас. Ето защо, може да пропускам парламентарни, местни, президентски и т.н. избори, но на референдуми съм си дал обет, че винаги, когато мога, ще гласувам. И винаги ще гласувам ЗА. Референдумите. По принцип. Независимо колко подвеждащ или глупаво зададен е въпросът. Въпросът за или против електронното гласуване, обаче, не е нито подвеждащ, нито глупаво зададен. Той е по-скоро принципен. Много са мненията ЗА и ПРОТИВ. Няма да изпадам в подробности, имате си Гугъл, четете. Няма да споделям и личното си мнение, защото не е това темата. Темата е, че ВСИЧКИ решения, които касаят дадена общност, трябва да се гласуват от членовете на тази общност, а не от техни представители, които, дори да искат, не могат да носят отговорност за последствията от своите решения, нито могат, по някакъв начин, да ги компенсират. Хитлер си тегли куршума, а Мусолини увисна с главата надолу на площада, но това не заличи по никакъв начин раните, които фашизмът и национал-социализмът нанесоха на Европа и на света през годините на Втората световна война. Та, да се върнем на темата. При демокрацията демосът е субект на властта, а при нейните деривати, които погрешно сме свикнали да наричаме „демокрация“, демосът е само обект. На властта. Друг декларира войната, но ти лично трябва да ходиш и да умираш. Друг вдига цената на тока, но ти лично трябва да го плащаш. И такa нататък. Виждате разликата. В това няма никакво „народовластие“. Субектите взимат решения, които касаят обектите, но не могат да носят отговорност за тях. Нормално, естествено и справедливо би било вземането на решения да се извършва от онези, които са пряко засегнати от тези решения, т.е обектът на властта да се превърне в неин субект. Швейцария запази пълен неутралитет по време на Втората световна война. Това е една от държавите с най-висок жизнен стандарт на света. И единствената в Европа, която се управлява от много близка до демокрацията система. Нейните критици изтъкват три основни „несъвършенства“: а) Проблемите, които касят обществото, са прекалено сложни, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, на тълпата й липсва експертиза. Трябват представители. б) Проблемите, които касят обществото, са прекалено много, за да бъдат решавани от самото общество. Демек, тълпата не може само с това да се занимава. Трябват представители. и в) В обществото има заложен естествен стремеж към справедливост, а тя е невъзможна, защото ресурсите са ограничени. Демек, няма достатъчно за всички, по-добре е едните да гладуват, а другите да преяждат и да живеят на техен гръб. Това е „естественото“ състояние на нещата. Трябват представители. Сами предизвикайте собствената си интелигентност и преценете дали тези аргуементи имат някаква стойност. За вас. Моите лични контра-аргументи са следните (ако ви интересуват): а) На политиците също им липсва експертиза, затова използват консултанти. Нищо не пречи експерите да разясняват сложните проблеми на обществото, вместо на неговите представители, като принципът се запазва – консултантите могат само да предлагат и да обясняват решенията, но не и да ги налагат. Последната дума винаги имат тези, които лично ще „сърбат попарата“ на взетите (от тях самите) решения. б) Не мога да се сетя за по-смислено занимание от вземането на решения, които касаят собственото ти бъдеще. Правим го всеки ден, така или иначе. Останалите занимания са винаги на втори план, като важност. Единствената разлика е, че при демокрацията взимаме решения, които касаят не само личното ни, частно бъдеще, но и колективното ни, общо бъдеще. Съвременните технологии, които улесняват този процес до неузнаваемост, са съвсем отделна тема на разговор… в) Само и единствено чрез „дериватите“ на демокрацията една група може да си осигури доминиращо положение спрямо друга или за сметка на друга, или на всички останали. В обществото няма заложен „естествен стремеж към справедливост“, защото обществото не същестува реално, като обективна физическа даденост – то е „лице“ само де-юре, но де-факто е просто сбор от индивидите, които го съставляват. У всеки индивид има заложен естествен стремеж към собственото му благополучие, обаче. Сборът от индивиди може да живее здравословно в група единствено и само, когато индивидуалният стремеж към благополучие на по-голямата му част се обедини в една обща цел. Не в един общ политически представител, а в една обща цел. Това може да стане само, ако всички участват във взимането на решения. Посредниците са излишни. Между народа, като източник на властта, и самата власт, като такава, няма място за посредници. Вижте най-богатата страна на света. Вижте единствената европейска държава, която не взе участие във Втората СВЕТОВНА война. Нищо, че граничеше директно с Третия Райх. Тя и сега граничи директно с Европейския съюз. От всички страни. Не поставям знак за равенство между Третия Райх на Хитлер и Европейския съюз на Меркел. Единственото общо между двете ситуации е, че имаме едно и също общество, което избира своите политически решения директно, вместо да избира посредници, които да го водят за носа. От една катастрофа към друга… Интересно, защо бежанците са проблем на Германия, Швеция и България, а не на Швейцария, хм? Последната, някак, пак остана извън целия процес. Замисляли ли сте се някога върху този въпрос? Ще гласувам ЗА референдумите по принцип и си пожелавам все повече такива занапред. Източник: https://asktisho.wordpress.com/2015/10/12/democracy/ | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: JKMM |
| >>><<< Трябва по-често да се правят референдуми по различни въпроси, а въпросите да се подбират и редактират от умни хора, защото видяхте когато тиква задава въпрос, как отговора става за кратуни. Честите референдуми ще дадат на хората по-ясен поглед какво могат те да решат и какво не, а и ще са прекрасна тренировка на хората за участие в пряка демокрация. |
| Прави ли впечатление на почитаемата публика колко безнадеждни са дебатите около Истанбулската конвенция? Защото на всички е ясно, че ратификацията на конвенцията зависи от една миниатюрна групичка хора, част от които са на светло, а част - зад кулисите, по всяка вероятност извън България. Както е ясно, че каквито и да са резултатите, те ще бъдат изтъргувани за нещо друго. И че в никакъв случай не отразяват общественото мнение. ......................................... Тук идва основният въпрос: имаме ли при сегашната политическа система средства да се намесим във вземането на решения? Отговорът е: никакви! То е цяло чудо, че изобщо има някакви дебати. Някой да помни при подписването на конвенцията обществото да е било информирано? Да е сондирано общественото мнение? Не, нямаше. И онова, което сега ще стане, т.е. някакво бръщолевене между парламентаристи, непеошки и "граждани", появили се по неизвестно какви критерии на подбор, за пореден път ще бъде подигравка с парламентаризма и демокрацията. И в крайна сметка ще стане онова, за което е дошла поръчката. ........................................ Има ли начин държвата да не бъде ръководена по този начин? Твърдя, че има. И това е моделът за пряка демокрация, който съм описал и защитил. |
| >>><<< Туткалчев, аз мърках нещо на вестника, да вземе и да направи едно допитване поне,( по този въпрос*) та да запали искрата, иначе тормозчияните ще ни потопят в тормоз. ____________________________ *Обичайната анкета с няколко възможни отговора. Надявам се...абе знам, че в редакцията има умни хора!!! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sluncho6 |
| Благодаря ти, Слънчо, за хубавата идея. Дано да стане някога! Но знаеш ли от какво най-много се смайвам, откакто участвам в този форум? Недоумявам как е възможно толкова начетени и умни хора да не разбират за какво става дума. При това всеки Божи ден, без изключение, те са затрупвани с крещящи примери за това, че системата е калпава, че политическата камарила си прави, каквото си иска, че ставаме все по-зависима и васална страна и че Суверенът, част от когото е всеки от нас, е на практика без никаква власт, както и че властта се упражнява не в негова полза. Мислел съм си понякога да взема и за определен период - да речем, месец или три месеца - да отбелязвам всеки ден важните решения, за които обществото няма никакъв глас и които се решават неизвестно от кого, с неизвестно какви мотиви, в неизвестно чия полза. В такъв случай щеше да се види колко негодна и перверзна е политическата ни система. Какви безумия се вършат и каква вредоносна политика се води. Щеше да лъсне и морето от лъжа и лицемерие, сред което плуваме несръчно. Защото ако си беше нормална олигархията, в която живеем (а не криптоолигархия), тя поне щеше да е на светло и да носи отговорност за решенията си. А сега никой не носи никаква отговорност, ако не броим смехотворните еднодневки, които ни пробутват под маската на политици. Наистина недоумявам защо хората не разбират, че проблемът е в политическата система на представителната демокрация, чиито слабости са вътрешноприсъщи и не могат да се реформират. Става дума за контрола и за вземането на решения. Няма механизъм, по който Суверенът да налага своята воля за тези неща. И най-важното, не може дасъществува такъв механизъм в рамките на представителната демокрация. Не може. |
| , >>><<< Туткалчев, крайно прав си! (не пиша безкрайно, щото не знам къде е края на правата). Имаме нужда от пряка демокрация! имаме и интелектуалци, не интелекталци. Имаме хора, които могат да изберат истинния път към пряката демокрация, без да се скача в мрежата на популизма и полупростащината. (За пълната не казвам дума, да не ни застъпи и тук). За съжаление, не само мое изглежда, някои интелектуалци тук, обичани и уважавани наши съфорумци, се отдават на софистика и дървена философия без да се види светлина напред...майната му на тунела!!! Яд ме е, щото знам, че мащабът на знания и умения да разсъждават правилно е доста голям и биха могли да допринесат нещо, па макар и като само подават хубави идеи. И друго ме е яд - що не се намери един Меси или един Суарес и от подадените идеи да вкара и изкара един гол! Друго нещо също ми прави впечатление...Колко много русофили пишат в тоя форум! Абе аз, отлежал човек и обичащ Русия, славянството и и тракийската отлежала, не съм отворил ни една тема за Русия, а щуреца, тормоза и куп други се надпреварват. Не мой се разминеш от русофили , дге! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sluncho6 |
| >>><<< Мислел съм си понякога да взема и за определен период - да речем, месец или три месеца - да отбелязвам всеки ден важните решения, за които обществото няма никакъв глас и които се решават неизвестно от кого, с неизвестно какви мотиви, в неизвестно чия полза. В такъв случай щеше да се види колко негодна и перверзна е политическата ни система. Какви безумия се вършат и каква вредоносна политика се води. Щеше да лъсне и морето от лъжа и лицемерие, сред което плуваме несръчно Вземи че го направи! -Това, отбелязването и го публикувай! Компанията на баща ми едно време пееше "живота, живота, живота е море, в което, в което, в което плуваш ти. Не плуваш ли добре, ще се удавиш ти!" Такива едни... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sluncho6 |
Няма механизъм, по който Суверенът да налага своята воля за тези неща. И най-важното, не може дасъществува такъв механизъм в рамките на представителната демокрация. Не може. И слава Богу, както неведнъж съм писал и съм обяснявал защо. Няма да се повтарям. За Истанбулската конвенция. Да допуснем, че бъде подложена на референдум. На мен ми се струва, че за да може някой да гласува осъзнато и компетентно 'за' или 'против' трябва като минимум да е прочел текста ѝ, а още по-добре - да го е разбрал. И да е преценил последствията от прилагането ѝ, но това вече е само в един идеален свят. Тъй като не мога да си представя, че повече от 0,01% от Суверена отговаря на това условие, референдумът ще отразява не неговото мнение, а пропагандните внушения, които ще му бъдат наляти в мозъка пак от същата пренебрежимо малка групичка професионални политици. И от авторитети като Славчо Тр. Демек - same shit. |
И слава Богу, както неведнъж съм писал и съм обяснявал защо. Няма да се повтарям. А жалко! Защото нито веднъж не си обяснил кой би трябвало да е Суверен, ако това не е цялото гражданство. Добре, приемаме твоята теза, че хората са тъпи. Кой тогава е източникът на властта и в чия полза тя се упражнява. Не забравяй, че от Аристотел насам има 3 основни системи за държавно управление: монархия, олигархия и демокрация. Разбира се, всички те имат свои разновидности, но същината си остава, защото е базирана върху относителното количество хора, които вземат участие в управлението. Както се разбира, ти си против демокрацията, следователно си или за олигархията под някаква форма (партокрация, каста, аристокрация, плутокрация и т.н.), или за абсолютната монархия (защото конституционната монархия не управлява, а представлява). Е, за какво си ти? |