Отиди на страница:
мене поне са ме учили, че има разлика между частна и лична Сигурно е така - в онез години аз се занимавах с други, по-приятни неща. Не, че сега съм ги зарязал де  |
Ако ти работиш в дадено предприятие и то ти даде част от произведеното за да задоволиш някоя своя и на семейството си потребност, Това се нарича натурална размяна и е присъща на обществата преди , както казва Остап Бендер, "финикийците да открият парите". И по време на кризи, разбира се, когато парите не струват хартията на която са отпечатани. |
Би ли изкарал нещо на пазара без производство? Май отиваме към спора за кокошката и яйцето.  Дакс, не е вярно. Пазарът е само една от формите (към дадения момент най-разпространена) за обмен на продуктите на труда между хората. Два примера - даренията например за хора в неравностойно положение; възнаграждението в ТКЗС в натура срещу отработени трудодни. Няма да стигаме до комунизма за пример, където на базата на високо развитие на производителни сили хората ще получават необходимото им за живота и развитието им пряко в натура. Достатъчно е да ти посоча още нещо, което предполага че си чувал, ако поради млада възраст не го помниш лично. При соца като попаднеш в болница не само те лекуваха, а и хранеха. Без да си купуваш нито лекарствата, нито храната, нито пижамата, с която те обличаха. Да давам ли още примери или вече си склонен да приемеш, че пазарът не е всьо и вся? |
Това се нарича натурална размяна и е присъща на обществата преди Дакс, паразът те е обсебил и май не можеш да си представиш че има и други форми са достъп до продуктите без размяна, била тя натурална или с помощта на парите? Хамел също ти даде добър пример от какво не би се отказал, когато майка му го дава от собственото си производство. ПП. Хайде да ти дам още един пример. В дадено предприятие на машиностроенето например, се произвеждат определени машини и съоръжения. Те се изнасят на пазара за продан и ако бъдат продадени, в момента на продажбата се оказват стоки. След това са бивши стоки, а преди продажбата са кандидат-стоки. Но предприятието оставя за себе си, за свои нужди част от произведеното, както селянинът оставя част от пшеницата и не я изкарва на пазара, за да има с какво да засее следващата година. Не всичко произведено отива на пазара и става стока. А освен това и не всичко, което е изкарано на пазара, става стока, защото може да се окаже че е в повече от необходимото и за него няма купувач. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Mitev |
а частната капиталистическа собственост. Дребната частна собственост Една от най-големите измами е така наречения малък бизнес. В най-капиталистическата страна САЩ дребният бизнес има 3 възможни изхода:1. да се ражзвие като Майкрософът, Оракъл, САП и др. - броят се на пръсти; 2. да бъде принуден да се продаде наголемите корпорации, масово се прилага ако бизнесът е успешен, за това има отработени механизми; 3. да фалира, което е най честия случай; Така, че във всеки случай малкия бизнес изчезва. Той служи да подхранва едрия бизнес- случай 2. |
Марксизмът е доктрина за грядущето господство на само една класа. Ето какво са писали Маркс и Енгелс повече от 40 години, в многобройните предговори към безбройните преводи на "Манифеста": По времето на Маркс и Енгелс е съществувало противоречието между капиталисти и пролетариат (в страните с капитализъм) в другите като Прусия е съществувал още феодализма, в който са се е зараждал капитализма.Пролетариите са били според тях главната ударна сила, но след победета, нещата е трябвало да се решават от цялото общество. Но тук има нещо повече. Маркс и Енгелс са против експлоатацията, т.е., който произвежда благата, той трябва да ги ползва. Сега е обратно, при либералния капитализъм най-богати стават тези, които оперират със стоките и с парите - търговския и финансов капитал, чрез спекулации. Спомнете си, че преди българите да бъдат ограбени се издигна тезата, че "спекулата била добро нещо". Финансовият капитал спекулира с чужди пари, а търговския с чужди стоки. Но от тях те трупат големи богатства. Социалдемократът с Ъ накрая не само, че не познава Маркс и Енгелс, но не познава и СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА По принцип социалдемократите не отричат Маркс и Енгелс, но те отричат само начина по който да се достигне до социализма. И от това отричане се стигна до това, че те се превърнаха в чисти капиталистически политици, като Блеър и Оланд. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
Токмо волею пославшей его с благословенным сытечком в руцех мадам Грицацуевой.Mrx++ Марксизмът е доктрина за грядущето господство на само една класа. Ето какво са писали Маркс и Енгелс повече от 40 години, в многобройните предговори към безбройните преводи на "Манифеста": По времето на Маркс и Енгелс е съществувало противоречието между капиталисти и пролетариат (в страните с капитализъм) в другите като Прусия е съществувал още феодализма, в който са се е зараждал капитализма. Пролетариите са били според тях главната ударна сила, но след победета, нещата е трябвало да се решават от цялото общество. Но тук има нещо повече. Маркс и Енгелс са против експлоатацията, т.е., който произвежда благата, той трябва да ги ползва. Сега е обратно, при либералния капитализъм най-богати стават тези, които оперират със стоките и с парите - търговския и финансов капитал, чрез спекулации. Спомнете си, че преди българите да бъдат ограбени се издигна тезата, че "спекулата била добро нещо". Финансовият капитал спекулира с чужди пари, а търговския с чужди стоки. Но от тях те трупат големи богатства. Социалдемократът с Ъ накрая не само, че не познава Маркс и Енгелс, но не познава и СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА По принцип социалдемократите не отричат Маркс и Енгелс, но те отричат само начина по който да се достигне до социализма. И от това отричане се стигна до това, че те се превърнаха в чисти капиталистически политици, като Блеър и Оланд.  |
Не си спомням подобно казване. Линк? Цитирам по памет, не съм готов с линк, но май имаше някъде следната фраза, когато един пита Остап " Как да ви се отблагодаря ?" Остап му отговаря : " Откакто финикийците са измислили парите, това не е никакъв проблем!" Пак казвам, цитирам по памет, не гарантирам за точността на цитата. |
| Митев, Прав си за някои неща / аз също се сетих за ТКЗС, но там са плащали освен в натура и с пари, мизерни, да, но пари/. И аз сам прав за ролята на пазара / опазил ме Бог да съм обсебен от него, но ще признаеш, че е sine qua non / И ако някой каже, че не може и двамата да сме прави, бих му казал " И ти си прав"  Един пример - какво е фабрика без пазар за продукцията си - куп тухли, керемиди и железа. И потенциално безработни работници. |
| Никакъв заден ход не съм дал, Митев, защото от самото начало казвам, че реалните икономически процеси са далеч по-сложни, зависят от огромен брой неотчитани от Маркс фактори и взаимовръзки /много от които напълно случайни, впрочем/, имат обективен цикличен характер и са резултат от ред други неща, които нито Маркс в крайно опростените си модели, нито който и да е до ден днешен е успял да обедини в универсална теория. Много схематично ще ти илюстрирам това, за което говоря: 1. Конюнктурата. Маркс хубаво посочва абстрактния труд /в глава 7 на първия том от "Капиталът", ако се не лъжа/ като основа на стойността - отделен е въпросът, че това не е някаква особена премъдрост, днес просто я наричаме дългосрочна средна стойност на стоката - но какво става с тази стойност при конюнктурни отклонения, които продължават десетилетие? Например средната стойност на нефта през последните 35 години е около 28 долара 1980 г. за барел, но диапазонът на колебание е между 7 и 70 дол. 1989 г. Заплатите в нефтодобива са относително постоянни, но какво става с нормите на печалба на капиталистите? И това е при девизната стока нефт, а що остава до не толкова базисните производства; 2. Продуктовият цикъл. Бензинът, който сипваме в колите си, както всички енергоносители е резултат от т.нар. "енергиен цикъл" на нефта - взаимнообвързана последователност от циклите на търсене, проучване, производство, транспорт, съхранение, преобразуване, потребление и възстановяване на околната среда. За да има бензин, всеки от тези цикли следва да се възпроизведе както поотделно, така и в рамките на единния енергиен цикъл. Освен това, следва да се възпроизведат всеки от факторите на производството вътре във всеки цикъл, при това синхронизирано по време и място. Освен освен това, възпроизводството им следва да бъде устойчиво, в т.ч. и защитено с въоръжена сила; 3. Жизненият цикъл на предприятието. Горните два цикъла /конюнктурата, както е известно зависи от икономическия цикъл - нещо, което и досега няма дори качествено обяснение, да не говорим за някакъв количествен модел/ са макроикономически, но ако си собственик на конкретно предприятие, от фазите на жизнения му цикъл зависи дали конкретно ти ще фалираш или не; 4. Държавното регулиране, фискалната политика и държавната политика на доходите; 5. Общото социално-икономическо състояние на страната ... Изброеното е микроскопична част от факторите, които Маркс не отчита в моделите си. И не недей да скачаш, никой досега и никъде не ги е отчел |
| СОЦИАЛДЕМОКРАТЕ, Като "стихиен марксист ще направя някои възражения (или уточнения). При чиста пазарна икономика пазарната стойност се определа от вложения труд + принадената стойност. Конкуренцията притиска надолу стойността, вкл принадената. На практика такива "лабораторни условия" са рядкост. При монопол (липса на конкуренция) цената се определя предимно от възможностите на купувача. От друга страна държавата (най-големия монополист) чрез данъци и акцизи допълнително повишава цената. Това най-добре се вижда в твоя пример за бензина. |
При чиста пазарна икономика пазарната стойност се определа от вложения труд + принадената стойност Неверния Тома, написаното от теб е невярно, т.е. погрешно. Стойността се определя от обществено необходимия абстрактен труд. Принадената стойност е част от него, а не е плюс него. Ако не ти е ясно какво е обществено необходим абстрактен труд, ще го поясня допълнително. |
че реалните икономически процеси са далеч по-сложни, зависят от огромен брой неотчитани от Маркс фактори и взаимовръзки /много от които напълно случайни, впрочем/, имат обективен цикличен характер и са резултат от ред други неща, които нито Маркс в крайно опростените си модели, нито който и да е до ден днешен е успял да обедини в универсална теория. Много схематично ще ти илюстрирам това, за което говоря: 1. Конюнктурата. Маркс хубаво посочва абстрактния труд /в глава 7 на първия том от "Капиталът", ако се не лъжа/ като основа на стойността - отделен е въпросът, че това не е някаква особена премъдрост, днес просто я наричаме дългосрочна средна стойност на стоката - но какво става с тази стойност при конюнктурни отклонения, които продължават десетилетие? Например средната стойност на нефта през последните 35 години е около 28 долара 1980 г. за барел, но диапазонът на колебание е между 7 и 70 дол. 1989 г. Заплатите в нефтодобива са относително постоянни, но какво става с нормите на печалба на капиталистите? И това е при девизната стока нефт, а що остава до не толкова базисните производства; Социалдемкратъ, постарай се ако обичаш първо да усвоиш каква е разликата и каква е зависимостта между стойност и цена на стоката. Без това необходимо условие няма да се ориентираш вярно в икономическите процеси. |
икономическия цикъл - нещо, което и досега няма дори качествено обяснение, Социалдемократъ, по мое време в Капиталът на Маркс имаше подробно изследване за цикличните кризи при капитализма. Възможно е междувременно Маркс от гроба да се е отказал от това, което е писал и то да е изчезнало от съчиненията му.  Време ти е да прочетеш внимателно Капиталът - от полза ще ти е. Няма да се излагаш с писания като пространния постинг, от който цитирам тук в този и предишния си постинг. |