Прежде оубw словене не имехом книгъ, и рахатомъ бехом (езикови бележки)
Отиди на страница:
Толстой никогда не был толстым, Предки были. А Достоевский доставал Тургенева, читайте мемуары Панаевой. Касательно Кончаловского - он поставил конец своим родственным связям с отцом, взяв девичью фамилию матери. Ага! |
читайте мемуары Панаевой Мы отдаем предпочтение мемуарам Панаева и Скабичевского.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |
Толстой никогда не был толстым, Предки были. Неужто?!! Е сега вече става ясно защо са си преместили ударението от "о" на "ы" - Толсты́е. ПП: То ако се върнем много назад във времето ще се окаже, че "предки"-те на Толстой са били космати и нискочели. |
| Скабичевский - это несерьезно. Вот вражда талантливой клики против великого мастера, это посерьезнее. Бродский о Чехове: отвращение, соревнование, сходство http://magazines.russ.ru/zvezda/2004/1/step17.html |
Бродский о Чехове: отвращение, соревнование, сходство При големите творци подобно отношение към събратята им по творчество е често срещано явление (при дребните творци е всекидневна практика ). Петко Славейков (или Захари Стоянов беше? - не ми се рови из нета) е наричал Вазов "случаен поет", Салвадор Дали се е потрисал от скулптурите на Огюст Роден, Хорхе Луис Борхес пише за гениалния роман на Франсоа Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел", че това произведение, наред с "Фауст" на Гьоте, били "олицетворение на смъртната скука", и т.н. Което ни най-малко не принизява стойността на сътвореното от тях. |
Интересен пълногласен старобългарски. Човек би си помислил, че е руски. Това ми напомни една хубава лакърдия, която навремето чух от акад. Емил Джаков. За справка - през периода 1959–1961 г. академикът е бил вицедиректор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, СССР. Та акад. Джаков разправя: "Аз нямах претенции, че владея руски на много високо ниво, но все пак смятах, че се справям относително добре с езика. В деня на встъпването ми в длъжност директорът на Дубна (естествено, руснак) тръгна да ме развежда из лабораториите и да ме запознава с новата работа. Впрегнах всичките си езикови ресурси и цял ден говорих усърдно руски. Вечерта на банкета, както си седяхме на софрата, директорът току ми рече: "Знаете ли, не съм предполагал, че българският и руският толкова си приличат!"" Та така - нашия човек си мислел, че говори руски, а руснакът - че академикът му говори на български. Година преди да почине, акад. Джаков на една конференция изнесе великолепен доклад за чистотата на българския научен език и по-специално за върлото му орусначване по онова време. То не бяха "схеми на транзистори", то не бяха "накачки" и "откачки", то не бе чудо. Нейсе, минало-заминало. |
Цветанов се изказа на форум срещу Ислямска държава във Вашингтон. В дискусията участвал и сенатор Джон Макейн Тоест, депутат Цветанов се е срещнал със сенатор МакКейн. |
Даскале, едно (дет' са вика на старобългарски) удоволствие е да те чете човек. А предсатвяш ли си да си в компанията му...лелииииии!!!!! Момчета, дотук вече изкарахте от мен по едня черпня на корем. |
Бяла смърт: 61-годишен почина от измръзване в неотопляемата си къща Вероятно къщата е била отопляема, но без отопление в момента. |
| За тънкостите при превода от български на руски Като бях млад специалист в N-ския институт на БАН, дойде веднъж при мен един ст.н.с. по прякор Шефа (беше началник на най-малката група в института, състояща се от един н.с. и един техник, та затова хората му го величаеха, наричайки го Шефа) и ми вика: "А бе ти си добре с руския, вземи тук да ми преведеш една статия от български на руски, ама хубаво трябва да я изпипаш, щото мисля да я пращам в ЖЭТФ. Черпя кило домашна ракия". По време на соца, както знаете, не беше прието подобни услуги да се плащат с пари - бутилката изпълняваше ролята на всеобщ еквивалент. Парите бяха някаква странна метафизична материя, която уж съществуваше на теория, но на практика никаква я нямаше, а заплатата мязаше на менструация - чака се цял месец да дойде, свършва за една седмица. И така, back to лакърдията. Аз викам на старшия: "Шефе, ми ти нали си работил в Дубна пет години, би трябвало да знаеш достатъчно добре руски, за да можеш сам да си преведеш статията". А той: "А бе знам го руския, ама по-добре ти я преведи, пък аз само ще я редактирам". Нейсе, спазарихме се. А и кило домашна ракия си беше примамлива отплата. Седнах си аз на четирибуквието, запретнах ръкави, турих отпреде си пиш-машината, опрасках превода за нула време и го занесох на Шефа. Оня ми вика: "Сега ще взема да го изчета внимателно. Щом свърша с четенето - ще ти се обадя". Почна Шефа да чете. Ден чете. Два чете. Една работна седмица чете. В началото на следващата седмица ми се обажда по телефона: "Ела, кай, да си получиш, кай, ракията". Отивам аз при Шефа, той радостен, нахилен, честно вади от едно долапче литрово шише кехлибарен сливов еликсир и го тропва на бюрото си". После ми вика: "Бравос, много съм доволен, чудесна работа си свършил!". Мен обаче ме човърка любопитството, какво толкова, аджеба, Шефа чете цели "девет годин", и му казвам: "Шефе, дай манускрипта да го погледна, ще ми е интересно да видя какви поправки си направил". Шефа бърка в чекмедето на бюрото си, вади манускрипта и ми го подава. Почвам аз да го разлиствам и виждам, че в него няма нищо, ама НИЩИЧКО пипнато. И само някъде към края забелязвам, че с червен молив е добавено едно "ЖЕ". В смисъл, аз съм писал в превода нещо от рода на "нейтрализация зарядов осуществляется путем ионизации...", а Шефа допълнил: "нейтрализация ЖЕ зарядов осуществляется путем ионизации..." Та така - девет дни редакторско четене за едно "ЖЕ", без което си можеше. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Даскал Цеко |
Кале, в покрайнините на който е разположен огромен лагер на нелегални мигранти Вероятно са само незаконни, без да са нелегални. Ако бяха нелегални, лагерът им нямаше да е явен - щяха да са в партизански землянки в гората. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: YRUUGLI |