Разправят, че когато Франция обявила война на Прусия, Молтке спял и след като го събудили, казал: "Планът за мобилизацията е в нощното ми шкафче". След което се обърнал и пак заспал. Друг е въпросът, че през 20в. германците воюват на много фронтове, тъй щото ВСВ е стратегически загубена юще преди да е започнала... |
То като се замисля, ами Сталинград или Курск какво са, ако не простотия? Фюрерът е само един прост ефрейтор. Ако е бил в час, немаше да прати Гудериан в Киев през август 41-ва, а директно щеше да влезе в Масква... |
То като се замисля, ами Сталинград или Курск какво са, ако не простотия? Именно! Проблема е бил Хитлер. Сега вече и за децата е ясно че нападението над СССР е било прибързано. По логично е било на границата с Русия да се организира яка отбрана, а Ромел през това време да прегази Египет и да излезе в гръб на Москва. Обаче Хитлер е смятал Русия за по лесна плячка от Англия и си е заплатил за това. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Engels |
а Ромел през това време да прегази Египет и да излезе в гръб на Москва Хубаво е, че мифката ми е от алпака, ако бе от модерните фаянсови или стъклени, веке да ми висиш с един ремонт. По логично е да си искаш парите от некои даскале, хеле от тоя по география - със сигурност! |
По логично е да си искаш парите от некои даскале, хеле от тоя по география - със сигурност! И за децата е ясно, за да се справи с английското влияние в региона, кои са следващите държави които е нужно да прегази Ромел. Което и ще го отведе до границите на СССр. |
Колкото до мивката солидарно ще плащаме с автора на книгата Mythos Rommel. Добавям забележка! На който не му се чете книгата Mythos Rommel, има документален филм Mythos Rommel. Натисни тук Между другото феновете на Ромел сред руснаците не харесват филма. Англосаксы спустя 60 лет, как у них зверски пригорало от Роммеля, решили собрать говна, много говна, и вылить на Лиса. Месть за то, что он их гонял по Африке меньшими силами (да ещё под музыку из Бенни Хила). И победить его смогли только когда собрали многократный перевес в силах. Почти все моменты жизни Роммеля выставлены под максимально негативным для него углом, из пальца высосано всё до костной ткани. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Engels |
Много човешки текст, г-н Донков, благодаря! Твърде дълго време пропагандата на отделните страни-победители във войната наблягаше на собственото усилилие и загърбваше простата истина, че победата над нацизма беше колективно усилие. Така в западните документални филми дълго време доминираше темата за японския, за втория и за африканските фронтове. Причината за това беше Студената война и опитът да се омаловажи факта, че за да се справят с нацизма, западните демокрации трябваше да се съюзят с комунистическия СССР и със Сталин , който пък олицетворява най-черните характеристики на комунистическата система. И обратно - в СССР и сателитите му, мантрата за "решаващата роля на СССР в разгрома на нацизма" целеше да подцени помощта на западните съюзници и да маргинализира приноса на англичани и американци за победата. Тази тенденция продължава и сега, но не толкова поради моментното противопоставяне между Русия и Запада, колкото защото съветската, респ. Победата във войната, която там се нарича Велика отечествена война , а не толкова Втора световна война, основополагащ етно и държавнотворчески мит за СССР и пост-съвестка Русия. На чуждата помощ и участие не им е мястото в един такъв мит. И все пак, освен поуката,че победата над злото е колективно усилие ( за което) в една тотална война от Хаваите та до Ламанша има и други поуки от онази война. Една от тях несъмнено е, че злото бе допуснато да доминира благодарение на тесногръди, егоистични и страхливи политики, които впоследствие трябваше да бъдат преодолявани , че да бъде ликвидирано злото. |
Очевидно идеал за тоя автор е Стефан Цанев - писателят, който написа дебела любителска история на България, изпъстрена с глупости. Но поне има висшо. Не като оня неграмотник с килийно образование Паисий. Гъркофоб. Сега да бяхме част от великата антична култура. Впрочем защо има гъркофили, а няма гъркофоби. Как има русофили и русофоби? |
Хубаво, статията дава едни данни, за които общо взето знаем, че е имало помщ от съюзните държави. Все пак, както един форумец по-горе писа СССР пак щеше да победи, но с много повече жертви и повече време. През това време германската авиация щеше да бомбардира английските градове, гернаските подводници да потапят британски и американски кораби. Така, че с тази помощ те са скъсявали времето на терор над тях. Това авторът май не го схваща. И едно са танкове, пушкала и какво ли не, съвсем друго е човешкия живот. Със собствения си живот съветските войници спасяват живота на британци, американци и т.н. Също ако беше се продължила войната, не се знаеше дали Хитлер нямаше да се сдобие с ядрено оръжие. Зане се, че Айнщайн е предупредил рузвелт за тази възможност. Това плашеше американци и британци. Тук, в залива на Марсашлок, преди четвърт век на борда на съветския круизер "Максим Горки" С извинение, ама много хора го оспорват. Защото вместо като равни да се споразумеят, както беше при Хелзинските споразумения, Горбачов си свали гащите и се надупи на Запада. И затова ние всички страдаме. Не случайно той получава едва 1% удобрение в Русия и въобще не му честваха годишнината там, а я честваха на Запад. Михаил Горбачов и Джордж Буш анулират резултатите от Втората световна война -зачеркват сферите на влияние от Ялта. Това също е един край на войната, него досега не се е намерил кой да го оспорва Години след войната съветският топмаршал Жуков си позволява непредпазливо изказване. Очевидно е направено в тесен кръг, защото в наши дни е открито в доклад на шефа на КГБ Семичастни до Никита Хрушчов. "Приказва се, че съюзниците никога не са ни помагали. Но американците ни пращаха толкова материали, без които ... не можехме да продължим войната... Нямахме взривни вещества, барут. Нямахме с какво да пълним патроните. А колко стомана получихме от тях, нима можехме да уредим производството на танкове без американската стомана? А днес всичко се представя така, сякаш всичко сме си имали в изобилие." Много любим похват, особено на десния запъртък във Форума да се вземат отделни цитати, извадени извън контекста на разговора и да се представят за абсолютна истина. Кой знае по какъв повод го е казал Жуков. Може на следващия ден да е казал точно обратното, което пък други ще цитират. Историята не се интересува толкова от казвания, колкото от това, кой каво е направил. В една петъчна колонка е невъзможно дори само да се подредят цифрите на цялата военна "номенклатура", Айде и този цифросва. Това не са цифри, а числа. |
Статията е боза . Щатите приключват ВСВ с 20 000 тона златен резерв, т.е. 80% от тогавашните известни държавни златни запаси в света. Иначе казано, лендлиз е бил добре заплатен от участващите във войната. Т.е. не е помощ ,а продажба. През 1944 г. 6 юни , най после е открит вторият фронт и веднага на следващия месец,юли 1944 в Бретън УУд щатите създават основата на своето финансово господство. Доларът става световна резервна валута,а създадените МВФ и Световна банка са инструмнти за налагане на това господство. От 46 млрд.дол. американски ленд лиз, Съветският съюз е получил едва 9 млрд. А срещу Съветския съюз е била изправена цялата икономическа и военна мощ на Европа (без Британия) . Ето малко повече информация за съюзническите помощи. http://x-true.info/18658-lend-liz-tolko-fakty.html Ще ме прощавата , но това е единственият ценен коментар(с малки и изключения). Всичко друго е ала-бала-щурчовщини. Ако не разберете това , като нищо ще изядете и Трета Световна...1914 г. доларът в международната търговия е 2%! , след две унищожителни войни в Европа , долара става основна световна валута с 87% дял в разплащанията. И проблема е , че вече няма никакви основания това да е така , освен инерцията и армията на САЩ. Думать нада Петька... |
Много червенократунести писатели, а малко читатели, и то както дяволът чете евангелието (статията). За автора, който с тази статия си (и ще си) спечели доста нови врагове, както показват немалко постинги по-горе - |
В историята "ако" не съществува. Сега да гадаем кой и как щял да победи, е излишно. Няма "АКО". Знае се, че германците са били блкизко до създаването на ядрена бомба. Хайзенберг е отишъл да увещава Нилс Борн да се присъедени към проекта. Бор отива във Великобритания и съобщава товаа на британските учени. От там отива в САЩ и Айнщайн, помолен от Сцилард, осведомява Рузвелт. Рузвелт в началото не се съгласявал, но Айнщайн посочил картината на стената с парахода на Фултън, и казал, че ако Наполеон беше приел предложението на Фултън за параход може би битката при Трафалгар щяла да бъде с друг изход. Тогава се ражда проектът "Манхатън". Обаче американците до последно не са знаели на какъв етап е разработката в Германия. Като се знае високото ниво на германската наука опасенията са били големи. Американците са нямали този научен потенциал (единствено Опенхаймър, но той след войната е бил обявен за комунист), но благодарение на чужденците успяват да изпреварят с ядрената бомба. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
За автора, който с тази статия си (и ще си) спечели доста нови врагове, както показват немалко постинги по-горе Защото статията е едностранчива. Аз посочих по-горе много обстоятелства, които авторът не е взел предвид. |
Его соотечественник, американский историк Дж.Херринг столь же откровенно писал, что «ленд-лиз не был самым бескорыстным актом в истории человечества… Это был акт расчетливого эгоизма, и американцы всегда ясно представляли себе выгоды, которые они могут из него извлечь». И это было действительно так, поскольку ленд-лиз оказался неиссякаемым источником обогащения многих американских корпораций. Ведь, по сути, единственной страной антигитлеровской коалиции, получившей весомый экономический выигрыш от войны, были именно США. Недаром в самих Соединенных Штатах Вторую мировую войну порой называют «хорошей войной», что, например, видно из названия работы известного американский историка С.Теркели «The Good War: An Oral History of World War II» («Хорошая война: устная история Второй мировой войны» (1984)). В ней он откровенно, с цинизмом отмечал: «Почти весь мир во время этой войны испытал страшные потрясения, ужасы и был почти уничтожен. Мы же вышли из войны, имея в наличии невероятную технику, орудия труда, рабочую силу и деньги. Для большинства американцев война оказалась забавой… Я не говорю о тех несчастных, которые потеряли своих сыновей |
Теперь посмотрим, что же представляли собой боевые машины союзных стран, которые первоначально шли по программе ленд-лиза. Из 711 истребителей, прибывших из Англии в СССР до конца 1941 года, 700 составляли безнадежно устаревшие машины типа «Киттихок», «Томагавк» и «Харрикейн», которые существенно уступая немецкому «Мессершмиту» и советскому «Яку» по скорости и маневренности и не имели даже пушечного вооружения. Даже если советскому летчику и удавалось поймать вражеского аса в пулеметный прицел, то их пулеметы винтовочного калибра зачастую оказывались совершенно бессильными против довольно крепкой брони немецких самолетов. Что касается новейших истребителей «Аэрокобра», то в 1941 году их было поставлено всего 11 штук. Причем первая «Аэрокобра» прибыла в Советский Союз в разобранном виде, без какой-либо документации и с полностью отработанным моторесурсом. Это, кстати, относится и к двум эскадрильям истребителей «Харрикейн», вооруженных 40-мм танковыми пушками для борьбы с бронетехникой противника. Штурмовики из этих истребителей получились совсем никчемные, и они всю войну простояли в СССР без дела, поскольку желающих лететь на них в Красной Армии просто не нашлось. Аналогичная картина наблюдалась и с хвалеными английскими бронемашинами — легким танком «Валлентайн», который советские танкисты окрестили «Валентина», и средним танком «Матильда», которую те же танкисты обозвали еще хлестче — «Прощай, Родина», Тонкая броня, пожароопасные карбюраторные двигатели и допотопная трансмиссия делали их легкой добычей немецких артиллеристов и гранатометчиков. До колкото знам най-голямата танкова битка при Курск се е водила изключително от съветските танкове Т34. Това го има във всеки филм и американски по ТВ. |