ВладиГео 21 Май 2015 21:47 Това не е вярно. При влизането си във войната, червената армия има повече самолети и танкове, отколкото всички европейски армии, взети заедно, в началото на войната. А спрямо Германия превъзходството е 5-6 пъти според различните историци. Има три изключително упорити и вредни - за истината, имам предвид - мита за разгрома на РККА през 1941 г. Единият е за превъзходството на РККА над Вермахта. Вторият е за концентрирането на съветските сили близо до границата. Нищо подобно не е имало Влади, просто няма митове. Ето ти разположението на армиите http://www.rkka.ru/maps/1941-1.jpg Ето ти и танковите войски http://www.battlefield.ru/tanks-1941/stranitsa-4.html за СССР http://www.battlefield.ru/german-tanks-1941.html за Райха А ето и един много добър анализ http://sunapse.ru/rushistory/Oruzie/Oruzie15.html Чети (пък и не само ти) |
Когато са воювали http://byaki.net/uploads/posts/2012-05/1336392202_ssoperation_frantic_06.jpg дали тези https://lh5.googleusercontent.com/-2MDIy_S-DmE/UTZoAOWCFYI/AAAAAAAAHuE/fkPFdMZVEf8/s640/world-war-ii-women-at-work-in-color-1.jpg докато са ги сглобявали или тези http://mil.ru/files/morf/gibel_f.jpg докато са пренасяли им е било известно какви спорове ще има у форума СЕГА или са правели политически сметки? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: renegad |
Хубаво, статията дава едни данни, за които общо взето знаем, че е имало помщ от съюзните държави. Все пак, както един форумец по-горе писа СССР пак щеше да победи, но с много повече жертви и повече време. През това време германската авиация щеше да бомбардира английските градове, гернаските подводници да потапят британски и американски кораби. Така, че с тази помощ те са скъсявали времето на терор над тях. Това авторът май не го схваща. И едно са танкове, пушкала и какво ли не, съвсем друго е човешкия живот. Със собствения си живот съветските войници спасяват живота на британци, американци и т.н. Също ако беше се продължила войната, не се знаеше дали Хитлер нямаше да се сдобие с ядрено оръжие. Зане се, че Айнщайн е предупредил рузвелт за тази възможност. Това плашеше американци и британци. Интересно е как в тази убога постановка, СССР спасил западните съюзници от потенциално германско ядрено оръжие, ама подобна възможност - за възможното въздействие на германски атомни бомби на източния фронт изобщо не минава през ума на Маркса. Отделно факта, че към 1944 г., Хитлер е отхвърлил възможността за ядрен арсенал като невъзможна (за разлика от японците), но в този контекст да попитам, колко нацистки завода за тежка вода и военни изследователски центрове унищожи СССР през войната? Цялата постановка, как СССР платил за западната помощ с кръв и че тази помощ няма значение , сравнена с пролятата кръв, рухва пред няколко факта. СССР не влезе във войната, за да спасява Европа, хеле па Великобритания, още по-малко САЩ от нацизма. СССР влезе във войната , защото беше нападнат. Веднага след това нападение, Великобритания, която вече водеше война с Германия и САЩ, които бяха все още формално неутрална държава, се притекоха на помощ на СССР. За важността на американската (конкретно помощ) говори красноречиво и фактът, че низвергнатият през 1939 г. Литвинов е изпратен посланик във Вашингтон. Пролятата от съветските поданици кръв , не е била заплащане на западната помощ, нито е била , за да съхрани западните съюзници, а за спасението на тяхната собствена земя и съотечественици. Да натъртя - Втората световна война е тотална война. Това е война, която - въпреки нашите собствени морални разбирания за безценния човешки живот и материалните блага, които имат своята цена, е война на и на кръв и на ресурси. Нас винаги емоционално ще ни разтърсват преди всичко отнетите животи, но това не трябва да ни заслепява за реалната ресурска страна на войната. Главният виновник за войната, Хитлер го формулира пределно ясно в речта си пред немското висше командване от 22 август 1939 г., където казва , че без "руската пшеница, животни, въглища, олово и цинк", германските цели не биха били постигнати. Това се потвърждава от фактите: към началото на войната Германия внася за нуждите си над 50% от оловото, 80% от каучука, 90 % от калая и никела, над 70 % от медта и близо 100% боксити и нефт. Не трябва да забравяме, че Германия започва тази война преди всичко за ресурси. Расистката теория на нацизма има за цел да "обоснове", че другите народи не заслужават техните земя и богатства. По същество същото признание - за огромната роля на "материално-техническата част", макар и в обратна посока прави Жуков, цитиран от автора. |
Защото статията е едностранчива. Едностранчива е, защото не се придържа към постулатите на д-во Г. Кирков и материалите от съветската (именно съветската, не е грешка) преса. За др. Мркс+++ истината е само там. |
Няма "АКО". Знае се, че германците са били блкизко до създаването на ядрена бомба. Хайзенберг е отишъл да увещава Нилс Борн да се присъедени към проекта. Бор отива във Великобритания и съобщава товаа на британските учени. От там отива в САЩ и Айнщайн, помолен от Сцилард, осведомява Рузвелт. Рузвелт в началото не се съгласявал, но Айнщайн посочил картината на стената с парахода на Фултън, и казал, че ако Наполеон беше приел предложението на Фултън за параход може би битката при Трафалгар щяла да бъде с друг изход. Тогава се ражда проектът "Манхатън". Обаче американците до последно не са знаели на какъв етап е разработката в Германия. Като се знае високото ниво на германската наука опасенията са били големи. Американците са нямали този научен потенциал (единствено Опенхаймър, но той след войната е бил обявен за комунист), но благодарение на чужденците успяват да изпреварят с ядрената бомба. Само дето Манхатън започва през 1942 г., докато срещата на Бор с Хаизенберг и последвалото му бягство е през 1943 г. |
В статията копчетата са преброени - нема спор. Но не се обсъжда датата на дебаркирането в Нормандия - 6 юни 1944. Не се съпоставя с датата на нападението на Германия срещу СССР - 22 юни 1941. Не се отговаря на въпроса защо Англия и Америка чакаха три години. И не се споменава, т.н. Operation Unthinkable - тази, в която тъй щедрите "сьюзници" планират нападение срещу СССР два месеца след капитулацията на Германия. Да, копчетата са преброени, но само копчетата. Поклон на войниците от Червената армия - те са, които сами смазаха хитлеризма, не копчетата и млякото на прах. |
Не забравяйте кой финансираше Хитлер в годините между ПСВ и ВСВ. Това също е принос в подкрепа на СССР, нали? The intertwining of American capitalism with German corporations began following World War I, with two programs: the Dawes Plan (1924) and the Young Plan (1928). Both plans, engineered in America, virtually guaranteed success for the fledgling Nazi Party. The Dawes Plan, designed to restructure German war reparations, was named for chairman of the Allied Reparations Committee Charles G. Dawes and described by historian Carroll Quigley as "largely a J. P. Morgan production." This plan used American loans to create and consolidate the German steel and chemical giants, Vereinigte Stahlwerke and I. G. Farben, both major supporters of Hitler. THE RISE OF THE FOURTH REICH JIM MARRS |
Само дето Манхатън започва през 1942 г., докато срещата на Бор с Хаизенберг и последвалото му бягство е през 1943 г. Айде бе Бонго-Бонго, това го разправят май в Конго. във всяка книга за проекта "Маанхатън" го пише това, което описах. But by 1939, when Szilard had moved to the United States, Germany had made significant progress. German scientists had split the uranium atom less than a year before the nation's army invaded Poland. At that point, Szilard met with Einstein to write the first and most famous of the Einstein-Szilard letters, warning President Roosevelt about the German efforts to formulate the atomic bomb, and the possible disastrous outcomes should this come to pass. The result was a promise to fund research into nuclear fission, which occasioned the second Einstein-Szilard letter thanking the president. Szilard had written an article for the Physics Review detailing how a chain reaction would work, but asked the journal to hold up publication so that Germany and other countries would not be alerted. Time passed, but the scientists did not receive the money promised by President Roosevelt. So Sziard approached Einstein and suggested that if the government didn't follow through with the funding, he would allow the article to be published. "For people of such high ideals to, in effect, blackmail the government with information about how to make a nuclear weapon was quite surprising," Lanouette said. The government apparently took the threat to heart, coughing up the funds for research that ultimately led to the creation of the Manhattan Project in the early 1940s. ------------------------------------------------------ Bohr met with Heisenberg sometime during the week of September 15-21, 1941. There is no contemporary record of what was said during the private meeting, but Bohr was clearly upset by it afterward. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
Да го кажем още веднъж. Няма такова нещо като начало на Втората световна война. Всяка държава води своя война. И ако се гледа на нещо сумирано, то тогава войната между Япония и СССР е начало на втората световна. Руснаците са разбили японците, без чужда помощ и въоръжени САМО със собствено оръжие. Японците са били модерно въоръжени, излиза че и руснаците също са разполагали с модерно оръжие. Помощта от САЩ не може да се омаловажава, но и не трябва да се говори за нея, като за нещо решаващо. |
Г-н Донков, Жалко, че сте се впрегнал в една такава неприятна кауза, да омаловажите героизма на милионите герои от червената армия, паднали в борбата с фашизма, убеждавайки ни тук, че в основата на победата на СССР над фашистка Германия стои главно върху материалната помощ, предоставяна чрез ленд-лийза. И за целта сте се хванал до броите копчета - на таква броячи им казват "bean counters" : He (Hitler) found a huge and powerful industrial base geared for war production already in place and awaiting his command. It had been put in place at the end of World War I thanks to an influx of Western capital investment. "This build-up for European war both before and after 1933 was in great part due to Wall Street financial assistance in the 1920s to create the German cartel system and to technical assistance from well-known American firms . . . to build the German Wehrmacht," noted financial investigator and author Antony C. Sutton, who added, "The contribution made by American capitalism to German war preparations before 1940 can only be described as phenomenal." (For example, in 1934 Germany produced only 300,000 tons of natural petroleum products and synthetic gasoline. In 1944, thanks to the transfer of hydrogenation technology from Standard Oil ofNewJersey to I. G. Farben, Germany produced 6,500,000 tons of oil, 85 percent of which was synthetic.) |
Meto ot Interneto 22 Май 2015 11:12 В статията копчетата са преброени - нема спор. Но не се обсъжда датата на дебаркирането в Нормандия - 6 юни 1944. Не се съпоставя с датата на нападението на Германия срещу СССР - 22 юни 1941. Не се отговаря на въпроса защо Англия и Америка чакаха три години. Това го бистрихме вчера. То също е от сАвеЦката пропаганда, а целите на автора са други. Донков показва, че въпреки различията, само обединените усилия на много нации и държави могат да постигнат крайна победа над злото. Донков, още веднъж |
Каква е реалната стойност на ленд-лийза? През 1948 г. председателят на Госплан Вознесенски дава първата му официална съветска оценка: "относителният дял на тези /съюзническите - б.м./ доставки по отношение на отечественото производство в периода на военната икономика е всичко на всичко около 4%" Достатъчно е да погледнем, освен посочените в статията данни за въоръженията, дяловете на другите стратегически материали Материали / Производство на СССР / Ленд-лийз / Съотношение, % Взривни в-ва, хил. тона 558 295,6 53 % Мед, хил. тона 534 404 76 % Алуминий, хил. тона 283 301 106 % Калай, хил. тона 13 29 223 % Кобалт, тона 340 470 138 % Авиобензин, хил. тона 4 700 2 013 43 % Автомобилни гуми, хил. броя 3 988 3 659 92 % Вълна, хил. тона 96 98 102 % Захар, хил. тона 995 658 66 % Месни консерви, млн. броя 432,5 2 077 480 % Мазнини, хил. тона 565 602 107 % Автомобили, хил. броя ... 282 63,4% за да разберем, че Воснесенски лъже. Общата стойност на съюзническите доставки за СССР е повече от 100 милиарда долара Гири-Хамиш, 84 млрд. са от САЩ, останалите са от Великобритания и Канада. Общата стойност на БВП на СССР за военния период е 1 290 млрд. долара Г-Х, с 1/3 по-нисък спрямо предвоенния. Средният дял на промишлената продукция в БВП е 60%, тоест промишленото производство на СССР през войната е на стойност 775 млрд. долара Г-Х. Съотношението на съюзническите доставки към собственото производство не е 4%, а 13%. Трябва да се помни обаче, че това са стратегически доставки, част от най-важната за страната половина от индустриалното й производство. Можем да кажем, че ленд-лийзът е компенсирал практически изцяло загубите на производствените възможности на СССР вследствие германското нападение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ВладиГео |
То също е от сАвеЦката пропаганда Koe е от съветската пропаганда - трите години изчакване, въпреки многократните молби на Сталин ли? Три години! Това е факт, не пропаганда. И не другаде, а по западните телевизии дават документални филми за епични битки, като Курската, които показват и изтъкват превъзходството на руското оръжие, например Т34, а не американски танк. Пп Поклон и пред Рузвелт - разбирал е и бил е много по-охотен да се вслушва в исканията на Сталин, отколкото на оная торба с мас Чърчил. Рузвелт е бил истински съюзник. |
Да, разбрахме, че американците са спечелиил Втората световна война. То и за Хирошима в българските учебници вече пише само за загиналите американски граждани. Другите явно са някакви жълти аборигени или "НоСър"-чета, за които не се е намерило място в текста. Затова е хубаво да е допълни статията с американските инвестиции в Германия, доставката на алуминий (толкова коментиран), автомобили, камиони, тежка химия, черна маталургия, заеми, ...... А така картината е като в посочения учебник по история. Понеже са ни сервирали едно и също, изглежда и поръчителят е един и същ. За пари какво ли не пишат хората. А някой продават дори и майките си! |
Поставки из США в СССР можно разделить на следующие этапы: пре-ленд-лиз - с 22 июня 1941 по 30 сентября 1941 (оплачен золотом) первый протокол - с 1 октября 1941 по 30 июня 1942 (подписан 1 октября 1941) второй протокол - с 1 июля 1942 по 30 июня 1943 (подписан 6 октября 1942) третий протокол - с 1 июля 1943 по 30 июня 1944 (подписан 19 октября 1943) четвёртый протокол - с 1 июля 1944, (подписан 17 апреля 1944), формально завершился 12 мая 1945, но поставки были продлены вплоть до окончания войны с Японией, в которую СССР обязался вступить через 90 дней после окончания войны в Европе (то есть 8 августа 1945). С советской стороны он получил наименование "Программа 17 октября" (1944 г.) или пятый протокол. С американской - "Программа "Майлпост". Япония капитулировала 2 сентября 1945 года, а 20 сентября 1945 все поставки по ленд-лизу в СССР были прекращены. Кроме этого в годы Второй мировой войны в США был создан "Комитет помощи русским в войне" (Russia War Relief), который на собранные пожертвования поставил лекарства, медицинские препараты и аппаратуру, продукты питания и одежду на сумму более 1,5 млрд. долларов. В Англии действовал такой же комитет, но собранная им сумма была значительно скромнее. А на средства армян Ирана и Эфиопии были собраны деньги на постройку танковой колонны имени Баграмяна. ==== В 1948г. СССР согласился выплатить лишь незначительную сумму. В 1951г. США дважды снижала сумму выплаты до 800 млн. долларов, а СССР согласился выплатить лишь 300 млн. Частично долг был погашен во времена Н.Хрущева, остатки его составили около 750 млн. долларов в эпоху Л.Брежнева. По соглашению 1972г. СССР согласился выплатить 722 млн. долларов вместе с процентами и к 1973г. было выплачено 48 млн., после чего платежи прекратились. В 1990г. был установлен новый срок погашения - 2030г. на сумму 674 млн. долларов. Таким образом, из общего объёма американских поставок по ленд-лизу в $11 млрд. долларов СССР, а затем Россией, было признано, а затем частично оплачено, $722 млн., или около 7 %. Однако, стоит учесть, что сегодняшний доллар "легче" доллара 1945 года примерно в 15 раз. В общем, после окончания войны, когда помощь союзников по антигитлеровской коалиции была уже не нужна, Сталин резко вспомнил, что они капиталисты и враги, которым никакие долги отдавать не надо. |
Абе вас какво са ви учили по обществознание и история на комунизма. Само танкове, самолети и железа ви идвт наум. А субективният фактор? 2-ки на всички. Никой не пише за ролята на Хегемона на работническата класа - комунистическата партия. Без нейните политкомисари, членове на ЦК изпратени да командват армии, и лично на др. Сталин (учител и вдъхновител на др. Путин) - героизмът и пролятата кръв на съветските хора щеше да е в пъти по-малък. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: nikolay_rs |
Сырье и ресурсы. Цветные металлы - 802 000 тонн (из них 387600 тонн меди (СССР произвел 27816 тонн меди за 1941-45гг.)), нефтепродуктов - 2 670 000 тонн, химикалий - 842 000 тонн, хлопка - 106 893 000 тонн, кожи - 49 860 тонн, спирта - 331 066 л. Амуниция: армейских ботинок - 15 417 000 пар, одеял - 1 541 590, , пуговицы - 257 723 498 штук, 15 млн. пар обуви. Полученный из США телефонный кабель в 3 раза превысил количество, что его произвел СССР в годы войны. Продовольствия - 4 478 000 тонн. По ленд-лизу СССР получил 250 тыс. т. тушёнки, 700 тыс. т. сахара, более 50% потребности СССР в жирах и растительных маслах. При том, что сами американцы отказывали себе в этих самых продуктах, ради того, чтобы советские солдаты могли получить их больше. Отдельно, обязательно, необходимо упомянуть доставленные в СССР в 1942г. - 9000 тонн посевного материала. Большевики и партийные руководители, конечно же молчали, территории захвачены, огромные территории, производство и люди эвакуируются в далекие уголки страны. Надо сеять рожь, пшеницу, кормовые культуры, но их попросту нет. Союзники доставили в СССР в срок, все необходимое. Именно благодаря этой помощи Советский Союз смог выращивать свой хлеб во время войны и обеспечить им в определенной степени своих граждан. |