
| Когато богатият става по-богат, дишуошърите и тоалетните мастъри го усещат. Важи са САЩ, Канада и Англия, в които съм работил като мияч на тарелки и чистач на капиталистически изпражнения. Такива велики книги на нас, лейбъристите, не ни е дадено да разбираме. Може би през следващия живот ще получим необходимата даденост.... |
| 13. Превръщането на богатите в по-богати не прави останалата част от нас по-богати. (Thing Thirteen. Making rich people richer doesn’t make the rest of us richer.) Какво ни казват: Преди да се разпредели богатството, ние трябва да създадем това богатство. Харесва ли ви или не, инвестирането на пари и създаването на работни места ще се прави от богатите. В много държави, политиката подхранвана от завист и популистки методи от миналото, създава ограничения за натрупване на богатство, като облага богатите с високи данъци. Това трябва да се прекрати. Може да звучи прекалено рязко, но в крайна сметка бедните могат да забогатеят, само правейки богатите още по богати. Какво скриват от нас: Горепосочената идея се спъва още на първото препятствие. Въпреки следването на тази политика през последните 30 години, така и не ускорихме икономическия ръст. Затова аргумента в полза на подобна политика е съвършенно неубедителен. Довода че голямото богатство, създавано на върха на пирамидата, рано или късно ще слезе надолу до бедните, също се оказва несъстоятелен. Доход надолу слиза, но ефекта е незначителен, особено ако регулирането се остави на пазара. Продължението следва... |
| Дори самият гробокопач на Дем. Кап., Хуй Уй-Чанг го е доказал на нас, дишуошърите, и то не къде да е, а баш в "Гардиън" под заглавие, ‘”Living within our means”/"Да живеем според нашите възможности"/ If Labour wants to re-establish its credentials for economic management, it needs to start by rejecting the “living within our means” mantra. The idea may have as much obvious appeal as other examples of homespun philosophy, but it is one that is more fitting for 18th-century household management than for the management of a complex 21st-century economy. Unless the Labour party changes its foundational belief in the virtue of the government living within its means, British voters will never be convinced of the finer points of Keynesian economics, or of the ethics of inequality, that John McDonnell is trying to make. Като контрапункт на гороното, бих предложил и нещо от Белия Дом озаглавено "Да живеем според нашите възможности и инвестираме в бъдещето" Довода че голямото богатство, създавано на върха на пирамидата, рано или късно ще слезе надолу до бедните, също се оказва несъстоятелен. Боже, Божке! Колко мераклии в този форум чакаха същите работи да се случат, ама нанай Керо, сакъз дъФка. Да благодаря на колегата Енгелс за прекрасните отправки, но доколкото съм запознат с бритиш-америкън хумор, този южнокореец е чиста проба гавраджия със соц.коминтерна и още по-радостен факт е, че същите се самозалъгват четейки директно, а не между редовете. Западняшки хумор, goddamnit. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Infinity |
Виж, за пред блоковата градинка - става. това що не го напишеш в протестна нота до финландците? Тууу тая реалност как има навика да ти разваля подредената главица Kela изчислява, че такава система ще промени напълно цялата финансова система във Финландия и ще стимулира икономическия растеж в страната. е за това иде реч, ама там очевидно има умни хора |
Като контрапункт на гороното, бих предложил и нещо от Белия Дом озаглавено "Да живеем според нашите възможности и инвестираме в бъдещето" Не забравяй да протестираш срещу Хилари! Представи си! Ооооо УжасТ! Хилари иска да вдигне минималната ставка в САЩ от $7 и нещо на час, на представи си цели $12 на час. |
it needs to start by rejecting the “living within our means” mantra. О, това навсяка цена ще го прочета малко по-късно. Ужасно ми се иска да живея по-нашироко от възможностите си. Поне три пъти. |
но доколкото съм запознат с бритиш-америкън хумор, този южнокореец е чиста проба гавраджия със соц.коминтерна и още по-радостен факт е, че същите се самозалъгват четейки директно, а не между редовете. Западняшки хумор, goddamnit Като прочетеш цялата книга ще видиш колко се шегува. Шега, шега, ама на гол гъз си е чисто ....... |
| Гледам, че за шеги става дума тук, та да се включа: На всички ни е известна хубавата народна поговорка "Пари при пари отиват". Преди време обаче разбрах, че тя е доразвита от Атанас Буров, т.е. има също тъй хубаво продължение: Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото. |
| Имал е късмет, че не е умрял по-рано: След обявяването на Балканската война през 1912 г. крупният предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда атака „на нож“ и на косъм се разминава с фаталния случай, когато един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. В впоследствие награден с Орден за храброст. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| 13. Превръщането на богатите в по-богати не прави останалата част от нас по-богати. (Thing Thirteen. Making rich people richer doesn’t make the rest of us richer.) The ghost of Stalin – or is it Preobrazhensky? В 1919 година, след Първата световна война, Съветската икономика се намирала в плачевно състояние. Ленин разбира че без възраждане на производството на хранителни продукти, новия режим няма шансове на оцеляване. Ленин въвежда нова икономическа политика (НЕП), като разрешава пазарните отношения в селското стопанство и позволява на селяните да оставят доход за себе си. Болшевишката партия се разделила. В лявото крило, твърдейки че НЕПа е връщане към капитализма, се намирал Лев Троцки. Подържал го блестящия самообразовал се икономист Евгений Преображенский. Последния заявил, че съветската икономика, ако иска да се развива е необходимо да се увеличат инвестициите в промишлеността. Идеята му била частната собственост и пазара в селото да се забранят, за да може държавата като задържа цените на селскостопанската продукция, да изтегли от селото излишъка необходим за инвестиции в промишления сектор. На първо време това щяло да свали равнището на живот, особено за селяните. В последствие всички щели да започнат да живеят по добре заради нарастването на икономическия потенциал. В дясното крило на партията Сталин и Бухарин призовавали да бъдат реалисти.Те казвали че макар и не напълно по комунистически, трябва да се разреши на селяните частна собственост върху земята и домашния добитък. Смятали че не трябва да отблъскват от себе си селяните които са били преобладаващи в държавата. Според Бухарин нямало друг избор освен да влязат в социализма на селски кон. През по голямата част на 20те години превес имали десните сили в партията. Преображенски бил изтласкан от политиката, а през 1927г. изпратен на заточение. Но през 1928 година всичко се променило. Когато станал едноличен диктатор, Сталин откраднал идеите на своите съперници, Той привел идеите на Преображенский в действие. Конфискувал земята и поставил селото под държавен контрол чрез колективизацията. Стратегията на Сталин излязла скъпо. Милиони хора, съпротивляващи се на колективизацията се оказали в трудови лагери. Краха в селското стопанство се превърнал в жесток глад през 1932-1933 година. Загинали милиони. Парадокса е в това че ако Сталин не беше използвал идеите на Преображенский, СССР нямаше да бъде в състояние да построи промишлената база с такива темпове и да отблъсне нападението на Хитлер. А без поражението на Хитлер на изток, западна европа нямаше да се справи с него. Така по ирония на съдбата, западноевропейците са длъжници за сегашната си свобода на ултралевия икономист Преображенский. Защо толкова дълго се занимавах с някакъв забравен икономист живял преди 100 години? Затова, защото между стратегията на Преображенский и сегашната политика за поддръжка на богатите, която защитават пазарните икономисти се наблюдава удивителен паралел. Следва продължение... |
и накрая собственикът на тия пари умира в пандиза И за да допълним ехидната забележка можем да добавим, че е една от хилядите жертви на окупационния болшевишки режим в България Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954г, в Пазарджишкия затвор. Когато получават известието, жена му и дъщеря му заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща, когото цял живот ще носи в сърцето си. Намират мястото изравнено с булдозер и трамбовано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат сили дори да заплачат. — из „Атанас Буров. Живот за България“, книга написана от Жоро Цветков по документи и спомени на роднини |
| 13. Превръщането на богатите в по-богати не прави останалата част от нас по-богати. (Thing Thirteen. Making rich people richer doesn’t make the rest of us richer.) The fall and rise of pro-rich policies По какво си приличат Преображенский и сегашните пазарни икономисти? Въпреки външните различия и Преображенский и сегашните пазарни икономисти смятат, че за да се получи максимален икономически ръст, свободния капитал който може да се насочи за инвестиции, преди това трябва да се концентрира в ръцете на инвеститора. За Преображенский това е планиращия орган в СССР, а за другите това е класата на капиталистите. В крайна сметка това имат предвид хората когато казват че първо трябва да се създаде богатство, и само след това може да се преразпределя. След Втората световна война в повечето богати капиталистически страни се наблюдавал стремителен ръст на прогресивното данъчно облагане и разходи за социално обеспечение. Въпреки това между 1950 и 1973 били постигнати най високите за цялата история на тези страни темп на растеж. Този период станал известен като - Златния век на капитализма. До този период дохода на глава от населението нараствал с 1-1,5% годишно. През златния период стига 2-3% за САЩ и Великобритания, 4-5% в Западна Европа и 8% в Япония. Такъв ръст в тези страни повече не е постигнат. Когато в средата на 1970те икономиката на тези страни се забавила, пазарните икономисти се сетили за своята теория и започнали да твърдят че причината за забавянето е по малкото пари в ръцете на капиталистите - инвеститори. От 1980 до сега това е господстващата теория в икономиката. Така се ограничили средствата към бедните и се насочили към богатите. В резултат максимално нараснало неравенството в доходите. Следва продължение... |
Всеки финландец ще получава по 800 евро от държавата Публикувано на 04.11.2015 Социалната служба на Финландия (Kela) възнамерява да разгледа възможността за въвеждане на безусловен доход от € 800 за гражданин на месец, в замяна на социални и други плащания. И какво точно разбрахте от тази новина? Заглавието е подвеждащо, след като от мат'ряла се вижда, че май става дума за нещо друго. Властите възнамеряват да разгледат възможността, никъде не се казва, че са я приели. Този доход трябва да замени социални и други плащания, т.е. вероятно няма да се раздава на калпак, а само на нуждаещите се и то да опрости начина на плащане на видовете помощи. Т.е. вместо да се плаща отделно за няколко различни неща, плащането ще бъде едно. |
Въпреки това между 1950 и 1973 били постигнати най високите за цялата история на тези страни темп на растеж. Този период станал известен като - Златния век на капитализма. До този период дохода на глава от населението нараствал с 1-1,5% годишно. През златния период стига 2-3% за САЩ и Великобритания, 4-5% в Западна Европа и 8% в Япония. И никой не се е досетил, че ако налее няколко трилиона инфлационни долари, марки, йени растежът ще скокне в пъти, в пъти ... Добре, че са ББДейците да ни светнат ![]() |
И какво точно разбрахте от тази новина? Заглавието е подвеждащо, след като от мат'ряла се вижда, че май става дума за нещо друго. Властите възнамеряват да разгледат възможността, никъде не се казва, че са я приели. Този доход трябва да замени социални и други плащания, т.е. вероятно няма да се раздава на калпак, а само на нуждаещите се и то да опрости начина на плащане на видовете помощи. Т.е. вместо да се плаща отделно за няколко различни неща, плащането ще бъде едно. ем си цитирал текста, ем отдолу се пънеш да го го опровергаваш ех патагончо, гончо ![]() |
И никой не се е досетил, че ако налее няколко трилиона инфлационни долари, марки, йени растежът ще скокне в пъти сега колко е растежът в САЩ? |
| 13. Превръщането на богатите в по-богати не прави останалата част от нас по-богати. (Thing Thirteen. Making rich people richer doesn’t make the rest of us richer.) Water that does not trickle down Започвайки от 1980 година ние даваме на богатите по голямата част от пицата, с надежда , че те ще увеличат в бъдеще тази пица, нещо което според пазарните икономисти не може да стане по друг начин. Богатите благополучно получаваха по голямата част от пицата, но в действителност дори намалиха икономическия ръст и темпа с който нараства пицата. Проблема е в това , че увеличаването на концентрацията на доходите в ръцете на инвеститора, дали класата на капиталистите или Сталинския планов орган, не довежда до увеличаване темпа на ръста, ако инвеститора не увеличава инвестициите. Когато Сталин е предал доходите към Госплан, е имало гаранция че дохода ще бъде обърнат в инвестиции ( дори даже на тази продуктивност да пречат такива фактори, като трудностите при планирането и проблема със стимулирането на труда). Капиталистическата икономика такъв механизъм няма! Убедете се сами: въпреки увеличаването от 1980 година насам на неравенството, въпреки концентриране на все по голям доход в ръцете на капиталистите, инвестициите като част от съвкупния продукт намаляха в икономиките на всички страни от Голямата седморка и в повечето развиващи се страни. Да не споменавам че голяма част от тези инвестиции отиват за спекулации, а не за производство. Проблема е в това че ако процеса се предостави на пазара, преминаване средства от богтите към бедните не протича. Напротив, в страните където са развити структури, чрез данъци и отчисления да се разпределят благата от икономическия ръст, преразпределението на дохода от горе надолу е много по лесно. С други думи, за да може да слезе част от богатството от върха към низините е необходима помпа от вида на Държава на всеобщото благосъстояние. И накрая което е не по малко важно, съществуват множество причини за да смятаме, че преразпределението на доходите от върха към низините подпомага ръста на икономиката, ако се осъществява правилни и в точното време. Например при днешния икономически спад, най добрия начин да се подпомогне икономиката е да се преразпредели богатството от горе надолу. Защото бедните харчат по голямата част от своите доходи. Благотворния ефект за икономиката е много по голям, ако вместо да се съкращават данаците на богатите, тези средства се дадат на семействата с ниски доходи. Много икономисти смятат, че подобен механизъм е работил в Златния век на капитализма, когато ниското неравенство в доходите е съпровождано и от бърз икономически ръст. Няма причина да вяраме, че преразпределението на доходите от бедните към богатите ще ускори инвестирането и икономическия ръст. Това не се е случвало без намесата на държавата, която да принуди богатите да осъществяват крупни инвестиции за увеличаване на икономическия ръст. След което богатите и всички останали да се възползват от този ръст чрез механизмите на Държавата на всеобщото благоденствие. |
И никой не се е досетил, че ако налее няколко трилиона инфлационни долари, марки, йени растежът ще скокне в пъти, в пъти ... Добре, че са ББДейците да ни светнат Ами така е като ползваш само формалната логика, изводите също са формални. Ако от време на време ползваш и диалектическата логика на Хегел, няма да стигаш до такива крайни изводи. «Противоречието е критерий за истина, отсъствието на противоречие – критерий за заблуждение.» Ако насочим парите основно към богатите, няма истина. Основно към бедните, пак няма истина. Във всяка шега има доза истина! Истината е в противоречието и баланса между двете класи. Това е силата която движи прогреса и икономическия ръст. Като държавата трябва да прилага механизми за да поддържа това противоречие в баланс. Тоест за да имаме максимален ръст в икономиката. Сега този баланс е силно нарушен. Ако обобщим! Трябва да се поддържа равновесие за да работи пазара. В сегашната ситуация имаме силно дебалансиране чрез изтегляне на равновесието в посока на богатите. Това предизвиква намаляне на потребителите и пазара започва да страда. Липсата на потребители премахва нуждата от инвестиции в производството на стоки и услуги. Това от своя страна намаля работните места. Което още повече намаля потребителите. Системата трябва да се балансира. Иначе отиваме право към Техноментализъм. Не знам на какъв език още да го обясня? Проблема не е в липса на пари или стоки и услуги както вие се заблуждавате. Проблема е в липса на потребители. Когато има достатъчно потребителско търсене инвестициите потичат към създаване на стоки и услуги. Иначе отиват на спекулативния пазар където допълнително затормозяват реалната икономика. Когато парите са концентрирани в богатите, намаля потребителското търсене. Спират се инвестициите в нови производствени мощности, намалят работните места. Настъпва всеобщо обедняване. Трудно приемате тази истина защото сте се фокусирали върху България. Но България е част от ЕС. Тези мерки за които пиша трябва да се приложат в ЕС. Приложени само в България няма да работят пълноценно. Както мерките приложени само в Бургас, например няма да имат ефект за цялата страна, дори да бяхме извън ЕС и да сме затворена икомомика. Още повече че България има да решава проблем с политическата си класа. В Румъния поне вече го заявиха открито. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Engels |
| ББД е само средство за връщане на равновесието което е силно нарушено. И понеже е вече драстично нарушавано в продъжение на почече от 30 години, с обикновени мерки без прилагане на ББД ще са необходими пак 30 години за да постигнем баланс. Тоест вие предлагате още 30 години икономиката да боксува. Освен това е повече от съмнително че обикновените мерки могат да спрат процеса. Равновесието е прекалено силно нарушено за да може да се въстанови с палиативни мерки. Но ако ви устройва Техноментализъм вместо Капитализъм, ще го имате. Но не забравяйте! Може да получите и революция, след която може да последва нещо друго, доста по кръвожадно. |