Литературна тема
Отиди на страница:
| https://www.youtube.com/watch?v=uCCI229zxeI Рождественские стихи (Алла Демидова) |
| Към небето На юг война – на север пак война. Талази вражески бухтят, ревът и блъскат се в гранитната стена на нашта яка гръд. О, боже, чуй молбата ми: бъди баща, заслон на моя клет народ! Велик е той в великите беди, в борба на смърт, живот. Аз вярвам в теб и в твоя прави съд, и в правдата на твойте небеса, че в милостта си, както и в гневът, ти правиш чудеса. Пази ни, слаби сме по брой и ръст – духът ни само крепка е скала... О, боже, лек да бъде наший кръст, ти давай ни крила. Виж, гънем се под тежкия товар на подвига си; кръв се лей без край из нашта гръд. О, нов прати ни жар и нова мощ ни дай! Недей допуска лаврите ни ти да се покрусят – лаври чисти кат роса, нахалост да отидат жертвите свети, от храброст чудеса. Чуй, боже, майките, чуй техний вик за помощ, чуй ти вопъла ни слян, чуй тоз народ – герой и мъченик, – цял в кръв облян, цял в кръв облян в ужасната борба с врази безброй: през тежки векове той теб вверил бе своята съдба – и днес те пак зове. Крепи го, боже, в подвига му свят – за твойта милост е достоен той: виж как е чист и прав, и как е млад – пази го, боже мой! 1916 |
| Макар и със закъснение нещо по повод годишнината от рождението на Висоцки: https://www.youtube.com/watch?v=KsUIBF4YqbY ВЕРШИНА Здесь вам не равнина, здесь климат иной - Идут лавины одна за одной, И здесь за камнепадом ревет камнепад. И можно свернуть, обрыв обогнуть, Но мы выбираем трудный путь, Опасный, как военная тропа. Кто здесь не бывал, кто не рисковал, Тот сам себя не испытал, Пусть даже внизу он звезды хватал с небес. Внизу не встретишь, как ни тянись, За всю свою счастливую жизнь Десятой доли таких красот и чудес. Нет алых роз и траурных лент, И не похож на монумент Тот камень, что покой тебе подарил. Как Вечным огнем, сверкает днем Вершина изумрудным льдом, Которую ты так и не покорил. И пусть говорят, да, пусть говорят... Но нет, никто не гибнет зря! Так лучше - чем от водки и от простуд! Другие придут, сменив уют На риск и непомерный труд, - Пройдут тобой непройденный маршрут. Отвесные стены... А ну, не зевай! Ты здесь на везение не уповай: В горах не надежны ни камень, ни лед, ни скала. Надеемся только на крепость рук, На руки друга и вбитый крюк И молимся, чтобы страховка не подвела. Мы рубим ступени... Ни шагу назад! И от напряжения колени дрожат, И сердце готово к вершине бежать из груди. Весь мир на ладони! Ты счастлив и нем И только немного завидуешь тем, Другим, у которых вершина еще впереди. *** ВРЪХ Превод Росен Калоферов Тук климатът друг е, тук не е поле - лавини разперват тук снежни криле и каменопади по хребета глухо реват. И може да свърнеш, да минеш встрани, но ние избираме стръмни стени опасни и страшни подобно на боен път. Не си ли рискувал, не си ли бил там - то значи не си се изпитал сам, пък нека си свалял звезди от небето в нощта. Не ще видиш долу, под ниския свод, за целия свой разумен живот и мъничка част от всички чудесни неща. Ни рози ще има, ни траурен креп и паметник няма да стане за теб там камъкът, който веднъж покой ти е дал. Като вечен огън в прозрачния ден ще бляска само върхът оснежен, до който да стигнеш така и не си успял. И нека говорят, да, нека твърдят, че няма в света по-безсмислена смърт от тази да паднеш замръзнал в алпийския студ. Но други ще дойдат - и дом, и уют сменили за риск и безпримерен труд, за да извървят докрай твоя последен маршрут! Гранитни отвеси! - Е, брат, не се май. Ти своята слабост пред тях обуздай. По хребета са ненадеждни и лед, и скали. Надявай се само на свойте ръце, на братското рамо по общо въже и клинът, и куките да издържат се моли. Сечем стъпалата - ни крачка назад! И от напрежение завива се свят. Но ти към върха приближаваш задъхан и блед. ...Светът е под тебе. Щастлив си и ням. И мъничко само завиждаш оттам на другите, чийто връх е все още напред... *** Един чудесен сайт http://www.wysotsky.com/1026.htm с много от стиховете на Висоцки в оригинал и в превод на 60(!) езика, включително български. При това са дадени не по един, а по няколко превода на всяка творба на всеки от тези езици - успоредно с оригинала. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: JKMM |
JKMM 29 Яну 2017 01:36 Отлично! Не съм и предполагал...Благодаря!  https://www.youtube.com/watch?v=nZQZPBhpitY Про Сережку Фомина Я рос как вся дворовая шпана - Мы пили водку, пели песни ночью, - И не любили мы Сережку Фомина За то, что он всегда сосредоточен. Сидим раз у Сережки Фомина - Мы у него справляли наши встречи, - И вот о том, что началась война, Сказал нам Молотов в своей известной речи. В военкомате мне сказали: «Старина, Тебе броню дает родной завод “Компрессор”!» Я отказался, а Сережку Фомина Спасал от армии отец его, профессор. Кровь лью я за тебя, моя страна, И всё же мое сердце негодует: Кровь лью я за Сережку Фомина - А он сидит и в ус себе не дует! Теперь небось он ходит по кинам - Там хроника про нас перед сеансом... Сюда б сейчас Сережку Фомина - Чтоб побыл он на фронте на германском! ...Но наконец закончилась война, - С плеч сбросили мы словно тонны груза. Встречаю раз Сережку Фомина, А он - Герой Советского Союза... За Сережка Фомин Аз бях кат всеки уличен хлапак - ний пихме водка, пяхме песни нощем - Серьожка Фомин не любим бе пак, че винаги бе тъй съсредоточен. Стоиме при Серьожка, знай това - там бяха наште, общи срещи местни и ето страшно гръмна вест - "Война!" - туй каза Молотов в речта си тъй известна. "Ей старче, ти!" - във военкомата съм сега: "Теб те спасява родния завод "Компресор!" Отказах аз, - а Фомин туй не издържа - спаси го татко му - известния професор. Кръвта за теб е - моя ти страна, все пак сърце ми що тъй негодува: Кръвта за Фомин давам аз сега - той се крий и нищо му не струва! Сега наверно гледа филми той - Там хроника върви преди сеанса... Да беше тук Серьожка с нас във бой - да беше с нас на фронта ни германски! ...Но най - накрай се свърши таз война, - От рамо падат тонове безбройни. Серьожка Фомин виждам аз сега - герой съветски - станал бе спокойно... Радвам се, че има преводи. И все пак в превода на горната песен, която избрах наслуки. има нещо, което според мен не е схванато от преводача. И то е в последното четверостишие. В оригинала на руски последният ред е не "А он Герой Советского Союза", а "А он Герой Совейского Союза". Но това - както и да е. В превода се подразбира, че Серёга Фомин е станал герой "по блату", а това не е така - той в действителност се е отказал "от брони" и е получил героя си честно, "по полному циклу", на фронта. Друго не може и да бъде, след като в песента се мказва: "и не любили мы Серёжку Фомина за то, что он всегда сосредоточен..."  "Винаги съсредоточените" мъже са неприятни за другите с това, че никога "не мухлюют"...Но независимо от всичко - самият факт за наличието на преводите е превъзходен !!! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Гео |
| Гео, във въпросния сайт има общо три превода на български на "Про Сережку Фомина". Може би най-близо до Вашето разбиране на последния стих е превода на Емил Петров - http://www.wysotsky.com/1026.htm?504. Вдясно от оригиналното руско заглавие има едно ⓘ - като се кликне на него, излиза "Лингвострановедческий комментарий: для переводчиков – и не только", в случая http://www.wysotsky.com/1049.htm?108. Вторият, третият и най-вече петият коментар за "Про Сережку Фомина" могат да бъдат свързани с повдигнатия от Вас въпрос за тълкуването на последния стих - "А он - Герой Советского Союза": 2. броню «Броня» - освобождение от призыва в армию, которое получали рабочие и служащие предприятий оборонной промышленности. 3. завод “Компрессор” На заводе "Компрессор" было организовано производство ракетных установок ПМ-13 («катюш» ). 5. А он - Герой Советского Союза Сергей Фомин - знакомый родителей Л.В.Абрамовой по времени учёбы на мехмате Университета, оставленный в тылу для разработки горючего для прямоточных ракет. (В. Шакало, Ю. Гуров. «Комментарии к поэтическим текстам В. С. Высоцкого» ) Може би в петия коментар щеше да бъде упоменато, ако този Фомин все пак е отишъл на фронта. Въпреки това не се наемам да твърдя с категоричност кое тълкуване на текста е правилно (може би и двете? ), още повече, че не зная дали изобщо е било възможно някой да стане "Герой на Съветския Съюз" за работата си в тила, без да е бил на фронта. Накрая искам да Ви помоля да редактирате мнението си, като добавите линк към изпълнение на Висоцки на тази песен - според мен ще бъде удачно (аз го направих за моето мнение). | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: JKMM |
| Воздушный бой Их восемь — нас двое, — pасклад пеpед боем Hе наш, но мы бyдем игpать! Сеpежа, деpжись! Hам не светит с тобою, Hо козыpи надо pавнять. Я этот небесный квадpат не покинy — Мне цифpы сейчас не важны: Сегодня мой дpyг защищает мне спинy, А значит — и шансы pавны. Мне в хвост вышел «мессеp», но вот задымил он, Hадсадно завыли винты, — Им даже не надо кpестов на могилы — Сойдyт и на кpыльях кpесты! Я — «Пеpвый», я — «Пеpвый», — они под тобою! Я вышел им напеpеpез! Сбей пламя, yйди в облака — я пpикpою! В бою не бывает чyдес. Сеpгей, ты гоpишь! Уповай, человече, Тепеpь на надежность стpоп! Hет, поздно — и мне вышел «мессеp» навстpечy, — Пpощай, я пpимy его в лоб!.. Я знаю — дpyгие сведyт с ними счеты, — Hо, по облакам скользя, Взлетят наши дyши, как два самолета, — Ведь им дpyг без дpyга нельзя. Аpхангел нам скажет: «В pаю бyдет тyго!» Hо только воpота — щелк, — Мы Бога попpосим: «Впишите нас с дpyгом В какой-нибyдь ангельский полк!» И я попpошy Бога, Дyха и Сына, — Чтоб выполнил волю мою: Пyсть вечно мой дpyг защищает мне спинy, Как в этом последнем бою! Мы кpылья и стpелы попpосим y Бога, — Ведь нyжен им ангел-ас, — А если y них истpебителей много — Пyсть пpимyт в хpанители нас! Хpанить — это дело почетное тоже, — Удачy нести на кpыле Таким, как пpи жизни мы были с Сеpежей, И в воздyхе и на земле. https://www.youtube.com/watch?v=ALZ6Of8kbK0 | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Гео |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
... Но това - както и да е. В превода се подразбира, че Серёга Фомин е станал герой "по блату", а това не е така - той в действителност се е отказал "от брони" и е получил героя си честно, "по полному циклу", на фронта. Друго не може и да бъде, след като в песента се мказва: "и не любили мы Серёжку Фомина за то, что он всегда сосредоточен..." "Винаги съсредоточените" мъже са неприятни за другите с това, че никога "не мухлюют"... Но независимо от всичко - самият факт за наличието на преводите е превъзходен !!! ГЕО ме накара да се замисля ?Не съм литературовед, но винаги съм смятал песента на Висотски за един вид клеймене на връзкарите. Един вид връзкаря , освободен от военна служба от баща си професор, с подмазване и/или подкупи си присвоява даже званието Герой ! И мене ме е смущавал факта, че по време на война когато е било доста трудно да се скатаеш, чак пък да получиш най - високото звание Герой на Съв. Съюз ми се е струвало невероятно. Хайде при Брежнев или Хрющов, ако си Член на Полютбюро може. Ама през войната при сталин да получиш такова звание в тила чрез скатаване ... явно невъзможно. Мислех си че е някаква хипербола. О друга страна знам, че за простолюдието разните му там професори, ученные, доктора и даже инженерите са нещо като малко или много съмнителен елемент който се скатава от бачкане в заводи, бригади и даже от военна служба и от фронта. Донякъде Высотский говори от името на простия работяга който клейми умниците. Сега ти даваш трето тълкуване на песента - Човек в тила може да постигне много повече за победата на своята страна отколкото ако тича с пушка в ръка срещу противниковите окопи. Това си е така 100 % но при комунизма ни възпитаваха Реално и за мене това е най - логично , но ме смущава ФАКТА - Сергей Фомин получава БРОНЯ не заради това че е нужен инженер или висококвалифициран работник , а заради баща си - професора. Интересно какво е точното тълкуване на песента или всеки може да я тълкува така както е най близко до мирогледа му. |
| СВАДЬБА По просёлочной дороге шёл я молча, И была она пуста и длинна, Только грянули гармошки, что есть мочи, И руками развела тишина. А эта свадьба, свадьба, свадьба пела и плясала, И крылья эту свадьбу вдаль несли. Широкой этой свадьбе было места мало И неба было мало, и земли. Широкой этой свадьбе было места мало И неба было мало, и земли. Под разливы деревенского оркестра Увивался ветерок за фатой, Был жених серьёзный очень, а невеста Ослепительно была молодой.  ( Темпераментна свадба в жарка Африка) А эта свадьба, свадьба, свадьба пела и плясала, И крылья эту свадьбу вдаль несли. Широкой этой свадьбе было места мало И неба было мало, и земли. Широкой этой свадьбе было места мало И неба было мало, и земли. Вот промчались тройки звонко и крылато, И дыхание весны шло от них, И шагал я совершенно неженатый, И жалел о том, что я не жених. А эта свадьба, свадьба, свадьба пела и плясала, И крылья эту свадьбу вдаль несли. Широкой этой свадьбе было места мало И неба было мало, и земли. Широкой этой свадьбе было места мало И неба было мало, и земли. Широкой этой свадьбе было места мало И неба было мало, и земли. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Majorov |
Majorov 30 Яну 2017 01:09 ГЕО ме накара да се замисля ? Дадох подробен отговор в постинга си, който в момента е изтрит - не можех да допусна, че под него ще се мъдри текст, който е кощунствена подигравка към разказаното от мен. Да го пренаписвам сега - по понятни причини - нямам никакво желание. В почти всичките песни на Висоцки се използва руският "блат", който според мен е непреводим. И оттам идва основната и най-често срещаната неточност на българските, а и, вероятно на всички други преводи. ( Дорис много точно пише: "И жаргонът на Висоцки е велик и могуч, без да е вулгарен - уникална дарба." ) Серёга Фомин не е реална личност, за да го търсим в живота. Герои на Съветския Съюз, чиито фамилии започват на Ф са 249 души. Сред тях има само един - Сергей Семенович Фомин, който е кадрови офицер от 1936 г. и който, и следователно не отговаря на описанието. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD,_%D0%A1%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B5%D0%B9_%D0%A1%D0%B5%D0%BC%D1%91%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87 В Рунета упорито и масово се премълчава фактът, че почти всички "деца" на висшата номенклатура ( много от тях доброволци ) са били изпращани на най-критичните участъци на фронта. В това отношение Сталин е бил "безмилостен" - примерът с Яков, койтп е описан в документалната книга на Успенский "Тайный советник вождя" ПП Ще запълня изтрития текст с някоя любима ми песен на Висоцкий. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Гео |
Majorov 30 Яну 2017 01:09 ... Интересно какво е точното тълкуване на песента или всеки може да я тълкува така както е най близко до мирогледа му. Във връзка с тази песен на Висоцки и написаното от Гео на 29 Яну 2017 02:22 си спомних за един хубав български филм, който вероятно всички сме гледали - "Двойникът". В него Тодор Колев играе едновременно две роли - на двама братовчеди, които външно са еднакви, но като характери и интелект нямат нищо общо. В много моменти двамата са едновременно на екран, но винаги е ясно кой кой е, включително защото винаги са облечени различно. Финалната сцена е единствената, в която са облечени еднакво - след 1:26:00 https://www.youtube.com/watch?v=NuOKW7Aotg4&list=PLYoCY2Fq2UTQSpGNJx9WevmMYdv6ycZ0v. В началото ѝ от диалога и поведението все още е ясно кой кой е, но краят е безсловесен - на Централна гара София двамата се разделят и единият си тръгва. Авторите на филма са оставили на зрителите да преценят в крайна сметка кой от двамата остава и кой си тръгва... |
| 4 февруари 2017 г. - единадесет години от смъртта на Павел Матев Последни стихове: Слова, слова… И чужди звуци от дрезгава глумлива реч жужат по зали и по улици… Аз искам да съм по-далеч от тях и техните послания населени със суета, с неизпълними обещания и със безплодна суета. Къде са българските думи? Нима народът онемя? Или съвременно безумие заля античната земя? Нима пророците измряха, незащитили свойта чест и нови седем смъртни гряха с духа ни ще търгуват днес? И святите славянски букви нечуван гръм ли разлюля, та Черното море избухна и с кална пяна ни заля? Или пък Господ отдалече с проклятие ни порази и ние ще говорим вече с отечествените сълзи. Но дето паднат те – в полето, в олтара, в древния Балкан – светци, войводи и поети ще вдигнат ратния си стан. И те ще възкресят отново с молитва, песен или щик погребаното свято слово на българина – мъченик ВОПЪЛ Родино, ти си плаха като птица прогонена от лятното гнездо. Не ще да чуе никой твоя писък, не ще да види срутения дом. А ти протягаш немите си длани. Ти гледаш жално твоите чеда и питаш: – “Кой кога ще ви нахрани?” Мълчат. А полудивата вода нахлува вместо кръв във твойте вени. Слабеят сили. Свиваш рамене… Не мога да те гледам унизена и ме е срам, че си на колене. Но как да стигна жежките ти тайни, прекършения дух да възродя?… Аз скоро ще си ида. Ще остане неотменена твоята беда. Ще легна с тия, дето те възпяха и дето се превърнаха на прах. как да им кажа, че си още плаха? Как себе си да утеша? А тях? ТЪЖБА на жена ми Всичко мина. Недей се обръща и не гледай вече назад. Те заграбиха нашата къща, както кучета грабят комат. Кой помисли за нашия залък? Стар, намусен и глух тротоар ни посрещна със витошки камък и с един жълтозъб талигар. Черен кестенов клон се надвесва като символ на сянка и глад. Самота, пустота, неизвестност… Не, недей се обръща назад. Тази българска строга природа може би ще ни връчи приют… От нахлулата западна мода моят стих ще остане нечут. От поета – лирикът бездомен – неизбежно ще се отрекат. Като жалък безименен спомен непристойно ще ме заличат. За забава на хорската злоба ще излезем от тоя въртоп, за да взлезем двамината в гроба – двойка жерави в земно гнездо. https://literaturensviat.com/?p=22604 |
Гео 04 Фев 2017 11:52 https://www.youtube.com/watch?v=qqj2jJB_E0A НЕ УМИРАЙ Павел Матев Недокоснат и слънчев, януарският ден носи пак неотлъчна ранна мъка за мен. В най-тревожната зима и най-белия сняг ясно, необяснимо виждам траурен знак. И жестоката горест с бледи думи теша. Зрее някаква повест в мойта жива душа... Тъмна сянка се спира на студения праг. Черен кон ли умира там на белия сняг?... Няма вече двуколка, няма шеметен бяг. Само черната болка върху белия сняг. Детска мъка извира от далечния мрак... Черен кон, не умирай върху белия сняг! |
| 11 февруари 2017 г. - Юбилей на поетесата Миряна Башева НЕПРИМИРИМИТЕ Много са малко. Все пак ги има. А пък аз точно такива харесвам - дето ги няма. Непримирими. И към земята строго отвесни. Биват прочути и забранени. Те са измислили дясно и ляво и мислят петото измерение. Непримирими към бог и дявол. Все са поети - без варианти. И политици да ги направиш, В своите черни служебни чанти ще носят само лирични държави! Обикновено не са щастливи. (В простия смисъл, прост като "здрасти".) А им завиждат, и то - красиво - всички, които си имат щастие. Още са малко. Чакаме нови! Трябва да дойдат, ако сме хора! Ако сме дух, материя, слово - с божествена аудитория. И кой ги знае отде се взимат... Е, пак оттам, отдето и всички. Но и с природата са НЕПРИМИРИМИ! А пък аз точно такива обичам. Миряна Башева | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Гео |
Гео 11 Фев 2017 01:25 11 февруари 2017 г. - Юбилей на поетесата Миряна Башева ЧЕРНОВА ЗА ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ Миряна Башева Отдавна подозирам принца от приказките - в демагогия. Не се преструвай на единствен. Отдавна зная, че сте много. Поединично и погрупово илюзиите лягат ничком. Сбогувам се и с тях. От упор. Аз мога да прежаля всичко. Кажи, че няма вече Истина. Не бой се. Няма и да охна. Отдавна не кърви неистово сърцето, голо като охлюв. От любовта ще вържа фабула. От истините - митология. Аз вярвам в тях, понеже трябва. Обичам те, защото мога. Хей, аз съм протеже на музи, с които в тъмно съзаклятие са най-добрите ми илюзии за принца и за свободата. *** А БЯХМЕ ЛУДИ На Христо Ганев А бяхме луди, млади, убедени - на пъпа на Земята сме родени. Заплитахме се в пъпната си нишка. С Едит Пиаф не жалехме за нищо. Под нас Земята беше още плоска, но вече се въртеше като плоча. Над стихващите духови оркестри вилнееше духът на Елвис Пресли. Растяхме. И Земята се закръгли, но щръкнаха най-острите й ъгли. По прави линии вървяхме денем, Висоцки беше нощният ни гений. Растяхме - малки мислещи растения... В нас никнеха и вери, и съмнения. Растеше с нас светът като след болест. Растеше и противният ни полюс: запретнаха ръкавите на ринга Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж и Ринго. А ние - все на София във скута, в средата между Лондон и Калкута... Земята се въртеше ли, въртеше. Ах, бяхме луди, млади! Бяхме. Беше. Под нас Земята беше до колене... Деца, простете, за да сте простени. Сега е ред на вас да превъртите Земите, от бащите неоткрити. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| ЧИСТИЯТ ПЪТ (Епизод из живота на Васил Левски) Иван Вазов В комисията по откриването паметника на Левски в София, в която бях член, ставаше разговор върху великия проповедник на свободата. Понеже всичките членове от тази комисия много или малко лично познаваха Левски, разказваха се анекдоти за неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства, за неговата съобразителност и хладнокръвие в опасностите, с които беше насеяна всяка стъпка от неговото скиталческо съществувание. Всичките тия разкази, един от други по-невероятни и изумителни, хвърляха ново освещение върху моралната сила на Дякона и прибавяха нови зари на ореола, с който този тайнствен, почти легендарен лик стои окръжен в нашето въображение. От всичките наши първи революционери само един Левски може да печели от всяко ново разчопляне на неговия живот. Другите са една смес от светлини и сенки, всичките имат своята опака страна, тяхното обаяние неминуемо губи от силата си и блясъка си, щом личностите на тия революционери изцяло се покажат на нашия любопитен поглед. Една покровителствена завеса е нужна за известни страни на техния характер, за известни моменти на техния метежен живот. Затова задачата на техния биограф е деликатна, когато той реши да изрисува живота им с фотографическа точност. Ние видяхме колко повреди Захарий Стоянов при подобен един случай (опита за биографията на Христо Ботев). Само един Левски не се бои от такова фотографисване. Всяка гънка от неговия обществен и частен живот, осветлена от биографа, изважда го по-голям пред нас. Васил Левски е образец на нравствена чистота. Той е не само доблестен — той е добродетелен: победоносно оборване теорията у нас, че честността е елемент, несъвместим с революционерството. Васил Левски наумява подвижниците на първото християнство, народът го наричаше „Апостолът“. Никога прозвище по-вярно не се е давало: апостол по посланието си и по фанатическата вяра в бога си — свободата на България, — той наумява Христовите ученици и по образа на живота си, по трезвостта, по чистотата на нравите си, и, макар скептик, по безукорната си чисто християнска нравственост. Левски не е пил, не е пушил, не е усвоил чуждо нещо; както Карла XII, не е знаял жена; скитник вечен, вагабонтин, голак, често гладен — той е умял да бъде въплощение на идеална честност. Но това е работа на бъдещите му биографи, а аз ще разкажа тука една от многото черти на неговото пословично хладнокръвие и ловкост при опасни минути. Разказът на един от членовете на комисията г. И. Грозев съдържаше следующето: На 1870 г. И. Грозев тръгнал по своя работа от Пловдив за Карлово, отде е родом. Още като бил в Пловдив, той чул твърде безпокоителна мълва относително дякона Василя Левски: Васил Левски бил в Карлово, правителството подушило това и изпратило за там страшният кърсердар хаджи Исмал ага с четирийсет и пет души конни войници със заповед да разтършува цялото Карлово и да намери и доведе жив или мъртъв Левски. В същото време дало заповеди на властите по цялата Карловска околия да бдят и бъдат нащрек. Всеки друм, всеки хан, всеки подозрителен пътник бил турен под надзора на заптиетата. Като знаял тия извънредно сериозни мероприятия на турското правителство, за да тури ръка най-после на неуловимия и опасен революционер, Грозев бил твърде угрижен. Когато стигнал Средна гора и минал селото Чукурлии, на срещната рътлина се запрашило шосето и една дружина конници се показала. Веднага познал, че това е потерята на хаджи Исмал ага, която се връща. Грозев потреперал при мисълта, дали не е там и Левски. Той с олекнало сърце видял, когато се доближил, че Дякона няма там. Хаджи Исмаил ага, който се познавал с Грозева, спрял го, изпушили по една цигара в незначителни разговори, пожелал му добър път и отминал с конницата си. На петдесет разкрача по-нататък Грозев видял, че се подава един конник българин, облечен в потури, с фес, и който държал ниско над главата си една омбрела, за да му пази сянка, понеже силно пекло. Омбрелата му не допущала да види в лицето този пътник, та това и не го интересувало. Когато се пресрещнали с пътника и Грозев си отминувал спокойно, зачул, че пътникът с омбрелата го извикал: — Бай Грозев, добър час! Грозев се извърнал и го погледнал. Какво било неговото удивление и ужас, когато познал в този господин Василя Левски! Здрависали се, па захванал да го съди каква е тая лудост да пътува с потерята, да се излага на всеки миг на ужасна опасност. Хоканията, мъмренията на Грозева, произходящи от топло дружеско съчувствие към обичания на всички апостол, нямали край. Левски се усмихнал, па казал: — Не се безпокой: сега пътят е най-чист. — Сега най-чист пътят? Луд ли си, Дяконе? — сърдел се Грозев, като му посочил потерята. — Като вървя с потерята, аз съм в пълна безопасност… Кому ще хрумне на ума да ме подозре сега! Целият свят е уверен, че Левски сега се крие в миша дупка… Слез, слез! И като се смъкнал от коня си, заставил и Грозева, още по-силно втрещен и уплашен, да слезе и седнали под клоните на един бряст край пътя. Там Левски разправил подробно опасността, в която е бил поставен от вдигнатата от турците тревога в Карлово, всичките къщи, в които го дирили, как и къде се крил и колко пъти на косъм висял животът му. — Пък бързах за Пловдив. Там ме вика делото. Щом потегли кърсердарят от Карлово, и аз потеглих с него, както видиш… Да пътувам инак всяко заптие щеше да ме изгледа… Сега съм мирен. — И ти ще влезеш в Пловдив с хаджи Исмаил ага? — попитал Грозев. — Непременно: даже ще се смеся там със самата потеря. Но сбогом, да вървя и аз, че дружината ми отминува — казал усмихнат Левски и се простил с Грозева, па яхнал здравото си конче. Подир няколко минути, когато Грозев се изкачил на по-високо бърдо, той се обърнал и погледнал в с. Чукурлии: видял там, че низамите на кърсердаря отседлали и развеждали конете си. При тях и един българин в потури и със свита омбрела в ръка развеждал своя. София, май 1895 |