Литературна тема
Отиди на страница:
| Не время года эта осень, Не время года эта осень, А время жизни. Голизна, Навязанный покой несносен: Примерка призрачного сна. Хоть присказки, заботы те же, Они порой не по плечу. Всё меньше слов, и встречи реже. И вдруг себе я бормочу Про осень, про тоску. О боже, Дойти бы, да не хватит сил. Я столько жил, а всё не дожил, Не доглядел, не долюбил. Илья Эренбург Когда дряхлеющие силы Когда дряхлеющие силы Нам начинают изменять И мы должны, как старожилы, Пришельцам новым место дать, - Спаси тогда нас, добрый гений, От малодушных укоризн, От клеветы, от озлоблений На изменяющую жизнь; От чувства затаённой злости На обновляющийся мир, Где новые садятся гости За уготованный им пир; От желчи горького сознанья, Что нас поток уж не несёт И что другие есть призванья, Другие вызваны вперёд; Ото всего, что тем задорней, Чем глубже крылось с давних пор, - И старческой любви позорней Сварливый старческий задор. Федор Тютчев |
| Дааа, приятно е тук... СПОМЕН ЗА УТРЕ Атанас Капралов Страхувам се, че някой ден и аз ще остарея. А ти едничка ще си с мен по тихата алея. Представям си с бастунче как годините ще пъдим от свойте пясъчни крака, макар че сме осъдени. Навярно някъде пред нас ще светят кипариси. Какво ли ще си мисля аз? Какво ли ще си мислиш? Дано сме толкова добри, че просто се усмихнем преди зелените искри да ни засипят тихо. И ще възкръснем след мига когато свършва всичко. Далечен спомен от сега - обичам те, обичам. _______________________ Михаил и Кристина Белчеви - Спомен за утре (2006) Михаил Белчев и Кристина Белчева - Спомен за утре (2016) |
| Не разбрах кой точно е авторът на следващия текст, затова приемам, че е поредна изява на народния гений. Дано да няма общо със задаващите се балове... Пристъпва срещу мен една, грим сложила си на лицето обилно, сякаш че стена три пъти минал си с мечето. Замирам и усещам как рисува образи главата - пред къщичка с кокоши крак видях я яхнала метлата... |
Гео 26 Май 2017 18:10 НЕ ДАВАМЕ Я! Не даваме я, не - земята мила, земята на светите ни отци.[…] Море давате я, и още как! Давали сте я, давате я и ще продължавате да я давате. Добре че не ви я щат - ни СССР тогава, ни Русия сега.  http://desebg.com/2011-01-13-09-24-01/735--1 http://www.mediapool.bg/kak-chehoslovakiya-i-bulgaria-ne-stanaha-chast-ot-sssr-news224744.html |
| Николай Лилиев Тихият пролетен дъжд… Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Тихият пролетен дъжд слуша земята и тръпне, тихият пролетен дъжд пролетни приказки шъпне. В тихия пролетен дъжд сълзи, възторг и уплаха, с тихия пролетен дъжд колко искрици изтляха! 1918 |
| В протокола, цитиран от Даскала, чета следното: Външнополитически съображения, които да могат да се приведат против едно такова обединяване, не съществуват, тъй като външната политика на България, на VIII конгрес беше единодушно, съвършено ясно и категорично подчертано, е външната политика на Съветския съюз и целия наш лагер. Нашата политика е обща, идентична с основните принципи, които бяха изработени и уточнени на XXII конгрес на КПСС. Кой ли го казва това? Някои поборник за независима външна политика ще да е. |
Повторение!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Sofiaman |
| Във връзка с отминаващите балове: ШАНДОР ПЕТЬОФИ: Студент – това е все още нищо, от което може да излезе всичко. *** АКО ЩЕ БЪДЕШ превод: П. П. Славейков Ако ще бъдеш мъж, бъди! А не поплювко плах, когото вятърът световен подмята като прах. Съдбата псе е - на страхливий завчас ще налети. Пред силния опашка свива. Затуй ти мъж бъди! Ако ще бъдеш мъж, бъди! И нека за хвала не твойте думи да ти служат, а твоите дела. Руши и зидай като буря във порива си лих. Завършиш ли що требва, бивай пак като нея тих. Ако ще бъдеш мъж, бъди! Що храни духът твой, кажи го и заради него с живота си отстой. Без мъжка чест, кат на животно животът е несвест. Проклятие е! За какво ми й такъв живот - без чест! Ако ще бъдеш мъж, бъди! Пази си волността. И никому не я залагай за нищо на света. Презирай всеки, що продава духът свободен свой... "Свобода и сирашка гордост" - девиз да бъде твой. Ако ще бъдеш мъж, бъди! Дух бодър запази. Да те не изненадват в нищо теб никакви врази. Бъди подобно дъб, когото поваля гръм едвам, но който нивга и пред нищо ствол не привежда сам!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: JKMM |
| Посетих панаира на книгата и ми се взе акълът! Добих чувството, че съм в Александрийската библиотека, преди да я подпалят. Хиляди книги по всички теми, при това до една издадени луксозно. Класици, модерни, демоде, речници, илюстрирани енциклопедии, окултна литература, християнска, будистка... Всичко, бе! Четирите гигантски тома, всеки от по две иляди страници, на Summa Theologiæ от Тома Аквински (да е жив и здрав Цочо Бояджиев!) редом с "Балканите и Балканската война" на Лев Троцки - добре стоят, нали? Непонятно ми е само кой купува толкова много книги, щото все пак издателствата живеят. Не четял народът, а? |
| Като малка калинка, като пух от глухарчета, аз политам над ниви, гори, върхове, и се пръсвам в безкрая в сноп от слънчеви зайчета, и изобщо не питай откъде, накъде... Аз така си избрах – да се рея със вятъра, да съм лека, по-лека дори от перце. И каква гравитация? Аз си имам душата си, а пък тя няма нужда да пита къде – тя лети и лети устремена нататък, към невидим, но зрим през сълзи хоризонт, и сълзите са, знаеш, всъщност само от щастие, а човешката радост се превръща във дом... Нека всичките книги да се пренапишат – аз летя! – Няма никакъв спор във това! И каква гравитация?!? - Тя е просто излишна, тя е само за хората с уморени крила... Тези хора, така изтерзани се скитат, и не вярват изобщо във пуха от глухарчета... А повярват ли, гледай, как внезапно политат и избухва Вселената цяла в слънчеви зайчета... Мира Дойчинова |
| Алексей Хомяков Звезди В полунощ, покрай реката, виж — блещукат небеса и високо над земята се извършват чудеса. Този звезден рой лампади денем е за нас незрим — тези греещи грамади от светлик неугасим. Ала взри се в далнините, своя взор недей щади — и ще зърнеш зад звездите още легион звезди. Пак се взри: все нови, нови — уморен — ще зърнеш ти… Цял в звезди и цял в огньове, синият безкрай пламти. В полунощ, от свойта мисъл изпъди съня-кошмар, и чети какво е писал галилейският рибар. Малка книга — но разбираш, че прелистваш вечността, че едно небе съзираш с лъчезарна красота. Виж, на мисълта звездите вият таен хоровод, а след тях — и други, скрити в този греещ небосвод… Звездни мисли, мириади, раждат се безспир в нощта и запалват страстни клади в твойта дремеща душа. 1854 |
| По повод днешния ден на детето: ДЕНЯТ НА ПАТИЛАНЦИТЕ Ран Босилек Драги ми Смехурко, От черква се върна баба Цоцолана. Моята дружина пред нея застана. — Какво ново, бабо? — Деня на детето днес цял свят празнува. Навсякъде днеска децата царуват! Днеска няма глъчка! Днеска всичко може! — Кой златар ти, бабо, позлати устата? — провикна се Данчо. — Ти ли си, не си ли? — Ех, игра ще падне! — обади се Мика. — Патилански празник днес е, то се вика. Чухте ли, другари! И за нашто царство днес часът удари! — Зарадва ни днеска баба Цоцолана! — провикна се Дана. — Дано така бъде, както пред нас рече! А Ганчо отсече: — Днескашният празник за чудо и приказ нека да остане! Казвай що да правим, бате Патилане! Аз тозчас измислих. От чичо Захари измолих за малко сивото магаре. Впрегнах го в колата, покачих децата. Бързо го подкарах и викнах високо: — Хайде, дий, мой Сивчо! В полето, в гората! Да си отиграем, както ний си знаем! С цветя да напълним догоре колата, с цветя да накичим из града децата! Докато излезем в улиците крайни, тръгнаха с колата много патиланци, знайни и незнайни. Стигнахме в полето. Влязохме в гората. Тичахме, играхме. Смяхме се, крещяхме. И цветя набрахме. Помниче и здравец, момини сълзици, синчец и иглика — късахме и с радост пълнехме колата. И венци увихме, глави патилански със цветя покрихме. А едно момиче със божур челото на Сивчо накичи. — Браво, патиланке! — провикна се Данчо. — Добре, че се сети. Скоро цветя дайте! Венци изплетете! Като млада булка Сивчо украсете! И доде издума, Сивчо се превърна на цветно магаре. — Да вървим, другари! — викнах и подкарах към града колата. Поехме със песни по главната улица и отвред събрахме из града децата. Наизлезе вънка мало и голямо. Ний кичехме всички със синчец и здравец, с помниче, с иглика. И още по-гръмка песен се понася. И Сивчо се трогва, отваря гърлище, почва да приглася. Пред къщи ни среща баба Цоцолана. — А, бре, Патилане! — извика засмяна. — Откъде намери толкоз дечурлига, че не ми ли стига твоята дружина! — Жива да си, бабо! Радвай се и смей се! И от всички баби най-много гордей се! Патиланска баба! Така ти се пада! Сред тия юнаци вечно ще си млада! Ура! Да живее баба Цоцолана! Ура, да живеят смехът и игрите! Като днес да бъдат всички дни честити! И на ръце взехме баба Цоцолана, с цветя я покрихме. И пак смях и песни, пак игри чудесни… Тъй весело мина денят патилански, драги ми Смехурко! Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен: Весел Патиланчо | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: JKMM |
| Дойде и тазгодишният, подтикващ към размисли Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България: И често мисля аз печално: коя е нашата съдба? Дали ще умрем тъй фатално без чест, без знаме, без борба? Какво наследство ще дочакат унуците, кога заспим? И на забвеньето от мракът как името си ще спасим? Примери ли от доблест лиха? Свобода ли ще им дарим? Умрелите я придобиха — ний живите ще я затрийм! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: JKMM |
| ПЕПЕЛ Без теб градът е бял и сив, и черен, без теб градът е пъстра пустота. Вървя със поглед в пламъците вперен, а всъщност виждам само пепелта. И толкова е страшно да усещам какво е в моя град да бъда сам. Какво е да отивам с теб на среща, макар да знам, че пак те няма там. Градът без теб е път без разстояние, гнездо без птичка, пръст без семена, дърво без корен, китка без ухание, олтар без вяра, кръст без рамена… За оня миг, във който ти изникна пред мен като кокиче от снега и в който аз до лудост те обикнах, щом още те обичам и сега. За оня ден, във който се опивах от твоя поглед необикновен и в който аз чрез тебе преоткривах загадъчния свят около мен. И после за нощта, в която ние, безсилни пред напиращия зов, разбулвахме Голямата магия, която все наричаме любов… За странната ни среща, за това, че беше тя и среща, и разлъка, аз твоя лик така ще назова – копнеж, опиянение и мъка. КОПНЕЖ То не беше дъжд, не беше чудо – цяла нощ валя, валя, валя… Цяла нощ сърцето до полуда все за тебе, Обич, ме боля. Цяла нощ посягах да те хвана, ала само въздуха ловях. Боже мой, така и не престана този дъжд, едва не полудях. Мятах се във себе си и плаках ей така, без глас и без сълзи. Вслушвах се във капките и чаках утро между тях да пропълзи. Толкова те исках, че не чувах как дъждът не спира да вали, призори, когато се преструвах, че сърцето спря да ме боли. После съм заспал и помня само пламнал поглед, плисната коса, шепот, стон, огъващо се рамо и безкраен низ от чудеса … ДА ОБИЧАШ Сърцето ми е като пружинка, навита до последно. Искам да те сравня със снежинка, но не смея да те погледна. Завчера една снежинка прелетя и за дланта ми се залепи, засия пред очите ми, затрептя и… изведнъж се стопи. Иска ми се и светулка да те нарека, като нея ти просветваш в тъмното, но не смея да те докосна с ръка, да не би да се съмне. Да можеше поне сън да ми бъдеш, толкова си невероятна, но изпитвам страх до лудост да не се събудя внезапно. И все пак, каквото и да стане, аз вдигам очи и те поглеждам, ръка протягам, за да те хвана – единствена моя светла надежда! СПОМЕН ОТ БЪДЕЩЕТО Къде си моя обич закъсняла, къде си моя радост и печал? Сънувах те във рокля снежнобяла със бели ръкавици и воал. Къде си моя сладостна отмала, къде си ти мой огън неизтлял? Сънувах те във рокля снежнобяла със бели ръкавици и воал. Къде си моя среща и раздяла, мой тъжен и мой весел карнавал? Сънувах те във рокля снежнобяла със бели ръкавици и воал. И в този сън ти беше мен избрала, до теб да съм щастливо пребледнял, до тебе моя обич с рокля бяла, със бели ръкавици и воал. Сънувах те там в бляскавата зала и Менделсон звучеше на роял, най-хубава от всички, моя бяла, любов ти моя, радост и печал. арх Чавдар Тепешанов | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: BuboLechka |