Икономическа Сингулярност
Отиди на страница:
излезе от тия дългове за нула време, след като вкара банкерите в затворите. То е ясно, че тук е заровено кучето, ако ще говорим за рецепти за оправяне на положението. И под други теми съм писал нееднократно- никаква частна инициатива във финансовия сектор не бива да се допуска, за да се кротне Света...Това е моята рецепта... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
То е ясно, че тук е заровено кучето, ако ще говорим за рецепти за оправяне на положението Точно за това става въпрос! Изведени са критично много пари от системата! Пазара страда от липса на платежоспособни консуматори. Цитирам ти отново част от данните, от страница 3 на темата! Според ООН, в 2000 година на 1% от възрастните принадлежат 40% от глобалните активи, а най богатите 10% владеят 85% от всички богатства в света. Във владение на долните 50% от възрастното население се намира 1% от глобалните богатства. Днес половината от населението на планетата живее с по малко от 2 долара на ден. Още през 1998 година 86% от всички произведени стоки и услуги се консумират само от 20% от световното население. А най бедните 20% от населението, са консумирали само 1,3% от произведените стоки и услуги. Само 15 години по късно богатите 20% консумират вече 90% от произведените стоки и услуги, а бедните 20% само 1%. А само 20 души от най богатите, владеят толкова ресурси с колкото разполага най бедните 1 милиард от населението. Пазара не може да функционира, когато от него са изведени толкова много потребители, поради липсата им на доходи! Пазара се свива и се ориентира към обслужване на платежоспособните, което допълнително изкривява икономическата среда. И в двете теми ме убеждават че пари за ББД няма. Но фактите сочат друго! Пари има, но са изведени извън пазара. Затова и пазара не функционира. Тези излишни пари с помоща на финансовия сектор допълнително създават проблеми, като надуват балони в желанието си за бързи и лесни печалби. Правилно си забелязал че финансовия сектор е част от проблема. Там отиват парите които са изведени извън реалната икономика. Това което предлагаш: никаква частна инициатива във финансовия сектор не бива да се допуска, за да се кротне Света...Това е моята рецепта.. Може да тушира следствието, но причината за проблема е натрупването на свръх големи капитали, в ръцете на много малко хора. Точно тези пари отиват във финансовия сектор и създават допълнителните проблеми за пазара! Точно тези пари трябва да бъдат насочени към ББД,така отново ще влязат в реалната икономика и ще върнат равновесието на пазара. Проблема е глобален и изисква глобални решения! |
В Индия са ги решили всички тези проблеми преди хиляди години - ако всички хора станат практикуващи будисти всички проблеми изчезват  bokoto1971 - Neal Stephenson - Anathem ми беше първата негова а на Ian M. Banks - Excession. Неговата The Algebraist е също силен старт. Нийл Стивънсън няма лоша книга м/у другото. Приятно четене | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: TheGrimReaper |
Engels 12 Дек 2015 01:55 Мнения: 2,685 От: Bulgaria Скрий: Име,IP  Изглежда точно това прави световната финансова олигархия. Единство и борба на противоположностите, поражда се движение... в определена посока...към унищожаването на пазара и от там, спирането на преразхода на иначе ограниченото количество ресурси, за да ги запазят останалите все още неизразходвани, изцяло за себе си...Трябва да са го чели Маркс, макар тази идея за противоположностите да се среща и по-рано, включително в някои древни окултни теории. Крайностите са вредни за всеки организъм. Печатането на повече пари от необходимото е пагубно за пазара, а те точно това правят, зареждайки постепенно една, слава Богу скрита засега, хиперинфлация. От друга страна и липсата на достатъчно пари, също е пагубна за пазара. Изхитрили са се гадните лихвари, всячески да възпрепятстват възможностите, инфлационния капитал да попадне на правилното място, в ръцете на масовия потребител, тъй че да го раздвижи пазара и оттам да стимулира производството и заетостта...СЕГА печатания капитал, като че ли почти не е производителен, а практически изцяло паразитен. Призвани са тези пари, както чрез колосалния си брой, така и чрез дислокацията си, единствено да водят до нарастване на количеството на отрицателната психическа енергия по Света...И май добре се справят...Пазарът изглежда все по-обречен, потребителите да му мислят... |
и от там, спирането на преразхода на иначе ограниченото количество ресурси, за да ги запазят останалите все още неизразходвани, изцяло за себе си.. Изобщо не им е това целта, много много по-дълбока е. Човекът е многомерно същество с огромна сила. Като го вържат да я изразходва за жълти стотинки цял живот, си създават роби. Впрягат човешката сила за лична употреба от една страна и от друга, отнемайки силата му, той престава да им създава проблеми. Понеже един почна да разправя притчи, да пусна и аз една.. Това се случило в едно отдалечено село. Младо момче, син на бедняк, бил здрав и много силен. Толкова силен, че когато царят минавал през селото върху слона си, момчето хващало слона за хобота и той не можел да пристъпи. Това предизвиквало недоволство у царя и възторг у народа, който се събирал на пазара и се смеел на царя. Царят повикал министъра си и му казал: -Това повече не може да се търпи. Не смея повече да минавам през селото, а момчето вече се разхожда и из другите села и никога не знам къде ще се засечем. Трябва да направиш нещо. Трябва да му намалиш някак си силата и енергията. -Ще трябва да се посъветвам с мъдреците, защото и представа си нямам какво да направя-отговорил министърът-ако момчето имаше лавка, щеше да работи там и да се изтощава; ако работеше в кантора или ако беше учител, той щеше да изразходва силите си. Но той е просяк и няма нищо и с нищо не се занимава. Живее за собствено удоволствие. Народът го обича и затова го храни, така че момчето нищо не прави-спи и яде и се наслаждава на живота. И така министърът отишъл при един мъдрец. Старецът му наредил следното: -Направи едно нещо. Иди и кажи на момчето, че ще му даваш по една златна рупия всеки ден, ако той прави едно съвсем дребно нещо. Да ходи и да пали лампата в селския храм всеки ден. Нищо повече-когато се стъмни, да ходи в храма и да пали лампата. И ти ще му даваш за това по една рупия. -Но как ще помогне това?-удивил се министърът.-Той ще има повече за ядене и няма да има нужда да проси, така че ще се сдобие с още по-голяма сила. -Направи, каквото ти казвам-настоял мъдрецът. Така и било направено. На следващата седмица, когато царят минавал през селото, момчето се опитало пак да спре слона, но не успяло. Слонът го повлякъл. |
kaily 12 Дек 2015 14:01 Мнения: 31,793 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Хм... Струва ми се тази притча донякъде поставя хубавата идея за ББД, в една твърде безрадостна перспектива. Паленето на лампата не е истинска работа, а само оправдание за даването на парите. По-скоро мисля, че в притчата се има предвид и се критикува- развращаващото понякога въздействие на многото пари, че то 30-на златни рупии на месец, през времената когато махараджите всекидневно са обикаляли владенията си възседнали слонове, е представлявало наистина умопомрачителен доход...  Аз предпочитам да продължа да се придържам към идеята, за очертаващото се вече изчерпване на ресурсите, като главен мотив за умишленото унищожаване на пазара. Писал съм вече за нея, ако не се лъжа в темата за поскапитализма, дето май щял да започва на wreckage. Тя тази идея не е изцяло моя. Плагиатствах малко от един роман на Том Кланси- "Дъга Шест". Там се описва зла световна фармацевтична корпорация, чието ръководство взема решение да изтреби цялото човечество, за да съхрани Земята изцяло за себе си и още мъничка група избрани... |
Паленето на лампата не е истинска работа Да, ама паленето на лампи по 8 часа на ден, пет дена в седмицата плюс два часа за отиване и връщане до лампата е още по-малко истинска работа, обаче 40% от работещите са заети в това. Други 40% са заети същото работно време, само че да гасят лампите. Така се създава трудова заетост - т.е. намира се работа на човечеството според андрешковците, за да не краде и да не се развращава, а според мен, за д си изразходва енергията и да не мисли за промяна на света. За мен тая притча е показателна за това как еднотипното действие в продължение на години отнема силата от човека. Но всеки вижда онова, в което рефлектира. |
а, ама паленето на лампи по 8 часа на ден, пет дена в седмицата плюс два часа за отиване и връщане до лампата е още по-малко истинска работа, обаче 40% от работещите са заети в това. Други 40% са заети същото работно време, само че да гасят лампите. Потвърждавам. В наглосаксонските университети ме учеха че така се вдига икономика на крака / стяга нация - ако няма какво друго просто плащаш на хора да изкопават една дупка до определена дълбочина и после да я заравят. Изпробвано и доказано с аутобаните на адолфчо. |
kaily 12 Дек 2015 16:05 Мнения: 31,794 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Това има смисъл докато съществуват националните държави. Техните елити черпят сила от поданиците на тези държави, в случай например, когато друг национален елит предяви претенции върху териториите, богатствата, ресурсите, та понякога дори и труда на поданиците на управляваната от тях държава. Затова националните елити също са и зависими от поданиците, а не само ги управляват. Разбира се тези елити имат нужда поданиците им да не поставят легитимността им под съмнение, затуй намирането на лампи за палене без никакъв смисъл, особено във времена когато машините направиха толкова много хора излишни за производството, не е съвсем лишено от смисъл усилие. Когато обаче националните държави изчезнат, а техните елити бъдат отчасти погълнати, а в много по-голяма част маргинализирани и отстранени напълно, от наднационалния глобален финансов елит, то и нуждата от тази сила давана от поданиците също ще намалее. Те последните ще се останат единствено заплаха за елита, при това разхищаваща все по-намаляващите ресурси, без да му носят абсолютно никаква полза. Това може да промени положението с лампите за палене радикално... Животът, такъв, какъвто е в действителност, е битка не между доброто и злото, а между злото и по-голямото зло. Йосиф Бродски Държавите трябва да бъдат съхранени! Глобализмът ще прерасне в нещо много по-чудовищно, отколкото са били дори най-злите тоталитарни държави от историята... |
| Зависи от ценностната система... в моята ценностна система човекът е богочовек и на върха на ценностите, а държавата, икономиката, пазарът и печалбата са изкусно създадени инструменти да му пречат на развитието. |
kaily 13 Дек 2015 13:49 Мнения: 31,797 От: Bulgaria Скрий: Име,IP  Много още векове ще потрябват, това да стане валидно за всички...  |
| Не е нужно да стане очевидно за всички. Ефектът на стоте маймуни нали го знаеш? Много по-малко хора са необходими за спусъка...и бройката е почти достигната. |
| В духа на здравословния скептицизъм, аз лично предпочитам да се придържам към максимата- винаги очаквай най-лошото, за да не се окажеш неприятно изненадан/а/... Този ефект с маймуните, щом е известен на доброжелателно настроените хора, най-вероятно е известен и на злоумишлено настроените пълни егоисти, а те умеят да изкушават. Издигайки егоизма в истински култ напоследък, те успяха да докажат ефективността си...относно тази маймунска мистерия... Чао засега, че днес, уж почивен ден, но внезапно се оказах ужасно натоварен и почти не мога да отделя внимание на форума... |
В духа на здравословния скептицизъм, аз лично предпочитам да се придържам към максимата- винаги очаквай най-лошото, за да не се окажеш неприятно изненадан/а/... Скептицизъмът не може да е здравословен. Каквото очакваш, това и ще получиш. Това е закон. |
kaily 12 Дек 2015 16:05 Така се създава трудова заетост - т.е. намира се работа на човечеството според андрешковците, за да не краде и да не се развращава, а според мен, за д си изразходва енергията и да не мисли за промяна на света ... Но всеки вижда онова, в което рефлектира Така де, и ти така виждаш в цялата система разхищение на енергия, та идеята ти (явно не само твоя) е да спре това работене залудо, доколкото разбирам. То и в много други неща няма смисъл и е само хабене на енергия, някой твърдят, че целия живот е безмислен. А не всеки вижда едно и също нещо, напротив, всеки вижда по различному. |
Пазара не може да функционира, когато от него са изведени толкова много потребители, поради липсата им на доходи! Пазара се свива и се ориентира към обслужване на платежоспособните, което допълнително изкривява икономическата среда. Това е само донякъде вярно. Първо много от потребителите не са извадени, те прости никога не имали достъп до този пазар, точно поради същата липса. Според мен това не е целта на този процес, а само следствие. Целта на котролиращите е да контролират и владеят този пазар, едно от нещата които може да им попречи са законите, другото е смяна на полит. система - затова те се опитват да контролират и тези процеси, къде успешно, къде не. Пазара няма как да се свива, той е нещо като хранителна верига - ако има липси някъде, те неминуемо ще се отразят зле на тези които са на върха на пирамидата. Т.е. големите акули няма как да се хранят с планктон например, те се хранят със средно големи, те пък съответно с по-малки и т.н. Това което предлагаш: никаква частна инициатива във финансовия сектор не бива да се допуска, за да се кротне Света...Това е моята рецепта.. Ако власта и съсредоточването на парите се намалят чрез ограничения във финансовия сектор, ще се измисли нещо друго, което да има същата роля. В историята досега това са били земята и хората. Има(ше) и опити да изравним всички, но и в тези опити имаше хора които бяха по-високо от другите и там е същноста на проблема: власта и богатството равращават нравите, имащите ги започват да мислят, че са нещо много повече от другите и че го заслужават (JKMM по-горе/долу е дал няколко линка към доста интересно филмчета с подобни експерименти). И докато съществува система която твърди, че неравенството е нещо естествено т.е. не може да му се съпротивляваме, не можем да го променяме - ще има винаги върхушка горе и прекариат долу. Ако приемем че наистина това е естественото състояние, то точно в това се състои силата на човешкия дух, да се извиси над животинското. |
Пазара няма как да се свива, той е нещо като хранителна верига - ако има липси някъде, те неминуемо ще се отразят зле на тези които са на върха на пирамидата. Т.е. големите акули няма как да се хранят с планктон например, те се хранят със средно големи, те пък съответно с по-малки и т.н. Напротив пазара се свива и това го доказват все по големите излишни производствени мощности. Глобалният производствен свръхкапацитет превръща по-нататъшните инвестиции в непечеливши, което, на свой ред, оказва крайно негативно влияние върху световния икономически ръст. В Европа например, през последните няколко години, средният ръст на БВП е само 1,45%. Като глобалното търсене определено изостава в сравнение с глобалния производствен капацитет. И, ако държавите не инвестират в собственото си икономическо бъдеще, стагнацията на икономическия ръст ще продължи, което пък вероятно ще провокира глобална рецесия. На пръв поглед изглежда, че Китай и САЩ опровергават тази тенденция. Само че ръстът, демонстриран от техните икономики (както и символичният характер на техните взаимоотношения), е знак не толкова за успешното им развитие, а за наближаваща криза. Ключовата роля, която САЩ играят както за глобалния икономически ръст, така и за глобалната икономическа криза, е добре известна. Новото в случая е централната роля на Китай. Приемана доскоро като най-голямото постижение на епохата на глобализация, интеграцията на тази страна в глобалната икономика се определя от известния китайски анализатор и политически икономист Хофун Хун (професор в Университета на Хонконг), като основна причина за световната капиталистическа криза на свръхпроизводството. Китай и кризата на свръхпроизводството Годишният икономически ръст на Китай от 8-10%, който страната поддържа вече дълги години наред, е основния стимул за ръста на световната икономика. Китайският внос например, помогна за преодоляването на десетгодишната стагнация в Япония през 2003. За да задоволи потребностите на Китай от капитали и високотехнологични стоки, японският износ скочи с рекордните 44% (т.е. с около 60 млрд. долара). Днес Китай е основният вносител в Азия (31% от целия внос на азиатския континент е насочен към тази страна), докато делът на Япония падна от 20% на 10%. Китай е основният двигател на ръста на износа в Тайван и Филипините и най-големия потребител на стоките, произведени в Япония, Южна Корея, Малайзия и Австралия. В същото време, Китай се е превърнал в основния фактор за глобалната криза на свръхпроизводството. Дори след като инвестициите в редица национални икономики (например в Япония и някои други източноазиатски страни) спаднаха драстично, като последица от излишъка на производствен капацитет, в Китай те продължават да нарастват с главоломно темпо. При това притокът на инвестиции в китайската икономика не е просто обратната страна на техния спад навсякъде другаде (в резултат от който се закриват производствени мощности не само в Япония или САЩ, но и в някои от държавите, разположени по китайската „периферия”, като Тайланд, Филипините или Малайзия). Тоест, нарастването и укрепването на китайския промишлен капацитет не е резултат от простото „абсорбиране” на капацитета, който другите страни за загубили. В същото време, способността на китайския пазар да поеме индустриалното производство на страната е ограничена. Една от компаниите, озовали се в този капан, е холандския производител на електроника Philips . Днес Philips има 23 завода в Китай, които произвеждат стоки за над 5 млрд. долара годишно, като 2/3 от нея се изнасят за трети страни. Китайското правителство би могло да смекчи ефекта от наличието на този производствен свръхкапацитет, като повиши покупателната способност на населението, провеждайки политика на ръст на доходите и преразпределяне на активите. Тя вероятно би довела до известно забавяне на икономическия ръст, но пък би гарантирала по-голяма стабилност, както във вътрешен, така и в глобален план. Тъкмо това впрочем, препоръчват и китайските интелектуалци и анализатори, принадлежащи към т.нар. „нова левица”. Китайските власти обаче очевидно предпочитат да следват досегашната си стратегия, насочена към доминация на световния пазар, използвайки евтината работна ръка. Въпреки че населението на Китай е над 1,3 млрд. души, 700 милиона от тях (т.е. над половината) живеят по селата и годишният им доход, според някои, не надминава 285 долара. Наличието на тази огромна „резервна” армия от селски бедняци позволява на производителите (както местните, така и чуждите) да поддържат заплатите в предприятията си ниски. Наред с потенциалните дестабилизиращи политически ефекти от регресивното разпределяне на доходите, тази „стратегия на евтината работна ръка”, както подчертава и Хофун Хун, „спъва ръста на потреблението на фона на феноменалната икономическа експанзия и огромния ръст на инвестициите”. С други думи, глобалната криза на свръхпроизводството, ще продължи да се задълбочава, ако Китай продължи дъмпингово да налага своята индустриална продукция на глобалните пазари, чиито обем е силно ограничен от бавния икономически ръст в останалите страни. Китайското производство и американското потребление приличат на двама затворници, които отчаяно се опитват да се освободят един от друг, но не могат, защото са оковани с една верига. Неслучайно отношенията между двете страни силно наподобяват порочен кръг. От една страна, главоломният икономически ръст на Китай все повече зависи от способността на американските потребители да консумират, колкото се може повече китайски стоки, чието производство се стимулира от свръхинвестициите в тази сфера. От друга страна, високата покупателна способност на Америка зависи от кредитите, които Пекин отпуска на американския обществен и частен сектор, влагайки в тях значителна част от трилионите долари, натрупани през последното десетилетие в резултат от гигантския дисбаланс в търговията с Вашингтон. Тук е цялата статия. http://geopolitica.eu/2007/605-krizata-na-svrahproizvodstvoto-i-kitayskoto-badeshte- Забележи статията е писана през 2007 и сега имаме възможност 8 години по късно да видим резултатите от това свръхпроизводство. Които се оказаха доста по драматични, отколкото е предполагал автора на статията преди 8 години. Сега сами си залагаме много по грандиозен високотехнологичен капан, и резултатите от него след десетина години ще затъмнят сегашните ни проблеми. А тук вече сме обсъждали технологичното свръхпроизводство и възможните последствия, както и решението, което ти е вече известно: http://www.segabg.com/replies.php?id=266285 |
Истината обаче е, че става дума за криза на свръхпроизводството. Като, благодарение на китайските заводи и на американските потребители, тази криза тепърва ще се задълбочава. Написано е през 2007 в разцвета на световната икономика. Две години по късно видяхме резултата от това свръхпроизводство. И все още сме затънали в това блато на свръхпроизводство! Но сегашното блато ще ни се види малка локвичка в сравнение с това в което ще се потопим след десетина години. Защото сега подготвяме основите на модернизирано високотехнологично свръхпроизводство в чийто резултати ще се потопим след десетина години! |
Излишен капацитет Централната роля на Китай в тези процеси е подчертана от данните за излишния капацитет. Производствените цени в страната спадат вече трета година, което накара централната банка да разхлабва паричната си политика. Това обаче може да влоши нещата, като насочи финансиране към още по-голямо разрастване на производствената база. През миналата година Китай е изнесъл 94 млн. тона стомана, която е повече от цялото производство на САЩ, Индия и Южна Корея. Според UBS свръхкапацитетът в производство на стомана възлиза на 553 млн. тона, като голямата част се пада на Китай. Според официалната оценка на Пекин от свръхкапацитет страдат 19 сектора, включително производството на цимент, алуминий, мед, хартия и химикали. А това е написано през 2015 и както виждаш проблема не само не се решава, а се и задълбочава. Но вместо да осигури потребители вътре в страната, Китай е решил да пребори проблема с масова роботизация. Тоест с още повече и по евтино свръхпроизводство. Само след десетина години ще се наслаждаваме на резултата. А резултатът може да бъде само един - Technomentalism! |
| Да, сигурно има свръхпроизводство, но това изобщо != свиване на пазара както се опитваш да докажеш, по-скоро има насищане на пазара или дефлация. Свръхпроизводството може да е резултат от много грешни прогнози за развитието на пазара и покупателната възможност, може да е резултат от сляпа политика на outsourcing, пренебрегваща насищането като фактор. |