Бонго, Фераро-флорентинската уния ми е добре позната, но тя по никакъв начин не променя католическия империализъм.

Искам да съобщя за ужасния съд, на който бяха подложени лутераните днес, 11 юни, на разсъмване. Право да си кажа, аз мога да сравня тази екзекуция само с клането на добитъка. Еретиците бяха натикани в къщата като стадо. Палачът влизаше, избираше си един от тях, измъкваше го, хвърляше на лицето му кърпа — «бенда», както казват тук, отвеждаше го на площада близо до къщата, поставяше го на колене и му прерязваше гърлото с нож. След това, като сваляше от него окървавената кърпа, той отново отиваше в къщата, извеждаше друг, когото умъртвяваше точно по същия начин. Така бяха заклани всички до един, а те бяха осемдесет и осем души. Представете си какво страшно зрелище беше това.

Не мога да си сдържа сълзите, когато го описвам. И нямаше нито един човек, който, виждайки как екзекутират, да бъде в състояние да остане и да наблюдава. Не можете да си представите спокойствието и мъжеството на еретиците, когато те отиваха на мъченичество. Някои, макар че ги водеха на смърт, проповядваха същата вяра като всички нас, но мнозинството умряха с непреклонно упорство в своите убеждения. Старците посрещаха смъртта спокойно, само няколко юноши проявиха малодушие. И досега потръпвам, като си спомня как палачът с нож в зъбите, с кървавата кърпа в ръка, в ризница, облята в кръв, влизаше в къщата и измъкваше жертвите една след друга, точно както месарят измъква овцата, предназначена за клане.

По предварително дадена заповед бяха приготвени каруци, с които извозваха труповете, за да ги разкъсат след това на четири и да ги изложат по всички пътища от едната граница на Калабрия до другата.

В Калабрия са хванати до 1600 еретици, от тях досега са екзекутирани 88... Аз не съм чувал те да са извършили нещо лошо. Те са прости, необразовани хора, владеещи само лопатата и плуга, и както казах, проявили се като вярващи в часа на смъртта си.

А майка му питаш ли я дали иска детето й да й го вземат да става висш сановник? Или на нея и на баща му им е излишно това дете?

τουρκικη σκλαβια στην ελλαδα Около 83 100 резултата

не сме се спогодили с турските съжители

Който не е ходил в Беброво, този славен център на знаменития Тозлук, който не се срещал поне в странство с многоприказливите тия мъже, той не е в състояние да си състави никакво понятие за тех. Като е думата за бебровчани, то нека ми бъде позволено на две минути да изкажа неколко благи думи за техната милост, които са играли твърде важна роля и в нашето възраждане, защото както от Елена, така и от Беброво, са излезли най-много учители.

Повечето бебровчани са лешпер хора и кърджии (които ходят навън). Ако катърите на станимъклийските лангери пият вода в разстояние на един месец и от Дунава, и от Янтра, и от Осъма Росица, Черния Лом, Луда Камчия и пр. и пр., то и нашите бебровчани не остават по-долу. Добруджа, Дели-Орман, Тозлука, Герлово, Карнобатското поле, Дервиш Иван-Балканъ, Хаксилъкът и пр. са част от техната епархия. Ако станимъклийци пътуват само по българските села, само по големите пътища, дето има беклеми (варди), ханища и други удобности за съобщаване и безопасност, то бебровчани в тоя случай стоят по-горе, на тех принадлежи палмата на първенството, по отношение на рискуването. Местото наречено Балканската яка, дето тече Лудата Камчия, към Чалъкавак-боаза, Карнобатската казаа, е населено с такива свирепи амуджи (така си наричат тамошните турци; некои ги наричат още слепите), които не са прекланяли глава ни пред едновремешните войводи-спахии, ни пред всесилните местни султани (върбишки, сигменски, куркадженски, пъндъклийски и пр.), ни пред стамболския низам, нито пък пред румелийското правителство. В техните горски колиби не само че не е стъпвал крака на некой пътешественик с диплома, но едва ли е могъл да ги нагази конашкото заптие, от страх да не стане жертва на техните дебели шишанета.

Но за бебровските алъш-веришчии, този сух океан бил до колене. Не само, че те са могли да продават безпрепятствено по тия места своята суха пъстарма, сапун и оцет, но са били приемани даже и с известно гостолюбие. Щом практическият бебровчанин се подаде в селото, ето че децата се събират наоколо му и почват да го дърпат за потурите, а той плува между тех. Не влезъл още в селото, и почва да вика, колкото му е силата:

- Ха оцет, ха! Хубав и кескин! Котките кихат, от дето мина и пр.

А пък рибицата, която той купил на ореховския пазар, и която вече заприличала на замръзнали трески, никак не му пречи да се провиква, че "жива мърдала из чувалите му".

Всички тия смешни окачествявания привличат по плетищата и забулените кадъни, които започват да се разговарят с нашия бебровчанин, който е за тех единственото странно лице, дошло по-издалеч. С един кон стокица, която изцяло чини не повече от стотина-двеста гроша, практичният човек обикаля цела източна България, и четири месеца не може да свърши изпродаването й.

Вещи хора разказват, че буренцата с оцета извътре били разпределени като машина. На едно буренце има по няколко чепа, от които текат различни сортове оцет, т. е., един същински, други по-долен, а трети само червена вода. Според лицето - и стоката се продава. Ако купувачът е некои зъбест ага, то разбира се, ще се отвори първия чеп, защото в противен случай ще играе свети Никола; а ако е некоя стара баба, или ковачът циганин, то дава му се от другите сортове. Така също се продава и другата стока. На коня виси кожен тъгарчук, в който се намират неколко малки кантарчета, чиито топузчета едва ли достигат големината на една обикновена ябълка. Значението на тия кантарчета е такова, че те могат да направят половин ока сапун - на три четвърти драма и т. н.

[...]

Бебровчани са се месили и в по-големи работи, които по своето естество немаха нищо общо с техните оцетени бурета. Така, например, съдбите на еленския мюрдюрин и на търновския кадия много пъти са се решавали под върбите, които са на края на славното некога Беброво. Като дохождал некой нов кадия, бебровчани горели от любопитство да се научат - като колко пари чини неговата бела чалма. Казах, морето за тия хора е до колене. Изпращат двама души свои съотечественици пред новия кадия, уж че имат некоя давия помежду си, а в същност, само да им се представи възможност да оценят чалмата му. Кадията, който ни най-малко не подозира в що се състои работата, започва да излага своето учение, а двамата депутати гълтат ли гълтат всека негова дума.

След два дни вече в цело Беброво знаят с какъв човек ще имат работа. По този начин Беброво е могло в турско време да проживее, заобиколено от всекъде с турски села. Който иска добре да изучи турците, нека вземе пред себе си некой бебровчанин, па да го слуша само.