Робството между термина и метафората
Отиди на страница:
| http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=59344 Как пък толкова много възрожденски поети и писатели, пък метафората само една.  |
Ся, аз от хуманитарни науки не разбирам, но в точните действаме така - първо дефинираме един термин, пък после гледаме и доказваме дали даден обект пасва на този термин. Ся, далеч не всичко от точните науки може да се прехвърли в хуманитарните. И обратно. Начи, дали онова преди 1878-а е било робство зависи преди всичко от субективното усещане на хората, живяли тогава. А най-добра информация за тези субективни усещания ни дават не изследванията на историци от 21-и век, а писаното от съвременниците. Което е категорично в подкрепа на тезата за робството. Несвободата, оганиченията на правата, пък били те и по-леки от статута на Чичо Том, са били възприемани като робско положение и толкоз. Същото се отнася и за соц-а. Независимо от внушенията на антикомунистите (грантови или не), мнозинството съвременници, живяли тогава и сега, определят този период от живота си като по-добър или поне като незначително по-лош. Съгласен съм, че е възможно за някои липсата на банани е била равнозначна на робство, но те са пренебрежимо малцинство. |
| Мисля че под "история" се разбират две различни неща. Едното е описание на станали и документирани събития. Съвсем друго е как тези събития са отразени в колективната народна памет (песни, легенди, авторски произведения). Те много често силно се различават. Примери - легендата за общобалканския герой Крали Марко (Марко Кралевичи) и фактическия турски васал. Или последния борец срещу турците Иван Шишман и страхливия български цар който избягал от Търново та се наложило Патриархът да защитава столицата. Мисля че трябва да разграничим тези две "истории" -едното е обективна наука, а другото - дял от етнографията. |
мнозинството съвременници, живяли тогава и сега, определят този период от живота си като по-добър или поне като незначително по-лош. Съгласен съм, че е възможно за някои липсата на банани е била равнозначна на робство, но те са пренебрежимо малцинство. Неква статистика? |
Ако можеш, остави Мето и мислИ - какви са били момчетата, вземани като кръвен данък? Роби ли са били? Ми какви са били докато им промият мозъците свободни хора , може би ? Докато в един момент момчето се превръщало в пълно отрицание на самото себе си и на собствения корен. Завоеванията на Балканите и големия поток от пленници при султан Мурад І (1360-1389) станали основния ресурс за попълване на еничарския корпус. «По същото време Хайреддин паша бил кадъаскер. Кара Рюстем му рекъл: "Ефенди, ти защо прахосваш това голямо султанско имане?" "Какво имане прахосвам?" - попитал кадъаскерът. Кара Рюстем отвърнал: "Като воюват за вярата, правоверните взимат роби. По божия повеля една петина принадлежи на господаря. » Кадъаскерът съобщил това на султан Мурад Гази, а той заповядал: "Ако е такава божията воля, нека от днес нататък вземат [петина]!" Тогава кадъаскерът извикал Кара Рюстем и му казал: "Господарят заповяда, ако е воля божия, да вземаш!" Тогава Кара Рюстем седнал и захванал да взема по 25 акчета на роб от всекиго, идел да премине пролива. Така първият, който въвел тази работа, бил ученият Кара Рюстем от Караман. Ама по онова време там се вземали пари за петината. А сега, след като съберат едната пета част на самото място на пленяването, отделно вземат такса за преминаване върху всеки роб. Като знаят, че на пристанището събират пари за робите, не ги водят там, а ги изпокриват из разни места. След това поръчали на Гази Евреноз и на Лала Шахин на пет глави пленени при набега роби да вземат по една за падишаха. А ако робите не са пет, завсеки роб да се вземат по 25 акчета. И за да има ред, определили по един кадия. Нарекли тези кадии "акънджийски". По този начин събрали много момчета и ги завели при Мурад Хан Гази. Чандарлъ паша казал: "Нека ги дадем в турски [къщи]. Хем ще станат мюсюлмани, хем ще научат турския език. След туй ще ги доведем да станат еничари. Така и направили. От ден на ден еничарите се множели. Най-напред ги давали да служат по няколко години при турци, та хем научавали турски, хем ставали мюсюлмани. След туй ги довеждали в Портата, налагали им белите чалми и ги именували еничари.»6 Хайде сега ти мислИ щом те бива . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: akira78 |
Начи, дали онова преди 1878-а е било робство зависи преди всичко от субективното усещане на хората, живяли тогава. А най-добра информация за тези субективни усещания ни дават не изследванията на историци от 21-и век, а писаното от съвременниците. Ся, ако се ръководим от написаното в този Форум ще излезе, че и в момента сме под робство, след като някои форумци непрекъснато говорят за "робовладелци и роби".  По едно време се говореше и за византийско робство и фашистко робство. |
Ся, ако се ръководим от написаното в този Форум ще излезе, че и в момента сме под робство, след като някои форумци непрекъснато говорят за "робовладелци и роби". Нищо чудно. Предполагам, за мнозина фактът, че България е лишена от суверенитет и се управлява пряко от няколко посолства, е равносилен на робство. Нищо, че имаме частна собственост и банани. |
Все пак да ви напомня -- темата е за турското робство по тези земи и за останалите семантични нюанси около него, а не за нещо друго. Хубаво ще е и ти да кажеш нещо по темата, вместо да напомняш на другите каква е темата. И пак нещо по темата, макар че на теб не може да се угоди. В музея на Рилския манастир има изложен ферман на турския султан, с който на манастира се дава свобода и имунитет. Издействан е от една от жените на султана, която е била етническа българска. Е, пикантно се добавя, че е била от знатен болярски произход, но не знам какво точно се крие зад тези думи. Ферманището е согромни размери - почти перде. Може, по твой избор да търсиш няколко теми тук, вкл. и тези, които обсъждаме. |
Та викам, може ли първо да определим какво наричаме "робство" и после да видим дали България и българите в Османската империя са били под робство? За периода на новата ни история от името на болшинството бих предложил: Обществено устройство и власт неконтролирани от Матушката наричаме "робство". Познати до сега - "Турско", "Монархо-фашистко" и "Евро-атлантическо". |
В музея на Рилския манастир има изложен ферман на турския султан, с който на манастира се дава свобода и имунитет. Е, и ? И в древен Египет, Атина, Рим е имало освободени роби. Ако се замислиш - самият факт, че на манастира се дава свобода означава, че той не е бил по начало свободен, че обичайното състояние, състоянието by default, е несвобода. И тъкмо тази несвобода дедите ни са наричали робство. |
Обществено устройство и власт неконтролирани от Матушката наричаме "робство". Познати до сега - "Турско", "Монархо-фашистко" и "Евро-атлантическо". с други думи българия в цялата си 1300 годишна история е била свободна само има-няма 45 години.  |
Мужик 05 Фев 2016 13:56 Има една поговорка - "ум царува, ум робува, ум патки пасе". Понеже при теб очевидно не става въпрос за царуване, остава алтернативата между робуването и патките. |
| Демагогствайте, но не прекалявайте, че почвате сами да се иронизирате... "Няма робство - няма освободителка Русия"... Много се засили пАртнерът, та отиде отвъд манипулацията и нагази в самоосмиването... П.П. Днес нова провокационна темичка не са ли спуснали? ---------------------- Сайтът на Генек |
| Калки, най-точно и обхватно за някои пАртнери: "Робуването на патките"... -------------- Сайтът на Генек |
Има една поговорка - "ум царува, ум робува, ум патки пасе". Понеже при теб очевидно не става въпрос за царуване, остава алтернативата между робуването и патките. Такваз поговорка няма.Има "Ум царува, ум умува, ум патки пасе". Гледам, твойта редакция, по "робската" мода. |
с други думи българия в цялата си 1300 годишна история е била свободна само има-няма 45 години. А някои твърдят , че само тогава е била поробена  |
| Ръки, не се издавай - България се пише с голяма буква... ------------------ Сайтът на Генек |
Начи, дали онова преди 1878-а е било робство зависи преди всичко от субективното усещане на хората, живяли тогава. А най-добра информация за тези субективни усещания ни дават не изследванията на историци от 21-и век, а писаното от съвременниците. Което е категорично в подкрепа на тезата за робството. Несвободата, оганиченията на правата, пък били те и по-леки от статута на Чичо Том, са били възприемани като робско положение и толкоз. Същото се отнася и за соц-а. Независимо от внушенията на антикомунистите (грантови или не), мнозинството съвременници, живяли тогава и сега, определят този период от живота си като по-добър или поне като незначително по-лош. Съгласен съм, че е възможно за някои липсата на банани е била равнозначна на робство, но те са пренебрежимо малцинство. Аксиома!  Тома - обективно за субективното - ----------------------- Сайтът на Генек |
| Патагонец, ако древните робовладелци можеха да прозрат в бъдещето - веднага щяха да освободят робите си и да им раздадат кредити... ------------------------------------- Сайтът на Генек |