
Смятам че спорът между Науката и Вярата може да се реши само както го е решил моят патрон "Дорде не видя с очите си и не сложа пръст в раната Му не ще повярвам". Всъщност си много прав. Темата е поставена на обсъждане от хора, които твърде много вярват на сетивността и нейните деривати (експеримент, логика и т.н.). | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
не може да имаме "случайна" реакция на синтез, извършен случайно , при условие, че се изисква механизъм по който реакцията да потребява енергия! На микро ниво стават такива чудеса. Чувал ли си за брауново движение? А за равновесни реакции? |
Чувал ли си за брауново движение? Верно ли има Брауново движение??? И това е малко, пъстро чудо, в този сив и скучен свят? А има ли Перпетуум Мобиле?? Още едно чудо! Вервайте! .. Перпетуум Мобилето върви из полето, движено от Случайността и Късмета, а ние след него задъхани тичаме .. то ще остане да го хванем, но ще остане с пеперудена душа! Яко! Чудесата са сред нас - просто трябва да вярваме! |
не може да имаме "случайна" реакция на синтез, извършен случайно , при условие, че се изисква механизъм по който реакцията да потребява енергия! Енергия около нас колкото щеш. Стига се излага. |
Той е толкова безсмислен, колкото и въпросът "Коя геометрия е вярна - евклидовата или неевклидовата". Просто двете теории се базират на различни постулати, дават различни изводи и никъде не се срещат и конфронтират... Може, обаче, да се изследват за вътрешна непротиворечивост. Невернико, този релативизъм по отношение на геометриите щеше да е основателен, ако ги разглеждахме на бюрото си в кабинета. Кеф ти една успоредна през точка, кеф ти повече от една или па нито една - въпрос на вкус. Когато обаче изнесеш на показ творението си и го обявиш за модел на света, тогава идат ония с теодолитите - космолозите, и почват да мерят: я да видим колко е сборът от ъглите в триъгълника, образуван от светлинните лъчи между три звезди (едната от които е Проксима Центаврова, да речем). По-нататък, самата непротиворечивост на постулатите не е някакъв абсолют. Непротиворечивостта на една геометрия е само по отношение на друга ("модел", дето му викат) или по отношение на алгебрата (аналитичната геометгрия на Декарт). А по-надълбоко? По-надълбоко - ядец! Обажда се Гьодел, да не се беше раждал по-добре! И в крайна сметка, понеже темата е за Бога, всички тия математически конструкции трябва да се възприемат с голяма доза скептицизъм. Абе, да бъдем като теб - Неверни! Защото всеки теолог ще ни се изсмее, ако му заявим: "Бог е точно толкова непротиворечив, а следователно и съществуващ, колкото и геометрията на Лобачевски." И не само той ще ни се изсмее, но и бабата от село. |
| Не е нужно да вярвяш в гравитацията, керемидата така или иначе ще те фрасне Много сложно го правите. За да опазите идеята /вярата/ в Бог, искате ... какво, да се откажем от сетивата, които Бог ни е дал? |
А има ли Перпетуум Мобиле?? Има, Симчо, Вселената е такова мобиле! Безкрайно във времето движение с нестихваща енергия. |
За Брауновото движение ми говорете! За това малко пъстро чудо, в този сив и скучен свят! Много чели - много знаят! А сайт , да се попрочете нещо, беше ли отворен ? Примерно Проф А. Чилингиров, какво пише за Алварез? Натисни тук .. или пък нещо друго? Не? Жокер ни не требе - ние това много добре го знаеме? Ето и класиката: .."-Виж, това месечината, Варлааме, ще да е нещо голямо… Дали е живо нещо? Санким, ако му гледаш лицето, прилича на живо… но кой знае пак. Той метнеше тих поглед към небосвода и речеше: — Може да е живо, може да е мъртво, всичкото е умишление… Виж тая бара, ако една мравунка се спре при нея, ще каже: море е, ти ще кажеш: бара е, а Фарлам ти казва: море е! Чудесата природни са чудесни.... " |
Примерно Проф А. Чилингиров, какво пише за Алварез? Симчо, ама ти сериозно ли? |
| Спорът "наука срещу вяра" е по-скоро спор "наука срещу нашата представа за бог(овете)", а в тежки случаи и "нашата представа за наука срещу нашата представа за бог(овете)". Разбирам великите умове в миналото, които са търсели бог в разума и науката - идеята, че науката има край и ще дойде моментът, в който всичко ще бъде открито е привлекателна и дори изглежда разумна. Но някъде към края на 19-ти век е станало ясно, че науката няма край. И ние, макар и джуджета, знаем нещо, което великаните от миналото не са знаели. Защо ни е тогава да търсим бог там, където няма да го открием? Не че всички са търсили бог в рационалното, но вече разполагаме и с рационално обяснение защо не трябва да го търсим в рационалното. "Кой е най-святият принцип на будизма? Велика пустота и в нея нищо свято." "Кажеш ли бог и него вече го няма". Колкото да отбележа някои стари прозрения, далеч не всички. |
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
Много сложно го правите. За да опазите идеята /вярата/ в Бог, искате ... какво, да се откажем от сетивата, които Бог ни е дал? Няма такова нещо. В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един. Макар и вдъхновен от Бог, човек е написал тези неща, за да могат човеците да получат някаква представа за Сътворението. А неизменно представите ни са свързани с нашите телесни сетива. Бог е над тези предели . Дори, когато той приема форма , за да бъде въприет от нас (напр. с горящия храст), Той ни с открива само частично - толкова, колкото можем да понесем. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Лично аз вярвам в Науката! .. не може да имаме "случайна" реакция на синтез, извършен случайно... Ти не вярваш в Науката, Симчо, а в лисенковщината, според която "Науката е враг на случайностите". Напротив, науката приема случайностите и ги изучава успешно. Иначе за какво щеше да я има теорията на вероятностите? Теб очевидно те смущава настъпването на събития с малка вероятност. Уви, така е устроен светът, Симчо! Всичко, което настъпва, е с малка вероятност. А при безброй възможности, което май повече отговаря на действителността, вероятността на всяко от събитията става нула. Но то настъпва! Просто защото все някое от тия "нули" ще трябва да настъпи. Ха, де? Виждам, че безкрайно те удивлява и фактът, че животът се е зародил като "случайно" сбиране на милиони молекули в някакво прото ДНК. Все едно, мислиш си, "случайно" да подскочат камъните и да се въздигне Партенонът. Не мога да ти помогна с обяснение за началото на живота - учените още разнищват проблема. Но мога да ти отговоря на въпроса, защо точно пък тук, на нашата Земя се е създал живот, а не другаде. Ами където и да беше се случило това зараждане, щеше да има един Симчо, койта да задава същия въпрос: "Защо точно тук?" А ти сигурен ли си, че не си "онзи" Симчо, от "другата Земя", където също е възникнал живот? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Incognito |
А ти сигурен ли си, че не си "онзи" Симчо, от "другата Земя", където също е възникнал живот? Е, те това е Лайбниц - с многото възможни светове.... в "главата" на Бог. |
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |