
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
ако престане да вярва в Бог почва да вярва в науката, както вече упоменах, науката също е въпрос на вяра, защото основният и инструмент доказателството - е въпрос на вяра, преди да ръгнеш да доказваш каквото и да било, трябва да имаш 100% вяра, че доказателството определя света...и никога да не си задаваш въпроса, ами какво, ако пък случайно доказателството не определя нищо друго, освен самото себе си.. |
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
карагьозов 23 Май 2016 23:46Мнения: 3,159 От: BulgariaСкрий: Име,IP Чрез активната деятелност се познава. Жан Калвин би казал от успеха в занаята, което е идея чужда на православието. Вярата е в основата на силата и все пак ПОБЕДАТА при всички случаи върви ръка за ръка с вярата. Но...в резултат от победата се появяват изкушенията и греховете. И тук е нужна победата над самия себе си, което е и най-трудното. А дали си победил самия себе си, изкривената от грехопадналостта на човека природа, това сам не си в състояние да разбереш. Много ясно, разбираемо обяснено. Благодаря ти ! |
Ма каква е тази вяра в науката Ами е такава, ако науката каже, че има бог, значи има. Ако каже, че няма, значи няма. Това не е ли вяра в науката, както преди са вярвали в бог? Човек може да приеме всичко за вярно, стига да го публикува някое научно списание. Безпрекословна вяра. А науката пък от своя страна вярва безпрекословно на доказателството и повтаряемостта. Преди да търсиш повтаряемост за каквото и да било, преди това, в началото на началата трябва да повярваш, че повтаряемостта е необходимо и достатъчно условие за валидност на наечното знание...ми ако не е? И кръгът се омагьосва, но науката не признава магията и остава само едно циклене. В началото бе | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: kaily |
| = | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
| В природата никога не се срещат образували се по естествен начин, някои от продуктите на химическата ни индустрия, макар изходните суровини да ги има там в изобилие, а и енергия не е като да липсва съвсем. Излиза, че някои химически структури, освен суровини и енергия, неминуемо изискват и нечии интелект, за да съществуват... Доколкото ми е известно при опитите с "първичен бульон" и електрически разряди пускани през него, наистина са възникнали аминокиселини по път, който може да приет за доста добра апроксимация на естеството и предполагаемо съпътстващата го случайност, но... само дотам... За клетки... или дори даже за някои ключови за живота молекули... по случаен начин... засега перспективите са отчайващи... Нещо повече, дори нашият интелект не е в състояние да запали искрицата живот все още по изкуствен начин, въпреки че в някои лаборатории вече могат да навързват молекули донякъде наподобяващи ДНК образци от природата, но само дотам... Не успяват никак доколкото съм чувал, да ги накарат и да заживеят... бонго-бонго 2016-05-23 20:14:39 ...Темата е поставена на обсъждане от хора, които твърде много вярват на сетивността и нейните деривати (експеримент, логика и т.н.). Единствените ни инструменти са за жалост... Но понякога и те поне според мен, могат да ни дадат някои насоки... Ще си позволя малко да поспамя с разказ за незначителна случка, сполетяла ме преди няколко дни... Беше миналия петък около обяд. Бях приключил с ангажиментите си за деня, когато съвсем естествено за това време от денонощието, почуствах леко пристъргване в корема. Намирах се близо до една добра баничарница и си купих от нея един апетитно мазен бюрек и бутилка с айрян. Отидох зад баничарницата, където има детска площадка, и седнах на една от доста поизпочупените, но все още запазили част от способността си да бъдат използвани по предназначение пейки, за да се насладя на покупките си. За щастие там нямаше никакви други хора, което ме обнадежди, че всъщност ще си прекарам доста приятно на тихо и спокойно за малко... Почти непосредствено след началото на консумацията на бюрека, се появи едно врабче. Вече бях прочел за притесненията на Уни, че врабчета у нас изчезвали, та затуй появата му ме зарадва. Отчупих парченце от бюрека и му го хвърлих. Знаете как се хранят врабчетата, когато не могат да погълнат изцяло парчето храна с което са се заели... Старанията им в такива случаи, поне на мен... винаги са ми се стрували трогателно забавни... Запалих си една цигара и се съсредоточих върху врабчовата суета около парченцето бюрек. Малко след това, врабчето успя окончателно да надвие в борбата и от първото парченце вече нямаше нищо останало. Отчупих му ново и докато малкото пернато се захващаше с него, аз пък се хванах да мисля, че покупката на бюрека е било по-скоро грешка, която само ще ми развали обяда, понеже всъщност се намирах на около 15-на минутки от вкъщи, където има и по-вкусни алтернативи... Да изхвърлям храна са ме учили, че е грях, да го взема със себе си у дома, също не е добра перспектива, понеже от опит ми е известно, че след изстиване и повторно претопляне, подобни закуски губят твърде много от чара си... а врабчето уви е само едно и независимо от демонстрираната си готовност да ми помогне с бюрека, е твърде мъничко за да бъде тази помощ достатъчна. Практически в същия момент, в който ме споходиха тези мисли, врабчето внезапно отлетя, без даже да е погълнало дори половината от второто парченце което му бях хвърлил. Това леко ме озадачи. Знам, че тези птички са много плашливи, но наоколо не се забелязваше никакво движение, което да бе провокирало уплаха му. Преситено врабче пък, нито съм виждал, нито съм чувал /и друг път ми се е случвало да ги храня/... Направо са ненаситни... Даже си помислих- ето, СЕГА останах самичък с бюрека и по-добре да се захващам за работа, докато не е изстинал съвсем... Не знам след колко точно време, но едва ли много повече от половин минута след отлитането на първото врабче, изведнъж на плочките пред мен се изсипа цял бюлюк интензивно чирикащи подобни. Със сигурност бяха повече от 20... Едно от тях, по мое мнение предишното, кацна буквално върху недояденото парченце и моментално се захвана да го довърши... Зяпнах като треснат с мокър парцал... Рационалното обяснение е, че първото врабче е отишло и е извикало ятото си, но... Преди всичко врабчетата доколкото ми е известно, макар и да се събират на големи групи, не са от най-социалните видове. По-странното обаче ми се стори, че всъщност първото врабче изостави относително собствените му размери сериозно количество храна, за да повика приятелчетата си. Откъде е било сигурно, че като се върне, храната му още ще си е там, а ще има много и за другите? Не може да е чуло мислите ми, нито има откъде да ме познава, понеже за пръв път сядах на пейка в тази детска площадка. Други хора да са сядали там и да са хранили врабчета, дълбоко ме съмнява, предвид днешните дотолкова тъжни времена... Обикновено премахваме от главите си спомените за подобни случки, като незначителни... но дали не грешим? Не, че всичко това е някакво доказателство за наличие или отсъствие на Бог/ове/, ама мъничко врабче с неговото още по мъничко съзнание, при неминуемо колосалната му борба за оцеляване, да поеме риск да загуби храна в полза на другите?!? Направо ми изглежда свръхестествено, без значение дали е било някаква проява на някаква врабчова телепатия с последващ критичен анализ на получената информация или случаен изблик на прословутото намерение описвано от магьосниците... уверен съм, дори само въз основа на опита получен посредством сетивата, че не всички неща са точно това за което ги мислим... което несъмнено прави и Бог допустим... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
| Извинявайте за намесата, но не се търпи! Научните аргументи и божествените аргументи са несъвместими. Научните познания и религиозните познания са несъпоставими. Как може да има интелигентни хора, които смесват тия неща??? |
| Намесата ти е в същността на темата, Мето, защото тя е: какво представлява вярата в Бог? По какво се различава вярата от научното доказателство? И какво е изобщо Бог? Ако имаш някакви съображения, по възможност без кватерниони, с интерес ще ги прочета. И на всички тук, които не спят: ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА БУКВИТЕ! ПП Щях да пропусна. Честит имен ден на Мето от Интернето, на Мето от Факултето и на всеки Мето всъде по кълбето! ![]() | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Incognito |
Meto ot Interneto Абсолютно вярно!24 Май 2016 00:12 Извинявайте за намесата, но не се търпи! Научните аргументи и божествените аргументи са несъвместими. Вярващите в Чудеса мичуринисти, не е зле да ни обяснят, как хем има природни закони, хем на Планетата Земя, някога .. ей така - случайно .. са били синтезирани белтъци (как???) и са се появили Живот и Организми .. Ами не само НЯМАМЕ никакво доказателство, ами нямаме даже и концепция .. като как това би могло да стане? Как по случайност, ще се образува молекула ДНК? А РНК? От къде и с какъв механизъм ще дойде енергията на връзките .. като започнат молекулите да се разпадат (защото те си се разпадат .. ) как ще бъдат отново свързани. А клетъчна мембрана? .. А как би могло- всички тези части .. да образуват жив организъм? Това мичуринистко вярване - за "случайността", "късмета" .. ми се струва напълно налудно (извинявам се)... Та имаме ДВЕ вярвания .. на мичуринистите и на креационистите .. и имаме НАУЧЕН спор .. Едната страна - изтъква доводи, прави термодинамични изчисления, ползва математическата Теория на Вероятностите .. другата страна, малоумно бръщолеви за "прогрес" ,"мракобесие" и "ама как така стигаме пак до Творението" ... и се блещи ококорено .. Та така. Имаме ДВЕ недоказани вярвания .. всеки си избира в кое да вярва .. аз съм си избрал .. вярването на ояпонентите ми, ми се струва , пак повтарям налудно .. Но нищо .. Ако желаят спор - НЕКА ТОЙ БЪДЕ НАУЧЕН .. нека съставят една простичка блок-схема .. като как, в миналото, на Земята по много голяма случайност би могло да възникне животът .. какви молекули, с какви са се съединявали? От къде е идвала енергията, с какъв механизъм? След като са се съединили, как са се образували организмите? Ако пък не им се спори - да кажат "ние си вярваме в Чудото, ние сме последователни мичуринисти " и да приключваме! |
Meto ot Interneto Вярно се не търпи!24 Май 2016 00:12 Извинявайте за намесата, но не се търпи! Някой отвори ли, да прочете за математичния модел на Алварес? Алварес, да припомня - Нобелов Лауреат! Или ще бръщолевим до утре .. кой по-силно вярва в чудеса .. мичуринистите или креационистите?!? Ами нека са мичуринистите .. има значи - ДВЕ вярвания .. и привържениците на едното вярване - мичуринистите, са готови да понесат присмех и обиди, да им викат в лицето, че вярата им е безумна и налудна .. но се не отказват! Браво! |
В природата никога не се срещат образували се по естествен начин, някои от продуктите на химическата ни индустрия, макар изходните суровини да ги има там в изобилие, а и енергия не е като да липсва съвсем. А няколко примера? --- Религията се основава на авторитети. От друга страна, науката /естествените науки, за по-определено/ не признава авторитети. Поради което, няма как да имат общ език. И още, никоя от естествените науки няма за цел, нито има нужда, да потвърждава или отхвърля съществуването на Бог/ове/. |
От друга страна, науката /естествените науки, за по-определено/ не признава авторитети. Поради което, няма как да имат общ език. абсолютно нямат общ език!Вярата в мичуринизма и в чудесата .. неизвестно защо се представя за "научен мироглед" .. |
| "Чудо" е да се случи събитие, имащо вероятност нула. Теорията, която така обилно и превъзбудено оплюваш, предполага събитие /или няколко/ с малка, но определено по-голяма от нула вероятност. И преди отново да изпаднеш в истерия, помисли за разликата между Теория /нещо недоказано, предполагаемо/ и Вяра /нещо несъмнено/. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Hateras |
Hateras 24 Май 2016 01:08 Мнения: 1,069 От: Bulgaria Скрий: Име,IP В природата никога не се срещат образували се по естествен начин, някои от продуктите на химическата ни индустрия, макар изходните суровини да ги има там в изобилие, а и енергия не е като да липсва съвсем. ....... А няколко примера? --- Ми то аз не съм никакъв учен разбира се, но със сигурност са хиляди. Знам ли някои от полиамидите примерно, част от които също от аминокиселени синтезирани, но в природата ги няма... Ето един доста известен:Натисни тук Религията се основава на авторитети. От друга страна, науката /естествените науки, за по-определено/ не признава авторитети. Поради което, няма как да имат общ език. И още, никоя от естествените науки няма за цел, нито има нужда, да потвърждава или отхвърля съществуването на Бог/ове/. Ако се зачетете в историята на естествените науки, не може да не Ви направи впечатление, че в началото им е било търсенето на Бог/овете/, а също и на неговите /техните/ методи за съзидание, твърде вероятно нямащи абсолютно нищо общо със случайността... Науката ни не е в състояние да обясни емпиричните данни получени дори за състоянията на най-обикновения след водородния атом- този на хелия... За ДНК и РНК... какво остава? Правим наистина някои неща изглеждащи като чудеса... но не мога да се отърва от подозрението, че всъщност просто чупим орехи с държавен печат /плагиатствам удачното сравнение от братя Стругацки/, вместо да използваме действителния му потенциал... ![]() |
Ако се зачетете в историята на естествените науки, не може да не Ви направи впечатление, че в началото им е било търсенето на Бог/овете/, а също и на неговите /техните/ методи за съзидание, твърде вероятно нямащи абсолютно нищо общо със случайността... Зависи! В химията ( Алхимия) са търсели най вече как се прави злато. Докато са разбрали че тяхната работа няма да стане. |
Engels 24 Май 2016 02:57 Мнения: 3,456 От: Bulgaria Скрий: Име,IP О,.. златото да... Презреният метал... Алтернативното ново, или по-скоро- уж добе забравно старо,... божество... Ама това е валидно далеч за не всички алхимици. Вижте Аурелий Теофраст Бомбаст например, а има и други... А днес с помощта на интензивен поток неутрони и малко живак, може да се получи дори стабилен изотоп, ама е скъпичка процедура... Винаги съм се чудел на специалното отношение на хората към златото, почти през цялата им до днес позната ни история... Имаме смътни намеци за идеалната и съвършена Златна епоха, под властта на безпощадния Кронос /пък в древна Месопотамия, а и на други места, златото е било предназначено единствено и само за Боговете/, за която нищо конкретно не помним, освен, че изглежда е била епохата на Боговете... После все по-тривиални- сребърна, медна и накрая днешната желязна... Обаче днес все още се срешат макар и много много рядко, хора имащи мед вместо желязо в кръвта си. Не съм сигурен доколко един дотолкова благороден метал като златото би могъл да пренася кислород, ама знам ли, не съм химик, за някои негови колоидни форми какво е възможно, а и какви ли качества биха притежавали подобни индивиди?!? ![]() |
Hateras Абсолютно вярно.24 Май 2016 01:22 "Чудо" е да се случи събитие, имащо вероятност нула. Теорията, която така обилно и превъзбудено оплюваш, предполага събитие /или няколко/ с малка, но определено по-голяма от нула вероятност. Идиотската теория за случайността, изповядвана от мичуринистите , противоречи на природни закони .. ей това, а не ниската и вероятност е най-големият и проблем.. Но и да се вярва сляпо, в чудо и в невероятно събитие, е белег , според мене, на доста плитък ум .. Ще дам пример , и то простъчък - че да бъда разбран и от мичуринист - сравняваме, примерно автомагистрала и клетката на амеба. В магистралата имаме основа от камъчета, бетонови канавки, мантинела от метал и няколко слоя асфалт .. Асфалтът е битум - нефтен продукт и камъчета! Би ли могло, да има милиард случайни фактори, дето да се случат един след друг и да се е образувала, нейде на Земята 40 км. шестлентов път? Примерно-имало е земетресения, и то точно определени и са натрошили някакви скали .. имало е загрети земни газове .. дето са разтопили битума, той се е смесил .. от някаква планина са паднали кръгли камъни (примерно) и са валирали повърхността .. някакви метални руди, са застинали точно във формата на мантинела и т.н. Ами - ей го - имаме даже и представа, за нещата дето са могли , да доведат до това на земята да има шестлентов път!.. Хубаво, ама ако се емнем да вярваме, че пътят Мюнхен-Щутгарт не е създаден .. а се е получил по естествен път, благодарение на милиард случайности , че и го твърдим това навсякъде и спорим люто .. няма ли да извикат психиатрите? И не е ли подобна вяра в чудото на случайното автомагистралното сътворяване - тотално идиотска? Оставяме пътя .. и гледаме амебата .. милиард, на милиардна по сложна от натрупаните камъни и слоевете асфалт .. и за това явление, милиард, на милиардна по-сложно - ние вярваме, че ей така .. се е появило на Земята???? И това вярване, не е невероятно малоумно или що??? Та така ... П.П Ако някъде на Земята .. като плод на случайни фактори се появи 3 км. двулентов път .. още утре аз самият, ще съм войствен мичуринист! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: sim4o |