"If there were no God, it would have been necessary to invent him"? - Вервайте ми! - Franc(s)ois-Marie Arouet (nom de plume - Voltaire)
Отиди на страница:
Симчо, нищо от това, за което говорим, не противоречи на природните закони, а напротив - подчинява им се. За това съм съгласен! Както и ако, съвсем случайно, се образува трилентов , асфалтиран път , това няма да противоречи на никакви физични закони ... всеки обаче, би имал мнение, дали вярата в това, че пътят Мюнхен-Щутгарт се е образувал случайно е налудна или не е налудна! И отиваме на темата - КАК така, без да имаме клетъчна мембрана, е имало ДНК? .. как е имало синтез на белтъци? .. а самата мембрана, от къде е дошла? Що такива огромни молекули, не са тръгнали веднага да се разпадат на по-къси, както би трябвало да е според Науката, а са просъществували? Как се е появила първата клетка на Земята? Енергията за реакциите .. по какъв механизъм идва (в момента на Земята живот се създава с енергия от Слънцето - растенията я усвояват с механизма фотосинтеза, а от тази енергия черпят и други организми по веригата) .. да ама при възникването на Живота, нямаме фотосинтеза, нали? И въобще - имаме ДВЕ вярвания .. едното - според мене напълно идиотско - че е възможно, някога, ей така случайно, на Земята да се е зародил живот .. и имаме НАУЧЕН спор .. като креационистите изказват забележки и съмнения, за ей това - описано от мене по-горе ВЯРВАНЕ! И айде да не бръщолевим идиотски .. а да се отворят сайтове, да се види как върви НАУЧНИЯ спор и да се вземе отношение, а? Иначе на мене ми омръзна, да отговарям на налудно вярващи в Чудо! П.П До къде стигнахме с Математичния модел???  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sim4o |
Всяко явление, твърди Лайбниц, има своето достатъчно основание в друго явление, предхождащо го - например керемидата и вятърът, то "най-първото" основание е у Него. А основанието Му е: сътворяване на най-добрия възможен свят. Сиреч този, в който ние с теб, Симчо, живеем. Радвай му се заедно с Божите твари, които го населяват, и не ги презирай - те също са елементи на най-доброто, което е възможно.  |
Радвай му се заедно с Божите твари, които го населяват, и не ги презирай ..  Абсолютно не бива да презираме Налудно Вярващите! Трябва да се опитаме да ги разберем! Трябва да им помагаме, да се отърсят от заблудите си! |
Абсолютно не бива да презираме Налудно Вярващите! Трябва да се опитаме да ги разберем! Трябва да им помагаме, да се отърсят от заблудите си!  Вярата не се разбира, а приема. Не виждам защо трябва да караме вярващите да се отърсят от заблудите си. Отърсването е дълбоко интимен и интровертен процес, като при това не е ясно дали води към щастие, или нещастие. Да не говорим, че не знам с какво право бихме го правили. Аз например не искам вярващите да ме отърсват от заблудите на атеизма. |
Е как така светът е един и същ, пък науката днес каже едно, утре обратното? И най-вече - аз, простосмъртната, как да вярвам, че научните парадигми днес са вярни и истина от последна инстанция, като утре може някой да докаже точно обратното? Това не е вярно! Науката наистина опровергава някои свои постулати, но в повечето случаи ги доразвива, а не ги опровергава. Да не говорим, че има огромно количество закономерности и открития, които са си същите и никой дори не се е опитал да ги опровергае. |
| Баси! . Направо се чудя откъде да ви почна. "Брауново движение". Не разбрах с какво точно предизвиква ехидни забележки. Сумата на скоростите на частиците (разглеждани като вектори) е нула. Пример - вода в чаша. Пример който не е брауново движение, а е насочено - река. Няма отношение в спора. "Лисенковщини и мичуринщи" - научни доказателства чрез залепване на етикети и няма. Някои божи служители използват сатаната за същата цел, но също няма общо с вярата. Човешки недостатъци и несъстоятелност на 'доказващия'. "отрицателните твърдения не се доказват". Разочароващо. Всяко твърдение може да се разглежда като отрицание на отрицанието си. Горното твърдение е еквивалентно на "нищо не се доказва". Вероятно авторът има предвид, че за да се отрече дадено твърдение е необходим един-единствен контрапример, докато за да се потвърди твърдението не е достатъчен пример, който го потвърждава. Което е много различно от "отрицателните твърдения не се доказват". Отделни има и дръги методи за доказване освен "даване на пример". "малките вероятности". Колкото и малка(но не нула) да е вероятността едно събитие да настъпи, когато броят опити клони към безкрайност, вероятността то да не настъпи клони към нула. Демек за достатъчно дълъг период и микроскопично вероятното събитие неизбежно ще се случи. "вярвам в науката". И аз. Също така не вярвам в религията, още по-малко в църквата и поповете. Обаче ключовата дума тук е 'вярвам'. И аз не мога да намеря по-подходяща дума от 'вярвам' за случая. Което трябва да ви доведе до извода, че в основата на всичко все пак стои вярата. Та този спор е вечен и няма как да се реши, но 'вярвам в науката' не противоречи на 'вярвам в бог'. Направо си е същата основа и следователно не може да се разглежда като аргумент в спора. Така че, аз намам пробеми да вярвам едновременно в науката и в бог. Честит празник. На мен ми е любим, заедно с Коледа. |
Колкото и малка(но не нула) да е вероятността едно събитие да настъпи, когато броят опити клони към безкрайност, вероятността то да не настъпи клони към нула. Демек за достатъчно дълъг период и микроскопично вероятното събитие неизбежно ще се случи. Тц-тц-тц! Само, ако имаме пълна група! Демек, А черта= 1 - А. Иначе говорим за други работи  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
sim4o На повечето от твоите въпроси Науката е дала (неокончателен) отговор, Съществува неклетъчна форма на живот - вирусите. Съществува анаеробен (безкислороден) живот който се смята за по-древен от аеробния. Нещо повече - първоначално кислородът (отделян при фотосинтеза) е действал токсично и за обезвреждането му еволюцията е създала митохондриите.... Та не се безпокой за науката.24 Май 2016 13:38 |
Науката наистина опровергава някои свои постулати е да де, за тях говоря, и по ненаучната теория за всеобщата гадост никога не знаеш кои ще са Сега последно за вярващите в самопроизволното възникване на живота, ще ми кажат ли кои са научните доказателства, категорично доказващи това?  Нали науката се базира на повтаряемост и доказателства, в които учените сляпо вярват, добре, така да е, мир да е. Намерени ли са достатъчно доказателства и повтаряемост по тоя въпрос или това е поредната недоказана научна концепция, в която трябва да вярваме, докато след няколко хиляди години не я опровергае пак същата тази наука?Някъде бях срещала израз, че вероятността от мъртва планета да възникне живот и да стане човек е равна на вероятността маймуна с щракане по клавишите на пишеща машина да напише Отело. “Науката без религия е саката; религията без наука е сляпа.” Алберт Айнщайн, физик | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
Неверния Тома 24 Май 2016 13:28 Мнения: 8,564 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Не чакайте атеистите да докажат "няма бог".... Не очаквам чак толкова, но нещо приблизително поне все пак,... понеже те твърдят, че няма Бог... Това, че науката не е в състояние да докаже по неопровержим начин наличието на Бог, все още е само необходимото условие за отсъствието му. По същия начин вероятно почти 100% от наблюдаемите в природата явления, не могат да се обяснят достатъчно изчерпателно въз основа на научните постижения, като следствие единствено на неосъзнатата стихия на естеството, т.е. Бог не коректно да бъде отхвърлян като напълно несъстоятелна хипотеза при тях... което пък е необходимо условие за присъствието му. Достатъчните условия в случая биха били- има Бог или... независимо от характера и звученето му- няма Бог- каквото би представлявало примерно доказването на твърдението, че в абсолютно във всеки един случай на наблюдаемо явление, всичко което го касае може да бъде логически обяснено, без необходимостта да се позоваваме на божията намеса... И двете достатъчни условия са непостижими за днешната наука. |
| Глей, Ста, кво пише Елена Вентцел: На практике часто приходится иметь дело не с невозможными и Оказва се, мамка му, че тия две събития, в сума по вероятност правят достоверно събитие! достоверными событиями, а с так называемыми «практически невозможными» и «практически достоверными» событиями. Практически невозможным событием называется событие, вероятность которого не в точности равна нулю, но весьма близка к нулю. Рассмотрим, например, следующий опыт: 32 буквы разрезной азбуки смешаны между собой; вынимается одна карточка, изображенная на ней буква записывается, после чего вынутая карточка возвращается обратно, и карточки перемешиваются. Такой опыт производится 25 раз. Рассмотрим событие А, заключающееся в том, что после 25 выниманий мы запишем первую строку «Евгения Онегина»: Такое событие не является логически невозможным; можно под- вероятность события А ничтожно мала, можно считать его практически невозможным. Практически достоверным событием называется событие, вероятность которого не в точности равна единице, но весьма близка к единице. Если какое-либо событие А в данном опыте практически невозможно, то противоположное ему событие А, состоящее в невыполнении события А, будет практически достоверным. Таким образом, с точки зрения теории вероятностей все равно, о каких событиях говорить: о практически невозможных или о практически достоверных, так как они всегда сопутствуют друг другу. |
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
| Бог може ли да се залови чрез андронен колайдер? - Пита Дорис Ами сигурно може, но една част само и излиза много не на сметка. Виж тук един подход с използване на домашни съдове: Детенце 4 год. пита мама: -Мамо, нали Господ е навсякъде? -Да миличко, навсякъде! -А тук около нас, в стаята?? (-Майката се поколебава) - Да разбира се. - А в моята чаша от чая. -Майката почти отчаяно -наясякъде, нали ти казах. Детето захлупва с длан чашата и казва - Хванах го. Няма да е никъде сега Значи всеки може да си хване по малко Бог, важното е да не го изпуска и да си го носи до сърцето, както мама сигурно му е обяснила и Ботев описал -"в мен, вс ърцето и душата" Подобен парциален подход предлага и Инкогнито - хващаш го Х-бозона, за който се знае, че е част от Бога, но дали в чашата на детето не е по-голяма част от Бога, засега не се знае. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: idproxima |
Не че пишете тъпотии, но все пак повечето коментари са извън темата. Попитали Хилберт, къде в аксиоматиката му е Бог - "Нямах нужда от Бог".А как възприемате прочутата фраза на Айнщайн - "Бог не е злонамерен, той не играе на зарове"? Изобщо, как си представяте стремежа на учените, да създадат "теория за всичко" - като теологично, или като рационално усилие? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
| Значи излиза и за нея А черта = 1 - А. Аз това равенство го смятах за дефиниция на А черта, но приемам и други трактовки. Иначе не харесвам термина 'весьма близко' освен при граничен преход. Конкретния пример си има конкретна вероятност според мен доста далеч от нула |
доста далеч от нула Е, колко далеч? Оттатък машинната нула? По-хубу, кажи как си! Не ти ли домъчня за Варна? |
Хамеле, учтива забележка - темата не е за Варна, колкото и божествена да е... Ста се появява толкова рядко, че мога да си позволя. Още повече, че тва не е въпрос към всички. Както и да е, ако съм ви разсеял от съсредоточението - извинявайте. |
Иначе не харесвам термина 'весьма близко' освен при граничен преход. То има такъв термин във "вероятностен смисъл". И той е по-нагледен и от епсилон-делта дефиницията и от определението за сходимост по Хайне. Но да не разбутваме колегията от божествената ѝ нирвана. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |