"If there were no God, it would have been necessary to invent him"? - Вервайте ми! - Franc(s)ois-Marie Arouet (nom de plume - Voltaire)
Отиди на страница:
Има дискусии, Кайли, но ти не можеш да участваш в тях, защото дори неразбираш какво се обсъжда. Все едно да се намесваш в спор на китайски. Но интересни дискусии има. По темата тук има не повече от 4 човека, с които може да се разговаря (имат различни мнения, така че разговорът би бил интересен), но, както казах, агресивното невежество ги отказва  Та и ти може да се замислиш - ако хората вече не искат да обсъждат сериозно с теб, дали причината не е в ...? Хайде, със здраве, каквото и да значи това в този случай. Зарежи науката и се отдай на религията си. |
| Темата тук е бог, а колко човека могат да обсъждат бог компетентно, не решаваш ти, нито аз. Науката е намесена само спрямо бог. Ще се появят теолози и ще ни забранят да обсъждаме и бог, щото не разбираме от него и сме войнстващо невежество, и тогава верно ще стане страшно. Ей, ама ти верно действаш като кръстител с огън и меч и си бетер религиозен фанатик, само че научен. Ето за това говоря и който вижда, ще го разбере. Наукта се е превърнала в новия бог и научните фанатици настояват да приемаме и да не мислим самостоятелно, щото сме идиоти, а те да ни казват кое как е и ние само да козируваме. Ако живеехме в средновековието дали съмняващите се във вездесъщността на съвременната наука щяха да ни горят на клади? | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kaily |
| Ще напомня една мисъл (приписвана) на Волтер. "Смятам Вашите възгледи за отвратителни, но бих дал всичко за възможността да ги изказвате." А за Кайли... Не смятам да я слагам на игнор. Тя пределно ясно (до карикатурност) излага насрещната позиция. Има файда. |
| = | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
По-добре ли ви е без Бог? Аз лично не се определям от този ракурс. По-добре или по-зле. Демек, ако бях като Манрико, мога да мина и без Бог, а ако съм като себе си, от битийна гледна точка, йок, не мога и без него (без Бог, а и без Манрико - не мога!). Не са така нещата - те са много по-интимни, и не трябва да се размахват като боздугани. И в единия, и в другия случай | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: hamel |
| = | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
Абе аз съм малко като дядо Щукар (Разораната целина) - уж съм атеист, а от време на време му хвърлям по ено кръстене. Особено, когато отида да бягам. "Господи, ти напред, аз след теб!"  |
| Карагьозов, как сегашната епоха да е без бог? Ами Аллах, той какво е? Научен постулат ли, както казва Кайлето? Пък китайците, които нямат религия с европейски параметри и вярват в дао, тях какво да ги правим? ................................. И да ти отговоря на въпроса: да, на мен лично ми е по-хубаво без бог. Не обичам никаква свръхвласт - било човешка, било трансцендентална. Държа всичко в живота ми да зависи само от мен.  |
Тя пределно ясно (до карикатурност) излага насрещната позиция. Има файда. Казва се хипербола - похват да направиш нещо толкова чудовищно раздуто, че и слепият да види онова, което, ако беше в истински размери, щеше да остане незабелязано от повечето. Карагьозов, от кого е текстът? Аз не мога да отговоря на въпроса дали щях да го измисля, защо ... защото ето какво мисля - ако аз го измисля, той няма как да бъде по-величав и по-могъщ от онова, което аз, мъненката, мога да вложа в него. Тогава защо да го измислям, като всичко, което мога да вложа в него, измисления, мога да вложа вместо това в себе си. Демек, ако наистина имам сила да вложа качества в бог, който си измислям, защо да не ги вложа в себе си... |
| Целият диалог около вярата било в науката, било в Бог, ми напомня за нещо, описано в "Атически нощи" от римлянина Авъл Гелий (ХІ,5). Философите, на които ние викаме “пироници”, носят гръцкото прозвище “скептици”, което е все едно да им казваме “търсачи” или “изследвачи”. Защото те нищо не определят, нищо не твърдят, а непрекъснато са в търсене и изследване дали има нещо, което би могло да се определи и твърди. Смятат също така, че не виждат и чуват абсолютно нищо, но изпитват такива чувства и усещания, сякаш виждат и чуват, а относно същността и естеството на това, което предизвиква подобни състояния, те се колебаят и двоумят, казвайки, че поради размесването и разбъркването на признаците, разграничаващи истината от лъжата, достоверността и истинността на всичко изглеждат толкова непостижими, щото всеки, който не е повърхностен и не е разпилян в своите преценки, трябва да се изразява с думите, приписвани на основателя на тази философия Пирон: “Това нещо стои с една и съща вероятност или така, или инак, или нито така, нито инак.” Защото, казват те, човек не може да познае и схване признаците и чистите свойства на всяко едно нещо, и се опитват да внушат и покажат това положение по най-различни начини. |
Държа всичко в живота ми да зависи само от мен. А на случайността нищо ли не оставяш? Мисля си, без нея сме за никъде |
| Съществува още един древен и засяган от мнозина гръцки писатели въпрос – дали и доколко се различават пирониците от академиците. И едните, и другите се наричат “скептици”, “ефектици”, “апоретици”, тоест “изследвачи”, “нетвърдящи”, “затрудняващи се в отговорите”, защото и едните, и другите нищо не твърдят и всичко смятат за неразбираемо. Но всички неща, казват те, възбуждат у човека нещо като видения, наричани от тях “фантазии”, които обаче не съответствуват на природата на самите неща, а зависят от въздействието върху душата и тялото на хората, засегнати от тези видения. И тъй, съвсем всички неща, които раздвижват човешките сетива, са “неща спрямо нещо”. Това означава, че няма нищо сетивно, което да се състои от самото себе си или да има своя собствена сила и природа, но всичко се отнася към някаква друга същност и изглежда такова, какъвто е образът му, докато го виждаме, и каквото е усещането, възникнало в нашите сетива, до които е дошло, а не каквато е самата му същина, откъдето то произхожда. Въпреки че тези положения са общи както за пирониците, така и за академиците, смята се все пак, че наред с някои други особености най-важната разлика помежду им се състои в следното: разглеждайки положението “нищо не може да се разбере”, академиците като че ли го разбират, а положението “нищо не може да се определи” като че ли е определено у тях, докато пирониците казват, че дори положението “нищо не изглежда истинно” изобщо не им се струва истинно.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Туткалчев |
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
А на случайността нищо ли не оставяш? Мисля си, без нея сме за никъде Е, със случайността сме в непрекъсната война. Но не нея имам предвид, а власт, непререкаем авторитет, който да стои над мен и да ми диктува постъпките и мислите. |
Грешката в случая, Туткалчев, тя се допуска често, е че Бог се разглежда като свръхвласт, а той е любов и творене. Няма такова нещо! Дори Иисус, колкото и да е велик с човеколюбието си, понякога съвсем не е любов. За другите богове да не говорим. Я виж дори Бог-Отец в християнството. Четеш Вехтия Завет и на места тръпки те побиват.  |
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |
Хамеле, то всички сме като дядо Щукар - някои сме по като дядовци, другите сме по като Щукари. Важното е да не ставаме баби |
| = | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: карагьозов |
Пироници, скептици, всички са заметени от апостолските отци Апостолските отци на свой ред са заметени от рационалната съвременност и новите суеверия. |
| = | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: карагьозов |