"If there were no God, it would have been necessary to invent him"? - Вервайте ми! - Franc(s)ois-Marie Arouet (nom de plume - Voltaire)
Отиди на страница:
| Много хора знаят за трите доказателства/аргумента за съществуването на Бог - има ги във всеки философски буквар. Но малко хора знаят за четвъртото. Ето го: | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Meto ot Interneto |
Мето, твоят приятел от Интернето си е направил майтап с разходящия ред, за да получи 0=1. Този трик обаче няма връзка със съществуването на Бога освен като аналогия. Действително Лайбниц си е позволил такава и тя е една от малкото питагорейски шашми в неговото огромно творчество. Бог е извършил сътворението от нищото - ex nihilo creatio. Казано по народному, Бог прави от нищо нещо. Но имаме и Бог, нали? Значи, казва Лайбниц, от нищото и Бог получаваме цялата безкрайност от същности, както от 0 и 1 получаваме безкрайността на числата. Този процес Лайбниц илюстрира със записа на числата в двоична система, чийто автор е той самият. По-точно той е европейският автор на бинарната система, защото по-късно научава, че китайците са я набелязали 2200 години преди него в знаменитата Книга на промените (易经 ) . Заслужава си да прочетете в Гугъла за може би най-великото повторение на идеи, родени на десетки хиляди километра и няколко хиляди години една от друга! Та думата ми беше, че от 0, 1 и безкрайността можем да направим илюстрация на Бога и Неговото Творение, но не и доказателство за съществуването на самия Бог, защото дефиницията "Бог=1" би била профанация. Прочее, на едно място Лайбниц задава любопитен въпрос: защо съществува нещо, а не нищо? Нямам отговор на този въпрос. Само се сещам за детската заиграчка: в стаята били нещото и нищото. Нещото излязло през вратата, а нищото - през прозореца. Какво е останало в стаята? Де го Лайбниц, да му чуя отговора!  Комплексные числа — это прекрасное и чудесное убежище божественного духа, почти что амфибия бытия с небытиём. Емо, по всичко личи, че тази фраза е само поетично величаене на комплексните числа, които по времето на Лайбниц все още са в младенческа възраст, а съвсем не е дефиниция на Бога. Лайбниц никъде не дава математическа дефиниция. Дава логическа, която съдържа предикатите на Бога и модалности (възможни светове и необходимия избор от Бога на най-добрия от тях). Но това не е моята тема, а на Салман.  Още едно прочее, някой компютист не разгада ли тайната на Божественото число двайсе и три и нещо? | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Incognito |
| Incognito,.. Прочее, някой компютист не разгада ли тайната на Божественото число двайсе и три и нещо? Най-сетне успях да открия пролука, за да обърна отново внимание и на тази хубава тема. Без да съм компетентен в областта на компютрите, но тайната не е особено трудна... Има общо с имена като Архимед, Ойлер, Непер... но с Бог/овете/ къде е не разбирам, та моля за уточнение, понеже на: Много далече в забавната математика, на която съм фен, ще отидем, Емо, затова да се върнем при Бога. мога да отговоря единствено с въпрос- а какво друго ни остава /или поне на мен, доколкото тук се нагърбих да адвокатствам на божествената кауза/? Уви, живеем твърде далеч от щастливите времена когато разправят, Бог/овете/ все още е/са/ ходил/и/ всред хората. Нещо повече, твърде малко писмени сведения са запазени от онези епохи. На всичкото отгоре тогава изглежда е съществувала и известна съпротива, срещу записването на някои неща (великият спартански законодател Ликург, дори в относително по-модерна епоха е забранил записването даже на държавните закони /нищо чудно, че мъничък Лакедемон се е превърнал във велика държава- без написани закони, спартанците със сигурност са си нямали нашите проблеми с бюрокрация и адвокати/). От малкото запазено например в епоса за Гилгамеш, Книгата на мъртвите и пр., по мое мнение може да се съди, че там са намерили място и сведения за преживявания на хора, твърде наподобяващи шаманските пътешествия в отвъдното. Аз обаче от такива дарби съм лишен. В днешната желязно- рационална епоха, по всичко личи, малцина са истински призваните. Потопени в морето на мнозината самоизбрали се за такива обаче, свидетелствата на малцината призвани, напълно разбираемо пораждат известен скепсис. Как да отдели човек достатъчно надеждно истината, от същинския потоп шарлатании? Поради горните съображения, ще си позволя, с предварителното си извинение за досадата, но да се върна за малко към предишната си теза, свързана с някои видове числа! Ако обърнете внимание на първия ми постинг, може би ще забележите, че там всъщност акцентирам върху неопределеността. Това, че дадох за пример диагонал на квадрат тласна дискусията в посока ирационалните числа, но разбира се има и други подобни чешити- нямащи край от едната си страна  . Записването им във вид съдържащ и знак за някаква математическа операция, извършена над съвсем други числа, резултат от което трябва да са те накрая, никак не може да отмени този факт, независимо дали ще работим в двоична, най-икономичната според компютърджийте троична, четвъртичната от ДНК-то, десетичната или знам ли, примерно в шесдесетичната система на древните шумери... Числата несъмнено имат ключово значение за понятието мярка, но последната неизбежно винаги е крайна в реалността. Това за мен означава, че в действителност съществува забрана поставена от законите на естеството за реалното съществуване на абсолютно точен квадрат. Същото важи и за правия ъгъл... И при окръжностите е така- те идеални не могат да съществуват реално. Винаги ще са някакви разкривени неправилни многоъгълници съставени от мънички хорди /напълно допустимо е и от мънички тангенти, ако случайно някой по-ги предпочита тях/, на/към/ дъгичките на идеалната, но илюзорна окръжност. Тези хорди /тангенти/ може наистина да са много мънички, но за тях струва ми се би било некоректно да казваме- клонящи към 0... Изобщо всякаква правилна геометрична фигура предполагаща при измерването си използването на безкрайно неопределена мярка, ми изглежда абсурдна, колкото и това да напомня за апориите на Зенон... Та на нас дори ни е забранено, една простичка отсечка да разделим на три абсолютно неразличими помежду си части... Разбира се въпросът дали такъв вид забрани могат да се тълкуват като проява на онтологичните функции на Бог/овете/, е по-скоро дискусионен, но във всеки случай може да послужи за основа и на такива размисли!?! Учените чувал съм се опитват да въведат квант за дължина, толкова малък, че гравитацията на такова разстояние даже би породила геометрии различаващи се от Евклидовата. Не съм сигурен обаче доколко това би отстранило изложените проблеми породени от неопределените до безкрайност числа и крайните мерки... Само някакъв вид съвсем нова математика, за предпочитане такава с каквато би предпочел да работи някой Бог, ако му хрумне да проектира Вселена, струва ми се би могъл да отстрани парадоксите,... ама какви трябва да са другите и характеристики на тази математика, уви не знам...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: emo1971 |
| Като сте почнали с парадокси, да ви дам и аз един. Без връзка с Бог. Не си спомням кой го е измислил да дам линк, ще го преразкажа. Естествените числа са положителните цели числа, започвайки от 1. 1,2,3,.... и т.н. Има си теория по въпроса, аксиоми, теореми и т.н. Който се интересува да потърси аксиоми на Пеано в мрежата. Та една от теоремите е, че "Всяко непразно множество от естествени числа има най-малък елемент". Под най-малък елемент се разбира по-малък или равен на всеки от останалите. Изглежда доста очевидно. Доказателството е елементарно - по индукция. Та след това кратко въведение, ето парадокса: В българския език има краен брой думи и следователно краен брой описания с по-малко от 20 думи. Следователно, само краен брой естествени числа могат да се опишат с по-малко от 20 думи. Но естествените числа са безкраен брой, следователно множеството на естествените числа, които не могат да се опишат с по-малко от 20 думи не е празно. Съгласно горната теорема, то има най-малък елемент. Демек, съществува "Най-малкото естествено число, което не може да се опише с по-малко от двадесет думи на български език". Горното изречение в кавички еднозначно определя въпросното число и съдържа по-малко от 20 думи. Хммм.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ста |
Бог е извършил сътворението от нищото - ex nihilo creatio. Казано по народному, Бог прави от нищо нещо. Но имаме и Бог, нали? Значи, казва Лайбниц, от нищото и Бог получаваме цялата безкрайност от същности, както от 0 и 1 получаваме безкрайността на числата. ЪХъ.... от нула и матматик става 1  |
Числата несъмнено имат ключово значение за понятието мярка, но последната неизбежно винаги е крайна в реалността. Освен това са ключови за определянето на стойност. В материалния свят това помага за определянето на стойността на вещите. Тази стойност има значение за ценността на съответната вещ. И вещите не са ценни, ако не могат да бъдат обърнати в пари. А нереалното не може да се определи в някаква стойност. Следователно парите са ценност, а Бог е нереален (неизмерим) и значи няма стойност. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Кире |
Емо, тайната на числото, което приписах на Бога, може да бъде разкрита от Манрико, който подхвърли идеята, но сега мълчи като Делоския оракул - подметне нещо, па нека геометрите си трошат главите 2500 години!  Ти смесваш две теми, които са твърде далече от съществуването от Бога и мястото им е в някаква специална рубрика за математиката, каквато, забелязвам, вече е зачената in vitro. Първата ти тема е за отношението на идеалните същности като числа, окръжности и прочие математически измишльотини към реалните същности като диагонали на маси, калибри на пищови и тям подобни. Втората тема е за записването на числата или все едно за назоваването им. Проблемът е съвсем истински, защото реалните числа са несъизмеримо повече от текстовете, които можем да сътворим с нашите думи или цифри. Не искам да досаждам с подробности, това са дискусии за съвсем друга рубрика. ЪХъ.... от нула и матматик става 1 Не си разбрал, Бонго, язък! От нищо и математик става безкрайност, както от 0 и 1 стават всички числа - 10, 10011 и прочие. Като сте почнали с парадокси, да ви дам и аз един. Без връзка с Бог. Не си спомням кой го е измислил... G.G.Berry via B. Russell, 1906. категориалната парадигма не е методологически императив Естествено, че не е и никой не го твърди, защото е очевидно, че тя е императивна методология.  |
Емо, тайната на числото, което приписах на Бога, може да бъде разкрита от Манрико Няма някаква тайна, това е е на степен пи. Както казах преди това, по интересно става, когато се добави и едно "и" в степента. Няма и никакви парадокси, свързани с диагонала на квадрата и други ирационални числа. Това се учи в първи курс математика, в началото на анализа - а може би и в гимназиите, забравил съм вече. Човек, който има някакво отношение към математиката, трябва да знае какво е реално число и да не се изненадва. Който няма - или да я учи систематично, почвайки от А, Б, или няма да разбере един куп неща и ще му се струват парадоксални. |
Манрико, тайната не е, че числото е равно на еди-що си, естествено, а в това еди-що си, което се оказва равно на божествената комбинация от имагинерности, ирационалности и негативности, която вие с Ойлер рисувате: Уж фантасмагории, пък то парите в портмонето ми - двайсет и три лева и стотинки. Що се отнася до ирационалните числа и техните безкрайни непериодични записи, за някои хора те са парадоксални в изконния смисъл на гръцката дума παράδοξος - неочакван, и няма защо да бъдем ехидни към тях. Защото, Манрико, ако се замислиш за кардиналите на реалните числа и на текстовете, с които Бог ни е дарил да именуваме същностите, ще видиш, че нещата са доста парадоксални в горния мисъл на думата. Но това е тема за неродената още рубрика. |
няма защо да бъдем ехидни към тях Никога не съм ехиден към хора, които не разбират нещо - никой не може да бъде на високо ниво във всички науки. Ехиден съм само към проявите на ефекта на Дънинг-Крюгер, когато хора без образование и подготовка в дадена наука, без да познават основни неща, които се учат в гимназията или първи курс в университета, се мислят за експерти и разсъждават и назидават като да са поне доктори по тази наука. Имаме няколко случая в този форум. |
Нещото излязло през вратата, а нищото - през прозореца. Какво е останало в стаята? Де го Лайбниц, да му чуя отговора! Нищото е липса на нещо. Детската задачка си е детска задачка. Ако трябва все пак да дам някакъв отговор, бих избрал равновесието . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Doziris1 |
Мето, твоят приятел от Интернето си е направил майтап с разходящия ред Еми това му е била идеята на тоя приятел - шегата. И е бил прав - всички пререкания за/против Бог са безплодни и безсмислени. Все пак, за тая гаргара е избрал най-сложната част от математиката - аритметиката.  |
| Явно моите фибри са извънредно чувствителни, за да доловят ехидство в препоръките надоучилите да се доучат. ... разсъждават и назидават като да са поне доктори по тази наука. Имаме няколко случая в този форум. Само няколко? В тази рубрика обаче не забелязвам елементи на назидание. По-скоро наблюдавам удивление и интерес към теми, наистина интригуващи за хора, които не си лягат и стават с тях. Към тези хора причислявам и себе си, разбира се. Но ако желаете да обърнете поглед към действтелно войнстваща дилетантщина на най-високо ниво и ако тя Ви е убягнала досега, Манрико, бих Ви препоръчал пространните експозета на титаните на постмодернизма, сред които един от върховете е нашата сънародничка Julia Kristeva. Тя ще Ви обясни от семиотична гледна точка цялата световна литература, като привлече фундаментални сведения от квантовата механика, релативистката космология, хипотезата на континуума и теоремата на Гьодел. В началото на експозето ще четете за ирационалните числа, а в края ще се окаже, че всъщност става дума за имагинерните числа, но какво значение има това, щом основната литературна теза е вярна? Редом с нея са имената на такива колоси на модерната - какво ти, на постмодерната! - философия като Лакан, Бодрияр и Латур. Подобна физико-математическа инвазия в душите на добронамерените литератори бих нарекъл ефект на Sokal-Bricmont - математик и физик, които компетентно, но с великолепен хумор я развенчават. Самият Сокал успява да проникне в крепостта на постмодернистите, списанието "Social Text", и да публикува там огромна студия под заглавие "Прекрачвайки границите: към трансформативната херменевтика на квантовата гравитация" (четеш ли, Бонго?). Дивашката пародия е приета с възторг и "разбиране" от миропомазаните всезнайковци! Позволих си това отклонение заради наближаващия Ден на българската просвета и култура, малко майтап не е излишен. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Incognito |
гравитацията на такова разстояние даже би породила геометрии различаващи се от Евклидовата То и сега има геометрии, различаващи се от евклидовата, под носа ти. |
| Да обясним за пореден път за геометриите. Евклидовата геометрия (както и всяка друга математическа теория) е абстрактна конструкция, а не описание на реалния свят. Повърхността на земята, например, не е евклидова равнина, затова не се описва от евклидовата геометрия. Някъде от Айнщайн насам е известно и че пространството, в което живеем, не е евклидово. Теорията обаче си остава същата теория. Когато стане въпрос за практическа приложимост, геометрични конструкции върху малка част от земната повърхност се описват достатъчно точно от евклидовата гометрия, затова земемери и архитекти си работят с нея. Картографите обаче - не. Както и за обикновени пространствени приложения се използва евклидовата геометрия с достатъчна точност. |
| През точка минава само една права, успоредна на друга права. През точка минават безброй много прави, успоредни на друга права. |
