Орфей отново разпнат. Европа, атентатите, кои сме ние и защо сме тук
Отиди на страница:
| Щурчо, Къде си? Не зарязвай темата. Поствай следващата небивалица, че да се появи нещо свежо от Предводителя. Предводителю, Защо така отрицателно към Бакалов? |
Защо така отрицателно към Бакалов? Ами причините са много, но ще изтъкна две. "Капиталният" му труд "Византия. Културно-политически очерци" (с който стана професор) не само запря някъде къде 6 век, но при внимателно вглеждане се оказа зле преписан от най-вече съветски автори. Прочее, това е показателно за нивото на тогавашната ни византинистика, която не излъчи барем един човек (рецензент), който да улови това. Второ, той преподаваше курс "Византийска култура" (сам по себе си доста интересен), в който твърдеше, че онова, което Оболенски нарича byzantine commonwealth, е не проста реалност, ами жестока реалност и "българска култура" извън контекста на византийската общност няма и никога не е имало, и когато мислим за процесите тук, винаги трябва да ги пречупваме през призмата "Византия" - нещо, на което няма как да опонирам и до ден днешен. Проблемът е, че по-късно под влиянието на шума на парите на Тангра-Танакра и сродни ней фондации той обърна палачинката и застана в челните редици на неопрабългаризма, превръщайки се в тъжно застаряващо посмешище. Яд ме е за учения Бакалов, защото преподавателят Бакалов много ми импонираше. Прочее, мисля, че обявяването му за агент на ДС през 2009 г. по някакъв начин доведе до ненавременната му смърт. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Предводител на команчите |
sanivelev 22 Сеп 2016 09:06 Мнения: 72 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Два въпроса: 1. Защо общността на траките, които са могли да създадат забележителна материална култура, не е достигнала онази степен на развитие, че да говорим за потрачване на елините, а се оказва лесно податлива на погърчване и романизиране? Писмеността създава условия за по-устойчива държавност. Макар да е възможно, а и често да се е случвало в историята, една държавна система разполагаща с удобството на писмеността да е доста по-слаба във военен, в икономически, в демографски, че и в други аспекти, от противопоставяща и се безписмена, но в повечето случай, в дългосрочен аспект, системата с писмеността решително надделява. По мое мнение дори и да се абстрахираме от актовете на семитска колонизация в Беотия, че може би и в Атика, каквато по-на Север по крайбрежието на Балканския п-в явно не се е състояла, но траките са били достигнали необходимото за приемане на писменост цивилизационно ниво по същото време, когато са го достигнали и елините, обаче по някакви причини, които явно за тях са били от голямо значение, са отказали да я допуснат в своята среда, по начина по който са го сторили елините. От днешна гледна точка това изглежда като много погрешно решение, но ние всъщност не знаем, какво точно са изгубили траките, а и човешката цивилизация като цяло, когато писмеността, вследствие настъплението на елинизацията и романизацията, ги е обладала в крайна сметка и тях... 2. Вече два пъти в темата, а аз за трети път ще попитам - откъде идва общностното наименование траки за отделните племена? Едва ли географските и администрстивните наименования са станали общностни за този протонарод. Обикновено е обратно. Няма как да сме сигурни. То само във връзка с етнонима гърци, за разполагащите с писменост по него време елини, колко предположения има... Значело е нещо, лично аз подозирам, че това значение съдържа някакъв религиозен контекст, но какво точно?!? |
| хаос | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
Два въпроса: 1. Защо общността на траките, които са могли да създадат забележителна материална култура, не е достигнала онази степен на развитие, че да говорим за потрачване на елините, а се оказва лесно податлива на погърчване и романизиране? 2. Вече два пъти в темата, а аз за трети път ще попитам - откъде идва общностното наименование траки за отделните племена? Едва ли географските и администрстивните наименования са станали общностни за този протонарод. Обикновено е обратно. В обратен ред: 2. В темата вече се посочиха обичайните етимологически тълкувания на "трак(и)". 1. Дали траките са създали "забележителна материална култура", ние, за съжаление, няма как да знаем на този етап. Ако се визират добре известните на всички движими и недвижими паметници от рода на гробници, (съкровища от) скъпи съдове, накити, коланни украси, въоръжение и т. н., на този етап нямаме никакви категорични данни за направата им от траки. Тъкмо обратното, по отношение на онези от тях, за които имаме ясни данни, става ясно, че са правени за траки, но не и в тракийска среда. Прочее, направата на изящни изделия за нуждите на "варварите" - било като дарове за тях (вкл. дипломатически), било по тяхна поръчка и т. н., е основно занимание на античните колонии и после римские градове на Балканите и Северното Черноморие, така че тук няма какво да ни учуди. Изобщо не изключвам възможността и траките да са били в състояние да правят подобни неща, но подобно нещо трябва да може да се докаже. За целта тракийската археология трябва да си извади главата от пясъка и наместо могили и светилища да започне да проучва интензивно тракийските селища, за да разберем как изглежда произвеждащото стопанство на Тракия, в това число нейните занаяти. На този етап разполагаме само с единични (и най-често лишени от контекст) находки на инструменти за ювелирство и торевтика, но тъй като в немалка степен практикуването на подобни занаяти в миналото не е свързано със стационарни производствени центрове, а с пътуващи майстори, няма как да знаем дали те са били траки. Производство на дадено място по археологически път се доказва по няколко начина - чрез намиране на инструментариум, на полуфабрикати, на отпадъци от продукцията, на производствени съоръжения, както и чрез химически анализ на суровините и евентуалното им свързване с находища от близката околност. За целта, обаче, пак повтарям, трябва да се изследва не толкова "крайният продукт", а свидетелствата по веригата на неговата направа. За целта, пак повтарям, е нужно да се обърне внимание на селищната археология и на ежедневния живот. |
| Много интересно, за мен като лаик мнение на Бонго по повод Великото преселение на народите - поне аз останах с впечатлението, че вместо преселение на вече изградени народности, по-скоро става въпрос за етногенезис някакъв. Друг въпрос - може ли да се диференцират трибали и гети по военната им традиция, ако имат различна икономическа база (рударство и скотовъдство)? |
| оправен | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
| От линка на щурчо: Публикува се материал за произхода на българската писменост и в статията ще се покажат седем плочи, намерени в Родопите и изписани на кирилица, най-вероятно от времето на траките Удивление буди фактът, че буквите по повечето плочи имат напълно съвременен вид и начин на изписване. Кирил и Методий не са измислили буквите, а са ги събрали и систематизирали на базата на отдавна съществуващи по нашите земи писмени знаци (нещо, което надали е изненада за непредубедените любители на българската история) След като бяхме заставени от неумолимата логика да приемем, че ‘Създателите’ на азбуката ни са само компилатори /разбира се при всичкото ни уважение и преклонение пред труда им/, древните скрижали поставят нова главоблъсканица пред тревожните ни умове. Как е възможно букви, писани преди повече от хиляда и триста години, да приличат много повече на съвременните, отколкото тези, използвани от българите в доста по-късния период X-XIV в.? Отговорът на този въпрос ще дадат лингвистите, езиковедите и историците, които се захванат с изучаването и разчитането на скрижалите. За нас засега остава обяснението, че писмеността ни е претърпяла дълга еволюция обратно към първоначалния си вид. Днешната ни кирилица се е завърнала към корена си, а всички развития и реформи в писмеността несъзнателно са я водили към нейната изначална простота и съвършенство.   Благодаря, оправи ми деня!!! Особено много ми хареса ей това: През всичките години на отрицание и омаловажаване постиженията на нашия народ в изолирани райони родолюбиви българи са пазили ревностно от нечисти ръце няколко плочи-скрижали [...] съхранявани грижливо от будни родопчани, които по този начин са отдавали чест и са защитавали делото на предците си, създали древните писмена. От 30-те години на 19-и век султанско разрешение дава началото на строителство на православни храмове в Родопите [...] Това е бил моментът, когато древните плочи могат отново да заемат полагащото им се място, да бъдат извадени от потайните скривалища (плочата от с. Гела е крита във варница и затова на снимките е изцапана в бяло, нужно е професионално почистване и реставрация) Само да вметна, че варовикови плочи във варници не се крият, а се използват за производство на вар.  Други ще да са били подбудите на родолюбивите родопчани да натикат плочата във варница ... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Предводител на команчите |
| има | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
| гръм | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
| От този линк: Другият кратък указващ текст според формалния език би звучал БъТъ БРъМъ Ъ Няма начин да няма много бръм при щурчо(вците) |
Много интересно, за мен като лаик мнение на Бонго по повод Великото преселение на народите - поне аз останах с впечатлението, че вместо преселение на вече изградени народности, по-скоро става въпрос за етногенезис някакъв. Друг въпрос - може ли да се диференцират трибали и гети по военната им традиция, ако имат различна икономическа база (рударство и скотовъдство)? За второто - не. Нямаме никакви конкретни и ясни данни в тази насока. По първото - напоследък дори вече не се говори за непременно етногенетични процеси в епохата на т. нар. Велико преселение на народите, а по-скоро за формиране (и нерядко скорошно разпадане) на групи с определени идентичности, които не са непременно етнически. При по-устойчивите от тях след време (могат и да) се наблюдават етногенетични процеси, но те не са задължителни. Мисля, ясно е, че хората могат да се обособяват (временно) на базата на различни идентичности и/или "ценности", ако искаме, без те да са непременно етнически. |
| камик | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: щурчо |
| Щурчовата варница ме присети за незабравимия Красимир Банев (светла му памет) и следната случка: Изпращат го като млад асистент да документира вероятно латински надпис, намерен случайно в едно от якорудските села. Пристига, срещат го царски - все пак учЕн човек от София не иде всеки ден. Трапеза, от която няма отърване, приказки, въпроси, лакърдии ... На другата сутрин решава все пак да свърши това, за което е дошъл и пита: "Къде е плочата?". "Каква плоча?". "Плочата с надписа". "Аааа, нея я натрошихме във варницата ...". "Ама как така, аз нали за нея съм, дошъл?!" "А, той ходжата не можа да я разчете, та ти ли ...?" И така си тръгнал по живо, по здраво ... |
Предводител на команчите Припомни ми епохалното послание на Тодор Живков до партизаните, написано на съвременен правопис. И научните обяснения след гафа. Приятно вспомнить !22 Сеп 2016 14:13 |
Рунически надпис от Мурфатлар - български скален манастир в Северна Добруджа: Също неразчетен от наште пишман историчаре... Малко се пооплете, не че ти е сефте Линкът ти води към статия от научен сборник, предлагащ разчитане на надписа. Ерго, "пишман историчаре" са го разчели. Ся, или не си съгласен с разчитането, или си съгласен с него, но и двата случая разчитане има  |
Рунически надпис от Мурфатлар  тоз ли мурфатлар? бива. ама като люшнеш 2-3 бутилки и нерунически надписи няма да можеш да четеш, не само руническите таквиз |
Много от знаците се повтарят в родопските плочи и на нащте клавиатури... Родопска плоча нямам, и не знам как е по ваЩте клавиатури, но аз от онези знаци има само " / ". Сега седя и мисля как ви изглеждат клавиатурите. Стигам до извода, че такова животно нема, но може и да бъркам, особено в сляпото писане. |