
| Обществото-може! Отделния индивид-не! Да убива умишлено, де... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ЗЛАТИЯ |
Мужик 10 Дек 2016 20:26 Аз не. Твърдо против смъртното наказание съм и (макар и не толкова твърдо) против абортите поради вече приведената от мен причина: твърдо поддържам, че всяко човешко същество има неотменно право на живот. |
всяко човешко същество има неотменно право на живот. аре са, против абортите...има маса случаи, когато няма как да се избегнат. ма е безкрайна тема... |
Мужик 10 Дек 2016 20:26 Темата ЗА или ПРОТИВ смъртното наказание по мои наблюдения е свързана по много интересен начин с темата ЗА или ПРОТИВ аборта. Връзката на пръв поглед може да изглежда нелогична. Най-общо казано, тези които са ЗА смъртното наказание, са по-скоро ПРОТИВ аборта и обратно - противниците на смъртното наказание, защитават правото на аборт. Ключът от мазето се крие в това, дали човек е религиозен или не Вярно наблюдение и логичен извод! С радост и изненада --- заб. малко намесата на религията бърка абсолютната чистота, но има нещо вярно и в това. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Ганий |
Ганий 10 Дек 2016 20:35 Мнения: 9,884 От: Bulgaria Добри съждения, но не се опитвайте да търсите политика в думата "дюстабанлия", тълкувайки произходът й, за да не стигнете до най-разпространеното руско име на "Брайтън Бийч" и "Манхатън Бийч", Ню Йорк - Григорий Вие доста често смайвате с нестандартни изводи, което е добър атестат в сферата на научаната фантастика. |
| С абортите работата е хем по-сложна, хем по-лесна. Заченатият (зародишът), както и да го въртим, все още не е живороден - т.е. бъдещо несигурно събитие и още не е станал Човек... Отдавна умозрително и логично е установено, че заченатият има права, които не бива да свеждаме само до материалните блага. |
аре са, против абортите...има маса случаи, когато няма как да се избегнат. ма е безкрайна тема... Има случаи когато бременността застрашава живота на майката - не говоря за тези и други подобни. ПП.Ганий не иде реч за права на зародиша, а за това дали това е живот или не. ППП. Повече няма да разисквам аборта,за да не разводнявам темата. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
а за това дали това е живот или не наистина не искам да отварям безкраен дебат по темата, ма характеристиките на живот не ми се струват много присъщи на зародиша. освен тва кво правим в случаите на изнасилване и на настъпилата в резултат напълно нежелана бременност, м? |
von_Newmann 10 Дек 2016 20:57 Вие доста често смайвате с нестандартни изводи, което е добър атестат в сферата на научаната фантастика. Голяма фалба ми направи... Оставаше да цитираш и Нилс Бор: "Една идея, за да е гениална, трябва да е парадоксална." -------- Конкретно по темата се изказвам полупрофесионално, затова и няма досег с никаква гениалност. Мислил съм - не само (полу)професионално, но и чисто човешки по въпроса. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Ганий |
Основният въпрос е - може ли Обществото да си позволи да извърши (пред)умишлено убийство, след като заклеймява убиеца за същото - че е извършил (пред)умишлено убийство!? (ако приемем, че смъртното наказание се налага само за пред/умишлено убийство.) Може, но не трябва. Относно европейската и американската практики: не одобрявам екзекуциите на престъпници, но също така и не одобрявам сравнително леките европейски присъди за убийство. За предумишлено убийство трябва да се лежи поне 25 години преди въобще да се разгледа молба за помилване. Иначе какво излиза? Убиецът може да продължи живота си след 10-12 години, все едно никога не е убивал. А семейството на убития страда цял живот. Относно абортите: не одобрявам абортите по желание, но не смятам, че жените трябва да са принуждавани да раждат щом те самите не желаят. |
| Разбирам отношението ви към смъртното наказание. Не съм религиозен и нямам религиозна принадлежност и по тази причина считам, че познавам повече от добре библейските сказания, Корана, Бхавагат Гита и съм на Ти с еврейската религия - тя не е полигамна. Тъй като участниците във форума, около 90%, са християни или се наричат такива без да практикуват религията, съм длъжен да внеса някои пояснения. В Стария Завет (Ветхия Завет) ясно и точно е казано: "Око за око, зъб за зъб...." В Новия Завет - след рождество Христово - нещата придобиват друг оттенък. Е ли това своеобразен екзистенциализъм, като основа за отхвърляне смъртното наказание? Ако е така, много западни държави и повечето щати на USA практикуват смъртното наказание, респективно се движат по релсите на Стария Завет. В Русия смъртното наказание в затворите се изпълнява от други затворници, но намира място и в изпълнение по улиците, по домове, квартири и площади или дори пред стените на Кремъл. Този вид реполитура е също смъртно наказание, което наказаните - много често невинни - трябва да изтърпят. В НРБ, до 10 ноември 1989 са се изпълнявали смъртни присъди, където старшината "Мечката" е трябвало да убие осъденият САМО с един изстрел на ПП Макаров в областта на "малкия мозък". Индивиди с политически присъди* не са били ликвидирани, а КРИМИНАЛНИ рецидивисти, които са препълвали затворите в една социалистическа страна, в която се тръбеше, че НЯМА престъпност и се живее спокойно. В предкомунистическата ера "Гешев", червените терористи, подпалвачи и подривчици са били разстрелвани. (Случаят с Антоивановци), защото са се борили срещу собствената си държава. Така е било и с партизаните, които са били доказани престъпници, търсени от полицията. Значи към престъпленията достойни за смъртно наказание има много нюанси и разтегливи юридически и духовни пропасти. --- * Изключението се нарича Иван-Асен Георгиев, убит от коминтерна с политически мотиви |
Патагонец 10 Дек 2016 21:44 И аз мисля така - казвал съм го много пъти. Нещо средно - доживотно, без право на замяна/помилване, което е и най-тежкото наказание. И спартански (без да са нечовешки) условия и изолация при изтърпяване на наказанието - без лигавщини - интернет, телевизия, телефони. Но пък някъде след 10-15 години повечето осъдени започват да губят човешки облик. Труден е въпросът - мноооооооооооого народ е мислил по него и няма някакво оптимално и универсално решение. |
| Екзекутирането на невинни хора, не ми се коментира. Пошла тема.... // Налагането на смърт като наказание за дадено "доказано" престъпление не възприемам. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: fly |
| Как така невинни. Изнасилвал и трепал деца, друг убивал хора в продължение на години (рецидивизъм), стрелял в тълпата, взривявал сгради, изтрепал невинни и накрая той (те) били НЕвинни хора или жертва на съдебна грешка, а убитите жертва на невинните. Ма моля ви! Може ли такива работи. |
Тъй като участниците във форума, около 90%, са християни или се наричат такива без да практикуват религията, съм длъжен да внеса някои пояснения. В Стария Завет (Ветхия Завет) ясно и точно е казано: "Око за око, зъб за зъб...." В Новия Завет - след рождество Христово - нещата придобиват друг оттенък. Е ли това своеобразен екзистенциализъм, като основа за отхвърляне смъртното наказание? Всъщност не. Нормата "око за око" е заложена с две основни презумции: ретрибуция (въздаяние и отплата е като че ли най-точният смислов превод от тази латинска дума) и превенция: 20. И другите ще чуят, и ще се уплашат, и няма занапред да правят такова зло среди тебе. 21. Да (го) не пощади окото ти: душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. (Каквато вреда някой направи на ближния си, със същото да му се отплати.) Новозаветната норма е постулирана от Св. Апостол Павел: 16. Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри; 17. не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. 18. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци. 19. Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ". 20. И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. 21. Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро. И макар да признавам новозаветната норма за не особено подходяща в светско общество, особено с толкова много иноверци и атеисти в него, то старозаветната е още по-абсурдна, защото: 1/Аз приемам правото на индивида на съдебна ретрибуция. Но се осъшествява в гражданския, а не в наказателния съд. Затова още древните общества за измислили кръвнина , която да се заплаща с материални блага. 2/Превантивната фунцкия (освен съмнителна от практическа , а и резултатна гледна точка в свят, пълен със самоубийци, камикадзета, джихадисти-мъченици и прочее откачалки), поставя един фундаментален проблем: един човек е умъртвен, за да предотврати (евентуално) предполагаеми бъдещи престъпления. В един такъв план смъртното наказание на мен започва да ми прилича много на жертвоприношение. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Държавата като палач Екзекутирането на Садам Хюсеин се посрещна с одобрение, каквото не е имало за никоя друга екзекуция през последните десетилетия. Проявиха разбиране дори противници на смъртното наказание. А кой би могъл да се сърди на пострадалите от неговия режим, че изпитват задоволство от обесването на диктатора. Екзекутирането на Садам беше труден казус, не само защото Западът дълго подкрепяше диктатора. Садам Хюсеин не беше “обикновен” убиец. Той беше масов убиец, който хвърли в затвора, подложи на изтезания и изби стотици хиляди хора. В лицето на Хюсеин пред съд бе изправено олицетворението на злото. На фона на тази жестокост и смазващия доказателствен материал, обичайните възражения против смъртното наказание бледнеят: то било жестоко, защото екзекутираният понасял свръхчовешки страдания; то било архаично, защото оставало в плен на древната мисъл за отмъщението; то не допринасяло за сплашването на потенциалните престъпници; и накрая то било необратимо, защото правосъдието не може да коригира евентуална грешка. Освен това в Ирак бушува война, всеки ден гинат десетки хора. Нима не беше близо до ума да се премахне онзи, който тласна страната в тази бездна? И все пак деспотът не биваше да бъде обесен. Не само заради съмненията в правовия характер на делото и в независимостта на правосъдието. Екзекутирането му бе грешка, защото увековечава насилието в Ирак. Освен това съдът осъди само една минимална част от престъпленията на Садам. Това са конкретни, целесъобразни възражения. Но същинският скандал е самото смъртно наказание. Никоя държава няма право да унищожи един човек, който се намира беззащитен в нейните ръце. По този начин държавата поставя под въпрос собствената си легитимация – защитата на човешкия живот. Моментът, в който държавата застана между личните отмъстители, беше една голяма стъпка на човешката цивилизация. Друга важна стъпка беше, че държавата сама наложи ограничения на властта си. Тук централно място заема уважението на човешкия живот и обезателното спазване на човешкото достойнство. Последното е ненакърнимо и стои над всякаква държавна власт и инстанция. Който осъди един човек на смърт, той му отнема живота и го лишава от неговото достойнство. В Ирак човешкото достойнство бе потъпквано в продължение на десетилетия. Затова щеше да бъде разумно, ако младата все още неукрепнала държава се бе дистанцирала категорично от миналото и се бе въздържала от екзекутирането на Хюсеин. Може би било твърде много да очакваме от иракчани, които познаваха от своята държава само варварство, че ще се спрат пред този варварски акт – и все пак щеше да е добре, ако те бяха намерили сили за това. Забраната на смъртното наказание се налага все повече в света, въпреки че в Китай и Иран всяка година биват екзекутирани хиляди хора, а и демократични държави като САЩ и Япония продължават хладнокръвно да екзекутират. В ЕС забраната на смъртното наказание фигурира в основния закон и който иска да се присъедини, трябва преди това да се откаже от този вид наказание. Но за европейско възгордяване няма място. В Германия смъртното наказание бе премахнато едва през 1949, след варварството на “Третия райх” и след Нюрнбергските процеси. Англия последва 20 години по-късно, Франция едва през 1981. Освен това европейският консенсус е крехък. Така например чешкият премиер Тополанек нарече обесването на Садам “акт на справедливост”, а полският президент Качински напоследък заиграва публично с мисълта за възстановяване на смъртната присъда. Нейната забрана обаче си остава голям цивилизационен напредък. Тази забрана не допуска изключения – дори и за Садам Хюсеин. Ди Цайт” |
бонго-бонго 10 Дек 2016 22:30 Всъщност не. Нормата "око за око" е заложена с две основни презумции: ретрибуция (въздаяние и отплата е като че ли най-точният смислов превод от тази латинска дума) и превенция: Имаме си и друга точна дума - възмездие |
Имаме си и друга точна дума - възмездие ъхъ...и "отмъщение". Има значение и на "възнаграждение". Не случайно съм използвал латинския термин, а не някой един от неговите български преводи. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
| Превенцията е съмнителна, а да оставиш друг да отмъщава заради теб с убийство не одобрявам.Дори и защото не считам за целесъобразно да се разреши на Държавата да убива извън война.Утре ще поискат да разширят "превенцията" след поредното зверство.Вижте Турция- връщат държавното убийство за да се разправи Ердоган с противниците си. |