Отиди на страница:
wreckage 10 Юли 2017 12:19 Проблемът е реален. Именно. Когато изработваш теории за общественото устройство, без да си наясно с обществените отношения, проблемът е очевиден. Ако се окаже в един момент че проблемът е обществен а няма друг, който да предложи решение на тоя обществен и наболял проблем освен мене, проблемът наистина е очевиден. Ама не е в мене. Ти що не го решиш тоя проблем по най-правилния начин? Или който и да е. И тогава на мене никой няма да ми обръща внимание. Но ако няма друг и се наложи да ми обърнете внимание на мене - вие, вкл. и ти... защото нямате изход? А? |
| Една друга гледна точка. Предупреждение материалът е публикуван на сайта "поглед" и по квалификации на форумин другарчета може да се отнесе към "лайнян фейк" или "ватнишка пропаганда" (определенията техни, не мои), не е задължително да го четат. Редица постановки на автора са спорни, някои грешни, въпроик това е интересно да се прочете. Дата 09.07.2017 На 7 юли 2017 година в София се проведе конференция на тема „АНТИКОМУНИЗМЪТ В ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ“. Даденият материал е един от 26-те доклада, които бяха представени на тази конференция. Същите предстои да бъдат публикувани в сборник под горното заглавие. Разговорът за антикомунизма беспорно трябва да започне с това какво е комунизъм в най-широк план на разбиране на това понятие. В случая под комунизъм трябва да се имат предвид най-малко три неща: Първо, идеала на безкласово високоразвито в технико-технологически план, основано на принципите на колективизма, социалната солидарност, социалното равенство, братството и социалната справедливост, общество. Накратко казано става дума за обществото на социален хуманизъм в действие. Второ, под комунизъм е нужно да се разбира също така действителното организирано движение на онези личности, които са отдали и отдават сили, средства и даже живот за постигането на този идеал. И трето в това понятие, несъмнено влизат и практическите стъпки, на действително осъществяване на този идеал, които в историята се наричаха социализъм. Става дума за ранни форми на обществено развитие, колкото и несъвършени да бяха или са те, които се стараеха или действат в посока на реализация на правдата на социалния хуманизъм. Погледнато от тази позиция антикомунизмът е всяко мнение, позиция и най-вече действие, насочено срещу комунизма, разбиран като социален хуманизъм в действие. Необходимо е да се подчертае, че срещу човешката мечта за социална справедливост, равенство и солидарност се води хилядолетна борба. От момента на системното формулиране на тази мечта в научната концепция на марксизма, тази борба се усилва. Както е написано в „Комунистическия манифест“ „Призрак броди по Европа, призракът на комунизма. Всички сили на стара Европа се обединиха за свещена борба срещу този призрак: папа и цар, Метерних и Гизо, френските радикали и немските полицаи». Източници на антикомунизма в съвременна България Кои са източниците на антикомунизма в пост-социалистическа България?! Страна, в която при предходния период на държавен социализъм обществото ни като че ли се делеше на два вида комунисти – такива, които са членове на БКП и тези, които, макар че не бяха формално в БКП, завяваха, че са комунисти. *** | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: sybil |
Ти що не го решиш тоя проблем по най-правилния начин? Или който и да е. в момента правя точно това. Предлагам едно решение на два проблема. Единият проблем е, че искаш да нагласяш обществото според личните си разбирания. Другият проблем е, че нямаш необходимата информция за това какво е общество и как функционира то. Решението е едно - просвета. |
wreckage 10 Юли 2017 12:36 Решението е едно - просвета. Дерзай! Ще успееш. Или както го е рекъл дедо ти Тодър "Учение и труд, жизнерадост и дръзновение!" |
Интелектуален“ антикомунизъм – въпреки липсата на дисидентско движение в социалистическа България имаше опити за „интелектуално противопоставяне“ на комунистическите идеи и практиката на обществата на държавния социализъм като една ранна форма на социализма. Негови носители бяха някои представители на българската „социалистическа интелигения“ и „полуинтелигенция“, които основно започнаха да надигат „възмутен глас“ в последния период на съществуване на социализма Въпреки кавичките и др манипулации, дисидентсво в България ИМАШЕ! Имаше Клуб за гласност и перестройка. Имаше Еко гласност. Имаше Русенския комитет. Имаше Подкрепа. Само че отричаха дисидентсвото в правоверната БКП (макар че дисиденти имаше и между техните членове). Отричат дисидентството и "сините" защото пропуснаха момента те да се проявят като борци срещу комунизма. |
Имаше Клуб за гласност и перестройка. Имаше Еко гласност. Имаше Русенския комитет Тома, при цялото дължимо уважение ще попитам кога се появиха тези "дисиденти"- след Горбачов, през 1988? Предполагам, че ще се съгласите, че създателите, основателите и движещата сила на тези комитети, сдружения и прочие са комунисти. Къде са дисидентите през 1953, 1956, 1968 година? Няма ги! Един набеден "бунтар" Георги Марков не е дисидент, а ползовател на благата на онзи "мракобесен строй. За Георги Минчев да не говорим. Даже един гусин Стефан Савов по времето, когато се води лагерист, е полагал изпити в юрфак на Университета (през 90-те бе публикувана извадка от факултетната книга, досега не е оспорван записът). |
проф. дървингов То подкрепата на "гласност и перестройка" е оспорване на "Чл.1" - свободомислие = дисидентство.10 Юли 2017 14:14 А ако питаме къде са били дисидентите 1956, аз ще питам къде е бил тогава безспорният дисидент Сахаров (академик, лауреат на държавна премия, създател на водородната бомба...) Мисля че се бърка "дисидентсво" с "бунтарство". Дисидентите действат в рамките на системата (не хвърлят бомби) и изискват системата да се корегира, Георги Марков пише (по памет): "Като не можем да съборим системата, ще искаме тя да си изпълнява обещанията" |
Неверния Тома 10 Юли 2017 14:38 То подкрепата на "гласност и перестройка" е оспорване на "Чл.1" - свободомислие = дисидентство. А ако питаме къде са били дисидентите 1956, аз ще питам къде е бил тогава безспорният дисидент Сахаров (академик, лауреат на държавна премия, създател на водородната бомба...) Ахъм, съжалявам, приемам горното за изискана форма на словоБлудство - дали Бойкикева и останалите са оспорвали член 1? Дали академик Василев и неговия син са търсели промяна на конституцията? Дали подкрепата на гласността и преустройката означава оспорване на член Първи - силно се съмнявам - прочетете пак Чавдар Кюранов, Николай Василев, останалите от онова време. Дали знаете някои друг другомислещ преди 1985-та - съмнявам се силно, просто няма такива извън комунистическата партия? (бих Ви посочил Атанас Москов - сега порядъчно забравен). Това анонимно "свободомислие=дисиденство" на останалите означава ли, че повечето са били креватни дисиденти = под чаршафа? Не разбирам защо посочвате академик Сахаров и то точно през 1956 година? Ако ме питате, тогава академикът е разработвал термоядрена бомба и изобщо не му е било до дисидентство. Или да? А въпросът ми беше - къде бяха нашите родни дисиденти през ония години, не руските (съветските) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
А въпросът ми беше - къде бяха нашите родни дисиденти през ония години, не руските (съветските) По затворите. Социалдемократи, най-често. И преди 9-ти са си прекарвали по-голямата част от времето по затворите. Дертлиев, Милан Дренчев. И бай Стефан... не знам фамилията му. Но са били малко. Не тези, които после раздуват и досаждат с измислени мъченичества. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
Дали знаете някои друг другомислещ преди 1985-та - съмнявам се силно, просто няма такива извън комунистическата партия? Така е! Това не значи че нямало дидсиденти. Впрочем Клубът за гласност беше почти изключително от членове на партияата и от внедрени куки. Защо ли и е трябвало на КДС да внедрява агенти? |
Социалдемократи, най-често. И преди 9-ти са си прекарвали по-голямата част от времето по затворите. Дертлиев, Милан Дренчев. И бай Стефан... не знам фамилията м Банши, от горепосочените само Дертлиев е социалдемократ, останалите не са. Самият бай Петър има интересно битие - депутат веднага след 9-ти, гласувал и подписал решението на парламента за създаването на лагерите (онези лагери), след престой в същите лагери работи като лекар-физиотерапевт, достига до завеждаш отделение, преди '90-та няколкократно посещава дъщеря си в Канада (и винаги се завръща), не е известно да има някаква политическа дейност до същата тази дата. Ако под бай Стефан имате предвид Стефан Савов, това е една от най-одиозните фигури на политическия ни елит веднага след 90-та - съмнявам се преди 9-ти 1944 като син на Димитър Савов да е бил по затворите, по скоро не ... юрист, полагал изпити по времето когато е лагерист след 9-ти, преводач на съчиненията на Че Гевара, кавалер на правителствен орден за тези преводи .... толкоз. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
Ако под бай Стефан имате предвид Стефан Савов, Не, не разбира се! Бай Стефан, познат беше на нашите, много симпатичен и духовит възрастен човек, прекарал целия си живот по затворите, като Мандела. Трябва да питам майка ми за фамилията му и ще я напиша. |
Не, не разбира се! Слава богу. Жалко, че не знаете кой е той.~~~~~ Темата е - 28 години след нещо си някакъв "звяр" бил още жив ... поантата на Нако Стефанов е, че едва ли не изкуствено го държат жив, защото иначе (те) трудно биха оправдали съществуването си. Преди време четох някъде от някого си, че преходът ни бил такъв, защото сме получили "свободата си на готово", не сме се били борили за нея както немци, чехи, унгарци и други. Не знам дали е така - то и за освобождението ни от турско казват подобни неща, сигурно не е без основание. Трудно мога да си представя Радан Кънев, Петър Москов даже Иван Костов и подобни като пострадали от комунистическия звяр, наистина. Е, може да попитате - защо трябва да са пострадали за да са антикомунисти, и така бива. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: проф. дървингов |
| От цялата галимация става ясно, че: Лагерите се поддържат в отлично състояние. Значи ще потрябват. Замърсяването на съзнанието е необратим процес. "Лекува" се с изолация. Пациенти е имало, очертават се доста и сега. Комунистическо възпитание имам, не би могло и да е друго, но комунизъм не искам! Стига ми само Диктатурата на пролетариата. |
| Нещастието е в десетосептемврийците. Те се обявиха за БПФ. Араламбене. После лустрираха истинските борци - те били предатели (Трайчо Костов, Славчо Трънски...). Историята се повтаря, но фарсът не винаги е смешен. Тъжно и жалко. А да слагаш на едно място Радан, Петър Москов и Костов значи че нищо не си разбрал. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Неверния Тома |
Rogatia 10 Юли 2017 13:31 йоще ли боримо камунизъмо? бахго каде триесе годин и мрда пак Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка |
Неверния Тома 10 Юли 2017 18:19 ..... А да слагаш на едно място Радан, Петър Москов и Костов значи че нищо не си разбрал. PS за вожда и учителя Костов и неговите подвизи по време на социализъма ще си говорим допълнително (все пак на част от "подвизите" му съм пряк свидетел, даге) |