Отиди на страница:
| Много харесвах "Пътя към София" на Стефан Дичев. А ето с какви воистина фасциниращи краски е изписал баща си, не путиновия, професорът. Първото му произведение е историческия роман „За свободата“ (1954-1956), излязъл в две части. В „За свободата“ Дичев експериментира с модела на романа-епопея. По този начин, писателят успява да промуши представянето на няколко гледни точки, а за собствената си оценка запазва координиращо-обобщаваща функция. Творчеството на писателя за фокус философско-екзистенциално преосмисляне на историческите събития посредством илюстративно-приключенски четива, поради цензурата от страна на управляващата по това време България БКП. Туй от уикито. Противоекзистенциално ломотене на небългарски език. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Дорис |
Бе що социълзмът се оплюва най-люто точно от ония (не всички от тях, слава богу), които по онова време си живееха като пет пари в кесия и се ползваха от всичките му възможни привилегии? Щото в нрб-то така добре си живееха само най-големите боклуци и още не се е измирисало. И тука смърди, та се не трае. И от автора, и от коментарите. |
Д-р Косев 20 Окт 2017 08:34 |
Много харесвах "Пътя към София" на Стефан Дичев. И "Ескадронът" - кратка повест за освобождаването на Пловдив. |
| Дали е била социалистическа - едва ли. Но извън всяко съмнение е била революция. А дали е била велика, зависи от това на коя страна си. На френски grande е велика, а и френската, и руската са такива, особено руската, измерено по броя на утрепаните врагове на революцията, количеството на откраднато и променените човешки съдби. Разбира се, в този показател руската революция превъзхожда френската, както знаем руският слон е най-голям |
| Руската революция и Френската революция не се превъзхождат една друга и не се оценяват според бакалски "измервания" на литри кръв и "окрадено". С едната се приключва феодализмът и се открива пътят на капитализма и буржоазията. С другата се прави опит да се приключи с капитализма и буржоазията и да се даде начало на друг обществен строй. Оценката на тези революции е отделен въпрос. Очевидно обаче баЯ народ се упражнява в списване, без и на него да са му ясни значенията на основни термини. |
| За ВОСР не може да се говори без познаване на предходните етапи: декабристи; революционни терористи; 1905 година - Одеската стълба. Кадри от"Броненосецът Потьомкин": https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%86_%C2%AB%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%91%D0%BC%D0%BA%D0%B8%D0%BD%C2%BB_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D1%8C%D0%BC)#/media/File  otemkinmarch.jpghttps://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%86_%C2%AB%D0%9F%D0%BE%D1%82%D1%91%D0%BC%D0%BA%D0%B8%D0%BD%C2%BB_(%D1%84%D0%B8%D0%BB%D1%8C%D0%BC)#/media/File  dessastepsbaby.jpg. |
| Да, наистина, калкулациите за "литрите" кръв изглеждат бакалски на фона на "великите" преобразования. Стига да не става въпрос за твоята кръв и за твоя живот. |
фасцинацията на "прогресивното човечество ...претенциозно и тъпичко.Другото не си струва да се коментира. В светлината на последната статия на най-високоуважавания издател на газетата защо ни пускат такива материали? Свобода на словото? Дали да се подготвяме (предвид предстоящия юбилей) и за други подобни писаници - например от преподобния проф. Янакиев? Или от доц. Йорданов? Просто питам, щот' вече съм на години, трябва ми време. |
| Точно сега, за n-ти път, се разхождам из Архипелага на Солженицин! И се отплеснах да чета тоя...не знам как да го нарека. Вместо да го дефинирам ще си позволя да споделя едно свое съвсем искрено желание. Иска ми се, страшно ми се иска, да му устроя едни персонални Соловки! Точно те ужасно липсват на жалките му интелектуални напъни... |
| Кой тоз Йорданов, бе? Да не е Аликзандър? Ей, накичиха се с титли, сума неграмотници/преписвачи. Респективно. |
SvSophia20 Октомври 2017 09:30  да бяха днешни петокласници - бих ги разбрал. щот на нещо сходно ги учат днешните в прогимназията по история. |
whoever 20 Октомври 2017 00:52 империалистическите войни са нов тип войни. първите такива са англо-бурските. Благодаря, но трудно мога да се съглася, че англо-бурските са империалистически. Най-безспорният критерий за такава война е една империя да воюва с друга за нещо, което поначало не принадлежи нито на едната, нито на другата. През 1880 и 1899 Англия воюва с две независими републики и тези войни са по-скоро колониални за едната страна и освободителни за другата. Много по-близо до империалистическите са Наполеоновите и Руско-Турската, 1876-1878. Близо, но не съвсем. Нашата е и освободителна, а в международен план - част от общоевропейското противоборство по Източния въпрос. Тоест, двете империи не се бият една на една. Прологът на Освобождението е Кримската война, а епилогът е Берлинският договор. Войните през последните 120 години са важна част от проблема, но далеч не единствената. ВОСР поставя и решава въпроса как да се постъпва с господстващите класи, когато не се справят с онова, заради които народът търпи привилегиите им - решаването на националните задачи. Га едохте кифтетата, не ривахте, а сега... ъм  |
| enlil20 Октомври 2017 09:59 Точно сега, за n-ти път, се разхождам из Архипелага на Солженицин! И се отплеснах да чета тоя...не знам как да го нарека. нали.. аз бях късметлия - първо някога попаднах на един ден от живота на иван денисич. та не стигнах до архипелаг гулаг .тихия дон и разораната целина е друга бира нобелова награда. но фасциниращия дичев едва ли е чел шолохов. а за пророческите описания на гогол на обстоятелствата, подготвящи 1917-та година, дори на херцен автобиографията, е чувал навярно само по резюмета.... от дойче веле. |