Тема за деликатеси
Отиди на страница:
| Продължение! Така е без функция„промени“. „Merkadona“( най–предпочитаната от мен и не защото си е наша ,испанска, а защото съотношението цена–качество е най–приемливо) на щанда за риба и рибни продукти има поне 30 вида свежа риба плюс замразените и разфасованите. Купувам цяла риба ,защото цената е много прилична–9 еуро, но ти я мерят преди да я почистят. Иначе филе е вече 2 пъти по–скъпо. |
Другото, което трудно се намира е говеждо месо за печене и говежди пържоли. Това никога не е било на почит в Бг, няма традиции, няма и говеда. Е, говеда има де, но не стават за ядене. Хубаво говеждо се намира на цени 30-40 кинта килото, аржентинско, има и по-скъпо. |
цената е много прилична–9 еуро В Бг по традиция рядко се намира прясна качествена риба, особено във вътрешността на територията. Миналата година едни капути беха пуснали в Халите пресен паламуд на 25 кинта килото, при положение че във Варна беше 4-5-6. По принцип риба тук не се яде много, нямаме навик. |
По принцип риба тук не се яде много, нямаме навик. Някога рибата беше евтина храна, сега е по-скъпа от пилешкото и свинското. |
Аз, за добро или зло, съм преминал възрастта на младежите-лами и мога да пренебрегна количеството.  Ти сега си я преминал, ама тя расте до теб, още малечко и е готова, да ти е живо и здраво идещото ново поколение лами!  |
Салмон? Щастливци! Не знам... Със сигурност е била замразявана незнайно кога и внесена неизвестно откъде. Булгаристанския търговец е същият боклук като всички останали булгаристански боклуци, готов е да ти продаде каквото и да е, за да изкара два лева. Тук няма уважение към купувача, на него се гледа като на глупак, който безропотно би изял буквално всичко и няма да се оплаче. |
Някога рибата беше евтина храна, сега е по-скъпа от пилешкото и свинското. И тук е същото. В нашето село има поне десетина корабчета(поне аз толкова съм виждал минавайки случайно покрай пристанището)които всяка сутрин рано се връщат с улов . И рибата постоянно поскъпва. А свинското е най–евтината и достъпна храна. |
Някога рибата беше евтина храна, И когато в стола имаше рибен ден (май беше сряда) - народът отиваше да се реди за кюфтета |
| Не съм по рибата, но риба меч ми е най-вкусна и се приготвя най-лесно. Само затоляш стека във фурната с малко зехтин, вода, лимон и сол. Има само един мъничък проблем - бая по-скъпа е от всичката останала риба. |
тошето, 13 Дек 2017 17:57  Затова ни пробутват чудеса на химията като сирене без мляко, салам без месо, сок без портокал и подобна гнъс. И понеже сме на рибена тема - откога дойде модата на замразена риба с ледена "глазура" от 30% вода? |
Някога рибата беше евтина храна И когато в стола имаше рибен ден (май беше сряда) - народът отиваше да се реди за кюфтета Ми отиваха да се редят за кюфтета, щото рибата беше размразена мерлуза (на Даскалицата баба и́ казваше "михлюза" - приличаше ми на "михлюзин"  ) и не ставаше за ядене. За да се сготви вкусно мерлуза (хек), трябва майсторлък и най-вече подходящ сос, но подобни манджи не са по вкуса на българина - той си обича пърженичко-препърженичко или печено на скара. Изобщо българите не са рибарски народ, какъвто са например гърците и средиземноморските народи, да не говорим за тайландци, китайци и японци. От дядото на жена ми знам, че едно време (преди 9.9.44) в Пловдив и Казанлък (където той е живял) са карали прясна морска риба от Солун - в големи плетени кошове, с парчета трошен лед и покрита отгоре с коприва и зелена шума. Аз пък съм израснал на Дунава, така че от малък съм свикнал с риба. В традиционната българска кухня се готви основно речна (сладководна) риба. От всички български рибни рецепти най ми харесва пълнен шаран с орехи, риба-плакия (особено в дълбока керемида; манджата се яде най-добре студена, задължително с добре изстудено сухо бяло винце), чорба-саламура (както я правят на някои места между Свищов до Видин, с няколко вида дребна риба за бульона и парчета препечена чига) и една очарователна със сиромашката си простота манджа - прясол. Проф. Кръстьо Куюмджиев във великолепната си книжица “Ела, Боже, да ядем”, ИК “Летописи”, 1992 г., дава чудесна рецепта за прясол. |
| Даскале, ако щеш ми вярвай, но рибена чорба, така както е описана в повечето рецепти, не съм ял. Тъщата вари чат-пат от каракудки, сомчета, шаранчета, костури и всичко, което тъста лови на Марица, но я прави по някаква си нейна рецепта, яде се , но не е нещо специално. Може тя да не я прави като хората, може и аз да съм манджия, но ми е мечта ей така некой дърт рибар да сготви, и тогава вече ако пак не ми хареса, значи това просто не е моята чорба. |
прясол Уф, я най-добре да върнат ятовата гласна, че като прочета такова писмено мьеканье, ме втриса. Написалият това не е произнасял прЯсол: Поминаите брате Ивана Емностина ꙁѧтѣ ѡти мї даваше прѣсоль и млѣчице. Виж 8.14 оттук: http://histdict.uni-sofia.bg/textcorpus/show/doc_52 |
| Като казАх прясол, та да уточня. На мен не ми харесва т.н. влашки прясол - с пържена риба. Предпочитам българския прясол: запичат се на тенекия или на печката няколко сушени (и солени, разбира се) речни рибки и се очукват с дървено чукче върху дъска да омекнат. Запичат се две-три сушени червени чушки и едно-две люти сушени чушлета (пак червени), почистват се от семките и се натрошават на парчета. Рибата и чушките се слагат в голяма съдина (паница, купа). После се счуква с малко сол една глава чесън и ядките на няколко ореха, докато станат на бяла каша. Налива се малко топла вода, изстисква се сокът на половин лимон и се добавя ситно нарязан копър. Всичко се разбърква хубаво докато побелее и се изсипва върху рибата и чушките. Подир туй се запържва в тиган малко брашно, долива се топла вода и се бърка, докато се получи възрядка бяла кашица, която се изсипва върху другите ингредиенти. Опива се на сол и киселина, коригира се съответно, и се оставя да престои поне половин денонощие на хладно в магазата под похлупак (не на студено в хладилника), за да се смесят ароматите. Накрая се опича една турта (содена питка на връшник) и докато е още топла, чупят се големи залци и се топят в прясола. Това в общи линии е и рецептата на проф. Куюмджиев. |
Даскале, ако щеш ми вярвай, но рибена чорба, така както е описана в повечето рецепти, не съм ял. Тошето, а аз съм ял такава чорба при рибари край Дунава, варена на огин в опушено котле, и с вода от реката. И като уловяха някоя голяма дунавска есетра, окачваха я с главата надолу и почваха да я порят, вадейки чер хайвер. А ние, хлапетата, се навъртахме наоколо и току някой рибар викне: «Я бе, юнаци, кой ще отърчи с кърчага до кладенчето за малко водица!» - и най-чевръстият грабваше кърчага и хукваше, а като се върнеше с водата, получаваше за награда едно мърляво бурканче от лютеница, пълно с чер хайвер –да си го носи домА. Уф, я най-добре да върнат ятовата гласна И аз съм твърдо ЗА! В Свищов викат прЯсол, но по-нагоре към Козлодуй-Лом-Видин става прЕсол. |