...из мрежата - Антибългарите и нашата перспектива като народ
Отиди на страница:
Памфуций 11 Апр 2018 22:50 Мнения: 3,642 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Всъщност авторът изрично ги е разграничил... допълнителните данъци поради различна конфесия: Отгоре на всичко неверната рая, то ест, немюсюлманите, плащали и наказателни данъци: всеки гяурин, навършил 15 години, заради правото да си наси главата на раменете плащал поголовен данък джизие Като навършел пълнолетие, гяуринът плащал още един данък: испендж Ако гяуринът притежавал някакво парче земя, нивичка или градинка, плащал поземлен данък харадж-и мувазаф. Освен този паричен данък гяуринът плащал и данък в натура: харадж-и мукасеме, то ест: половината от произведеното жито, царевица и прочие. Освен това му вземали всяка десета крава, теле, гъска, кокошка, всяка десета лъжица мед...този данък се наричал юшур Освен това гяуринът трябва да плаща данък във вид на безплатен труд, да прекопае градините, да преоре нивите и прочие на господаря: добре известната ангария. Особенно унизителен бил данъкът: хизмет: господарите канели гяурките в сараите си да им слугуват с всички произтичащи от това "романтични" последствия. Но най-страшен, естественно, бил "кръвният данък": девширме, с който били облагани християните в Османската империя. Въведен е от султан Мурад 1, който бил женен за хубавата българка Мара, сестрата на последния цар Иван Шишман Въведен през 1360 година, а йеничарският корпус е ликвидиран чак през 1826 година от Махмуд II: след 4.5 века. По най-пестеливи изчиления това са над 30 млн български деца, превърнати в еничари. ------------- Ха сега помислете: колкото и да спорим за доброволното и доброзорно приемане на исляма през 16-17 век (доброволно за богомили и доброзорно за християни, по сценария "Време разделно"  , дали, след като видиш този списък горе, и искаш да съществуваш и живееш все пак, няма да приемеш исляма поне за да намалиш тези данъчни тегоби?Ще се съгласиш, и още как! Стигнало се е дотам, към края на 17 век султана да издаде указ за спиране на приема на гяури в исляма, че му отъняла хазната от намалянето на данъците. Относно стойността на джизието... трябва ни най-напред достоверен метод за оценка на покупателната им способност на акчетата... а чак после да говорим за тежестта и на данъка, | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
Всъщност авторът изрично ги е разграничил... допълнителните данъци поради различна конфесия: Всъщност авторът следва Стефан Цанев, а той Бистра Цветкова, която е толкова отдавна ревизирана (не от соросоиди и антибългари, а от научни работници на социалистическа България). Повечето от тези данъци има аналог за мюсулманското население - било като "дарение", било като повинност). Да не говорил, че духовенството не плаща част от тях, както и различни специализирани населения(напр. харачът според размера на земята, но плащат харач и-мукасем - според произведената продукция). Според Законника на Мехмед II, 7 куулука (7 дни ангария) можели да се откупят с 22 акчета. Несъмнено данъците на немюсюлманското население са по-тежки и несъмнено са инструмент на властта, който насърчава, но при необходимост и обезкуражава презелитизъм в ислям (данъчното бреме на християнската рая бива намалявано в съответната област, ако преозелитизмът стане твърде разпространен, напр. в Босна), но с изключение на някои ексцесни периоди - като тоя от края на 16 в., които неизменно провокират въстания) данъчната политика на империята е добре балансирана, особено до момента , в който започва практиката с откупуване на данъците и общата криза на управлението. Няма ги тези умиращи от глад подобно предреволюционна Франция или пък Англия и Ирландия. Напротив, имаме редица примери на гъвкавост на облагането предвид бедствия , полетели различни области, като например петицията от Скопско от 1652 за данъчни облегчения, свързана с епидемията сполетяла областта. Макар и теократична , Османската империя никога не си е поставяла за цел асимилацията на населението (асимилация в какво?), нито цялостната му ислямизация нито изтребването му (понеже някои говорят за геноцид, включително също така отдавна ревизираният Гандев). И - понеже и за миг не изпускам темата от поглед, независимо в какво ме обвиняват - нека цитирам Андрей Пантев: Ще ви дам един исторически пример. През 1913 г. 800 хил. българи са изселени, избити и изпъдени от Турция. През 15-а година България прави основателен и практичен съюз с Турция. По време на Първата световна война братските българо-турски войски се бият с руснаците в полята на Добруджа, на румънска Добруджа. Още по-далечен пример, веднага след Освобождението при цялото това натрупване на антитурски настроения има турски депутати, няма никакви междуетнически стълкновения. Няма един случай на турска агентурна организация поне до 1944 г., основана на етнонационален, дори и на религиозен принцип. Това е безценно политическо наследство. Няма защо да крием, че то може да бъде селективно употребявано и филтрирано съобразно текущата политическа динамика, но то е един реален факт. Ако погледна малко по-нататък, всичките ни национални герои са действали от емоционални съображения и причини. Когато Ботев казал, че "сърце, майко, не трае да гледам турчин как бесней край бащино ми огнище", не е имало кьорав турчин в Калофер. Но това е било едно особено емоционално състояние, което не подлежи на щампи, рамки и дефиниции. Две години преди освобождението един друг възрожденец - Константин Величков, книжовник, казва: "Турците нищо не ни правеха, но ние просто не можехме да търпим вече това положение". Разправям ви тези неща, не за да обогатявам вашата фактографска култура спрямо историята, а да ви кажа, че именно това е изкуството на политиката - не да изопачиш, а да приспособиш определена фактология от миналото спрямо съвременните култури на съвременната конюнктура | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: Памфуций |
Памфуций 12 Апр 2018 00:06 Мнения: 3,643 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Всъщност аз изобщо не исках да се задълбавам дотолкоз, едно, че обикновено гледам да не пиша по теми касаещи българската История, понеже емоциите често прекомерно се разгорещяват, а и второ, напоследък здравословни проблеми на много близък човек, поглъщат почти изцяло свободното ми време, та за форума хич не остава... ама като се захвана с дискусия с Вас... и все тъй се получава...  Върти ми се спомен за епизод от филма за Петко войвода, как Малък Петко се вайкаше вече след Освобождението в някаква кръчма- ама ние що го пречукахме бея? /предавам по много смътен спомен/. Ставаше дума за турски бей, който се беше опитал да отстрани рекетиращите го хайдути, чрез баклава подправена обилно с отрова. В действителност обаче, екзекуцията му беше вследствие на "официален съдебен процес"... с обвинение за прекомерно високи лихви, които бея е изисквал от раята /разбирайте- откупчик на данъци/. Та Малък Петко... вече сблъскал се с неколкократно по-високите лихви, изчислявани от българските следосвобожденски банкери, всъщност ни внушаваше, че родните капиталисти "беснеят над майчино ни огнище... тъй както и турчин не е беснял". Малко съм озадачен, че точно Вие, не си давате сметка за наличието на идеологически причини, принуждаващи историците ни от времето на т.нар. Развит Социализъм... понякога леко да поизкривяват Историята...  Не си правете илюзии... положението изобщо не е било чак толкова розово, колкото го описвате..! Понеже нямам повече време, то може би... Всъщност и през XVI и през целия XVII в. яркото несъответствие между официалната правна норма и действителната практика е повече от очебийно. А произволът, злоупотребите и насилията засягат най-драстично, заради принизеното им и неравноправно положение в империята, поданиците и християни. Реалността, както сочат огромен брой исторически свидетелства, в това число и много османотурски по произход, е твърде далеч от почти идилията която лъха от официалното османско законодателство и правна норма. взето оттук /проклетият линк... хич не ще да отпрати към страницата на книгата която искам да се отвори. Ще се наложи сам да отидете на 52-ра страница... където започва главата- Българите наричани рая... в случай, че Ви е интересно, какво имам предвид/: Натисни тук Чао засега! Съжалявам, но не знам кога отново ще намеря време да се включа..!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: emo1971 |
Не си правете илюзии... положението изобщо не е било чак толкова розово, колкото го описвате.. Какви илюзии бе, всичко е било по мед и масло. Ислямът е приеман с голям ентусиазъм, а девширмето е било отлична възможност за кариера. Християните са се радвали на ниски данъци. Например, с благодарност са приели данъка "имот", който султанът им е наложил през 60-те години на 19 век, прогонвайки ги от България, за да настани в къщите им татари и черкези. Примерите за такова благоденствие и мирно съвместно съществуване са безбройни в модерната антибългарска история  Емо, излишно е да се спори с антибългарски *****. Дори и само затова, че са неграмотни. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: kiro or efiro |
Не си правете илюзии... положението изобщо не е било чак толкова розово, колкото го описвате..! Всъщност е било още по-розово. Осмислянето на нещата от миналото чрез пречупването им през призмата на съвременната идея за нация и национална държава е крайно погрешен подход. Ако се абстрахираме от него и престанем да влагаме в умовете и душите на хората тогава мисли и чувства, които са характерни за нас днес, получаваме следната картинка: 1. След 250 години на непрестанни войни (между 1204 и средата на 15 век) Балканският полуостров и неговото население се радват на траен мир в течение на около 400 години (ако не броим краткия период на австрийските войни в края на 17 век) - лукс, който не са имали дори по римско време. Ако някой си мисли, че това е маловажно за обикновения човек, дълбоко се лъже. 2. След 250 години на раздробено политическо, а оттам и икономическо, пространство, Балканите се превръщат в едно цяло, част от още по-голямо цяло, в резултат на което виждаме икономически просперитет, сравним (логично) само с римско време и с периода на т. нар. "византийско робство". От суровинна база ("бензиностанция" по новому) на италиански морски републики, Балканите отново произвеждат стоки и услуги, разпространявани на огромно територия, и потребяват стоки и услуги, идващи от още по-голяма такава. 3. Пред местните елити отново се отваря шанс да станат "глобални играчи", а не "цар на село" (владетел на котловина с две села и половина, каквато е ситуацията около 1350 г.) - шанс, който те грабват на драго сърце и изобщо не дават признаци на огорчение, че трябва да сменят вярата си. Един от най-верните османски съюзници, изключителен и почтен човек, който цял живот спазва думата, дадена от майка му на Баязид - Стефан Лазаревич - пролива кръвта си за османците къде ли не, вкл. и в Анкара, губи там и родния си брат, убит от монголите, и същевременно е най-големият меценат на християнските изкуства, литература и култура на Балканите за времето си. Чак до консолидацията на Османската империя при Сюлейман Великолепни тя силно наподобява на Византия на Василий II - разчитаща на местни, заварени елити, които просто сменят господаря си, продължават да управляват земите си, получавайки и възможността да заиграят на съвсем друго, имперско, равнище. 4. Ислямът изобщо не е нещо непознато на Балканите, противно на онова, което си мислим, те не са затворено православно общество, тук още от 10 век започват да се значителни количества заселват едноверци на пророка, които идват както от Мала Азия, така и от степите на север. Маджарите през 11 век се бият с "гърци и сарацини" при балканските си походи, а дори и те се радват на значителни мюсюлмански контингенти, придошли от Хазарския хаганат. Печенегите, които идват тук на тумби, отчасти са християнизирани вторично, но много от тях продължават да изповядват исляма. Ислямът е добре представен и сред куманите в 12 век, а всички знаем каква роля играят те във Второто българско царство. От началото на 14 век и Златната орда е мюсюлманска. Немалко селджуки са поселени на Балканите, в това число в Добруджа, колкото и Петър Мутафчиев се опита да ни убеди в противното. 5. "Османската" ислямска колонизация засяга райони, които са обезлюдени заради непрестанните войни през 13-14 век, докато там, където има заварено компактно християнско население, то си остава непокътнато и си излиза като единствена или в краен случай доминираща общност във всички османски регистри. Ето ви карта на вакъфите в България, тя ви е чудесен ориентир кой къде е какъв е по онова време: https://vakifbg.wixsite.com/2016fni/interaktivni-karti Наложете си тази карта на онова, което знаете за земите, в които се от Паисий насетне се "пробужда българщината", и ще си дадете сметка, че тя никога не си е тръгвала от тях. Ако искате, проверете си къде са "българските манастири" спрямо тази карта. Картинката е показателна. |
Например, с благодарност са приели данъка "имот", който султанът им е наложил през 60-те години на 19 век, прогонвайки ги от България, за да настани в къщите им татари и черкези. Великолепен пример, който е много показателен. Тъкмо отслабването на империята, редицата военни и управленски несполуки от един момент насетне, неспособността и да се реформира, все по-ясно доловимата беззащитност на населението - и християнско, и мюсюлманско - води до онези прояви на еманципация, които наричаме Възраждане. Икономически мощни региони, населени компактно с българи, започват да заявяват желание за политическа свобода, тъй като империята вече не им предлага адекватно управление и адекватна защита. Пантев от цитата на Памфуций е прав, но не е само емоция. Макар Ботев да не е виждал жив турчин като дете, властта е "турска" и тя трябва да си иде, тъй като вече е неадекватна. Тези процеси, съчетани с доволно количество външна пропаганда, грантове, стипендии, финансиране на НПО, отглеждане на "соросоиди", финансиране на въоръжени формирования, води до политическия разпад на Османската империя и раждането на националните общества и държави на Балканите. |
Всъщност и през XVI и през целия XVII в. яркото несъответствие между официалната правна норма и действителната практика е повече от очебийно. А произволът, злоупотребите и насилията засягат най-драстично, заради принизеното им и неравноправно положение в империята, поданиците и християни. Реалността, както сочат огромен брой исторически свидетелства, в това число и много османотурски по произход, е твърде далеч от почти идилията която лъха от официалното османско законодателство и правна норма. Това е вярно, но за един малко по-късен период края на 17-18 век. и е потвърждение на всичко онова, което съм написал, а именно - кризата в в управлението на империята рязко влошава положението на поданиците - както християнска, така и мюсулманска рая. От друга страна, една съпоставка с късносредновековното българска държава , както е написал Плътеник по-горе , не е никак в полза на поледната. Що се отнася до нещастните еничари, всеки опит за премахването на еничарския корпус е съпроводен със силно противопоставяне на еничарския корпус и бунтове, включително със сваляне на султаните. Това е напълно естествено, защото еничарите се превръщат в едно привилегировано и вече потомствено съсловие. |
как Малък Петко се вайкаше вече след Освобождението в някаква кръчма Де факто положението на българските селяни близо четвърт век след Освобождението малко се променя, освен че мнозина от тях се оземляват за сметка на избягалите турските бейове и мюсулманско население, но разбойничество, високи данъци на фона на изключително изостаналото земеделие довеждат до бунтове - като първите избухват непосредствено след освобождението, още при Временното руско управление към края на 1878 г. , а най-големите са 1899-1900. |
Що се отнася до нещастните еничари, всеки опит за премахването на еничарския корпус е съпроводен със силно противопоставяне на еничарския корпус и бунтове, включително със сваляне на султаните. Това е напълно естествено, защото еничарите се превръщат в едно привилегировано и вече потомствено съсловие. Всъщност един от основните проблеми на османската армия се състои в това, че тя е средновековна по своята структура и успява да се реформира едва през първата половина на 19 век (окончателно чак 1844 г.), което води до катастрофални поражения срещу далеч по-модерните европейски армии от края на 17 век насетне. Трайният вековен мир също й изиграва лоша шега, защото прави армията твърде небоеспособна. Тя е почти пълно копие на средновековната византийска армия: малък брой професионални обучени и тренирани войници (основно еничари), значителен брой въоръжени селяни (дребна и средна класа), получили доход от земя (тимари) срещу задължението да се явят във войската в случай на война (=византийски стратиоти и прониари), и башибозук. С такава по структура армия напада България още Никифор - 2000-3000 човека редовни части, десетина хиляди стратиоти и няколко десетки хиляди башибозук, който се събира два месеца край Карнобат. Да воюваш с нещо толкова морално остаряло близо хиляда години по-късно е голям проблем. Башибозукът е чудесен срещу невъоръжени деца и старци, но в сериозни бойни действия е комична гледка. Тимариотите са още по-зле, защото се явяват на война веднъж на няколко десетки години и има цели поколения, които теоретично се водят армия, но нямат идея от коя страна се хващат мечът и пушката. Еничарите, както посочва и Памфуций, стават държава в държавата. В интерес на истината Османската империя успява да се реформира удивително бързо през 19 век (с оглед на това каква огромна и тромава машина е) - както политически, така и военно - но вече е твърде късно за спасението й. Процесите са трудно управляеми както заради онова, което тече в недрата й, така и заради активната политика на другите големи играчи навън, които са я захапали здраво и не пускат хватката. |
Aбсолютно шарлатанство, историческа алхимия, абсолютна комедия Ето ти още малко. Резюме: Добруджанското деспотство - селджукска държава.  https://archive.org/stream/iB_CT/01#page/n161/mode/2up Антибългарите не спят  |
| Ето малко и за джамията във византийския Константинопол, която е построена не по-късно от края на 9 век: http://constantinople.ehw.gr/forms/fLemmaBodyExtended.aspx?lemmaID=11800 Пренаписва се историята, не е шега ... Ииии ... (Виктор Орбан не харесва това  ) ... къде половината население на средновековна Унгария е мюсюлманско, в това число и тамошните, кх, кх, българи:http://magyariszlam.hu/angol/kep2.html |
Плътеник 12 Апр 2018 10:11 Aма дай още схоластика, не се притеснявай. Като си почнал с Истанбулския университет, дай факсимиле и от "Стратегическата дъбочина".  |
| Отказът от схоластика е точно това, в което биват обвинявани "антибългарите": Scholasticism is a method of critical thought which dominated teaching by the academics ("scholastics", or "schoolmen" of medieval universities in Europe from about 1100 to 1700, and a program of employing that method in articulating and defending dogma in an increasingly pluralistic context.Казано на прост български, схоластиката е метод, който търси уж рационални аргументи в защита на установени догми. Историята не бива да се пренаписва, нали? |
| Не си дорасъл да ме учиш какво е схоластика, но щом думата те дразни, оттеглям я и я заменям с турска пропаганда. В крайна сметка до това се редуцират "аргументите" на антибългарските исторически фалшификатори - елементарна турска пропаганда. И платена, |
В крайна сметка до това се редуцират "аргументите" на антибългарските исторически фалшификатори - елементарна турска пропаганда.  "А тиранинът върлува и безчести край наш роден : коли, беси,бие, псува и глоби народ поробен". Ма това ще да е някакъв заблуден тип, който никога не е стъпвал по тия земи. Нема как да е иначе. Я виж кви хубави неща пишат съвременниците ни. Икономически мощни региони, свобода и братство... Boucher de Perthes, one of the French travelers to Bulgaria, wrote that the inevitable consequences of the Turkish regime would be destruction, depopulation and misery but if administered properly Bulgaria would be as fertile as the Normandy region of France. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: D4D5 |