Поетът малко си оставил ръцете с тая луча.

Освен тва, не виждам защо трябва да я однисам към литературовед, при положение, че стихотворението е писано од Вазов и съответно забелешката ми е адресирана към него. Фактът, че поради уважителни причини Вазов не е фсъстояние да внесе корекции ф оригиналния си текст, не е причина да прехвърляме отговорността му за лучата върху литературоведите.

От изложеното дотук, а особено от описанието на селата и тяхната кратка история, всеки е видял, че за управление, което да защитава и наказва, нито дума е можало да бъде. При произвола на бейовете-господари, които са разполагали не само с труда на населението, но и с неговия живот, имот и с неговата семейна чест, дума за управление не могло да става. Когато един бей-господар, без страх от някаква власт, е можал да разселва селяни и да заселва тамо, гдето нему е скимвало; да бие, да убива, да безчести и да прави всичко, що му продиктувало неговата воля и неговият каприз, тогава за какво управление може да се говори? И това са вършили не само бейовете-господари и синовете им, но и всеки турчин, колкото и долен да е бил той. И това е принуждавало, както се посочи, та много села самоволно се подчинявали под властта на някой бей, само и само да се избавят от такива скитници-насилници.
Наистина, имало е бейове-господари, които са защитавали населението и третирали са селяните много добре, но това било от благото разположение на самия бей, както е третирал и своя добитък, или своите коне и псета, но не от някакъв страх от наказание.
Трябва да се признае обаче тая историческа истина, достойна за отбелязване, а именно: че раята не е била никога крепостна. Крепостничество, подобно на това, за каквото четем в руските списатели за Русия, в България не е имало. Селянинът не е бил роб; не е можал да бъде продаван като добитък, не е можал да бъде разменяван (транпосван) за куче, кон и пр., каквото е ставало в Русия. Ако беят-господар е продавал землището някому, той не е можал със землището заедно да продаде и човеците, каквото това са можали да вършат в Русия руските боляри и князе-земевладелци.
Пазвантоглу е въвел някакво управление, образувал е нахии и поставил забити, обаче никъде не се съзирало властта на тия забити, никъде не се проявявало неговото разпореждане. Бейовете-господари не са чувствали никак неговата власт; никак не са познавали някакво ограничение над своите произволи, а така също и раята не усещала някаква власт, която да ги защитава от произвола на бея господар.
Едвам когато във Видин е дошъл за паша Хюсеин паша, за когото старите хора и днеска приказват по предание, тогава се почувствала власт, усетило се, че има управление. Това наистина съвпада с прогласяването на паметния султански Гюлхански Хатишериф (1839 г.), но тоя хатишериф не донесъл никакво облекчение на населението, защото останал мъртва буква в архивата. Подобрението в положението и сигурността на селяните, за които говорим, дължи се изключително лично на Хюсеин паша.
Да изтреби разбойничеството, което виреело в най-широк размер, той лично е обиколил целия пашалък – от Тимок до Янтра, и се спирал в отделни села, гдето са свиквани били селяните от близките села и настоятелно изисквал да му посочат злосторниците от техните села. Посочените злосторници Хюсеин паша е обесвал още тамо, пред събраните селяни, и си заминавал. По такъв ефикасен начин той е изтребил всички разбойници и палачи, та селяните свободно са можали да ходят и да нощуват навсякъде. „Да остави човек дисаги с жълтици – разказват старците – на пътя да нощуват, на другият ден ще ги намери небутнати“; толкова Хюсеин паша е наплашил злосторниците, защото когато всички спали през нощта, само един пашата бил буден – казвали всички.
Съществува приказка: „Един селянин на пътя нощувал; през нощта пуснал бил воловете да пасат, а той заспал. Когато се събудил, воловете били липсвали, откраднали ги. Той отишъл при пашата и му се оплакал. „Ти къде беше, когато воловете ти пасяха“ – попитал го пашата. „Бях заспал, паша ефенди“ – отговорил селянинът.
„Керата! – извикал пашата – защо си заспал, та не си пазил воловете?“ – „Оти – кратко отговорил селянинът – знаех, че ти, паша ефенди, си буден“. Това много угодно станало на пашата; той се разпоредил и воловете са били намерени веднага.
Старите разказват, че голяма сигурност е зацарила при тоя управител. И туй, което е много важно да се знае, е, че тоя Хюсеин паша не е щадил и турците; еднакво наказание е налагал и на турци, и на българи. Бейовете-господари тоже усетили силна власт над себе си и техните произволи били премахнати. От Хюсеин паша са престанали и убийствата. Никакво убийство не се помни да е останало ненаказано.
Само че това е траяло, догдето бил жив Хюсеин паша; после него дошли управители подкупници, които се съюзявали с бейовете-господари и произволите почнали отново. Убийствата обаче са завинаги престанали.
От тая епоха, т. е. от Хюсеин паша, и ние начинаме нашия преглед на управлението“.

Клисар.

Плътеник
12 Апр 2018 08:29
1. След 250 години на непрестанни войни (между 1204 и средата на 15 век) Балканският полуостров и неговото население се радват на траен мир в течение на около 400 години (ако не броим краткия период на австрийските войни в края на 17 век) - лукс, който не са имали дори по римско време. Ако някой си мисли, че това е маловажно за обикновения човек, дълбоко се лъже.

Туй явление [кърджалийството] има голяма важност за нашата история, защото от запазените сведения и материали устни е видно, че по-голямата част от предводителите са били в последно време българи, бивши планински хайдуци. Тия материали ще покажат, че силата на тия хайдуци е била до такава степен яка и несломима, щото, ако е имало и капка национално съзнание в тия кърджалийски предводители, можали са много лесно да създадат свободна и независима България, както сториха това подобни водители в Сърбия. Индже войвода, Кара кольо, Кара Феиз, Гушанцали Халил, Кара Мустафа (последните потурчени българи), Кондо, корчо, Хайдук Велко и много други още, са можали да сторят десет пъти повече, отколкото е направил Кара георги в Сърбия

Другаде в този форум др. SvSophia обясни, че творбите на художествено-творческата интелигенция не трябва да се възприемат като исторически документи.
Освен това какво значи "гласове на съвременници" и .