Дулатите и щерката са превода на В.Петров на венецианският търговец, таласъмчо. Да не ровиш -политнекоректна е. |
Та тъй, елитарите. Осемдесетпроцентника ви обърна внимание(ся ми е паднало в трето лице), да не кажете че плебея не ще да разговаря с кастата ви, и отивам да си сипя едно бренди с кафето. Тъй като вишните прецъфтяха ще се наслаждавам на луната. |
такъв тъп отговор не е нормален за мен Що? Щото нема тъпи книги ли? С колко българи можеш да обсъждаш Драйзер? Ей тъй да си побъбриш за Финансист и Стоик. Щото са тъпи българите, мейби? |
Едва ли искаш да ми кажеш, че през 1969-а там не е имало интелигентни учители и т.н. За соц носталгиците https://www.youtube.com/watch?v=eFztBq6qLgI Това май е от по късните времена. |
Българският мит (четете Паисий!, неразумни и юроди, и неговите следовници) гласи, че ние се отличаваме с естественост, сила, безхитростни сме и притежаваме натурална простота (в двете значения на думата), а Врагът винаги е коварен, лукав, умен, културен и начетен. Българинът като bon sauvage у Паисий |
"Стършел" на Войнич. Конкретно тва е много лош пример. "Митко Папалузов" и "Стършел" много вървеха като пионерски награди |
С колко българи можеш да обсъждаш Драйзер? Ей тъй да си побъбриш за Финансист и Стоик. Щото са тъпи българите, мейби? Ми не са малко, без да приписвам заслугата за популяризирането на Драйзер на народната власт. Ще намериш трилогията, че и "Сестра Кери" и в антикварните книжарници, със стария правопис. И дядовците ни са я чели. |
А на мен ми пробутаха "спасителят..." като намразих Холдън и млечната каша. Но не знаех че соца е виновен. |
Значи, говорехме за старата метрополия - с какво ни е обогатила културно. Ти каза, че била едностранчива, аз възразих, че не - при тях имахме достъп до западната култура. Ти каза, че не до цялата и то накрая, в някакви си 7 години. Аз казах, че напротив и дадох примери. И че сегашната метрополия е още по-едностранчива за децата на плебса. Че едностранчива, едностранчива, че достъпът е частичен и до голяма степен контролиран - така е. Аз вече дадох най-очезваждащия пример - и за Юлия Кръстева и за Цветан Тородов , не става дума за четене на книгите им , а и за самия факт, че тези двама души, българи, повече от десетилетие са били сред най-влиятелните имена на западноевропейската култура, у нас българинът разбра в края на преустройството и началото на прехода. Масовият българин дори не подозираше за съществуването им, за разлика от - да речем за Драган от Охрид и Елиас Канети. Спомням си, когато докопах "Името на Розата" на Умберто Еко (1986, с една година закъснение). Прочетох много внимателно предговора на Знеполски (сам по себе си достоен за публикация, както и стана) и се юрнах да търся из библиотеките нещо от автора (тогава имах силно увлечение към семиотиката, бях фен на Лотман и на Тартуската школа). Дори жената на мой приятел, която работеше "специалист" в Института по изкуствознание към БАН не можа да намери нищо, освен една кратка статия. Очевидно е от предговора, че Знеполски е имал тогава достъп до книги на Еко, което показва йерархия на достъп до познание. Да не говорим , че най-голяма изолация имаше по отношение на балканските страни - ние тепърва наваксваме в познанието си за комшиите, | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Памфуций |
Да не говорим , че най-голяма изолация имаше по отношение на балканските страни - ние тепърва наваксваме в познанието си за комшиите, Ноо се забавлявах с Хазарския речник на Павич. |
Ноо се забавлявах с Хазарския речник на Павич. Прекрасно четиво. Ма и него кога го издадоха - некъде около промените. Нали знаеш, че той е учил в католическия лицей в Русе? |
Аз се забавлявам с некъф, гледал по талавизия фестивала (сигурно световния в София), ' ма го бърка с Удсток, въртели му нон стоп клипове, нихната. И се чувства ощетен. Просто да му е. Хади штурцо да си идва, става тягостно. Бонго, чакам да отговориш. |
Масовият българин дори не подозираше за съществуването им, за разлика от - да речем за Драган от Охрид и Елиас Канети. Памфуций, масовият кой подозира за съществуванието им? Да не са били Флеминг или Мики Спилейн? Можеш ли да отречеш очевидния факт, че западната култура е част от руската, а руската не е част от английската? И като следствие от това, и колониите им са с по-едностранчиво влияние, отколкото руските бяха. С по-силно ограничена йерархия за достъп, отколкото се постига с пряка цензура, която си е тъпо нещо, кой спори. Като си има много по-добър начин - да скриеш иглата в купа със сено. За комшийската литература, подсещаш ме за една книга, която вуйчо ми беше препоръчал, "Крушение" на Чезар Петреску. За този шедьовър е факт, че така и досега не намерих и един друг неин фен , да я изкоментираме, защото кой ти чете румънци и то силно разстройващи. |
Можеш ли да отречеш очевидния факт, че западната култура е част от руската, а руската не е част от английската? И като следствие от това, и колониите им са с по-едностранчиво влияние, отколкото руските бяха. Наистина не мога да разбера какво искаш да кажеш. |
От румънската литература, преведена на български силно препоръчвам Матей Йон Караджале, Безделниците от Стария дворец |
Можеш ли да отречеш очевидния факт, че западната култура е част от руската, а руската не е част от английската? И като следствие от това, и колониите им са с по-едностранчиво влияние, отколкото руските бяха. Наистина не мога да разбера какво искаш да кажеш. СЕГА си го преведох: искаш да кажеш навярно, че западноевропейската култура е оказала по-голямо влияние върху руската, отколкото обратното. Обяснението е в диахронизма на културното развитие на Русия и Западна Европа и съм го обяснил около Паисий. Мога и по-брутално да го обясня: Кремъл и Спаската кула са дело на италианец от Милано, а не замъкът Сфорца - на руснак ; Барклай де Толи е от шотландски произход, а не Нелсън - от руски; В Одеса имало Ришельевский лицей, а не Румянцевский в Марсилия и т.н. и т.н. |