...из мрежата - Антибългарите и нашата перспектива като народ
Отиди на страница:
| Не се тръшкайте. Едно от най значителните произведения на Лем "Summa Technologiae" с изключение на един откъс не е превеждана на български. Още през далечната 1964 е предсказал, че за 70 години развитие ще се набутаме в нещо, което вече се оформя на хоризонта. Гениално е прозрял бъдещето. На английски е преведена с почти 50 години закъснение.   The Polish writer Stanislaw Lem is best known to English-speaking readers as the author of the 1961 science fiction novel Solaris, adapted into a meditative film by Andrei Tarkovsky in 1972 and remade in 2002 by Steven Soderbergh. Throughout his writings, comprising dozens of science fiction novels and short stories, Lem offered deeply philosophical and bitingly satirical reflections on the limitations of both science and humanity. In Summa Technologiae—his major work of nonfiction, first published in 1964 and now available in English for the first time—Lem produced an engaging and caustically logical philosophical treatise about human and nonhuman life in its past, present, and future forms. After five decades Summa Technologiae has lost none of its intellectual or critical significance. Indeed, many of Lem’s conjectures about future technologies have now come true: from artificial intelligence, bionics, and nanotechnology to the dangers of information overload, the concept underlying Internet search engines, and the idea of virtual reality. More important for its continued relevance, however, is Lem’s rigorous investigation into the parallel development of biological and technical evolution and his conclusion that technology will outlive humanity. Preceding Richard Dawkins’s understanding of evolution as a blind watchmaker by more than two decades, Lem posits evolution as opportunistic, shortsighted, extravagant, and illogical. Strikingly original and still timely, Summa Technologiae resonates with a wide range of contemporary debates about information and new media, the life sciences, and the emerging relationship between technology and humanity. |
Дискусията продължава да се тика в полето на детско-юношеската литература. Упорито се избягва поне двукратно поставен въпрос от Памфуций - каква западна книжнина, а оттам и научна мисъл, познаваше българската наука в периода 1944-1989 г.? Отговорът е, че с изключение на някои ченгенца, пускани да поработят на Запад, никаква. Няма нужда изобщо да се коментира как българските учени участваха в световния научен живот (конгреси, конференции, научни мрежи, съвместни проекти, специализации). Но вие продължавайте да мислите, че като сте прочели Хобит на български още през 1975 (но не и Властелина, хи), всичко е било шест. Впрочем разбирам ви, че не осъзнавате посоченото като проблем. Сепак отварянето на българската наука към света роди и антибългарите-ревизионисти.  |
От румънската литература, преведена на български силно препоръчвам Матей Йон Караджале, Безделниците от Стария дворец  За другото... айде, ще се удържа да ти постирам тука картинка на ленинградските фонтани в Хайд Парк. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Banshee |
| Спомням си от "физиците се шегуват" наръчника за успешно научно съобщение. Освен номера със залепените с восък оловни съчми на диапозитива-като се нагреят практическоте резултати се свличат към теоретичната крива-залепена с ьепило жичка, друг съвет бе да надщишеш диаграмите на кирилица. В момента в кокто някой от квантовите физици не издържи и посочи че не всички в залата владеят руски се преппръчва с презрение да се обърнеш към илитерата"това е български, колега" |
Дискусията продължава да се тика в полето на детско-юношеската литература. Упорито се избягва поне двукратно поставен въпрос от Памфуций - каква западна книжнина, а оттам и научна мисъл, познаваше българската наука в периода 1944-1989 г.? Отговорът е, че с изключение на някои ченгенца, пускани да поработят на Запад, никаква. Питаш и сам си отговаряш. Хайде, като си казал хоп, да вземеш и да скочиш. Каква западна книжнина, а оттам и научна мисъл, НЕ познаваше българската наука в периода 1944-1989 г.? |
Памфуций 12 Апр 2018 20:43 В интервюто на Пантев, цитирано от Д-то с цифричките, се споменава за Видинското (Белоградчишкото) въстание. Сега, с риск отново да ме обявят за какъвто и да е, истински късмет е, че въстанието не успява. Да беше успяло , днешна северозападна България щеше да е населена с прави сърби, подобно на онези от Нишко и Поморавието.  Има интересен пасаж у Феликс Каниц относно Северозападна България и по-точно Ломско, където през 1861 г. по инициатива на Русия започва подмяна на българи с татари и черкези във връзка с "кримския" и "кавказкия" въпрос. Той споделя следното свое наблюдение: Досега черкезкото заселване донесе на Високата порта само неприятности от най-различно естество и й коства, също както на българската рая, чудовищни жертви от най-различно естество. За беда на раята този черкезки елемент обаче влива на турската постепенно отмираща раса нови сили и образува трудно преодолима гранична преграда между България и изгряващата независима сръбска държава, към която съседната рая по-рано често гледаше с копнеж Не бива да се забравя, че по онова време Сърбия разполага с почти съвършения националистически документ, за който България й завижда и до днес ("Начертанието" на Илия Гарашанин), и вижда в себе си нещо подобно на Пиемонт, който трябва да обедини балканските славяни в една държава под сръбска доминация - идея, която не оставя равнодушна не един и двама наши възрожденци. ВНИМАНИЕ: линковете по-долу да не се четат от ЗИП, от поклонници на ЗИП, от редовно четящите темите Русская музыка и Стихи о России, както и от всички останали с тежък афинитет към Русия, РуСърб, РусКит и т. н.: Илиjа Гарашанин, Начертаниjе и частичен превод на български |
За другото... айде, ще се удържа да ти постирам тука картинка на ленинградските фонтани в Хайд Парк. И кво като простреш картинка? Как тя променя тезата ми, че за модерна руска култура можем да говорим едва след Петър Велики, от 18 век насам и че тая култура е плод на империя градена и от десетки, да не кажа стотици хиляди европейски имигранти - сред тях най-много немци. Европеизацията на руската култура в процеса на формирането на модерна руска култура през 18 и 19 в. в има не само пряко, но и косвено влияние - не само модел за подражание, но и модел за отрицание. Достатъчно е човек да погледне записките на Пушкин, анализиращи европейската литература на ренесанса, класицизма и романтизма, за да го види. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Памфуций |
| Тук има доста снимки: Москва и Кремъл ( част четвърта на „Из Русия с мотор“ ) http://patepis.com/?p=50918 | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: D4D5 |
| тва е съфсем нормален културен трафик, не виждам що толкова се фпрягат колегите. След като Петър европеизира елита, няма как тоя елит да не почне да си потребява и произвежда европейски културни забавления. |
Плътеник 27 Апр 2018 05:54 Мнения: 2,117 От: Bulgaria Дискусията продължава да се тика в полето на детско-юношеската литература. Упорито се избягва поне двукратно поставен въпрос от Памфуций - каква западна книжнина, а оттам и научна мисъл, познаваше българската наука в периода 1944-1989 за научната литература не съм много сигурна, но за другата книжнина прилагам тук едни частични каталози на на издателство Народна Култура https://www.goodreads.com/list/show/68008._ където можем да видим доста неща,които са се издавали Юношески романи (1960-1966) Четиво за юноши заедно с издателство „Отечество“ (1967-1976) Световна класика (1970-1994) Панорама (1974-1989) прелюбопитно четиво, малей как ми умиляха, прочела съм повечето  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Lillian |
А и освен забавление Ойлер прави и академия на науките. науката също е забавление. Не е като да са ги карали с джандари да правят наука. |
| Подобряването на леенето на топове в Урал не е точно за джандари, както би отбелязал ЗИП. Интересно колко италианци са строили в София около Северната война? Що не сме ги канили? |
тезата ми, че за модерна руска култура можем да говорим едва след Петър Велики, от 18 век насам и че тая култура е плод на империя градена и от десетки, да не кажа стотици хиляди европейски имигранти - сред тях най-много немци. Европеизацията на руската култура в процеса на формирането на модерна руска култура през 18 и 19 в. в има не само пряко, но и косвено влияние - не само модел за подражание, но и модел за отрицание. Много интересна книга за предходните две столетия написа Татяна Черникова (Европеизация России во второй половине XV - XVII веках), като в нея тя показва т. нар. "сурогатна европеизация" в епохата до Петър I. Може да се изтегли оттук: http://mirknig.su/knigi/history/134149-evropeizaciya-rossii-vo-vtoroy-polovine-xv-xvii-vekah.html |
КотВасилий 26 Апр 2018 21:28 Мнения: 79 От: Bulgaria Скрий: Име,IP Lillian 26 Апр 2018 14:19 може ли да се включа вместо Банши Може, това е свободен форум. Но включването ти е неадекватно. Защото питането не беше 'какво на теб ти е харесало'. Беше 'от какво хубаво нещо щеше да бъдеш лишена, ако живееше тогава в Лондон или Уудсток'. Едва ли искаш да ми кажеш, че през 1969-а там не е имало интелигентни учители и т.н. ключа на вратлето, Кот ама да ти кажа,че буташ разговора/цитат/ към заядлив спор, което не ми харесва здрав бъди!  |