Отиди на страница:
| Оракле В Сингапур има диктатура, там многопартийна система не се признава. В Южна Корея, пък и в Тайван дълго врме имаше подобие на диктатура. Те изградиха своите икономики под силното влияние на държавата.Но нито в Южна Кория нито в Сингапур обществената система не беше наложена по военен път. Не се заблуждавате, че са приятели на Запада. Те имаха свой собствен път на развитие. Може би на нас щеше да ни прилага повече подобен път на развитие. И Ирак сигурно си има свой път на развитие. но по всичко личи, че не е този на наложената отвън дИмУкрация. Пък не са чели тезисите на Фичо. |
| Военните ражоди на САЩ са 3.2% от БНП, които преценява като твърде висок процент - постоянно се опитва да прехвърли част от бремето на Европа. Американската публика е по-скоро скептична към разработването на нови оръжия, а повечето големи фирми от ВПК правят по-скоро впечатление на борещи се да се спасят, отколкото на затрупвани с поръчки. Около 80% от БНП в САЩ се създава в услугите, само 18% - в промишлеността, само малка част то която е във ВПК. Господството на ВПК беше реалност в СССР и отчасти у нас. * Ирак е изкуствено създадена територия, но Месопотамия винаги била управлявана централизирано, там били първите империи. Регулирането на реките и напояването било първият фактор за възникване на централизирана власт, както и по Нил в Египет, Инд и Ганг в Индия, Жълтата и Синята река в Китай. |
| Колеги, вижте един доста смислен коментар: Една от целите на американско-британската война срещу Ирак беше и си остава страната да се превърне от ориенталско деспотсво в демокрация от западен тип. От самото начало мнозина счетоха тази цел за нереалистична, във всеки случай е възможна трансформация към подобряване, към държава, където се зачитат повече човешките права. Това все пак ще бъде нещо. Във всеки случай мнозина разглеждат Ирак като "решаващ експеримент, дали отвън ще се удаде внасяне на демокрация в едно общество под оптечатъка на Исляма. Ключовата роля ще се падне на шиитите. Те съставляват 60 процента от населението и могат, заедно с кюрдите да бъдат разглеждани като печелившите от войната. Засега те изчакват и залагат на предвидените демокритични избори, където могат да хвърлят на блюдото на везните своето мнозинство. Сред шиитите с най-голям авторитет се ползват религиозните им водачи. Те не отстъпват от идеята, че и новата държава трябва да носи отпечатъка на религията. Как обаче да стане това все още не може да се предвиди. Само едно е сигурно - дали в Ирак, както и другаде в региона, ще се удаде намирането на демократични форми на съвместен живот е в тясна зависимост от религията. Когато възниква ислямското право - шария, далеч не е считано за кодификация на "вечно валидни" правила. Тъкмо напротив - то е пълно с неясноти и както става ясно от споровете на различните правни школи, носи в себе си дори противоположности. Шиитската правна наука, която също така е теология, по принцип е по-отворена към свободно вземане на решения отколкото сунитското сакрално право. Шиитството също никога не се е отказало изцяло от рационалните импулси в теологията, които възникват посредством школата на мутазилитите през първия век на Исляма. Мутазилитите поддържат свободата на волята на човека и подкрепят една "очовечаване на Корана". Възможно е значи критичното разглеждане на Шарията. Пречките естествено стигат чак до семантиката. Мароканската правозащитничка, социоложката Фатима Мернисим посочва колко трудна е за Исляма модернизация, която той счита за "западно влияние". Арабската дума за Запад - Гарб, няма положителни конотации за мюсюлманите, тя е свързана с думите за "слънчев залез" и "мрак". Думата за политическа партия "хизб" съдържа в себе си значението на "Разцепление". Разцеплението обаче до днес е най-голямата катастрофа за ислямската общност, но не и плуралистично освобождение. Към изискванията повдигани от опозицията и от ООН спада и индивидуалната религиозна свобода, това значи и в крайна сметка и за свободата човек да е атеист. В западните демокрации наличието на различни религии и мирогледи, които са разглеждани като равнопоставени, спада към основните демократични права. Със създаването на Исляма, по негово собствено признание беше сложен край на този религиозен плурализъм, който е обичаен за древните араби с техните многобройни богове, божества и идоли, но и с религиозния им скептицизъм. Ерата на религиозното незнание се счита за отминала. Сега тя трябва да се върне под покрова на демокрацията. Натиснете тук |
| Фичо Тук анализът ти е май добър. Действително има натрупана огромна фрустрация. Но изхода, който предлагаш няма да се състои. Тази фрустрация е следствие на факта, че света се развива под диктата на империята на доброто. Арабската куртура, обаче, не може да влезе в резонанс с Западната цивилизация. Нашата култура също не е много пригодена, въпреки, че някои се перчат, че са западняци, като тебе. Така, че изходът от тази фрустрация е песимистичен. Ти като рационалист, вярваш в разума и в това, че този разум е въплатен в империята на доброто.Реалността, обаче никога не е била рационална. |
| Гущер, ти май си комунист бе! Какво битие, какво съзнание!%&^%? Ти не знаеш ли, че само бог определя съзнанието? Питай Буш, той ще ти каже, нали е расъл в bible belt-a! Аре стига примитивковци! Плувай зелене, плувай! |
| Брей каква люта битка за спасението на др.Саддам се е заформила тука! То не бяха петродолари, нефт и оръжия - как не се сетихте и за пясъка, че ще го изнесат янките. Ми да вземам да си връщаме комунизма у нас, де сме тръгнали по свирката на американците? Всичко си беше толкоз хубаво, цъфтеше и връзваше и ние покрай него. Една Партия - един народ. А сега какво е? Някаква демокрация, всеки дрънка каквото му скимне, че мнение различно от твоето (на Партията) изказва! Социалистическия Интернационализъм загърбиха, а без него онеправданите народи и техните водачи закъде са? Едно време колко хубаво си беше - нямаше терористи, а все партизани и борци срещу неправдата. Сега какво стана? Окупаторите и подтисниците си останаха, а на славните партизани им викат терористи! Как могат да ги наричат терористи - гръмнали момчетата някоя бомба, самолетче отклонили, камионче блъснали в нечия ограда, ами борба е това. Ама тука във форума няма достатъчен отзвук и аудиенция. Вземете напишете малко лозунги, излезте пред парламента и викнете с пълен глас. Ще ви пуснат по CNN, Euronews и BBC и цял свят ще ви види и чуе! Ако борбата ви не се увенчае с успех поне голям смях (и срам) ще падне  |
| fierce ако не бяха янките той сам ли щеше да си тръгне? Щеше да го загризе съвестта може би? С него се оправиха и на другите ще им дойде времето. Не става изведнъж. Те и Афганистан окупираха, ама там май потръгнаха работите горе-долу. И в Ирак така ще стане - време му е майката. |
| Demokratia ne se nalagala otvxn?! A koi naloji demokratia v Iaponia i Germania? V sravnenie s tezi strani Irak e za Amerika bebeshka igra! Demokratia se nalaga i otvxn i otvxtre poneje tova e estestvenniat(neizbejniat) stroi za moderniat sviat! |
Що да идват? Те са тука  Вчерашните хероинаджии дето ги хванаха май имало в групата съветник. А да ги пуснат срещу 100лв гаранция де? Или че тиксото на пакета било 1кг, а съдържанието 1 доза за лична употреба? |
| Постоянно повтарям две неща, които сигурно често се объркват: (1) западната рационалност, намерила израз в науката и либералната демокрация, е специфичен исторически продукт на запада, водещ началото си от класическа Гърция и кулминирал през последните 300-400 в Европа, Северна Америка и другаде; (2) постиженията на тази рационалност имат общочовешки характер и могат да бъдат постепенно усвоени от всички култури без последните да бъдат претопени, което е и невъзможно. Международните документи по правата на човека, приети поне на думи от всички държави, са компилация от идеите на европейското просвещение от 17-18 век (Лок, Русо, Кант), европейския либерализъм от 19 век (Бентам, Рикардо, Мил, младия Маркс) и европейската соци алдемокрация, феминизъм, политическа коректност и пр. от 19-20 век. Но в документите се подчертава, че правата на човека са общочовешки, универсални. * Деспотичните режими в Третия свят оспорват и казват, че правата на човека били "западна" концепция, неприложима към техните "култури". Но тези режими, като Саддам, Арафат, Кадафи, прегръщат пак европейски по произход идеи - европейския национализъм от 19 в. и тоталитаризъм от 20 в. -палестинските вождове се възхищавали от Хитлер, Саддам - от Сталин. За съжаление западната левица често им приглася в "културния им релативизъм" - "как щяло да се внася демокрация, как можело ислямска страна да се демократизира". Пригласят им и анти-американистите у нас. * Ислямът се родил през 7 в. и за малко повече от стотина години мюсюлманите (повечето номади бедуини) от пясъците на Арабия завладели света - от Мароко и Испания (били спрени в Пиренеите и пред Цариград) до Индия. Велики древни страни - Египет, Сирия, Персия - им се предали без гък. Същевременно арабите мълниеносно и без никакви "културни" задръжки усвоили почти всичко от елинистическата, т.е. по същество най-вече гръцка, западна, култура, която заварили там - култура, развивала се вече цяло хилядолетие след походите на Александър Велики, и започнали да я предават и на варварите в западна Европа. Тогава нямало печатници, радио, телевизия, интернет, и въпреки това арабите набърже усвоили Аристотел, Хипократ, Евклид, Архимед. Били религиозно търпими (почти цяла предна Азия и северна Африка били тогава християнски), със склонност към удоволствията - плътски и духовни. Няма нищо в исляма, което да пречи по принцип мюсюлманите да приемат демокрацията и правата на човека. Най-мракобесните обичаи в С. Арабия не са ислямски, а предислямски, племенни табута. |
|
| В подкрепа на Степния вълк ще приложа един брилянтен пример на "усвояване" - Индия. То не е работата само да се четат датите на отделните битки, ами и какво е довело до тях и дали то действително е било мотивирано на религиозна основа. Има и куп други фактори, които се отчитат при анализирането на исторически събития, но съм наясно, че това не всеки го може балансирано. |