Отиди на страница:
| Както е казал великият руски поет Некрасов: Журналистки все страшны: Ни сисек, ни морды, Но побьют пиздой они В мире все рекорды! |
| Невероятен Александър Кьосев!!! Както винаги между впрочем!!! Всуе се морят онези от форумците, които се опитват да се пришият към него с разните му там идеологеми, клюки и "съвети". Казал е каквото трябва и колкото трябва! Аз просто ще кажа "БРАВО!!!" и на смелостта му! |
Кьосев! Александре!Браво!  След твоята статия , поне малко се почувствах отмъстен заради простотиите на българските пишман журналяги. Виж сега какво става заради тези нещастни момчета... противно , противно, противно.  Всъщност на какво ги учат журналята във факултета по журналистика? Ще кажеш че всички са членове на клуб"Селкор". Да не говарим за отвратителният български език , който ползуват!  То и моят не е наред, ма аз несъм тръгнал да ставам журналист, аз съм прост керпеден.Тъй драго ми стана от тази статия , че ша пратя да ми донесат още една бира...  |
| MNOGO HUBAVA STATIA.NAPISANA E INTELIGENTNO I DUHOVITO.BI TRIABVALO DA SE ZAMISLIM ZA SASTOIANIETO NA MEDIITE U NAS I STEPENTA NA PROMIVANE NA MOZATSI , KOIATO NI PREDLAGAT-PO NAI-POSHLIAT NACHIN KATO OBIDA ZA NASHATA INTELIGENTNOST. |
| Убийствено точно! Страх ме е за автора - следващият път дългокраката и късопола тълпа с вечно напърчените микрофони може да не му устрои публичен линч... Надеждата това да не се случи е "питащите патки" да не са разбрали точно за кво им хортува Кьосев... |
| Поздравления, господин Кьосев! Тъжното е, че прекалено малко хора имат куража да кажат на глас това, което всички мислят. Така че, поздравленията са не само за брилянтно точния анализ, но и за смелостта! Сега остава да чакаме какво ще измисли "дълбокоуважаваната четвърта власт", за да ви отмъсти. И си мисля, че няма да чакаме много дълго.... "Бригадири" е имало винаги и навсякъде. |
| Не дейте впечатлявате Момичетата - това е днешното състояние на всички Не е важно дали са момичета и дали знаят Генчо къде беше когато този актор се произвеждаше активно и ...пасивно отвсякъде? |
| Браво на автора! След като сте казал "А", г-н Кьосев, сега очаквам идния път да погледнете към тв и радио "журналистиката". Там е още по-интересно! Да не пропуснете да анализирате как Кеворк, Гарелов и техния приемник Славчо се вписват в пейзажа, който обилно храни предаването "Господари...", което, разбира се, показва само върхът на айсберга! Чакам... |
| Даааа, прав е авторът. И момченцата от четвъртата власт се държат като момиченцата. Медхен фюр алес, както му вика Кьосев. |
| Отличен анализ! Браво и на "Сега", че го е публикувал! Вестници с главни редактори мъже не биха го допуснали на страниците си. за главната на "Сега"! Главната причина за това състояние на медиите е в тяхното финасиране. Това само липсва в статията на Кисьов. Властта, която е в ръцете на политиците, има достатъчно лостове да управлява тиражите и информационните потоци от ней към медиите. Почти всички издатели и прочие финансиращи медиите лица в една или друга степен са свързани с властта. Те поръчват "музиката", която се дирижира от главните редактори, шефове на радиа, телеканали и програмни директори и прочие добре платени началници. На последните са им нужни послушни журналисти, които да следват указаната линия. Умните и талантливи журналисти обикновено са и нахъсани да станат лични със статиите си, с предаванията си и пр., с което се заявяват като непослушни. Остава им или да коригират поведението си, или да си сменят професията. Такива като Дмитри Иванов са изключение, "динозаври" на изживяване. На преден план излизат момченца с вид и поведение на педита или скопци и различни категории момиченца. Има и тъпи хубавелки, има и нагли, семплички на вид кокошчици, има и "карачки", предопределени да шетат из кухнята на медията. Без последните не може, те също някак се препитават под строгите погледи на началниците. Естествено, фаворизират се първите докато не им се насити главният, после зам-главния, ако не е педал. После отиват в друга редакция, където хващат око при съответния шеф. Докато не докопат някой богат или овластен посерко, за когото да се омъжат (справка - Тадъръкова) или не станат "пиарки" в някое министерство, където ги има поне по 10-тина нищоневършещи пуйчета с по 400 лв заплати. Това е, рънътъ праи бурбътъ. Още веднъж браво! на автора. |
| Трудно може някой да оспори написаното в статията. То си е факт. и пиша долното заради разширяването на темата. Изкривявания в четвъртата власт има и те са видими с просто око.. Има и преяждане с власт-което е най опасното..Има и склонност към повърхностното, към манипулации в желана насока. Изчезнаха истинските, задълбочени и обективни журналистически разследвания, заменени от "ся щти разкажа играта", изречено от самовлюбени и суетни посредствени малки и по-големи патки. Примери колкото щеш- и в първите три телевизии и в газетите и навсякъде. Но защо стана така. Накратко, защото това се търси. В цял свят лошото се продава. Повърхностното се харчи, умните са по-малко от простите. Хитлер, в "Майн кампф" е разделил на три читателите на пресата, напомняйки, че тези, който четат и мислят, са малцинство и не са обект на нейното вниманието . Нейната задача, нейният обект са безкритичните, мнозинството. Политическият елит у нас има склонност да се самоизолира, той се стреми не за откритост и публичност, а за да може на спокойствие да безделничи. Ясно е защо, ясно е качеството на този елит. Така е и в другите институции. Вземете най-голямото министерство-трябваше да се появи един пожарникар, който да говори нормално, преди него само един Бонев комуникираше с обществото-в резултат - имаше най -високия рейтинг. Говориш нормално, комуникираш редовно-правиш рейтинг. Схващате ли-рейтингът и властта са вързани, и затова този който ги създава има значение. В България от време оно не е важно какво правиш, ами как глаголиш- и за това не са виновни дългокраките.. Е, добре, ама болшинството от тези, от които трябва да се произвеждат новини не им се глаголи. Те едно, че не могат да говорят на прима виста и неподготвени, второ, че невинаги това, което трябва да кажат е лицеприятно, като инфо. Затова на помощ идват допълнителни екстри за въздействие, които обаче проработват, поради някои качества на проучваните обекти..За това, описаните от Кьосев се наблюдава предимно на ниво събиране на първична информация. Там наистина положението е трагично, докато в по-високите нива нещата са по -завоалирани, но пак същите.. Защото сетне тези същите пишат статии, издигат се- добре, ама Господ рядко събира на едно ум и хубост... А ся ви представям две мои стари мнения, от преди 1-2 години, по темата.. Некои сновни моменти при даването на интервю специално за хора от властта Предъвквай отново въпросите със свои думи и гледай да не кажеш нищо. Свеждай въпросите до готови постулати от пресцентъра, с които цакай смело, като ги интрерпретираш със свои думи Ако няма такива, цитирай царя. колкото повече -толкоз по-добре Ако не можеш го цитираш, го похвали. Преразказвай спокойно казаното от него-и без туй нищо няма да разберат, и хвали колкото можеш Ако не знаеш как и не ти приляга на въпроса, мини в условно наклонение, финтирай и пак цитирай царя, като не забравиш да си изтъпаниш и собствените скромни заслуги-тъй де, не сте всичките парашутисти... Всяко отклонение от горните постулате може да те покаже като голям глупак и да те разберат всички. Ако ги спазваш-предходното остава по подразбиране. Това да си репортер не е лесна работа. Искат от теб новина и ти кибичиш с часове на студа, докато притиснеш някой темерутест управник и му завадиш думите с ченгел, гаче ли са бисери. Мислех си, че причината за тъпите въпроси са напористите редактори(искат) и осемнайсетгодишните интервюиращи пробивни девойчета, но като се поразмисля по темата се сещам, че простотиите, които четем и слушаме не са само репортерски прийом. Особено се кефя на следизборни пресконференции, когато уж титуловани журналя задават въпроси без да са си помислили дори дали събеседника им може нещо да отговори, без да се самоунижи, или такива, с подсъзнателно внушени отговори, с прозрачната тайна надеждица да излезе новинка, скандалче..Но, те последните, обикновено внимават и в резултат- някаква безмислена жестикулация или заглавия като горните, извадени от контекста и манипулиращи. Особено се нервя и изтръпвам дори, когато журналисти в желанието си да направят сензация поставят деликатни и взривоопасни въпроси на влиятелни хора, зорлям изискващи от тях отговор, който може да има негативни последствия за нас и които никой политик не би им задал, защото е ясно, че не е необходимо като пале да дразнеш лъв, зает в битка с носорог и да го питаш мисли ли да те изяде. И тръгва журналистическата армада по разни евентуално засегнати и им вре микрофони в лице да дават отношение по нещо, дето ни са го чули, ни са видели, ни са наясно по какъв повод е казано.И става една... Гледах по ТВ цялата какафония около въпросното интервю, когато човекът, сред гора от микрофони отбиваше кой от кой по тъпите и предизвикателни въпроси на репортерската гилдия и накрая, след като цял час говореше спокойно, приятелски и търпеливо му нагласиха горното въпросче, като реплика на предно...Толкова по конкретната тема. Аз разделям питащите на две категории, чакал и голямоглавец.Чакалът търси момента, в който поставянето на въпрос на жертвата с предварително известен отговор, или такъв, на който опонента да не може да отговори, без да се злепостави, за да я обърка и тя изтърси нещо, ставащо за първа страница. Голямоглавецът пък изпада в другата крайност, той изучава и анализира обекта, наглася си сложни екзестенциални въпроси за да демонтрира знания по темата и подготовка, задава ги по десет минути и очаква опонента им да отговори на прима виста. Резултатът е хиляда думи въпрос и една дума , обикновено нищонезначеща за отговор. Да задаваш въпроси е цяло изкуство, което малцина могат, защото масата отива на рандевуто неподготвена, подхожда се необмислено, обектът не се изучава предварително, не се търсят дискусионни пунктове, а се търси слабо място, не се уважава личността на интервюирания, а се гледа на него като на жертва, както деца от предучилищна възраст, които искат да унижат дебелото си другарче, току-що станало обект на забележка от учителката.Защото това се търси на пазара и докато има хора, купуващи такъв тип преса с бомбастичните заглавия(нашият вестник е едно приятно изключение), вещаещи лошавини, ще живеем и в такава среда. Склонносттта да се търси негативното е генетично обусловена от векове и това се знае отлично от барем два века.Но хайде да не изпадаме в ареала на "Лошите мисли са лукс", достатъчно е просто да завъртим копчето за чалгата. |
Не знам дали това, което е написал колегата Кьосев, е точно или не. Не познавам достатъчно хора от журналистическата гилдия и нямам достатъчно впечатления от всички вестници. Гледам само bTV от нашите телевизии и там определено всички репортери ми харесват. В двата вестника, които чета сравнително редовно - "Дневник" и "Сега" - не виждам много такива "момиченца". Но да предположим, че колегата Кьосев е прав и че впечатленията му са верни. "Момиченцата", обаче, са само едната страна на медала. Има и друго. Уважаеми форумци, consider this, както казват англичаните: Всички колумнисти на "Сега" са мъже. Всички колумнисти на "Дневник" са мъже. Всички колумнисти на "24 часа" май че са мъже ( в това последното не съм особено сигурна, тъй като рядко отварям този вестник.) "Труд", доколкото знам, няма колумнисти, но отскоро почна да издава неделна притурка за култура и там - също двама колумнисти мъже се редуват през седмица. Какво излиза: момиченца-репортерки, дето ги щипят по задниците главните редактори, както предполага колегата Кьосев, но когато се стигне до обясненията "как всъщност стоят нещата" думата се дава на мъжете. Журналистиката е също като образователната сфера - най-долните нива са феминизирани, но всички важни неща по-нагоре се казват и решават от мъжете. И, моля, да не ми каже някой, че вече има и жени - главни редактори на всекидневници. Защото издателите на тези всекидневници са мъже. Една типична предмодерна култура. |
| Правило ПЪРВО/ и единствено!/ за Журналистиката и журналистите: ФУНКЦИЯТА И ЗАДАЧАТА НА ЖУРНАЛИСТИКАТА И ЖУРНАЛИСТИТЕ НЕ Е ДА ИНФОРМИРАТ ОБЩЕСТВОТО ЗА ТОВА, КОЕТО СА КАЗАЛИ ИЛИ СВЪРШИЛИ ПОЛИТИЦИТЕ И УПРАВЛЯВАЩИТЕ, А ДА ИНФОРМИРА ОБЩЕСТВОТО ЗА ТОВА , КОЕТО НЕ СА КАЗАЛИ ИЛИ НЕ СА СВЪРШИЛИ ПОЛИТИЦИТЕ И УПРАВЛЯВАЩИТЕ!!! /Р39/  Тази Функция и тази Задача НЕ МОГАТ да я ИЗПЪЛНЯТ журналисти-"момиченца" и медиите, които ги наемат! Тази Функция и Задача могат да я изпълнят САМО журналисти-"мачовци"- които, обаче, медиите НЕ наемат! Те, медиите, си ззнаят ЗАЩО ! И аз знам защо! КАЗАХ! |