ГРАФЪТ, "Всичко тече! Всичко се променя! И нищо не остава същото!" Това важи и за Демокрацията!!! Дай, Боже, решеното от Демокрацията да става все по-добро и все ПО-СПРАВЕДЛИВО! А ако НЕ може- Демокрацията да си отива! И да идва "ФОРУМкрация"-та!!! Все пак, доволен съм, когато се спори с АРГУМЕНТИ /дори и ако НЕ ги приемаме!/, а НЕ с Емоции!!! Апропо, НЕ съм се "поправял", а съм се "доизяснил" ! ХАЙДЕ ДА ДАВАМЕ НАТАТЪК... Редактирано от - paragraph39 на 06/2/2005 г/ 15:37:42 |
Драги съфорумци, защо да спорим сега, кой колко може и кой от кого по-прост или умен? Всички мислим за България, така че да не придаваме жалко партийно изображение на спора. Не струва! Питам пак и то сериозно, толкова ли е важно за нас да подпишем точно април даденият договор, ако ще да оставим на страна доказателството на параграфа, че това все пак е възможно, въпреки изказването на общоизвестно манипулативният човек и констит. съдия Г. Марков? Какво губи България и нямали паралелно с това, какво да спечели? |
Мисля, че Министър Кунева много ясно (поне това изказване, което аз слушах) каза, не че служебно правителство няма да има право, а няма да има какво да подписва, защото парламента има да гласува още доста неща (и по конституцията вкл.), а тогава няма да го има! И заради несвършената работа на парламента няма да ни предложат нищо за подписване! paragraph39, идея си нямате, колко неща ги гледаме едни и същи само с известна разлика в ъгъла!... Например, изхождайки от Чърчиловото “по-добро не е измислено” аз казвам “Дай, Боже, по-бързо човеците да измислят по-добро и да го направят, че от тая демокрация вече няма живот! И да го направят - подчертавам - че то има и измислено, но провалено. |
Виждам, май само аз съм за забрана на отцепването на депутатите в нови парламентарни групи. Но сега се сетих за още един аргумент за това: Това е въпроса за отговорността на управлението на държавата. Когато народа избира народните представители ги избира на партиен принцип, значи народа гласува за дадена партия да го управлява. От тук нататък до следващите избори на парламент, отговорността за управлението е на тази партия. Какво става обаче ако партията няма никакви средства да влияе върху своите депутати? В момента партията може само да им се моли. И се получава така, отговорността е на партията, а депутатите на партията могат да си правят какво то си искат. Според мен това е пълна глупост. Би трябвало да има начин, чрез тълкуване на конституционния съд, това да се поправи. Не може Сульо и Пульо избрани от листата на една партия, след това да си направят нова партия и да останат в парламента!!!!!!! |
Я да върнем топката в игралното поле на -СХЕМОКРАЦИЯТА , НОРМОКРАЦИЯТА, ДУПЕКРАЦИЯТА, КИФЛОКРАЦИЯТА, -да продължавам ли.Няма нужда.Глупостите са глупости. МОНТЕН 1, НЯМА нищо "романтично" във ФОРМУЛАТА ми за постигане на "Консенсускрация" ! ТОВА, което аз предлагам и в което вярвам, съм го казал още в подзаглавието: "ПО-ДОБРЕ ПО ВОЛЯТА НА ВСИЧКИ, ОТКОЛКОТО ПО ВОЛЯТА САМО НА ПОВЕЧЕТО!". НЕ харесвам НИКОЯ Диктатура, пък била тя и на Мнозинството!!! А Демокрацията предлага тъкмо това- ДИКТАТУРА на Мнозинството над Мелцинството/дори и ако то е само с един глас повече от малцинството!/. Автор(източник): Калин ГЕРДЖИКОВ По-добре "По волята на Всички !", отколкото "По волята на Повечето !"... Със сигурност царят-премиер- Симеон Сакскобурготски, ще остави следа в новата демократична история на България. Ако не с друго, то поне с това, че в първото сформирано от него правителство имаше, макар и неофициално, представители и на част от Опозицията. На пръв поглед участието на Опозицията в управляващо правителство противоречи на класическите канони на класическата Демокрация! Защото там е казано, че: правото да управлява е на Мнозинството и се изпълнява неговата воля! А Малцинството има правото само да чака да дойде времето, когато ще стане Мнозинство и “ще се обърне палачинката”. Очевидно е, че в тази базисна постановка на Демокрацията е заложено противопоставянето, “политическата конкуренция”- на една част от обществото срещу друга/и/. Но за разлика от конкуренцията в производството и търговията- където купувачът може да влезе веднага в съседния магазин!- в политическата система и управлението на държавата това може да стане едва след четири години/е, понякога, но като изключение, и по рано/. Това е твърде дълъг срок за поправяне на “грешка” на Избирателя! Всъщност, това е “грешка”, а и “грях”, на Демокрацията… Теоретично е възможно, при едни избори, Мнозинството да е с много малко, дори и само с един глас, вповече от Малцинството. И по силата само на една- едничка цифра, управлението на държавата ще се извършва по волята на тези, които са с един гласоподавател повече! Против волята на тези, които са с един гласоподавател по-малко! Това положение може и да е редно- от гледна точка на закона и Демокрацията, но е вредно за Обществото, като цяло, и за Справедливостта! Вярно е, че Чърчил е признавал , че Демокрацията има и своите недостатъци. Вярно е и, че Тони Блеър преди време си беше позволил да помечтае за някакъв си “Трети път”-вероятно, между Демокрацията и НЕдемокрацията?!. Но вярно е и, че сегашното “демократично статукво” на демократичните избирателни системи трябва и може да бъде променено- към по- добро и по-справедливо! Още по-вярно е, че има хора и групи от хора, които дължат просперитета си именно на това статукво и нямат интерес и желание то да бъде променено. Но не за тях ми е думата и грижата!... От Демокрацията по-демократична е само КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА ! Сиреч, такава политическа и избирателна система, която позволява да става в управлението и с управлението на държавата и обществения живот това, което е по волята на всички, а не само на това, което е по волята на повечето. “С КОНСЕНСУС”- т.е. “с общото съгласие на всички” означава, че всяка от групите с различни интереси в обществото, се отказва ДОБРОВОЛНО от част от тях, за да бъде постигнато взаимноприемливо окончателно решение. Нещо като в брачния съюз- той е силен там, където се крепи на взаимния компромис! Или при избора на нов папа, съшо! От “технологична” гледна точка Консенсускрацията е лесно постижима. Всъщност, има аналог в живота- например, при избор на “Спортист на годината”, който правят спортните журналисти и медии. Там всеки номиниращ номинира, примерно, по десет имена, като ги подрежда в низходящ ред /по точкова система- от 10 т. към 1 т./ според предпочитанията си. При рекапитулацията , обаче, е възможно да се окаже, че печеливш брой точки е събрал не този, който е посочен от по-голям брой гласуващи за техен фаворит, а друг! И точно в този случай е налице “силата” на Консенсускрацията: избраният е избран по волята на всички, той се явява избраник на всички, а не само на някои! Този избор е не само по-справедлив , но и ПО-ЗАДЪЛЖАВАЩ за всеки от избиращите- защото и неговият глас е бил определящ и взет изпредвид. При това, напълно демократично! Този факт е особено важен, когато се състезават не само личности, но и програми, платформи, идеи - избраната е ПОНОСИМА, в някаква степен, за всяка от групите с различни, а нерядко и с противоположни, интереси! На практика, за да се осъществи “технологията” на Консенсускрацията в избирателното право, е необходимо да се въведат едно- две “нововъведения” и изисквания. Задължително изискване е кандидатите, програмите и платформите, които се изнасят на изборния “пазар”, да са повече от две. За да се улесни процедурата при гласуване, а и за да се опрости последващото преброяване, трябва да се въведе праг за броя на номинациите , извършвани от всеки гласуващ- т.е. всеки да има право да гласува само за 3-5 кандидатури, например, от цялата листа. Улеснението идва и от това, че при тази система отпада и нуждата от балотаж- фактически е извършено и второто, “резервното” подреждане на дадените за всеки отделен кандидат гласове/понеже е гласувано за всички ЕДНОВРЕМЕННО!/. Значи, освен всичко друго, ще се пести и обществено време, и обществени пари! Противниците на гласуването на принципа на Консенсускрацията непременно ще потърсят “под вола теле”. Ще се чуят, със сигурност, приказки за това, че Народът още не бил узрял за такова нещо. Или , че такова нещо няма никъде по Света. Дори и, че не е демократично, понеже Болшинството не получава това, което е искало. И т.н. и т.н. Но истината е друга: при Консенсускрацията е много по-ограничена възможността за манипулация на общественото мнение- лесно изпълнимо е да се манипулира в полза на един кандидат, но не и на следващи/ а, видяхме, че може да се окаже някой от тях печеливш!/. Истината е, че при Консенсускрацията ролята на кебапчетата и бирата в изборния “процес” силно е ограничена. От това , обаче, ще пострадат само онези, които имат парите да плащат за спечелване на избори – и не само за кебапчета, а за медии, агитки, концерти, за имиджмейкъри, консултантски и социологически агенции и т.н. Да, така е при Демокрацията! “Демокрацията си е Демокрация, но ИЗБОРИ СЕ ПЕЧЕЛЯТ С ПАРИ! С МНОГО ПАРИ!” . И се печелят от този, който ги има многото пари! Останалите “духат супата”-някои дори и без да се усещат и да го разбират, когато дават гласа си ! А това нито е справедливо, нито е демократично, нали!? А, нерядко , е и вредно за обществото, като цяло! В България предстоят избори- догодина, наесен! Дай, Боже, тези да са по-справедливи, по- демократични , по-благотворни и по-полезни за нацията ни от предишните! А, дай Боже, да са и КОНСЕНСУСКРАЦИЙНИ ....................... Малко Аритметика: ГЛАВНОТО в идеята за КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА е, че трябва да става /и ще става! / това, което е "по волята на ВСИЧКИ", а не, което е само "по волята на ПОВЕЧЕТО" !!! Сега ще дам "цветен" пример: Четирима студенти ще живеят на квартира в една стая. Искат да й сменят тапетите с нови, цветни.. Но всеки има свое предпочитание за цвят. Решават цвета да не го посочва най-възрастния, а да го определят по общо съгласие /"консенсус"/. Първоначалните предпочитания за цвят са: Студент С- син, студент Ч-червен, Ж- жълт и В-виолетов . Решават да гласуват по новому: всеки ще гласува за всички цветове, като ги подреди възходящо-според своите предпочитания- по точкова система. Студент С: дава 4 т. за син, 3т. за виолетов, , 2т. за жълт и 1 т. за червен. Студент Ч: дава 4т. за червен, 3т. за виолетов2т. за жълт и 1 т. за син Студент Ж: дава 4т. за жълт, 3т. за виолетов, 2т. за син и 1т. за червен Студент В: дава4 т. за виолетов, 3т. за жълт, 2т. за червен и 1 т. за син РЕКАПИТУЛАЦИЯ ПО ЦВЕТОВЕ: син- 4+1+2+1= 8 т., червен: 4+1+1+2 = 8 т. , жълт: 4+2+2+3=11 т., виолетов: 4+3+3+3= 13 т. . ФАВОРИТ ще е виолетовият цвят !!! Схемата е приложимо във всички случаи от живия Живот, където сега решенията се взимат с Болшинство , при всякакъв избор с гласуване /без значение е за какво иде реч !/ ”С консенсус” могат да бъдат избирани КМЕТОВЕ, ДЕПУТАТИ, ПРЕЗИДЕНТ и т.н. Дори и Министерския съвет може да бъде съставен на принципа на Консесускрацията: предварително се оценява в точки “креслото” на всяко министерство, и партиите/всички, които са получили над определен процент от гласовете- %тът може да е по- малък от този, който е нужен за влизане в Парламента!/ получават министерски кресла- за съответния брой "точки", които са набрали в изборите! Е, това е В ОБЩИ ЛИНИИ ! Важното е да се разбере главното: при КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА няма противопоставяне и фаворизиране на ВОЛИ !!! Там става това, за което са дали СЪГЛАСИЕ в с и ч к и !!! |
Параграфе, предлаганата от теб точкова система за консенсукрация е нищо повече от вид гласуване и начин на отчитането му. Нещо като метода на премерените тежести, ако ти е ясно какво е това. КОНСЕНСУСКРАЦИЕН избор е бил грузинския евреин Сталин, предпочетен от всичките останали по–умни евреи. КОНСЕНСУСКРАЦИЕН избор е бил австрийския евреин Хитлер, предпочетен пред далеч по умни други германски евреи. КОНСЕНСУСКРАЦИЕН избор е простакът и полуграмотен Живков, предпочетен пред по образовани и умни от него комунисти. КОНСЕНСУСКРАЦИЕН избор е Желев. КОНСЕНСУСКРАЦИЕН избор по твоите сметки е става пияницата, агентурен доносник и педерас Кошлуков. Принципът на КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА е да се избира най–тъпия, безмозъчен, лесно корумпиран, с дебело компрометиращо досие, за когото се смята, че при тези му природни дадености може лесно да се изрита "когато му дойде времето". Но историята ни показва, че когато КОНСЕНСУСКРАЦИЕНТИТЕ /компромините фигури/ докопат власта стават най–големите поразии. |
Само за подписването на договора с ЕС и фантазиите на Кунева. Само технически неща без оценки. Ако вот на недоверие бъде гласуван примерно на 10 февруари 2005 и до 1 седмица се разбере че не може да се състави правителство то парламентът се разпуска и се назначава служебно правителство. Да кажем назначава се на 20 февруари 2005. Обявява се дата на избори 2 април 200. 1 април е по-подходяща дата но е петък Изборните резултати са ясни на 3 април 2005. Още 15 дена за съставяне на правителство стана 18 април. Още една седмица за купуване на химикалки и почистване на фанфарите стана 24 април 2005. На 25 април 2005 редовно избрано правителство изпроводено на аерогарата от редовно избран парламент отива да подпише заветния договор. Дано само мястото на подписване да не е Берлин или Ньой. Ако народът я одобри на изборите може и Кунева да е в делегацията. Ако не я одобри ще продължи да обикаля като цветарка по медиите и да хлипа. |
Ясно, никой не ще да каже да или не, щото го е страх, такива бяхте и навремето , такива сте и сега: г о в е д а. Та затова Ви яха и Костоф и царя и Сергейко ей го на... |
Това го очаквах да стане, но не толкова бързо – Николай Скаличански официално обяви, че за него ЕС няма значение, важното е България. Интересно за коя България става въпрос. Маските падат господа. Първо вдигна Гилотината като знаме /след като беше лансиран Дръвникът от Финландия/, сега вече открито и против ЕС. Ех, тази Партия/бкп/ какви юнаци е отглеждала и продължава да отглежда. |
milcho Хубавото Наде , еширет му даде.Писъмце му подаде -като в детската градина. Соянчо Ганев пък знаеш от де е и къде е. Пешко и КостоФ-за гушката се държат. Новото време-малко играе. Царот нема да падне. 75%-не, 25%-да Изненадата е вътре в НДСВ-доколко баничката и бозичката е раздадена справедливо. Давайте върху СХЕМОКРАЦИЯТА-тя е глупоста на деня. Но е и дивотията на изминалите 15 години. |
Страхотни са манипулациите на противниците на ЕС. Една от манипулациите е, че видите ли служебно правителство може да подпише договара с ЕС. Да, може , но в договора има заложени клаузи противоречащи на сегашната Конституция и конституционният съд ще го обяви за невалиден. Може да го подпише и президентът, а ако му падне самолета и вице–президентът. Не е въпросът и проблемът може ли някой да го подпише, а ще има ли Говорилня и желание в нея да се направят необходимите промени в Конституцията. Без тези промени в Конституцията подписалите договора били те настоящо, поправено или служебно правителство. президент или вицепрезидент стават КОНСТИТУЦИОНОНАРУШИТЕЛИ и трябват да бъдат съдени за нарушение на Конституцията – т.е. за държавна измяна от крупен мащаб /предаване на част от суверинитета на държавата. Има изход от положението – Говорилнята веднага, в следващите три дни да приеме необходимите поправките в Конституцията и след това да се гледат вот на доверие и евентуално разпускане на Говорилнята. Но антиевропейските партии ДПС, БСП/бкп/, Ново време и многобройните им агентите им в другите партии едва ли ще допуснат това. |
Другото съществено, което каза министър Кунева е, че заради тази суматоха в парламента е възможно да попречим и на Румъния, с която сме в "пакет"за присъединяване към ЕС. И докато ние се чудехме как да се откачим от Румъния, сега може и обратното да стане. Въобще, цялото това абсурдно положение се побира в поговорката "Изпуснали питомното, сега дивото гонят". Редактирано от - Сибила на 06/2/2005 г/ 16:35:25 |
Бай Иване, Питам! Сериозно, но питам! Не се подигравам с никой, не искам да руша нищо. Искам адекватност искам да имаме ясна представа, кое е правилно за България. Никъде не съм казал, аз СЪМ, слушайте сЯ, к'во аз ще ви кажа! Искам просто българите да можем да имаме по едно нещо поне на тоя свят обща и ясна позиция. Не искам конфронтация фор евър! Отвори си моля те очите! |
Бай Иване, Какви са тези договори в които има клаузи противоречащи на Конституцията на България? Какви са тези клаузи? Кой ги е одобрявал тези клаузи? Кога? Къде може да се прочете този Велик Договор? Освен Кунева и сие някой друг чел ли е въпросния Договор? |
Да продължиме малко списъка на бай Иван. По принципа на консесуса е бил избран и първия от династията Романови: "Он ростам мал, а умам глуп" Тази династия разсипва Русия именно благодарение на компромискрацията. Романовците въвеждат робството и после се чудят как да го махнат. Те вкарват Русия в безбройни безмислени войни и т.н. Цела Европа е постигнала консенсус през 1938, че след като Хитлер е получил Судетите нема повече кво да иска и ще се умиротвори. 100% от италианците са имали консенсус, че Дучето е велик до момента в който е започнал да ги изпраща в Либия да гинат. Германците са имали 100% консенсус, че австрийския идиот е велик вожд на германския народ. Консенсусът е разбит от съветските танкове и американските бомбардировачи. Консенсус = компромис. Пази боже от консенсус! |
Кунева-пръмова изтъкна сутринта при Иво Инджев, че ко царо падне ставали сме заплаха за Румъния??!!?? Хеле па без нея(Кунева) и цунами ша ни опраска както нас така и власите. Тъй, че замислете се отговорно над думите на товарищата. |
Hugin - без компромиси ще се избием Въпросът според мен е компромис на каква цена? Все едно имаш едно село и 2ма крадци които всяка вечер плячкосват. И с тях ли ще търсиш компромис? Всъщност компромис може да има само между равностойни играчи. Иначе компромиса е безмислен. Просто по-силния отнася по-слабия. |
Мога ли да попитам един процедурен въпрос? А именно: Забраната на депутати да се отцепват от партии, е ли демократично? Особенно като се има пред вид, че понякога само 2 години след парламентарните избори идват да кажем местните, а там например мнозинството е претърпяло да речем един умееерен ПРОВАЛ? (всякаква прилика с действителнстта е случайна!) Тук ще съм много благодарен, ако не почнат изказванията, че аз подкрепям Кошлуков или Доган. Съвсем принципно питам. Щото се говореше за подмяна на вота, а от друга страна ние искаме България да се управлява от едно адекватно правителство. |
И пак питам, така ли не може да се изработи система за управление на една страна, с която система да се постигне една прозрачност на власт имащите? Намирате ли за нормално всеки министър или дори сульо и пульо с малко власт да има право да лепи етикетчето "Секретна Информация" на всичко, което му оттърва? Това пак ли е демокрация? В светлината на този ми и по-горните постинги, къде е голямата заслуга на НДСВ за налагането на нов морал в България? А на Доган? А на Костофф? А на Кошлукофф? Е сега пак да попитам, какво трябва да ги правим сите тия дупетати? Какво? Те самите наистина ли си вярват, че градят нещо в България? Какво е това нещо и за кого аджеба са ползите? Та какво питаше бай Иване за ЕС и България? Коя е България, а где е тя? |