Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| От "тези" рока много се хапва в Турция, но има специфичен нагарчащ вкус, към който така и не свикнах. |
| Хм, Симпли е права за ингредиентите на гювеча. Това са съставките, които знам от две поколения. Нищо повече. Сега се сещам, че гювечът е бил и празнично блюдо, централното на хмм, пикник - имам предвид големите... екскурзии, да ги наречем, които са се устройвали семейно в Самоков, от местния еснаф, пеша, до Боровец, до ливадите на Широката плАнина (сега Финландското селище), с магарета, каручки, където заедно с децата са били натоварвани и манджите, всред които почетно място е заемал големият пръстен гювеч. Става дума, да речем, за 30-те, 40-те години на миналия век. Джоджанът не е точно мента, колкото и близки роднини да са. Тази тревица, която слагаме в нашия бобец, е малко по-различна от клончето, което украсява сладоледи, пасти, и т.н., по чужбинско. За мънинко, ама не е същото. Бе, има си тънка разлика, къде расте билката, имам пакетчета оригано, купувано в Прага, и оригано, купувано в Словения, например. Все ми се чини, че има разлика, кой знае откъде е внасяно или отглеждано. Едно време в Москва си носах здравец на корени. Подарявах го на мераклийки и го садяха в саксии, ахкаха и охкаха. На третата година вече я нямаше миризмата. Може би по тези причини българските билки са едни от най-ценените и с добър пазар - като лечебни растения. Жалко, че при поредната кампания мургавите ни братя ги изкореняват масово от находищата им. Така беше опустошен жълтият кантарион, а също и шипките в Самоковско, единият изтръгван от корен, а другите отсичани на цели клони, но слава Богу, кампаниите за изкупуването им не са всяка година, та растението има време да се съвземе, колкото и малко да е останало от него. ****** И да не вземем да си говорим за ония обществени фурни, дето ни печаха ястиетата в квартала, че ще трябва посред нощ да тичаме нещо да хапваме.... да го отложим за утре.  |
 Често минаваме през Прага за София и взимаме чешка ментовка - на мене по ми харесва Бехеровка, ама тая е върла - 70 градуса. Има и с името на Хавел, 60 градуса. Сина я носи и на апапите в Америка, уж тука била забранена  Сладка римска ментовка за с еспресо (и тирамису), в малка нащърбена rustic чашка, две-три зърна кафе вътре   Мохито - моите мохитос са по-бистри, в ИКЕА tumblers (на снимките са малко заблатени). И ментов джУлип, познат ни от романа "Квартеронката", тъмен като чай, в големи mugs, пие се по топлите страни при Фани. Джоджена да не се бърка, да се слага накрая, иначе е като варен |
| Чичо Фичо, ако някой си прави майтап или подигравки с тофуто, значи определено не е наясно с темата хранене и приготовление на добра храна. |
| Да бе, oui, темата определено не е гурметска. Едни селски спомени само. И асоциации, построени на историческо знание.  |
| За авокадото имаше голям диспут и много рецепти, в една от кулинарните теми, мисля в Гурматската, в другия форум. Аз бях инициатора, поисках рецепти за авокадо за новогодишната трапеза. Зорка беше много мила, а и свръхкомпетентна, и ми даде няколко рецепти, които тутакси реализирах на новогодишната трапеза, и имаха голям успех. Моите друзя от това прекарване са ме направили вече отговорник по авокадото при колективни сбирки. Едното беше класическото гуакамоле, имаше голям успех, а другото беше просто зелена салата, плюс тънки резенчета авокадо, която беше полята със сос от рокфор с орехи. А, да, имаше и някаква салата от скариди с авокадо, която аз, поради бедност, направих с ролца от раци. Също чудесно се получи. Голема работа е авокадото, едно ми е странно такова, ем зеленчук, ем и като плод ми върви... Страшно облагородява различни други комбинации... И престижно някакси, де, все пак, е четири пъти по-скъпо от краставиците. |
| Баллада об авокадо Когда услышал слово "авокадо" - впервые, в детстве... нет, когда прочёл его (наверно, у Хэмингуэя или Ремарка? или у Майн Рида? - уже не помню) - в общем, с тех вот пор я представлял тропическую синь, и пальмы над ленивым океаном, и девушку в шезлонге, и себя у загорелых ног, печально и неторопливо пьющего кальвАдос (а может, кальвадОс). Я представлял у кромки гор немыслимый рассвет и чёрно-белого официанта, несущего сочащийся продукт экватора - нарезанный на дольки, нежнейший, бесподобный авокадо! С тех пор прошло полжизни. Хэм забыт, кальвадос оказался просто водкой на яблоках, обычный самогон. Про девушек я вообще молчу. Но авокадо... - Боже! - авокадо не потерял таинственнейшей власти над бедною обманутой душой. И в самом деле: в наш циничный век, когда разъеден скепсисом рассудок, когда мамоной души смущены, потерян смысл, и лгут ориентиры - должно же быть хоть что-то, наконец, не тронутое варварской уценкой?! И вот вчера я увидал его В Смоленском гастрономе. Он лежал, нетронутый, по десять тысяч штука. Но что же деньги? Деньги - только тлен, и я купил заветный авокадо, нежнейший фрукт - и с места не сходя, обтёр его и съел... Какая гадость  |
уау, наистина, да го изплакнеш и да почнеш да го ръфаш, нема нищо по гадно от това - и в зеления, и в зрелия му вариант ....  Па и да не го ръфаш, с нож да си го нарежеш, пак гадно... |
| Это Вы фрукт, Полковник. То овощь. Въобще тоз овощь не се хапва просто така прямо на рынке. Най-малкото със солчица, много лимон и мъничко зехтинец (или олювце от буркана с маслините ). Трябва да е омекнал - твърд, както го продават у нас, за нищо не става. Най ми е хубав на кубчета с риба тон в растително масло, много лимон, черен пипер и непременно досолен. И охладен! Вкусът му е по-скоро орехов. Открих го на точното място - в Куба. Имаше палми, бели пясъци, солен бриз и ..... аз бях на 16. |
а марлини имаше ли?  Димитри Иванов - Старецът и морето Редактирано от - bgtopidiot на 20/4/2005 г/ 15:28:49 |
Ясенево  Това ми напомни как като бях малка четох една книга за партизани и там се разправяше как семейството на партизанина било толкова бедно, че ядели само качамак. Думата качамак ми звучеше страшно вкусно и аз помолих мама да ми направи, а то се оказа най-обикновена мамалига  |
| Да кажа, че всички екзотични плодове, много красиви на вид, а за картинка да не говорим, крият известни разочарования при дегустация. А мангото какво е никакво? А па една папайя, добре че я вкусих за пръв път, в лисабонска сладкарница със сметана отгоре... Ама въпреки това, като го гребех това жълто-червеното, мекото с неопределен вкус, си мислех - ехх, сега да имаше едно нашенско пъпешче, от ония, сочните, захарните, пък да не говорим за зряла червена диня, дето едни лъскави черни семки, като в кладенчета, се отделят от месото, дето от зрялост вече е на кристалчета. Тия екзотични плодове обикновено са вързани с асоциации - на каквито е посветена и тази тема, прочие... |
| Ох....Като стана дума за марлин, че се присетих за риба-меч на скара... С малко лимонов сок... Може и с лек чеснов сос.... И хубаво бяло вино... В последно време откривам едни чилийски и аржентински вина... Красота. |
| А мангото, когато е добре узряло е вкусно. Преди време една приятелка - индийка ми даде да опитам неузряло манго, мариновано в буркан, с някакъв оранжев сос. Беше с много странен, приятен сладко-кисело-солено-лютив вкус. |
