[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
Започвам да мисля, че таз пуста обсебсия наистина може да е смешна страшка. Особено като гледам как пазителката на темата е пуснала трескав и несвързан постинг в 7 часа 23 минути и 47 секунди (сутрината в България), т.е. само 8 минути 28 секунди след моята невинна шега. В него, покрай Нели, си е изпатил и нищо неподозиращият Шуши (написаното от него е самата истина). След което е последвала 48 минутна титанична душевна борба и очакване на отговор. След като нищо не се случило, домакинята взела, че фризирала постинга си в 8 и 15.  BTW, нямам нищо против неологизма обсебсия, точно както нямам нищо против "таблицата за уморение" на Пипи.  Само мир да има. И душевно здраве, по възможност. |
| Г-жо Сибила, Предполагам че освен френски знаете и английски What are the signs, symptoms and patterns of Internet addiction? At this time, there is no official diagnosis of Internet Addiction Disorder by the American Psychiatric Association, which defines mental health disorders and establishes criteria to be used by mental health professionals. However, since the patterns so closely match those of Pathological Gambling (which was included in the most recent update of the diagnostic manual), many in the addiction field expect Internet Addiction to be added to the next edition. If it is included, it is likely to require that a person meet three or more of criteria such as these during a twelve month period: The need for increasing amounts of time on the Internet to achieve satisfaction and/or significantly diminished effect with continued use of the same amount of time on the Internet. Use of the Internet as a way of escaping problems or relieving feelings of helplessness, guilt, anxiety or depression. Feelings of restlessness or irritability when attempting to cut down or stop Internet use. Lying to family members or friends to conceal the extent of involvement with the Internet. Giving up or reducing important social, occupational, or recreational activities because of Internet use. Risking the loss of a significant relationship, job, educational or career opportunity because of excessive use of the Internet. Two or more withdrawal symptoms developing within days to one month after reduction or cessation of Internet use (i.e., quitting cold turkey), which cause distress or impair social, personal or occupational functioning, including: tremors, anxiety, and voluntary or involuntary typing movements of the fingers. Use of the Internet to relieve or avoid withdrawal symptoms. Редактирано от - Шуши* на 12/4/2005 г/ 07:36:01 |
Чоки, Темата, която съм отворила, не е с ограничен кръг читатели, а по-скоро с ограничен брой участници, защото, естествено, е неудобна и предизвиква раздразнение - има ли някой, който доброволно да си признае, че е интернет обсебен? Едва ли. То затова и в дружествата на "Анонимните алкохолици" първото изискване към включилия се нов член е да изрече признанието : "Аз съм алкохолик. Моят порок вреди на околните, на семейството ми и на обществото. Дълго време отричах да призная, дори пред себе си, че съм болен, защото ме е срам. Моля, лекувайте ме, защото искам да се върна пак при тях, такъв, какъвто бях." Шуши, да, разбирам английски, достатъчно, за да се уверя от текста, който си постнал, че имам основания за откриването на подобна тема - интернет - зависимостта е проблем. Чоки, бъди сигурен, че внимателно съм изчела всички извадки от други форуми, които съм постнала тук. По няколко пъти дори. Ето, тази теза, например, смятам да развия по-обширно, въз основа на собствения ми опит от участие в интеренет форум: Мисля, че спецификата на Интернета привлича люде с определена психопатология към активна дейност. Да вземем като пример ексхибициониста. Зад един микрофон на радио или зад една камера на телевизия, той има възможността да 'си отвори палтото' пред много хора, но е лишен от една съществена компонента на удоволствието: фийдбека на публиката, наблюдението на нейната реакция. Тази възможност му я дава един дискусионен борд. Но и други патологични навици, намиращи се около границите на психопатията, получават стимул от съществуването на тази 'обратна връзка' . Патологичният клеветник също се нуждае от риспонса, за да се зарадва на евентуалния успех на своята дейност. Патологичният провокатор - също. Редактирано от - Сибила на 12/4/2005 г/ 15:16:30 |
Но това е нож с две остриета. В една 'еднопосочна медия' , поменатите пациенти могат да си представят определен успех. В двупосочния интернет-форум, те рискуват да констатират липсата му, от което ще се почувстват много по-нещастни, отколкото в началото на акцията |
| Чоки, толкова много грешки в заглавието на темата - което не може да се редактира - може да допусне само който е бил силно развълнуван, когато я е създавал. Като форумец с петгодишен стаж съм открил, че само писането на хладна глава постига желания резултат. Писането на гореща глава има обратен на желания резултат. Форумният опит показва също, че теми, в които се обсъждат (анализират, величаят, заклеймяват, класират по разни критерии, класифицират в разни съмнителни "категории"...) други форумци поляризират форума и нарушават добрия тон. * Едно много по-добро заглавие на темата би било "Защо съм така обсебена от интернетните форуми?" И отговорите биха били по-искрени - например "защото съм суетна", "защото съм самотна", "защото съм отегчена от живота" или "защото имам някои интересни идеи, които искам да споделя". И участието на другите форумци би било много по-смислено. * Ясно е, че всички (от постоянното присъствие) сме повече или по-малко "обсебени" от форума, както и че всички имаме някакви "авторски" амбиции. За мене например форума заема всекидневно повече време от всички други хобита освен четенето - повече от слушането на музика и времето сред природата (не гледам телевизия). Всеки има какво да каже за себе си, стига да е искрено и неконфронтационно за останалите. |
| По следната интересна точка от поста на Шуши: "Lying to family members or friends to conceal the extent of involvement with the Internet" - като форумец с голям семеен интернетен стаж знам, че съвместното участие на съпрузи (партньори) е основен фактор за избягване на този проблем, както и за постоянно духовно "рефрешване" на парньорството им. Обикновено се прибираме заедно вечер, пеша - около 5 км, и част от времето си обикновено говорим и за форума, като за наше extended family, често оценките ни за хората не съвпадат, но си влияем взаимно. Да не говорим, че по постовете си в работно време познаваме какво прави другия, колко е зает, в какво настроение е. |
| Та, когато участваме дълго време във форум, ние някак си се "изтъркваме". Изказали сме вече почти всичко, което имаме да кажем по най-различни проблеми, повдигнати в най-различни статии на вестника - от политически, икономически, здравен, образователен и т.н. характер. Всички ние имаме професии и естествено, знанията ни там най-тежат. Човек вижда толкова, колкото знае, казал е Гьоте. Има форумци, обаче, които държат да демонстрират почти енциклопедични знания, едни съвременни Ломоносовци във всички области на на живота, и поради това доста често се насаждат в неудобни положения, за които самите те са си виновни, но никога не го признават. По тази причина изглеждат и смешни в очите на публиката. Но не се отказват и са агресивни в отстояване на погрешните си разбирания, в повечето случаи с нанасяне на "удари под кръста", т.н. война не с аргументи, а с обсъждане на личността на опонента и лепене на квалификации на личностна основа. За което нагледен пример е текста на постинга над моя последен. Съставянето на психопрофили на форумци, които общо взето са ни непознати освен с написаното от самите тях в собствените им постинги е едно от, според мен, най-дразнещите и обезпокоителни явления при общуването в интернет, което граничи в опредена степен с някакъв тип патология /да го наречем синдрома на съдията, както вече предложих някъде горе/. Да, имам предвид постинга на чичо Фичо, той беше последен, преди да излъча моя. Редактирано от - Сибила на 12/4/2005 г/ 17:38:53 |
| Когато някой форумец ветеран си даде сметка, че малко нови неща има да каже по какъвто и да е проблем без да се изтърква, повтаря и зацикля, то той се оттегля в по-странични теми, ако има създадена такава възможност - както тук например - "Теми на форумци", или участва в основния форум с кратки реплики, копи-пейст или с друг ник.Най-лошото е, както вече казах, когато започне да се случва това, а то се случва защото: 1. Има лоши хора и в Интернет, които по принцип участват във форум само заради удоволствието от това да правят скандали, да провокират, да досаждат, да клеймят. и когато: 2. Участниците във форума скучаят и по липса на друго по интересно занимание се заемат с обсъждането на собствените си персони и тези на другите участници. Цитирам: Изкарване на всичката мръсотия, омраза, комплекси, страхове, развихряне на долни страсти, обиждане и унижаване на други хора, експериментиране с чувствата на хората. Проблема с "Лудите в Интернет" наподобява на проблема с бездомните Кучета. Те хапят, нападат, понякога убиват - но все нещо пречи те да бъдат спрени. Други ще кажат че те са нужни - или че те са по-нормални от нормалните хора - щото са искрени и казват това дето мислят. Редактирано от - Сибила на 12/4/2005 г/ 17:55:32 |
| Клеветникът, най-често анонимен и страхлив, но и не само анонимен/ и това беше една от най-големите беди в устройството на бившия форум - създадена безнаказана възможност за развихряне на интригантството, хулителството и лъжата / се нуждае от риспонса на оклеветения, за да се зарадва от ефекта на пъкленото си дело, за него то не е завършило, ако връзката не е двустранна. Ето така, Чоки, с "пренебрежително мълчание и незаинтересуваност" , съм се отнесла и наказала моите клеветници, които, предполагам, но не съм сигурна, още се трудят усилно, за да ме вкарат в някаква смешна и жалка игра на въпроси и отговори, на някакакви реплики и дуплики, на някакво оплетено кълбо от интриги, чийто край не можеш да намериш. Истината е, че като ме няма в играта, те си ме измислят, привиждам им се като "играч" на несъществуващи за мен места. Това тяхното обсесия ли е? Кой си измисля някакви противници във виртуалния свят, ако не го е приел много насериозно и кой води битка с непознати "на живот и смърт", ако е напълно нормален? Ти кажи, Чоки. А и ти кажи, Комба, ако си свидетел на този абсурд в "другия" форум, аз отдавна не го посещавам, за щастие. Редактирано от - Сибила на 12/4/2005 г/ 18:31:38 |
| Сибила, знаеш че не споделям възгледите ти за другия форум. Най-голями гадости се измислят при наличие на контролирана свобода каквато се явява демокрацията както и тукашния ви форум..... Но ако ти се говори на тази тема може да продължим..... |
Комба, значи тогава, ако не лъжа, разбиранията ти за модериран форум са претърпели развитие. Доколкото си спомням, ти беше застъпник на тезата, че всяко свободно и демократично общество се управлява от закони и правила. Няма как иначе да бъдат наказани золумите на хулиганите, ако те не бъдат изолирани. Ти също така потвърди, че най-големите медийни американски форуми са модерирани и този факт не подлежи на обсъждане от юзърите им. Редактирано от - Сибила на 12/4/2005 г/ 18:38:29 |
| Така е, форумите на НЙ Таймс например имат щатен модератор, при когото се регистрираш с платен имейл (а не яху или хотмейл) и само тогава ти дава парола. |
Фичо, а ти, колега, ако престанеш да се занимаваш с тази механична грешка с излишното "б" в заглавието на темата / и това е единствената грешка там/, а и си беше спестил предположенията, че съм била твърде "развълнувана", когато съм откривала темата, както и "елегантните" съвети относно формулировката на заглавието на темата, щеше да ми изглеждаш по-добронамерен и можеше и да поговорим за това че, евентуално: 1.Нито ти, нито аз, сме самотни. Нито ти, нито аз, сме необразовани. Нито ти, нито аз, сме глупави. Нито ти, нито аз, сме неискрени, поне в намеренията си. 2. Нито ти , нито аз сме стари. Нито ти, нито аз, сме грозни. Макар че /по т.2/, какво значение би имало това, дори да беше и обратното, за участието ни в електронен форум? И защо с такова оживление и охота се обсъжда точно физиката ни от някои форумни участници, ако те не считаха, че тя представлява някакво особено преимущество или пък пасив, дори и за една такава напълно писмовна и невидима откъм физическата си страна деятелност? Обаче ти доста, а аз в много по-малка степен, сме заядливи. Ти повече, а аз по-малко, сме суетни. Ти в много по-голяма степен от мен си зависим от форума, какви ли не "бойни" подвизи извърши, за да продължаваш да бъдеш в него. В този смисъл сме в различна степен интернет-пристрастени, макар да си признаваме /и чест ни прави/, че все пак сме. ПП. Моят адрес е напълно валиден, макар да е открит в yahoo= |