Притча за притчите...
Отиди на страница:
| Извинете ме за паузата. Но, дори и в музиката има паузи. (Виждал съм как кларинетиста си изцежда тромбона от водата в него по време на музикалните паузи) :-) |
| След изявлението на Perkoles, че всяка притча съдържа плява, реших да проверя сам. В резултат на задълбочено проучване на родната и световна литература намерих, струва ми се, една уникална, в която няма и помен от плява, а единствено и само синтезирана поука. Притчата е за мечки и стари хора - както навярно знаете, мечката за индианците от Северна Америка (понастоящем USA-аборигени) е символ на любовта. (Или поне така съм твърдят в едно анимационно филмче, което дъщеря ми гледа.) Старите хора, разбира се, във всички култури се приемат за мъдри и полезни с това си качество (може би изключение правят само ескимосите, които, разправят етнолозите, зарязвали старите си на произвола на белите мечки и друг хищен добитък). Но нека не се отплесвам повече, ето я и притчата (мечтая да допадне на kaily): Имало едно време една баба, един дядо, едно мече и ... няма вечее! |
| Здравеите :-) приятели. Нацепих дърва и запалих камината за да е уютно и да ухае приятно. Настанете се удобно, отсипете си коняк. Аз ще седна тук пред камината и на неината топла, трепкащо-жълта светлина ще ви прочета една испанска приказка за: . Злословникът . Преди много - много време един младеж се сгодил за едно много красиво момиче от селото. Денят на сватбата им предстоял. В същото село живеел и един завистлив младеж, които един ден пресрещнал момичето и я попитал дали все пак, наистина, държи да се ожени за другото момче. И дали тя не би се отказала от годежа. На което тя отговорила: "Как смееш да ми правиш такова предложение. Много добре знаеш, че го обичам и съвсем скоро е сватбата ни, което ме прави щастлива.". Малко след туи. Една привечер тои пресрещнал уж случаино и годеника, заговорили се, а годеникът му се похвалил: : " ... Знаеш ли вече хубавата новина, че определихме точно деня на сватбата? И че след няколко дни се женя за нея, по Божията воля и по моето сърце. А Тя... (ех), е тъи прекрасна и съм толкова щастлив..." . "Ооо, колко глупаво от твоя страна, приятел!" "Защо да е глупаво?" "Хе! Ами, защото аз съм я имал вече тая. Знам я аз нея тъи добре (тук тои му намигнал така ; -). и просто исках да ти го кажа, за да не съжеляваш след това. нали знаеш, приятели сме.". Годеникът поблагодарил и тръгнал побледнял и с тежки мисли във главата към своита годеница. А тя, го посрещнала радостна и засмяна, но тои я отблъснал грубо и и казал: "От днес нататък не искам да те видя! А ти, можеш да се ожениш за някои друг!" Наранена надълбоко в душата и в сърдцето и през горчиви сълзи тя го попитала: "Кажи ми, защо ме изоставяш тъи внезапно. Моля те!" "И защо трябва да ти казвам, а? Ти би трябвало сама да знаеш по-добре защо!" Рекъл тои, обърнал се и се стопил бързо в тъмнината на прохладната вечер. От този ден момичето се разболяло и съвсем наскоро след туи починало. Във деня, във които трябвало да е сватбата. От този ден съвестта на злословникът не му давала мира. Един ден не издържал тои и отишъл на църква за да му бъдат опростени греховете. Седнал тои и зачакал свещенника. След малко чул гласа му, които шшепнешшком му рекъл: "Зная за какво сси тук...За да ти сссе опроссти греха, шще трябва да отидешш при гроба на бедното момиче и три ношщи да се молишш там...." След което станало отново тихо. Тръгнал тои веднага. Отишъл вечерта на гроба. На първите две нощи не се случило нищо. Но на третата нощ.... тои видял една сянка, която носила една чаша пълна с вода. Сянката се плъзнала към него и казала шепнешком: "Взееми таази чашааа". Злословникът поел чашата с треперещите си ръце. "Сегаа излеи водата върху гробааа..". Тои направил и това. "А сегаа върни водата отново в чашатааа...". "Но, това не мога да направя" Отговорил отчаяно злословникът. "Сега, както не може човек да върне излятата на гроба вода отново в чашата, така и не може човек да върне отново честта, наранена и отнета от зли езици. Скоро ще получиш наказание, което ти, като злословник заслужаваш." Рекла му сянката и се стопила в тъмнината на студената вечер. И едвам прибрал се на топло вкъщи, тои умрял. . Малко жестока притча, нали. Има и други такива. Не знам бива ли да се разправят такива приказки на деца или трябва да ги щадиме? ... Ако все още не сте задрямали. Прочетете си приказката на Олезатвориочички. Тои умее да приспива :-))) (Маитап) . Към Олезатвориочички, Можеш ли да ми пресееш и тази приказка, да видим какво ще излезе, както ти викаш. Аз по твоита схема не мога да се оправя, че тука няма баби и дядовци. Успех :-)   |
| Олето чиитва. Първо слага плявата и като разберем какво е това мече, хоп и всичко в едно изречение. Нищо, и така става, по добре така отколкото да не разказва нищо. А жестоките приказки са си точно за деца Перко. Нали трябва да ги подготвим да четат вестници и гледат телевизия като пораснат. ПП Това последното не помня къде го прочетох, та ако някой си го познае, плащам си за авторски права без бой. |
| И аз така си мислех Кръдери. Жестоките притчи са за деца. :-) ... "Малко жестока притча, нали." Малко е плява- без плява става: "жестока притча", нали., а жестока има 2 значения (поне за мен) . Незнаико, защо спря да разказваш :-) даи някоя Царска притча :-) . Утре ще ви разкажа приказката "Лекарят и Смъртта" (не съм я чел още :-) |
| Perkoles, готово, бате - синтезирам: . Имало едно време едно момче, едно момиче и едно друго (лошо) момче. Лошото момче рекло некои лоши работи. Случил се communication breakdown, всички свършили зле и няма вечеее. . Ето и с емотикони: . Имало едно време  ,  и  .  . Случил се  , всички  и  . |
| Олезатвориочички, Ето какво прочитам в шоуто ти с емотиконии: Имало едно време един плезлйо, тои се плезил на останалите ден и нощ, ето така: .Имало още и една китаика и един рогач .Тук идва местото на разказвача - омаиник, които е испанец от древен царскии род. Тои така омаивал публиката с приказките си, за да си изкара прехраната (викал: даи папо, даи папо...). Това еднообразно повтаряне скоро доскучало и на наи-претенцйозната царсказваческа публика. Така, дошъл и редът на нашия герои oлеизбодиочички, които се намесил смело тук. и със своя комуникешън тъчдаун успял да изненада противника право в очoтo .След неговата точна намеса всички ослепели с по едно око и се превърнали в пирати и си ушили от сянката едно черно знаме и сложили върху му един , така олеизбодиочички се превърнал в разказвач на наи-кратките приказки в света, на които никои не успявал да заспива и затуи тои допълнително разхвърлял пясък в очите на малките дечица, на които така и така им било все едно от коя гърда на вълчицата сучат.Това е.  |
| Така и така сте се събрали, да питам. А за оня глупак повярвал в клеветата наказание няма ли предвидено. Щото то лошата завистлива дума нищо не е ако не попадне на добра почва. |
| Няма как да приемам нещо лично. :-) Това е просто игра на думи. Трябваше да намеря место и на последния емотикон. След като сложих дори и сянката. В синтезаторското парче, дори със съвременно звучене. (Не вярвам да си се обидил, Олезатвориочички :-) Краят ми се вижда интересен :-) . Този, (скритият във сянката) герои е наи-интересен. Подозирам, (но не смея да твърдя) че от онзи ден, в които е починало момичето. Тои се е превърнал в сянката, която и до днес ходи вечер на гробищата, където тя е погребана. Това си мисля за почвата. Тои маи, е наи-наказан (ако може така да се рече). ... |
| Ако не възразяваш имам друг кай за твойта приказка. Нали бил доверчив младежа доверил се на приказките на друг свой "приятел". Приятелчето имало една сестра, грозна, глупава и злонравна. Никой не я искал. Така и щяла да си остане стара мома. Разказало приятелчето на нашия герой за сестра си. Казал че е мила, сговорчива, вярна и любвеобвилна. Повярвал нашият герой и се оженил за нея. |
| :-)) все пак имало полза от цялата работа, тъи като младоженката имала поне 16 зъба направени от масивно злато. (повечето от тях били предни) . |