Притча за притчите...
Отиди на страница:
| (Компютара заспа нещо :-) Каили, всяко дефиниране (според мен) на каквото и да е си е чисто ограничение не само на фантазията на хората. А това води единствено до ограничение на светогледа им. (но, това е само според мен, а аз не съм специялист, нито разбирач :-)* ... Притча (пак според мен :-) е приказка, сказание, история за някого или нещо си, в което истинският смисъл на сказанието е заключен с думи (както в по-голямата част от библията, да речем), които се отключват с други думи. Смисълът на отключеното с думи трябва да покрива напълно смисъла на заключеното с думи иначе вратата не се отваря. За отключването е нужна Летяща, а не - дефинирана Фантазия. (Мъдра, поучителна иносказателна история.) ... *Дефинираи ми едикакво си? да дефинирам означава да определя нещо си. да го установя. Това означава да ви кажа как и какво да мислите, за да паснете на моита представа за притча. Затова избрах думата притча, а не приказка или сказание, защото според мен, тя дава възможност за по-широко тълкувание и на по -широко участие (както беше в началото). Друго: Дефинираи ми здравно осигуряване!... Ами, как? Нали всяка държава, всеки човек си има различни нужди, вкусове, навици, начин на мислене... (и да не изброявам:-) Т.е. Не народът трябва да се напасва по дефинициите, а дефинициите по народа. Може би, накрая ще стигнеме заедно и до дефиницията :-) . Накрая: Тук всеки може да допълва, видоизменя или тълкува дадена "дефиниция" изказана чрез притча. "Притча за притчите" инак казано - открито за скритото. Олезатвориочички е съкратил притчата според неговите представи и чувство за хумор (на мен би беше смешно :-) , но е запазил героите "важни" за него... . Оригиналната приказка е наистина испанска. Тя ми звучеше скучно, а диалозите - направо дървени и сухи. Затова ги доокрасих, понамокрих и освежих...но за това ще ти пиша по -късничко :-))) както и каква идея ми доиде по идеята на Кръдери. До после :-) П. |
| Перко, знаеш ли, че словата на мъдрите навремето били заучавани и препредавани от уста на уста дословно и без да се променя даже една запетайка? Като хората не са могли да четат и преданията се носели само устно. Знаеш ли защо? Защото Учителят е влагал смисъл в тях, определен смисъл. Когато преданието мине през 5 човека и всеки вкара собствен смисъл в него, накрая се получава развален телефон. Може би притчата е била предназначена да стигне примерно след 3 поколения до ушите на оня, който е трябвало да я чуе. Обаче ако след петото препредаване смисълът и се промени неузнаваемо, защото всеки мисли, че я разбира по-добре, отколкото оня, който я е съчинил, то смисълът и посланието на притчата определено няма да стигнат целта си. + А притча е кратък разказ с прости думи и ясно послание, което няма как да бъде изречено с думи директно. Целта на притчата е да предаде посланието, да бъде негов носител. При това притчата е образна и затова действа директно, а не е абстрактно отвлечена, което да дава възможност на всеки да си играе с нея, както си иска. Притчата е съдът, който носи посланието на автора и. И трябва да се предава във вида, в който е създадена. Пък после нека всеки, който я чуе, да извлече отвътре онова, което му е необходимо на него. Защото често притчите са и многопластови...чувал ли си, че Библията имала 7 нива на разбиране? Ако ти си разбрал едно ниво и я прекроиш според твоето разбиране, очевидно останалите 6 нива ще бъдат безвъзвратно загубени. |
| ПАРТИЯ ШАХМАТ Един човек си мислел, че когато загуби партия шахмат, е претърпял поражение. След като учил 2 години при знаменит дзен учител, той разбрал, че е претърпял поражение, ако е спечелил. Все още недоволен, той учил година и половина при великия суфи Нарсуфин и разбрал, че ако е загубил, но е доволен от загубата, тогава е претърпял поражение. Тогава отишъл три години в Хималаите и от великия йога Махариши разбрал, че ако е победил, но се чувства виновен за това, тогава е претърпял поражение. |
| ЗА СРАВНЕНИЯТА При дзенски майстор дошъл ученик и попитал: -Защо едни хора са красиви, а други уродливи; едни са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо бог е създал едни красиви, а други безобразни? И не ми говорете за карми и че всичко е заради минали животи. Как се е появила разликата от самото начало, когато още не е имало минало? Майсторът го завел в градината и казал: -Ето това дърво е голямо, а това е малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна самият въпрост. Сега аз знам, че това дърво е високо, а това малко. Няма никакъв проблем! |
Попитали един "дзенски майстор" от де ги измисля kaily тези поучения, а той отговорил - няма никакъв проблем!  |
| Превеждам ги и ги събирам. Само че посланията им са много тънки и не влизат в дебели глави тип тикви. |
| ..Не мога да повярвам.. А всичко тръгна толкова добре. Беше толкова красиво..и сега - това... Влизам в барчето, където за пръв път я срещнах. По това време на деня заведението е празно и тихо, но само след около час тука щеше да е пълно с хора и обичаиният шум от весели разговори и смях. Седнах на столчето пред бара. Точно на онова столче, на което седях тогава, в онази новогодишна вечер. Барманът беше в стаичката зад бара и навярно не ме чу да влизам. Оттам долиташе тихото подрънкване на чаши и прибори. Аз погледнах към онова място, празно сега, на което стоеше тогава тя. Толкова красива и въздушна. Сякаш бе неземна. Неината коса се стичаше по раменете и... Оттогава изминаха точно три месеца. Наи-прекрасните три месеца в живота ми. Разхождахме се бавно по залез слънце покраи брега на морето. Лежахме на пясъка и гледахме морските вълни посребрени от голямата луна. Гледахме звездите... Ходихме къде ли не. Не бе важно къде сме, важно бе, че бяхме заедно. Да чустваме близоста на другия до себе си ни изпълваше с онова чувство на лекота в душата, на почти летене. Ние бяхме деца на любовта, а тя ни окриляше. Преди две седмици и предложих сърцето си. Предложих и да се ожени за мен. Тя не каза нищо, само ме погледна кратко с наи-красивите очи, пълни със любов и топлина, усмихна се и се сгуши нежно в мен. Сватбения ден щеше да е вдруги ден. Днес, Всичко свърши. Всичко е минало, а аз бродя из града като сянка и споменът ме доведе до тук. Тази сутрин получих СМС: "ПРиятелката ти изневерява с наи добрия ти приятел. Днес ще са в магазина за дрехи в 11ч. Виж, ако не вярваш. Приятел" Отидох там и наистина бе така. Видях ги двамата. Тя се смееше щастливо. А тои, бе до нея... На път за дома срещнах друг приятел с неговата приятелка. Реших да споделя черните си мисли с някои и им разказах за видяното. А те се спогледаха, изсмяха се и ми казаха, че това отдавна не било новина, и че само аз не съм знаел. Светът пред мен се завъртя и потъна в черна мъгла. Тръгнах без посоки и така се озовах тук, в това барче, откъдето започна всичко. Оттук и пратих току-що и последният си СМС за нея: "От днес нататък не искам да те видя! А ти, можеш да се ожениш за някои друг!" Само след секунди сякаш, получих отговор от нея:" "Кажи ми, защо ме изоставяш тъи внезапно. Моля те! Къде си" "В нашето барче" нащраках аз набързо. Телефонът ми изписука за пристигнал нов СМС, но аз не го погледнах. После още един, а след това входната врата на барчето се отвори и тук влезна тя, с него. Моят наи-добър приятел с моита годеница! Усмихнати, двамата тръгнаха към мен. Помислих си за края на света. Изведнъж зад мен се чуха два гърмежа и нещо студено и пенливо ме заля по главата. Обърнах се с лице към бара, а там всички мои приятели и приятелки поканени на сватбата се скъсваха от смях и ме заливаха с шампанско. Тогава усетих ръката на приятеля си на рамото ми, обърнах се с лице към него, а тои ми рече, да ми е честит първият април. В неделя беше сватбата. Новият ми, сватбен костюм купен от приятеля ми и жената, която е вече моя съпруга ми стоеше като излят. А какво пишеше на СМС ите, които не бях прочел ли. Ето: "Да поговорим, глуп4о" и "днес е първи" Perkoles .   |
| Каили, как смяташ, какво ли е искал да каже с това: "-Ето това дърво е голямо, а това е малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна самият въпрост. Сега аз знам, че това дърво е високо, а това малко. Няма никакъв проблем!", Маисторът. .. Можеш ли да познаеш, в коя година ми е била сватбата, от това, което съм написал, като "осъвременена притча" за "Злословникът". |
| МОНАСИТЕ РЕКАТА И МОМИЧЕТО Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко приди да стигнат храма не издържал и попитал: - Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо? На което първия монах отвърнал: - Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си.... |
| Браво, много важиш!Не случайно оксан докус тъпунгери се повлекохме по акъла ти да правим партия и дълго време имената на глупците висяха по стените(съответната форумна тема). редактировал(а) - tupakmango на 01/6/2005 г/ 23:50:34 |
| Из Анастасия "...И още на следващия ден на неговата наблюдателна площадка били поканени останалите петима жреци и фараонът. Пред събралите се Краций започнал своята реч. -Това, което ще чуете сега не бива да се записва от никого или да се преразказва. Около нас няма стени и моите думи, освен вас, няма кой да чуе. Измислих начин за превръщане на всички хора по земята в роби на нашия фараон. Да се направи това чрез изтощителни походи и войни и с многобройни армии е невъзможно. Но аз ще го направя с няколко фрази. Ще минат само два дни след тяхното произнасяне и вие сами ще се убедите как започва да се променя светът. Гледайте: долу в дългите шеренги оковани роби носят по един камък. Тях ги охраняват множество войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – така сме смятали винаги. Но колкото повече роби -толкова повече трябва да се опасяваме от бунт. Ние усилваме охраната. Принудени сме да храним добре своите роби, иначе те не могат да изпълняват тежката работа. Но те въпреки всичко са лениви и склонни към бунтарство. Погледнете как бавно се движат, а и мързеливата стража не ги подгонва с камшици, не удря даже младите и силни роби. Но те ще започнат да се движат много по-бързо. И няма да им е нужна стража. Стражите също ще се превърнат в роби. Това може да се извърши така. Нека днес преди залез глашатаите разнесат указ на фараона, с който да се казва:”От изгрева на новия ден на всички роби се дарява пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетата може да се разменя за храна, облекло, жилище, дворец в града и самия град. Отсега нататък сте свободни хора.” Когато жреците осъзнаха казаното от Краций един от тях, най-старият произнесъл: -Ти си демон, Краций. Замисленото от теб ще покрие с демонизъм множество земни народи. -Нека съм демон, а замисленото от мен в бъдеще нека наричат демокрация." От Вечни размисли |
| Да тълкуваш някаква притча или приказка е равносилно да развалиш магията "магията" . Хората и без това усещат, че: "тук има нещо". Каили, връщам се по-назад към онази притча за "Злословникът". Тази притча идеално се свързва с мисълта на Маистора:"-Ето това дърво е голямо, а това е малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна самият въпрос. Сега аз знам, че това дърво е високо, а това малко. Няма никакъв проблем!" Да си припомня и въпросът какъв беше:"-Защо едни хора са красиви, а други уродливи; едни са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо бог(!?) е създал едни красиви, а други безобразни? И не ми говорете за карми и че всичко е заради минали животи. Как се е появила разликата от самото начало, когато още не е имало минало?". Разликата е от познанието ни, от самите нас, от "ума" ни, които определя кое е добро и кое лошо. т. е. всичко зависи от Нашите (тези в "ума" ни) представи за добро и зло, красиво и грозно.. Злословникът, както се видя също е страдал, заради злословието си. Но според (повечето) от нас тои е лош и заслужава да си умре, нали. Сега ще включа и притчата, която осъвремених и не нарекох. Ключът, които тук аз поставих е в края на непрочетените от мен СМС-и (какво е съкращението СМС?) - "Да поговорим, глуп4о" и "днес е първи". (винаги можем да се разберем, не се взимаи ((не взимаи всичко)) насериозно) Това, което ни изглежда лошо (тя се смее (влюбена е в(!?) с него) не е винаги такова (Избирали са ми сватбения костюм. Тъи, като приятелят ми е със същите размери, като мен:-) . Още, подсказал съм датата: "Точно на онова столче, на което седях тогава, в онази* новогодишна вечер "Оттогава изминаха точно три месеца." *"онази" е плява. От новогодишна вечер, като изминат точно три месеца, коя дата трябва да се пада? 1, нали :-) (без значение високосна или не:-) "Сватбения ден щеше да е вдруги ден." "В неделя беше сватбата." (сватбите, обикновенно са в неделя) Отвори си календара и виж в кои години 1 април е два дни преди неделя- т.е. в петък. - 2005 е първата възможност, но Перко е роден в Миналата година - значи и единствена. Оженил съм се на 3.април 2005 г. ... Малко и за "Монасите, Реката и Момичето". Първо, става въпрос за река, после за локва. Приемам го като "бъг" :-) при превода. Това, че го поства в твоита тема за атаката ми се струва адски добре. Беше подходящо за Дон, а и за теб.. Поговорката, която се сещам по тази притча е: "Направи добро, па го фърли в морето..." P. |
| Абе да не ти разправям още какви глупости съм вършил, но инак си прав - да се ожени човек толкова млад...  |
За малко да забравя подаръка за рождения ден на г-н Перко. Така като го гледам, ей тая дъга ще му отива. .JPG) |
| Лао Дзъ "ДАО ДЪ ДЗИН" 1 Дао, което може да се назове, не е постоянно Дао. Име, което може да се именува, не е постоянно име. Безименното е начало на Небето и Земята. Притежаващото име е майка на всички неща. Ето защо, който няма страсти вижда безпределното; който има страсти вижда пределното. Тези двете имат еднакво начало, но различно име. И двете се наричат дълбоко. От една дълбочина към друга по-дълбока - врата на всяка тайна. 2 Когато хората узнаха красотата на красивото, разбраха грозното. Когато хората узнаха добротата на доброто, разбраха злото. Ето защо битието и небитието взаимно се пораждат; трудното и лесното взаимно се създават, дългото и късото взаимно се сравняват; високото и ниското взаимно се склоняват; гласните и съгласните взаимно хармонират; предишното и следващото взаимно се редуват. Ето защо мъдрецът чрез бездействието действува, чрез безмълвието учи; нещата се създават той не подменя тяхното начало; създава, но не обсебва, действува, но не е самонадеян; завършва с успех, но не се хвали. Именно защото не търси признание, то не може да му се отнеме |